РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20222100502071 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на ОД на
МВР гр.Бургас, срещу Решение № *****/*****.2022 г. по гр.д.****/2022 г. по описа на Районен
съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на К. С. Х., ЕГН ********** от гр. Бургас
сумата от 538,57 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 65,21 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2019г. до
09.07.2020г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 22.08.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 134,76
лева,представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода от 01.11.2019г. до
датата на подаване на исковата молба - 21.08.2022г.; ОД на МВР гр.Бургас е осъдено да
заплати на К. С. Х., ЕГН ********** от гр. Бургас сумата от 360 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение,както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд
държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева разноски за изготвената по делото
експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната
му с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че
решението на РС Бургас е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да
1
бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната
заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Извършва се анализ
на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, които въззивникът намира за
приложими. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен,
като заплащането е извършено съгласно действалите специални нормативни актове.Извършва се
анализ и се аргументира тезата че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се
обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143. Според въззивника, общото
трудово законодателство е неприложимо спрямо служебните правоотношения на държавните
служители в системата на МВР и правоотношенията се уреждат изцяло според специалните
нормативни актове.Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
Претендират се съдебни разноски. Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият К. С. Х. чрез процесуален представител
адвокат С. К.,, е представил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна подадената
въззивна жалба. Излага съображения във връзка с приложение на трудовото законодателство по
отношение на претенцията за присъждане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Също няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искове,
предявени от К. С. Х. против ОД на МВР - Бургас.
Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността “****“ към
сектор *****към ОДМВР-Бургас, като поради естеството си на работа е полагал 24- часови
дежурства, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че след преизчисляване на
положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се
получава разлика от 65,21 часа (след направеното изменение на иска/, за която му се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 538,57 лв. (след направеното изменение в
размера на иска), което не му е заплатено от ответника, както и че върху размера на тази
неплатена главница му се дължи обезщетение за забава в размер на 134,76 лева за периода
от 01.11.2019г. до 21.08.2022г.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се
оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност,
както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени по график. Твърди се, че
положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в които липсва текст, който да
урежда увеличение на часовете нощен труд по определен коефициент, като на основание
заповеди на министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на държавните служители до 01.02.2020 г. е било заплащано допълнително
възнаграждение в размер на 0,25 лв., а след тази дата - 1,00 лв.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен
2
състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което
приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора
факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1
КТ - „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1
ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие - за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/.
Така, за процесния период 01.07.2019 г. - 10.07.2020 г., са действали правилата на
последователно приети наредби на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
3
Тези наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете
наредби). И в двете наредби - в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.
00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ
месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и
06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в издаваните от министъра наредби липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в предходната
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); - чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и
06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд
намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и
районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено
в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на
държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби,
издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
4
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при
което реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва
заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв.
Доктрината, както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии,
по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време - 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен размер и 2)
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този смисъл - Решение №14 от
27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831). Посочените принципи за допълнително
заплащане на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2
и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по
гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното
време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд.
Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
възнаграждение за нощен труд - 0,25 лв./час.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция
съдебно- икономическа експертиза, от която се установява, че разликата между
преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и реално положения
труд за процесния период възлиза на 65,21часа, който не е отчетен по протоколи за положен
труд и стойността на тези часове е в размер на 538,57 лв. не е начислена, съответно - не е
изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в
претендирания размер от 538,57 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.Лихвата за забава върху
отделните главници за периода от 01.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба на
21.08.2022г. е в размера от 134,76 лева.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС - Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по - неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в
рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да
5
се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без уважение
като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид
изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Последните са своевременно поискани, като са представени доказателства за заплащане на
сумата от 480 лв./ с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № *****/*****2022 г. по гр.д.******/2022 г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас, ЕИК: *****, с адрес: гр. Б****, да
заплати на К. С. Х. с ЕГН ********** от гр.Бургас, сумата от 480 лв./ с ДДС/,
представляваща направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6