РЕШЕНИЕ
№ 11013
гр. С., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110150710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по подадена от „С.В.“
АД, искова молба насочена против Р. В. и И. И., с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца сумите както следва:
1543.00лв. – представляваща стойността на доставени ВиК услуги за периода
15.02.2018г. – 06.03.2021г. до имот, представляващ ап. С3 7, находящ се в гр. С., ул.
„АДРЕС, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 331.36 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 18.03.2018г. – 06.03.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
32891/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Сумите се претендират разделно от двамата ответници - по ½ от всеки един
от тях.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците ВиК услуги в имота, находящ се на
посочения адрес, а последните не са заплатил дължимата цена. Сочи се, че ответниците
са в забава в заплащането на дължимата се сума за доставени ВиК услуги, поради
което се претендира и лихва за индивидуализирания период в посочения размер.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който ответниците
не оспорват факта, че са собственици при квоти по ½ идеална част на процесния
недвижим имот, представляващ ап. С3 7, находящ се в гр. С., АДРЕС. Оспорва се
наличието на договорни отношения, породени от сключен договор за доставка на ВиК
1
услуги, като се твърди, че между страните не е подписван договор, нито е откривана
партида. С отговора е формулирано възражение, че част от вземането на ищеца е
погасено по давност.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл.
203 от Закона за водите.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже пълно
и главно по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза
поне на претендираните суми.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Р. В. В. и И. А. И. през исковия
период са притежавали правото на собственост върху процесния ап. С3 7, находящ се в
гр. С., АДРЕС, при квоти по ½ идеална част, респективно същите имат качеството
потребители на ВиК услуги през исковия период.
Налице е и втората кумулативно изискуема се предпоставка за уважаване на
предявения иск, а именно, че ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект. Този извод намира опора в техническата част на
допуснатата комплексна съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като пълна, мотивирана и изготвена от лица, притежаващи нужните
знания и професионална квалификация. Видно от заключението на инж. Я., процесният
имот е водоснабден, като през исковия период ищцовото дружество е доставило ВиК
услуги до него, в частност 1152.39куб.м вода, на стойност 1540.87лв, като от страна на
ответниците не се доказа плащане на дължимата се сума.
По гореизложената аргументация следва извода, за основателност на заявените
искови претенции
С оглед изложеното съдът следва да разгледа възражението, формулирано с
отговора на исковата молба за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца.
2
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което същите са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставените
ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл. 31, ал. 2 от Общите условия на
водоснабдителното дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано
на 09.06.2021г., респективно погасени по давност са вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 09.06.2018г., тоест тези, за които е издадена фактура 30 дни преди
тази дата.
В таблица № 1 към изготвената комплексна съдебно-техническа и съдебно
счетоводна експертиза /л.77/ са посочени номерата на фактурите, за каква стойност са
същите и датата на издаването им.
По изложената аргументация погасени по давност са вземанията описани в
процесната таблица под № 1-5, а именно фактура № 78930570/15.02.2018г., на стойност
507.84лв., фактура № 78930571/15.02.2018г. на стойност 508.88лв., фактура №
79368222/07.03.2018г. на стойност 13.64лв., фактура № 80046824/05.04.2018г. на
стойност 36.73лв. и фактура № 80683260/08.05.2018г. на стойност 22.74лв., доколкото
предвидения 30 дневен срок по последната фактура е изтекъл на 08.06.2018г., а
погасени по давност както се посочи са вземанията станали изискуеми преди
09.06.2018г.
В обобщение следва извода, че погасени по давност са претенциите на ищеца за
сумата от 1089.83лв. за периода 15.02.2018г. – 08.06.2018г.
След приспадане на погасените по давност вземания на ищеца, следва извода, че
претенцията се явява основателна за остатъка от предявения размер или за сумата от
451.04лв.
Изложеното обуславя извода, че претенциите се явяват частично основателни,
като следва да се признае за установено, че всеки един от ответниците дължи на ищеца
сумата от 225.52лв. – доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 09.06.2018г. –
06.03.2021г., като над тази сума до максимално предявения размер на исковете срещу
всеки ответник 771.50лв. или за разликата от 545.98лв. претенциите се явяват
неоснователни, като погасени по давност.
Неоснователно е възражението на ответниците, че в претендираните от ищеца
суми попадат и задължения за доставени ВиК услуги за период преди исковия, които
са начислени на предходния титуляр на партидата Пламен Йорданов, но които били
префактурирани и начислени като такива на двамата ответници. В проведеното на
30.09.20222г. открито съдебно заседание вещото лице Н. отговори изрично на този
въпрос, като посочи, че няма суми, които са били начислявани на предходния титуляр
3
и които да са префактурирани и да се претендират в настоящия исков процес.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответниците, че за сумите
претендирани от ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
предходния титуляр на партидата, доколкото видно от приложеното на л. 82 копие на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
71232/2017г., по описа на СРС, същата е издадена за вземания за период извън
исковия, предмет на разглеждане в настоящото производство.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на
доставяните услуги е дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за
съответния месец / чл. 31, ал. 2 от ОУ /. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след
изтичането на този срок потребителят на услугите изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения. Дължимата се
мораторна лихва върху уважената част на претенцията за доставени ВиК услуги за
периода 09.06.2018г. – 06.03.2021г. е в размер на 76.09лв., след приспадане на размера
на лихвите, върху погасените по давност вземания /виж приложение № 2 – справка
лихви л.69/.
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
заявените акцесорни претенции, като същите се явяват основателни за сумата от
38.04лв. по отношение на всеки от ответниците, като над тази суми до максимално
претендирания размер от 165.68лв. или за разликата от 127.64лв. исковете се явяват
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции, следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Заявени са искови претенции в общ размер на 1874.36лв., уважената част е в
размер на 527.12лв., респективно отхвърлената е в размер на 1347.24лв., като при това
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер 761.72лв., от които
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 37.49лв. –
държавна такса в заповедното производство, 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 500.00лв. – депозит за вещи лица и 74.23лв.
– държавна такса в исковото производство.
С оглед уважената част на заявените искови претенции, на основание чл. 78, ал.
1 вр. ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 214.22лв.
С оглед изложеното всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 107.11лв.
Ответниците претендират разноски в размер на 450.00лв. общо за заплатено
адвокатско възнаграждение или по 225.00лв. от всеки един от тях. С оглед
отхвърлената част на заявените претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото
дружество следва да заплати на всеки един от ответниците разноски в размер на
161.72лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. А. И.,
4
ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „АДРЕС, ап. С3 7, дължи на „С.В.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ..., на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл. 203 от ЗВ /закона за водите/ сумата от
225.52лв. – доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 09.06.2018г. –
06.03.2021г., до обект, представляващ ап. С 3 7, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС ,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.06.2021г. до окончателно изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 38.04лв. – мораторна лихва за периода 07.07.2018г. – 06.03.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 32891/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл.
203 от ЗВ, в частта, за сумата от 545.98лв. - ВиК услуги за периода 15.02.2018г. –
08.06.2018г и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от
127.64лв. – мораторна лихва за периода 18.03.2018г. – 06.03.2021г., като погасени по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. В. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „АДРЕС, ап. С3 7, дължи на „С.В.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл. 203 от ЗВ /закона за водите/ сумата от
225.52лв. – доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 09.06.2018г. –
06.03.2021г., до обект, представляващ ап. С 3 7, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС ,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.06.2021г. до окончателно изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 38.04лв. – мораторна лихва за периода 07.07.2018г. – 06.03.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 32891/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл.
203 от ЗВ, в частта, за сумата от 545.98лв. - ВиК услуги за периода 15.02.2018г. –
08.06.2018г и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от
127.64лв. – мораторна лихва за периода 18.03.2018г. – 06.03.2021г., като погасени по
давност.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „С.В.” АД, ЕИК *********, сумата от 107.11лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Р. В. В. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „С.В.” АД, ЕИК *********, сумата от 107.11лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на И.
А. И., ЕГН **********, сумата от 161.72лв. – разноски с оглед отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Р.
В. В., ЕГН **********, сумата от 161.72лв. – разноски с оглед отхвърлената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5