Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1056
гр.Бургас, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2214 по описа на БРС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на С.Д.И. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С.И.
– БАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 431а-330/05.05.2020г., издадено от Началник на 01 РУ към ОДМВР-гр.Бургас,
с което за нарушение по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 218б НК и на основание чл.
218б НК, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на триста лева.
С жалбата се посочва, че издадено
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Конкретни доводи в
подкрепа на тези твърдения не се излагат.
В открито съдебно заседание жалбоподателя,
се представлява от пълномощник – адв. И. – БАК, който поддържа жалбата.
Допълва, че връченото НП е нечетливо, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя. Моли за цялостна отмяна на НП, а под евентуалност за изменение
на същото, в частта относно наложеното наказание. Пледира за присъждане на
разноски.
В представени писмени бележки адв. И. –
БАК доразвива доводите си, като акцентира, че АНО не е компетентен да издава НП
за нарушения по чл. 218б НК. Счита, че не е налице пълно описание на
съставомерното деяние, както и че липсват мотиви защо на жалбоподателя е
наложено наказание именно в размер на 300 лева. Под евентуалност се пледира за
квалифициране на деянието като маловажно и за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, 01 РУ-Бургас - надлежно призован не се представлява и не взима
становище по жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването в разписката на
л. 5 – НП е връчено лично на жалбоподателя на 03.06.2020г., а жалбата е
депозирана на 09.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 12.07.2019г. в
РС-Бургас е бил внесен обвинителен акт от РП-Бургас, с който срещу
жалбоподателя И. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
206, ал. 1 НК, а именно за това, че на 15.09.2016г. в гр. Бургас противозаконно
присвоил чужда движима вещ – мотопед марка „***“ модел „***“ с рег. № ***на
стойност 420 лева, собственост на М.Г., която владеел. В обстоятелствената част
на обвинителния акт прокурорът изложил пълно и детайлно описание на възприетата
от него фактическа обстановка, дала му основание да повдигне обвинение срещу И..
Било образувано НОХД № 2978/2019г. по описа на РС-Бургас, като на 06.11.2019г.
било проведено разпоредително заседание. В хода на това заседание защитникът на
подсъдимия (отново адв. С.И. - БАК) и самият подсъдим изрично заявили, че са
налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, вр. с чл. 218б НК и
производството следва да се прекрати, доколкото описаното в обвинителния акт деяние
съставлява административно нарушение, а не престъпление (имайки предвид, че
сочените в обвинителния акт вреди са били възстановени). Алтернативно
защитникът е заявил, че ако съдът не възприеме тезата му, делото следва да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие с пълно признаване на фактите по
обвинението от страна на подсъдимия.
Съдът след като се
е запознал с материалите по делото и становищата н страните също е приел, че в
случая са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, вр. с чл. 218б НК и доколкото вредите са възстановени, то и
извършеното от И. не съставлява престъпление, а административно нарушение. В
този смисъл с Определение № 1796/06.11.2019г. в сила от 14.11.2019г. съдът
прекратил производството по делото и изпратил материалите на вниманието на
Началника на 01 РУ-Бургас за произнасяне по реда на чл. 218б НК.
След получаване на
материалите и въз основа на констатациите на съда на 05.05.2020г. Началникът на
01 РУ-Бургас издал срещу И. процесното наказателно постановление, в което
описал фактите по аналогичен начин с този в диспозитива на обвинителния акт и
на основание чл. 218б НК наложил на жалбоподателя административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът, в настоящия му състав, счита, че в рамките на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, водещи до опорочаване на санкционния акт. Това е така по следните причини:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат в голяма
степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН.
Не са ангажирани никакви доказателства, от които
да може да се направи извод за материална и териториална компетентност на
административнонаказващия орган. Съгласно чл. 424, ал.5 от НК - административното
наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз
основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията
на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението
е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи,
наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или
от упълномощено от него лице. По делото не са представени относими доказателства
от страна на АНО, че е бил оправомощен да издават НП по този текст на закона.
Такива факти не са посочени и в самото наказателното постановление. Тежестта да
докаже наличието на материална и териториална компетентност е на наказващия
орган, като в тази връзка и с оглед принципа на служебното начало - изрично с
разпореждането си за насрочване от 16.06.2020г., съдът е указал на АНО да
представи доказателства относно материалната и териториална компетентност на Началника
на 01 РУ-Бургас да издава НП за нарушения по чл. 218б НК. Разпореждането е
получено на 18.06.2020г. (л.11), като на 03.07.2020г. в съда е получена писмо
(л.12), в което изрично се посочва, че в изпълнени на указанията се прилага
Заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която
Началникът на 01 РУ-Бургас се оправомощава да издава НП по чл. 218б НК. Видно
от въпросната заповед обаче (л.14) тя касае издаване на НП по Закона за Министерството
на вътрешните работи, а не по чл. 218б НК. Това кара настоящият състав да
приеме, че въпреки указанията на съда, наличието на компетентност у АНО е
останала недоказана, което в комбинация с изричното възражение на жалбоподателя
е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП, поради което е и
безпредметно да се обсъждат останалите доводи за порочност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са допуснати нарушения на закона, поради което НП следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор,
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им.
По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.4), в който
изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева.
По делото не е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския
хонорар, поради което и той следва да се присъди изцяло в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431а-330/05.05.2020г.,
издадено от Началник на 01 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 206,
ал. 1, вр. с 218б НК и на основание чл. 218б НК, на С.Д.И. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на триста лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на С.Д.И. с ЕГН: **********
сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща сторени в производството
разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.