№ 369
гр. Русе, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202698 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АРМ. М. Е.., ЕГН **********, от гр.РУСЕ, срещу НП
№ 21-1085-001723/2021г. на началник сектор ПП към ОДМВР – Русе, с което
за нарушение на чл.104 А от ЗДП, на основание чл.183 ал.4, т.6, пр.1 от ЗДП
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50лв.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на НП. Моли същото да
бъде отменено, тъй като не бил извършил нарушението, в което е обвинен, както и
допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 04.06.2021 г. св.И., мл. автоконтрольор към ПП-КАТ при ОДМВР-гр.Русе,
заедно с колегата си К. изпълнявали задълженията си по пътен контрол по ул.”Олимпи
Панов”, в гр.Русе. Забелязали срещу тях да се движи лек автомобил, марка ОПЕЛ
АСТРА, с рег No Р7143АР , управляван от жпод.Е.. Забелязали, че последният
1
използвал мобилен телефон по време на управлението. Спрели го и
съставили акт затова, че на същата дата управлявал лек автомобил, като
използва мобилен телефон, без устройство „свободни ръце”. Актът бил
съставен в негово присъствие и подписан без възражение. Впоследствие било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
наложил горепосочената санкция.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и
събрани гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна:
жпод.Е. нарушил забраняващата норма на чл.104 А ЗДвП: използвал мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, поради
което правилно наказаващият орган ангажирал отговорността му по чл.183 ал.4, т.6
ЗДП.
От дадените в съдебно заседание показания от свидетеля беше установено по
безспорен начин, че жалбоподателят използвал мобилен апарат по време на
управление на автомобила – същият „…бил до ухото му”. Представеното
удостоверение, изх.№2087/22год., доказващо, че управлявания автомобилът ОПЕЛ
АСТРА рег.номер Р7143АР е с фабрично произведен с мултимедийна система СD500 с
фабричен Вlueooth (безжична връзка за телефон - свободни ръце) не може да изключи
отговорността на жпод.Е.. Без значение е, че автомобилът бил оборудван с последното, след
като св.И. установил да държи мобилния телефон „….до ухото си” по време на управление
на МПС. Очевидно е, че вложената от законодателя идея в нормата на чл. 104А от ЗДвП е
устройството "свободни ръце" да бъде ползвано от водача за това, ръцете му да са свободни
по време на управление и когато същото не е сторено, е без значение дали иначе последния
разполагал с подобно устройство.
Следва да се посочи, че всяко държане на мобилния телефон в момент на
управление, било за разговор или за използване на други негови функции, съставлява
"използване" по смисъла на чл. 104А от ЗДвП. С оглед съдържанието на самата норма,
липсва всякакво основание "използването" на мобилния телефон да бъде сведено само
до някои конкретни негови функции, например само до повеждане на разговор.
Напротив – от посоченото в чл. 104А от Закона за движението по пътищата, съгласно
който текст се забранява използване мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му, е очевидно, че законодателят е свързал обществената
опасност на деянието с ангажиране ръцете на водача, което би могло да препятства
управлението на МПС, а не със факта на провеждане на разговор. Предвид това,
2
обществената опасност на деянието е налице винаги, когато водачът е ангажирал
ръцете си с мобилния телефон, независимо дали говори по него, или ползва някакви
други негови функции.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане
на съответното наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Факт е, че представеното индигирано копие на акта е неясно, но от друга страна
жпод.Е. подписал акта , не направил писмени възраженияв него, след частта му ”че се
запознал със съдържанието на акта….”.Па изложените съображения съдът намира, че
допуснатото не е съществено процесуално нарушение, след като наказания декларирал,
че е запознат с обвинението.
Материалният закон е приложен правилно досежно правната квалификация на
деянието, изпълнени са всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
При индивидуализацията на наказанието наказващият орган е съобразил
разпоредбите на чл.183 ал.4 ЗДвП, като е наложил предвиденото, без възможност за
отклонение, наказание от 50лв.
Поради изложеното НП правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-001723/2021г. на
началник сектор ПП към ОДМВР – Русе, с което за нарушение на чл.104 А от
ЗДП, на основание чл.183 ал.4, т.6, пр.1 от ЗДП, на АРМ. М. Е.., ЕГН
**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3