№ 372
гр. гр. Добрич, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
ГА.на Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500503 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№7978/13.05.2022 год. на А. А. И. с ЕГН ********** от гр. Д.
срещу решение № 282/07.04.2022 год. по гр.д.№ 1513/2021 год. на Районен
съд Добрич,с което е осъден да заплати на В. И. С. с ЕГН ********** от с. Р.,
общ. П.Т.,област В.Т. сумата от 2 872.18 лв. по иск с правно основание чл. 55
ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, която сума е дължима на отпаднало основание –
развален договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„530 Д“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 24.02.2021 год. до окончателното изплащане
на задължението, като предявеният иск е отхвърлен за горницата от 2 872.18
лв. до 6 846 лв. , поради извършено съдебно прихващане със сумата от
3973.82 лв., от която: 1773.82 лв., представляваща обезщетение за лишаване
на ответника от ползването на процесния автомобил за времето от 02.03.2020
год. до 11.03.2021 год.; 2100 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ответника имуществени вреди, настъпили в резултат
увреждането на процесния автомобил от страна на ищеца при неговото
ползване през периода от 15.01.2018 год. до 11.03.2021 год.; 100 лв.,
1
представляваща обезщетение за претърпените от ответника имуществени
вреди – платена от него глоба, наложена по реда на ЗДвП, поради виновното
поведение на ищеца при управлението на процесния автомобил.
А. А. И. е изложил доводи ,че в отклонение от материалния и
процесуалния закон е постановено осъждането му да заплати на В. И. С.
сумата от 2 872.18 лв. поради отхвърляне на възраженията му за прихващане
със сумата от 3 926 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на автомобила му и със сумата от 5 584 лв., представляваща
обезщетение за увреждането на автомобила му. Отправено е искане
обжалваното решение да бъде отменено и постановено уважаването на
възражението му за прихващане в пълния размер на заявяването му,което да
обуслови отхвърляне на исковата претенция. Въззивникът възразява срещу
фактическите констатации и правни изводи на районния съд относно
периода, за който е дължимо обезщетението за лишаване от ползване и за
щетите по автомобила, които подлежат на обезвреда, направени при
игнориране ,некредитиране и необсъждане в съвкупност на свидетелските
показания, респ. избирателно възприемане на части от заключението на вещо
лице. Страната изразява становище, че договорът за продажба на МПС
следва да се счита развален в по-ранен момент от завеждане на гражданско
дело в Районен съд Търново за собствеността му ,както и че вредите по
автомобила не са резултат на текущо потребление , а на агресивното
управляване на автомобила от ищеца без шофьорска книжка и положена
грижа на добрия стопанин.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 09.05.2022 год., жалба рег.№7978/13.05.2022 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна В. И. С. с ЕГН ********** от с. Р., общ.
П.Т.,област В.Т. не е подал отговор на въззивната жалба.
Обжалваното решение е постановено по осъдителен иск на купувача В.
И. С. по развален договор за продажба на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„530 Д“ с рег. № *** срещу неговия собственик и продавач А. А. И. за
връщане на сумата от 6 846 лв. ,като равностойност на частично заплатената
покупна цена от 3 500 евро, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
2
задължението. Искът е основан на твърдения, че на дата 15.01.2018 год.
,страните по делото са сключили договор за продажба на МПС с уговорена
цена от 6 900 евро , от която 3 500 евро платими в деня на сключване на
договора, а остатъкът до 21.01.2018 год. Собственикът на автомобила не се
явил за сключване на окончателен договор и впоследствие развА.л договора
,като завел гр. дело 430/2020 год. по описа на ВТРС. С решение по посоченото
дело бил уважен иска по чл.108 от ЗС на собственика и В. И. С. бил осъден да
предаде владението върху процесния автомобил. С оглед на горното В. С. е
отправил искане за осъждане на собственика А. А. И. да му върне
заплатената цена от 3 500 евро .
Ответникът А. А. И. е оспорил основателността на исковата претенция и
е заявил, че заплатената от купувача сума от 3 500 евро, като част от
покупната цена на автомобила е получена от него на вА.дно правно
основание и няма причина за нейното връщане на В. С..
Ответникът А. А. И. е заявил възражение за прихващане на
претендираната от него сума със своето вземане за сумата от 16 204 лв.,
предмет на частично разглеждане от въззивната инстанция за сумата от 5
700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствения му автомобил за времето от 22.01.2018 год. до 11.03.2021 год. и
сумата от 7 684 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди от увреждането на процесния автомобил от страна на
ищеца и които вреди се равняват на стойността на извършените ремонти
дейности по автомобила.Изложени са твърдения ,че предаването на
автомобила от продавача на купувача е осъществено на датата на сключване
на договора -15.01.2018 год. и до 22.01.2018 год. ,когато е следвало да бъде
направено окончателното плащане, купувачът В.С. е ползвал автомобила с
негово съгласие. След тази дата и до датата 11.02.2021 год. на предаване на
автомобила от ЧСИ ,купувачът е ползвал МПС:1./ при противопоставяне от
собственика, който многократно и считано от 22.01.2018 год. и последно през
месец март 2020 год. бил отправил покани по телефона ,да му бъде върнат
автомобила и 2./без правно основание, тъй като по гр. д.№ 430/2020 год. на
РС-Търново било установено ,че собствеността му е притежавана от А.И..
Автомобила бил предаден от продавача на купувача в добро техническо
състояние и в движение. При принудителното изземване от ЧСИ на
автомобила, той не можело да бъде запален и се наложило закупуване на
3
акумулатор, при движение се налагало спиране на всеки 30 км., защото
динамото не зареждало. В два автосервиза бил извършен частичен ремонт на
автомобила и диагностика на състоянието му ,с констатации за нанесени
увреждания на автомобила, налагащи отремонтирането им и подмяна на
части. Увреждането на автомобила било резултат на действията на купувача
и немарливото му ползване, като средствата необходими за привеждане на
автомобила във вид ,годен за неговото използване възлизат на обща стойност
от 7 684 лв.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи, както следва:
Безспорно е установено, че на 15.01.2018 год. между А. А. И., от една
страна като продавач, и В. И. С., от друга страна като купувач, е сключен
„Договор за покупко-продажба“ с предмет МПС, лек автомобил марка „БМВ
530 Д“ с рег. № ***. Уговорената продажна цена е била в размер на 6 900 €, от
която платими 3 500 € в деня на сключване на договора, а остатъкът от 3 400 €
е следвало да се заплати до 22.01.2018 год. Не е спорно между страните, че
сумата от 3 500 евро е била заплатена при сключване на договора, както и че
на същата дата купувачът - ищецът В. С. е получил владението върху
автомобила.
С искова молба рег.№ 2936/10.02.2020 год. ,въз основа на която е било
образувано гр. д. № 430/2020 год. Великотърновският районен съд А. А. И. е
предявил срещу В. И. С. иск по чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и
предаване на владението на лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег. № ***,
основан на твърдения ,че е собственик на МПС и като продавач е сключил с
В. С. предварителен договор за неговата продажба. Тъй като ответникът не
заплатил пълната продажна цена, многократно го канил по телефона за
уреждане на отношенията им ,като последния отказ да се заплати цената
получил през месец март 2019 год. при лична среща в с. Р., с оглед на което и
на 19.03.2019 год. ищецът уведомил ответника, че разваля сключения между
тях договор. Препис от исковата молба е бил връчен лично на В. И. С. на дата
02.03.2020 год. ,който не е подал отговор на исковата молба ,а в съдебно
заседание е признал изцяло иска. С решение № 260119/20.08.2020 год. по гр.
дело № 430/2020 год. Великотърновският районен съд е признал за
установено по отношение на В. И. С., че А. А. И. е собственик на лек
4
автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ***, с рама №
WBANC710ХОВ666126, с двигател № 306D23123011, с цвят – светло-кафяв
метА.к, като съдът е осъдил С. да предаде на основание чл. 108 от ЗС на И.
владението върху гореописания автомобил. Посочено е в решението, че
сключеният между страните договор за продажба на лек автомобил е
предварителен такъв ,тъй като не е сключен във формата по чл.144 ал.2 от
ЗДвП ;договорът не бил обявяван за окончателен; договорът следвало да
бъде развален писмено по правилото на чл.87 ал.1 , изречение последно от
ЗЗД, тъй като бил сключен в писмена форма; договорът следвало да се счита
за развален с получаване на препис от исковата молба от купувача,
съдържаща изявление на продавача за развалянето му .Така постановеното
решение е влязло в сила на 17.09.2020 год. и въз основа на него с
разпореждане № 260655 от 23.09.2020 год. на Районен съд – В.Т. по чл. 406,
ал. 1 във вр. с чл. 404 от ГПК е бил издаден изпълнител лист. Образувано е
било изпълнително дело № 20208090400693 по описа на ЧСИ с рег. № 809, с
район на действие при Окръжен съд В.Т., прекратено с предаването на
автомобила от страна на роднина на ищеца на ответника в присъствието на
ЧСИ, което е осъществено на 11.03.2021 год.
Предявеният от В. И. С. срещу А. А. И. иск по чл.55 ал.1 пр.3-то ,във
връзка с чл. 88 от ЗЗД за сумата от 6 846 лв., като равностойност на сумата от
3 500 евро е основателен. Развалянето на договора за продажба на лек
автомобил е с обратно действие и има за последица задължението на всяка
една страна да върне това, което е получила по разваления договор. Всички
елементи от фактическият състав на задължението за връщане на даденото
въз основа на отпаднало основание са доказани ,което обуславя уважаване на
претенцията на купувача срещу продавача –собственик на лекия автомобил за
връщане на платената цена по сключения на дата 15.01.2018 год. договор за
продажба, развален от последния на дата 02.03.2020 год. ,в пълния размер на
заявяването й и ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.02.2021 год. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Възражението за прихващане на ответника с вземането му като
собственик на автомобила за лишаване от ползването му в периода от
22.01.2018 год. до 11.03.2021 год. ,черпи правното си основание в
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД и е отчасти основателно. Обезщетението е
5
дължимо и без покана за времето, в което собственика е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реА.зира доходи от нея
,като евентуално отправена покана е от значение само за началния момент ,от
който длъжникът изпада в забава . За времето от предаване от продавача на
купувача на владението на МПС на дата 15.01.2018 год. до датата на
разваляне на договора от собственика А. А. И. с връчване на препис от
исковата молба по гр. д.№ 430/2020 год. на Районен съд В.Т. на купувача В.
И. С. на дата 02.03.2020 год. ,последният е имал право да държи вещта и
упражнява фактическата власт върху нея ,получена по договора за
продажбата й от 15.01.2018 год. ,т.е. ползвал е лекия автомобил на правно
основание, поради което и не дължи обезщетение на нейния собственик. След
развалянето на договора за продажба , считано от 02.03.2020 год. ,В. И. С.
ползва лекия автомобил без правно основание ,поради което следва да
обезщети собственика ,лишен от ползите на вещта си за времето до нейното
предаване от ЧСИ на дата 11.03.2021 год. Съобразно заключение рег.№
165/06.01.2022 год. на вещото лице инж. Н. Л. ,изготвил назначената от съда
съдебно оценъчна и техническа експертиза средния размер на дневния наем
за ползване на процесния автомобил възлиза на 4.73 лв., средния размер на
месечния наем възлиза на 143.88 лв., а средногодишния наем е 1 726.52 лв.
При съобразяване периода на ползване на лекия автомобил и заключението на
вещото лице, обезщетението за собственика следва да бъде определено в
размера от 1 773.82 лв. ,до който размер е основателно възражението за
прихващане. Неоснователно е оплакването на собственика А. А. И. ,че
незаконосъобразно не е било уважено възражението и за сумата от 3 926.18
лв. ,като разлика между пълния размер заявяването му от 5 700 лв. и
уважения размер от 1726.52 лв. ,тъй като друг е периода, за който
обезщетението е дължимо ,считано от предаването на автомобила ,респ.
разваляне на договора било настъпило в по-ранен момент ,съобразно
показанията на свидетелите по делото. Обезщетението по чл.59 от ЗЗД е
дължимо само за времето, когато вещта се ползва без правно основание и за
горното вече са изложени съображения , а с оглед правилото на чл.297 от
ГПК следва да бъде зачетено решението на Районен съд В.Т., постановено
между същите страни по въпросите ,кога е настъпило развалянето на
договора за продажба на лекия автомобил.
Възражението за прихващане на А. А. И. като собственик на автомобила
6
с вземането му за сумата от 7 684 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от увреждането МПС от ползването му от
В. И. С. ,равняващо се на стойността на ремонтни дейности ,черпи правното
си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Техническото състоянието на
автомобила не е установено към датата на предаване на автомобила във
владение на С. на дата 15.01.2018 год. ,нито пък с протокола на ЧСИ от дата
11.03.2021 год.,когато е бил върнат на И.. Показания в тази връзка като
свидетели са дА. А.Ю.М.-съпруга на В. С., Я.Р.А.нов Р.-зет на В. С. , Р.З.Ж. –
приятел на собственика и В. Д. В.,собственик на автосервиза ,в която И.
закарал колата, след като му била върната. Така св. М. е заявила, че колата е
била докарана от съпруга от Германия до България на платформа, тъй като
нямал книжка, била здрава и в движение ,карана била само няколко пъти
,като съпругът й търсел шофьор ,за да я кара. Р. дава показания, че тъстът му
е карал колата, преди да отиде в Германия до месец август 2020 год., а после
стояла заключена в гараж в България. С. използвал шофьор,за да кара колата
.При предаването на колата ,тя била здрава ,само акумулатора й бил малко
слаб .Св. Ж. дава показания, че собственика на автомобила му споделил, че
колата много трудно се движела след като е била взета и се развА.ла по пътя
.Ходил при майстора ,който поправял колата и той му казал, че тя е с
развалена навигация , изкаран е катА.затор , одраскана е отвън и отвътре. Св.
В. заявява ,че е огледал автомобила,който бил докаран на платформа и
констатирал, че има доста неща по автомобила за ремонт ,за което съставил
протокол от 12.03.2021 год. Заявил е ,че професионалното му мнение е ,че
повредите не са се появили едновременно ,дължА. се употребата и на
неподържане на автомобила. Виждал е колата и назад във времето-някъде
около 2015 год. ,когато била внесена и състоянието й било по-добро. Заявил е
,че катА.затора е бил премахнат от някое от лицата ,които са го карА. и по
принцип не би трябвало да води и до други проблеми,ако е сменен софтуера
на автомобила.Честа била практиката ,да се свалят катА.заторите на
дизеловите автомобили. Показанията на посочените свидетели не могат да
бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно релевантните за спора
обстоятелства.
По делото са изготвени заключения от вещото лице Н. Л. ,съответно
рег.№№ 165/06.01.2022 год. и 3126/23.02.2022 год. ,както и от него са били
дадени допълнителни пояснения при изслушването му .Вещото лице е
7
посочило,че към датата на сключване на договора между страните
,автомобила е бил изминал 317 184 км., а докато автомобила е бил в държане
на купувача са били изминати 15 417 км.,което е 4.64% от всички изминати
километри от автомобила . Заключението за вида на настъпилите повреди по
процесния автомобил, след оглед на автомобила и съобразно приложените
писмени доказателства (фактури и протокол от 12.03.2021 год.) е дадено за
две категории повреди– повреди настъпили в периода от 15.01.2018 год. –
11.03.2021 год. и повреди в резултат на експлоатацията на автомобила от
закупуването му до 11.03.2021 год. Вещото лице е класифицирало повредите
на текущи,които просто се случват ежедневно,неочаквано или сравнително
бързо и такива,свързани с експлоатацията на автомобила –които се натрупват
в течение на годините –десетки години на експлоатация,преминати стотици
хиляди километри. Претендираните по делото вреди се дължА. предимно с
ползването на автомобила през дългия му експлоатационен период и съвсем
малка част можело да бъдат свързани с ползване от купувача.Датиране на
повредите във времето не можело да се направят с категоричност,нА.це било
разминаване относно констатациите за повредите при първоначалния оглед в
сервиз и извършената с негово участие допълнителна диагностика на
автомобила с включването му в специА.зирана измервателна
апаратура.Разликите в тестването е възможно да се дължат на използваните
различни тестващи програми,както и на програмното въздействие върху
поне един от компютрите в автомобила-така тестващата програма не отчита
липсата на детайли от автомобила,които фактически и при оглед е
установено ,че са премахнати.
Показанията на свидетелите и заключенията на вещото лице във връзка
с всяка една конкретна вреда са били подробно обсъдени от
първоинстанционния съд и съобразно становището на експерта за
повредите,които с най-голяма вероятност са настъпили по време на
ползването на автомобила от купувача ,съдът е приел за доказани щетите по
позиции в т.ІІІ.2 от заключението,както следва: позиция 1 акумулатор;
позиция № 2, ремонт-динамо; позиция № 3, предна броня; позиция № 4, задна
броня; позиция № 5, предни дискове и накладки; позиция № 6, задни дискове
и накладки; топка скоростен лост е протрита и изхвърлена; позиция № 20,
биалетки; позиция № 21, амортисьори на преден капак; динамо, навигация и
ремонт на климатроник,за отремонтиране на които-стойност на резервни
8
части,стойност на труд-30% върху стойността на частите и ДДС е необходима
сумата от 2 100 лв. С оглед на горното е неоснователно възражението на
въззивника за необоснованост на заключението –на обезвреда подлежат само
щети,за които собственикът безспорно е доказал ,че са причинени от купувача
на автомобила ,не и всякакви повреди или износване на
автомобила.Единствената повреда ,посочена конкретно в жалбата е
отнемането на катА.затора на автомобила,за което както св.В.,така и вещото
лице са посочили,че е честа практиката на премахването му,тъй като
ограничава мощността на колата и повишава разхода на гориво ,често се
поврежда и е скъп за подмяна,т.е. може всяка от страните по делото да го е
отстранила и не са нА.це условията въззивната инстанция да уважи
възражението в по-голям размер.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282/07.04.2022 год. по гр. д.№ 1513/2021 год.
на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9