Решение по дело №2242/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9914
Дата: 27 май 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110102242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9914
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110102242 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 9405/11.01.2024
г., от М. В. К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, Красно село
ки. ... притежаваща л.к. № ......., чрез пълномощника си, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № .......,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, бул. „......, представлявано от Д. М.
М. -Управител, e-mail: ********@*****.*** срещу „Ф Б ЕООД с ЕИК: .....,
сьс седалище и адрес па управление: гр. София, р-н „М. бу.. представлявано
от И В Д и Д В Н, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове, с правна квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД , с който се
иска да се обяви нищожността на договор за потребителски кредит №
1265056, сключен между М. В. К. и „Ф Б" ЕООД с ЕИК: ....., със
седалище и адрес па управление: гр. София, р-н „М. бу... представлявано
от И В Д и /Д В Н,
1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй
като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как
е формиран същия
2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК,
действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР
3. евентуален, да се обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в
1
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1265056,
сключен между М. В. К. с ЕГН: ********** и „Ф Б ЕООД с ЕИК:
....., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М. бу..
представлявано от И В Д и Д В Н, предвиждаща заплащане па
възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от
"Multitude Bank" в полза па ответника.
2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5
лева от 4040 лева, с който да се осъди ответника „Ф Б ЕООД с ЕИК: .....,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М. бул. ...... ап.
офис 20 да заплати на М. В. К. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5
лв. /частичен иск от 4040,00 лв./, представляваща платена при изначална
липса па правно основание по договор за потребителски кредит №
1265056, ведно със законната лихва върху нея,, считано от дачата па
депозиране на настоящата искова молба (11.01.2024 г.) до окончателното
й изплащане.
С определение от 20.05.2024 г. съдът е допуснал изменение на
частичния иск от 5 лева на 242.60 лева, на основание чл.214 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № 1265056/02.06.2023 г. при следните
параметри: главница – 4000 лева, ГЛП – 23.33 %, ГПР – 49.66 %. Общата
сума, което ищецът е следвало ва върна е 4000 лева главница и 1400 лева
лихва, което се равнявало на 5400 лева. Твърди, че договорът е следвало да
бъде обезпечен с поръчителство, като е включена такса за поръчителство в
размер на 4040 лева, която сума е начислена към погасителния план.
Сочи, че главницата, заедно с договорната лихва и начислената такса,
били уговорени да се изплащат на равни вноски към заемодателя, като
крайният падеж бил на 23.11.2024 г.
С допълнителна уточнителна молба твърди, че ищецът е заплатил на
ответника възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 4040
лева, за която сума се твърди, че е платена без основание. Твърди, че
договорът за кредит е изцяло погасен предсрочно. Затова претендира тази
сума в размер на 4040.00 лева да бъде върната.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата молба.
Признава, че страните са сключили договор за заем за сумата от 4000.00
лева, като срокът за връщане на кредитът е бил 18 месеца. Възнаградителната
лихва била в размер на 23.33 %, а ГПР – 49.66 %, като общото задължение
било да върне 5400.00 лева, като на основание чл.5 от договор ищецът е бил
длъжен да даде подходящо обезпечение чрез поръчителство от М банк
(Малта). Твърди, че ищецът е имал право да предостави свое обезпечение или
да се възползва от служебно предоставения гарант, за което обезпечение
също се дължи възнаграждение. Прави възражение, че ответникът е имал
възможност да избере дали да сключи договор с М банк (Малта). Прави
възражение за недопустимост, тъй като ответникът трябва да е М банк
2
(Малта). Твърди, че не е страна по този договор за поръчителство. Оспорва да
са налице нарушения на ЗЗПотр. и ЗПК, като излага подробни правни доводи.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован, не се
явява и не се представлява. С допълнителна молба уточнява, че поддържа
искове, излага становище по основателността на претенциите. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.
С допълнителна писмена молба заявява защо следва да се отхвърлят
исковете.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, обективирано в Определение №
13203/26.03.2024 г., съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 13203/26.03.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че не е необходимо да повтаря
изложеното в цитираният съдебен акт (л.50-58 от делото).
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с възнаграждението за поръчителство заобикаля
императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до
оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет не е включен в ГПР, а
представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил
при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е
нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят
да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него,
което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е
3
недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
напълно кредитира като обективна, пълна и безпристрастна. От заключението
се установи, че ГПР с включеното възнаграждение за поръчител е 176.19 %
(пети въпрос). От заключението се установи, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 242.60 лева за възнаграждението за поръчител (л.71-75
от делото). Договорът е недействителен и на основание чл.22вр. чл.19 ЗПК.
След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита. Следователно заплатената от него сума за
възнаграждение за поръчител е платена без основание. След като е платена
без основание, то на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде върната на
ищеца от ответника.
По делото е допусната и експертиза по искане на ответника, но поради
липса на внесен депозит, експертизата не е изготвена. Съдът приема, че е
налице чл.161 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е станал причина
за неизясняване на фактите по делото. Създал е пречки за установяване чрез
експертиза, тъй като не е внесъл депозит в указания срок.
Исковата претенция е за сумата от 242.60 лева. По делото се установи,
че точно толкова ищецът е заплатил на ответника.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковете са доказани по
основание и размер.
Ето защо следва да се обяви за недействителен договор за
потребителски кредит № 1265056, сключен между М. В. К. и „Ф Б" ЕООД с
ЕИК: ....., със седалище и адрес па управление: гр. София, р-н „М. бул. ...... aп.
офис 20, представлявано от И В Д и /Д В Н, на основание чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран същия.
Следва да се осъди „Ф Б ЕООД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „М. бул. ...... ап. офис 20 да заплати на М. В. К. с
ЕГН: **********, сумата в размер на 242.60 лв. /частичен иск от 4040,00 лв./,
представляваща платена при изначална липса па правно основание по договор
за потребителски кредит № 1265056, ведно със законната лихва върху нея,,
считано от дачата па депозиране на настоящата искова молба (11.01.2024 г.)
до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Същият представя списък по чл.80 ГПК (л.80 от делото),
както и доказателства за това, както следва:
427.60 лева държавна такса - л. 22 от делото
1000.00 депозит за вещо лице – л.61 от делото
844.80 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за първия иск
4
844.80 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за втория иск
Нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителна молба
ответникът не е направил възражение по чл.78, ал. 5 ГПК.
Ето защо разноските, които следва да бъдат признати на ищеца са в
размер на 1427.60 лева. Така „Ф Б ЕООД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „М. бул. ...... ап. офис 20 следва да бъде осъдено
да заплати на М. В. К. с ЕГН: **********, сумата в размер на 1427.60 лева
(хиляда четиристотин двадесет и седем лева и шестдесет стотинки)
представляващи разноски по гр. д. № 2242/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Разноските по чл.38 ЗА са в размер на 1689.60 лева. Ето защо „Ф Б
ЕООД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М.
бул. ...... ап. офис 20 следва да бъде осъдено да заплати на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, Булстат ......., сумата в размер на
1689.60 лева (хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и шестдесет
стотинки) представляващи разноски по гр. д. № 2242/2024 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски кредит
№ 1265056, сключен между М. В. К. и „Ф Б" ЕООД с ЕИК: ....., със седалище
и адрес па управление: гр. София, р-н „М. бул. ...... aп. офис 20,
представлявано от И В Д и /Д В Н, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва
яснота как е формиран същия.
ОСЪЖДА „Ф Б ЕООД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „М. бул. ...... ап. офис 20 да заплати на М. В. К. с ЕГН:
********** сумата в размер на 242.60 лв. /частичен иск от 4040,00 лв./,
представляваща платена при изначална липса па правно основание по договор
за потребителски кредит № 1265056, ведно със законната лихва върху нея,,
считано от дачата па депозиране на настоящата искова молба (11.01.2024 г.)
до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф Б ЕООД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „М. бул. ...... ап. офис да заплати на М. В. К. с ЕГН:
********** сумата в размер на 1427.60 лева (хиляда четиристотин двадесет
и седем лева и шестдесет стотинки) представляващи разноски по гр. д. №
2242/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф Б ЕООД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „М. бул. ...... ап. офис 20 да заплати на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, Булстат ....... сумата в размер на
5
1689.60 лева (хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и шестдесет
стотинки) представляващи разноски по гр. д. № 2242/2024 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6