РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 23.04.201г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 757 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Първа инвестиционна
банка" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул. Драган Цанков" №37, представлявана от Ч.Г. З.и С.А.П., в
качеството им на изпълнителни директори, против И.И.Г., с ЕГН: **********,***,
с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: 5 690 евро, представляваща главница по
Договор №006LD-R- 005182/16.04.2014г. за банков кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда
12.12.2019г., до пълното погасяване на задължението, сумата от 4693,05 евро,
възнаградителна лихва, за периода 15.05.2014 г. до 31.10.2019 г., сумата от
1581,07 евро, представляваща наказателна лихва, за периода 15.05.2014 г. до
31.10.2019г., включително, дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора за
кредит; 65,61 евро, обезщетение за забава, за периода от 01.11.2019 г. до
11.12.2019 г., сумата от 12,27 евро, представляваща дължими такси за връчване
на писмено уведомление, чрез частен съдебен изпълнител, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 678 от 13.12.2019г., по ч.гр.д. № 1330, по
описа ВРС за 2019 г..
Ищцовото дружество излага, че на подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, въз основа на
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 13.12.2019 г., по ч. гр. дело № ч.г.д №1330/2019 г.,
по описа на ВРС като в срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил срещу
дължимостта на сумите, поради което е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Твърди, че между страните на 16.04.2014 г.
е сключен Договор № 006LD-R-005182 за банков кредит, съгласно който на
ответницата е предоставена сумата от 5 690 евро. Сочи, че кредитът е в
просрочие, считано от 15.05.2014 г., поради което с покана изх. №
215-68/14.10.2019г., връчена връчена лично на 24.10.2019 г., чрез ЧСИ Добромир
Даскалов с per. № 887, с район на действие ОС Пазарджик, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. В предоставеният с нея срок и до този момент ответникът не
е погасил задължения си. Предвид изложеното се моли да бъдат уважени
предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор, с
който оспорва предявения иск изцяло. Признава, че е сключен процесният договор
за кредит № 006LD-R-005182 на дата 16.04.2014г. за сумата 5900-пет хиляди и
деветстотин евро, както, че е налице забава от нейна страна по отношение плащането
на погасителна вноска за месец май 2014г.. Не оспорва обстоятелството, че на
24.10.2019 г. е получила покана за доброволно плащане на кредита. Релевира
възражение за погасяване на всички суми по давност. Ангажира доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените искове по чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на валидно
правоотношение по договор за кредит е предал уговорената сума, като за
ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на
възнаградителна лихва в претендираните размери; че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата и на акцесорното задължение.
Договорът за банков
кредит е консенсуален и поражда действие от датата на сключването му в писмена
форма, като в тежест на банката възниква задължение да предостави парична сума
в уговорения размер, а в тежест на кредитополучателя – да я върне в определения
срок, ведно с уговорената лихва – арг. чл. 430, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
С оглед твърденията на страните по делото за
безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че между тях
е възникнало валидно облигационно отношение по договор за кредит №
006LD-R-005182, по силата на който ответницата е получила сумата от 5 690 евро,
като последната е изпаднала в забава за плащане на вноските, съобразно
уговореното, считано от м. май 2014 г. и на 24.10.2019 г. е получила покана за
доброволно плащане на задълженията по кредита и за обявяването му за предсрочно
изискуем. Изложеното се установява и от
приетите и неоспорени по делото писмени доказателства- договор за кредит №
006LD-R-005182, погасителен план към него, ОУ към договор за кредит, извлечение
от счетоводните книги на банката и покана изх. № 215-68/14.10.2019 г., получена
лично от ответницата на 24.10.2019 г.. Следователно единственото спорно между
страните е обстоятелството погасени ли са по давност процесните вземания.
В настоящия случай
предсрочната изискуемост на кредита е уговорена в чл. 10 от договора - при настъпване
на определени обстоятелства / при допуснато просрочие на плащания по кредита/. Съгласно
даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Волеизявлението на
банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора,
които дават право на кредитора да упражни правото си. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Безспорно е между
страните, а и от събраните писмени доказателства, и изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че поради допуснато от ответницата
просрочие на плащанията по кредита, считано от м. май 2014 г. ищцовото
дружество е упражнило правото си да направи процесния кредит предсрочно
изискуемо с изпращане на уведомление, чрез ЧСИ, което ищцата е получила на
24.10.2019 г.. Следователно се установява, че уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем е направено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.12.2019 г.) и е породило своето действие, тъй като са
налице уговорените в договора за кредит условия за това.
Размерът на вземанията на
ищцовото дружество е безспорен между страните, а се установява и от приетата
без възражения съдебно- счетоводна експертиза, съгласно която към 12.12.2019 г.
задълженията са както следва: 5 690 евро- главница, 4693,05 евро,-
възнаградителна лихва, за периода 15.05.2014 г. до 31.10.2019 г., сумата от
1658,24 евро, представляваща наказателна лихва, за периода 27.05.2014 г. до
31.10.2019г. и 64,8 евро, представляваща законна лихва върху главницата, за
периода 01.11.2019 г. до 11.12.2019г.
Със заявлението и исковата молба вземанията за
главница по договора за потребителски кредит и лихви се
претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. По арг. от чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Поради
това и съобразно нормата на чл. 114, ал.1 ЗЗД при установяване на този факт от
посочената дата в случая 24.10.2019 г. следва да се преценява дали процесните вземания са се
погасили по давност. Иначе казано, доколкото основанието на иска не е заплащане на отделни месечни
погасителни вноски, то съдът не дължи произнасяне дали и по
кои месечни погасителни вноски претенцията е погасена по давност /решение № 114
от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК/.
Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за
предсрочно изискуем в продължение на близо пет години, считано от последното извършено от
кредитополучателя по договора плащане, не освобождава последния от задължението
да плаща месечните погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като
крайният срок на погасяване на кредита е 15.04.2023 г.. В практиката се
приема единодушно, че
уговорката за връщане на кредита и изплащане на лихвата на периодични вноски до
пълното погасяване на задължението не превръща договора за банков кредит в
договор с периодични плащания, нито определя по-кратък срок за неговото
погасяване, нито по-ранен начален момент на давностния срок, защото при
периодичните плащания отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ
факт, имат характер на самостоятелни задължения, докато при договора за банков
кредит с уговорени погасителни вноски, отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части. С изтичане на срока по
кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на този срок, от когато
започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД.
В хипотезата, когато кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, както е настоящия случай давностният срок започва да тече от настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането. В конкретния случай предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит е настъпила на 24.10.2019
г. и от тази дата съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД са започнали да текат давностните срокове на вземанията на ищеца
- петгодишен за главницата и тригодишен за лихвите,
като е видно, че те не са изтекли до датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение-
12.12.2019 г.. Ето защо възраженията на ответницата са за погасяване процесните
вземания по давност са изцяло неоснователни.
Между страните по делото не е спорен размерът на
възникналото по процесния договор задължение, както и как се разпределя дълга
по пера, а същия се установява и от представеното извлечение от счетоводните
книги на банката, неоспорено от ответника и изслушаната експертиза. При това положение и предвид обстоятелството,
че от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест не са
ангажирани други доказателства за плащане на дължимите суми на кредитора-ищец
следва да се приеме, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло при съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
сума в общ размер на 992,09 лв..
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул. Драган
Цанков" №37, представлявана от Ч.Г. З.и С.А.П., в качеството им на
изпълнителни директори, против И.И.Г., с ЕГН: **********,***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,
че И.И.Г., дължи на „Първа
инвестиционна банка" АД, сумата от 5 690 евро, представляваща главница по Договор №006LD-R-
005182/16.04.2014г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението в съда 12.12.2019г., до
пълното погасяване на задължението, сумата от 4693,05 евро, възнаградителна
лихва, за периода 15.05.2014 г. до 31.10.2019 г., сумата от 1581,07 евро,
представляваща наказателна лихва, за периода 15.05.2014 г. до 31.10.2019г.,
включително, дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит; 65,61
евро, обезщетение за забава, за периода от 01.11.2019 г. до 11.12.2019 г.,
сумата от 12,27 евро, представляваща дължими такси за връчване на писмено уведомление,
чрез частен съдебен изпълнител, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 678 от 13.12.2019г., по ч.гр.д. № 1330, по описа ВРС за 2019 г..
ОСЪЖДА И.И.Г., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул. Драган
Цанков" №37, представлявана от Ч.Г. З.и С.А.П., в качеството им на
изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 992,09 лв., представляваща сторени от
ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарждик в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА