Решение по дело №39464/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12210
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20221110139464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12210
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110139464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу Л. А. Т., Т. А. Н. и Ц.
Л. Н., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на
цената, с цена на исковете 8693,11 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61787/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците – Л. А. Т., Т. А. Н. и Ц. Л. Н., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците
са собственици на топлоснабдения имот – ап. 34, находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл. № 45,
вх.В, ет.1, за който се води партида с аб. № 98251. Моли да се приеме за установено, че
ответниците дължи следните суми: Ц. Л. Н. главница в размер на 4 992,41 лв., ведно със
законна лихва за периода от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г. в размер на 771,29 лв., главница в размер на 26,06
лв., ведно със законна лихва за периода от 28.10.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г. в размер на 5,65 лв.; Л. А. Т.
главница в размер на 1 248,10 лв., ведно със законна лихва за периода от 28.10.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.10.2021 г. в
размер на 192,82 лв., главница в размер на 6,52 лв., ведно със законна лихва за периода от
28.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до
07.10.2021 г. в размер на 1,41 лв.; Т. А. Н.: главница в размер на 1 248,11 лв., ведно със
законна лихва за периода от 28.10.202 1г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
1
периода от 15.09.2019г. до 07.10.2021 г. в размер на 192,82 лв., главница в размер на 6,51
лв., ведно със законна лихва за периода от 28.10.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.10.2018г. до 07.10.2021 г. в размер на 1,41 лв. Претендира
разноски.
Ответниците Л. А. Т. и Ц. Л. Н., редовно уведомени, не са депозирали отговори в
срока по чл. 131 ГПК. Постъпил е отговор само от ответника Т. А. Н., с представено
удостоверение за отказ от наследство.
Третото лице – помагач „Т“ ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Ищецът Т... ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Л. А. Т., Т. А. Н. и Ц. Л. Н. за посочените по-горе суми за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София – ап. 34, находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл. № 45, вх.В, ет.1, за който се води
партида при ищеца с абонатен № 98251. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал
заповед за изпълнение от 22.11.2022 г. След постъпило от длъжника Т. А. Н. възражение
срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на същата.
С оглед изложеното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на установителни искове спрямо длъжниците Л. А. Т. и Ц. Л. Н., тъй като
спрямо тях издадената заповед за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея, следва да
се издаде изпълнителен лист, а настоящото производство да бъде прекратено.За наличието
на абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск, съдът следи служебно до
приключване на производство.
В хода на производството ответникът Т. А. Н. заявява, че се е отказала от
наследството на А Т. Н. От представеното в срока за отговор от ответника Т. А. Н.
удостоверение от 10.08.2020 г. по гр.д. № 35226/2020 г. на 37 състав, СРС се установява, че
същият е подал заявление вх.№ 2014777/03.08.2020 г., с което се отказва от наследството на
покойния наследодател А Т. Н., ЕГН **********, починал на 11.06.2020 г. Отказът е вписан
в специалната книга на съда под № 1087/11.08.2020 г.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове
следва да бъдат отхвърлени спрямо ответника Т. А. Н., тъй като към датата на приключване
на съдебното дирене по делото, ответникът се е отказал от наследството на А Т. Н., респ.
същият не притежава качеството на негов наследник по закон. Съгласно чл.48 от ЗН -
наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. С извършения отказ
от наследство, наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и
освобождава от всички пасиви на наследството. Отказът от наследство представлява
едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде загубено правото му на наследяване.
Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на
2
останалите наследници от същия ред.
Следователно, по делото не е доказана първата материална предпоставка спрямо
ответника Т. А. Н., че е налице валидно облигационно отношение между страните, по което
пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия е именно той. Поради липсата на първата материална предпоставка
обуславяща основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да
обсъжда останалите материални предпоставки. С оглед неоснователността на главния иск,
такъв се явява и обусловения от него акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК. Ето защо, предявените искове спрямо
ответника Т. А. Н. са неоснователни и като такива следва да бъде отхвърлени, а
производството спрямо ответниците Л. А. Т. и Ц. Л. Н. да бъде прекратено, като
недопустимо.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат само ответниците. Искания за присъждане на разноски, ответниците не са
направили, поради което и такива не следва да им се присъждат.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „... против Т. А. Н., ЕГН ********** гр. София, ЖК ..., искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за
признаване на установено, че Т. А. Н. дължи на „Т...” ЕАД, сумата от 1 248,11 лв. главница
за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 07.10.2021 г. в размер на 192,82 лв., главница в размер на 6,51 лв.
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за периода от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 31.10.2018г. до 07.10.2021 г. в размер на 1,41 лв., за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София – ап. 34, находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл. № 45, вх.В, ет.1, за
който се води партида при ищеца с абонатен № 98251, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.11.2021 г. по ч.гр.д. № 61787/2021 г. по описа на
СРС, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 39464/2022 г. по описа на СРС, 141
състав, спрямо ответниците Ц. Л. Н., ЕГН ********** гр. София, ж.к. ..., бл.45, вх.В, ет.1,
ап.34, и Л. А. Т., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ..., бл.45, вх.В, ет.1, ап.34, като
НЕДОПУСТИМО.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т” ЕООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението в частта, с която производството по делото е прекратено има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4