РЕШЕНИЕ
№ 1902
Пловдив, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIX Състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
АДРИАН ЯНЕВ |
При секретар НЕДЯЛКА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия АДРИАН ЯНЕВ административно дело № 20247180700231 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27а, ал. 1 – ал. 7
от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.).
Образувано
е по жалбa
на З.А.Б. против Заповед № ЗД/Д-РВ-ПМ-005/18.01.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Първомай, с която непълнолетната ѝ дъщеря А.В.А. е настанена временно
в Кризисен център „Олга Скобелев“ гр. Пловдив до произнасянето на съда с
решение по чл. 28 ЗЗДет.
С
жалбата се посочва, че родителските права върху детето са предоставени на
бащата, но същият е възпрепятствал контактите с майката З.Б.. Твърди се, че
жалбоподателката веднага се е прибрала от чужбина, когато е научила за
упражненото насили върху дъщеря ѝ от страна на бащата и писмено заявила
желанието си да се грижи за детето. Счита, че е в интерес детето да се намира в
нейното семейство, а не в кризисен център. Допълнително се изразяват доводи, че
детето се чувства спокойно и защитено, когато се намира при майка си.
Назначеният
процесуален представител на непълнолетното дете изразява становище, че
оспорената заповед е законосъобразна към момента на нейното издаване, тъй като
са установени посочените в нея фактически основания. Отделно поддържа за
наличието на връзка между майката и детето, което обстоятелство следва да се
изследва пред районния съд при постановяване на решение по чл. 28 ЗЗДет., а не
в настоящото производство.
Ответната
страна - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Първомай не
изразява становище по жалбата.
След
като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че родители на непълнолетната А.В.А., родена на *** г., са З.А.
Б.и В.Д. А.
С
решение от 22.02.2206 г. по гр. д. № 1357/2025 г. по описа на Районен съд –
Асеновград е предоставено на В.Д.А.упражняването на родителските права върху
детето А.В.А..
Приложен
е Формуляр за приемане на устен сигнал от 18.01.2024 г., подаден от детето А.В.А..
В същия се посочва, че спрямо детето от страна на бащата е упражнено физическо
и психическо насилие, опит за сексуално посегателство и склоняване за годеж
срещу заплащане.
На
18.01.2024 г. е съставен протокол за сформиране на мултидисциплинарен екип, на
което е взето решение да се провери сигнала и да се проведат разговори с детето
в сградата, където учи.
От
страна на детето е попълнена декларация, която има характер единствено на
пояснение на случилото се във връзка с подадения сигнал. В същата
непълнолетната пояснява, че баща ѝ често злоупотребява с алкохол и в това
състояние я бие, а в един от случаите същият се съблякъл по бельо и принудил
детето също да се съблече. Изложено е още, че бащата е склонявал дъщеря си да
сключи годеж със свой братовчед, с който впоследствие да се преместят в
Германия. Допълнително се излагат твърдения, че В.Д.А.е отправял заплашвал към
дъщеря си, че ще я наръга с нож, тъй като същата изразявала нежелание за
годежа.
На
18.01.2024 г. е съставен протокол на съответния екип от социални работници, в
който е констатирано провеждането на разговор с детето, което споделило същите
обстоятелства, за което е подадена сигнал и попълнена декларация. Социалните
работници достигнали до извод, че са налице данни за оказано физическо насилие
над А.А., опит за сексуално посегателство над нея и склоняване към годеж с цел
получаване на парични средства от бащата. Отразено е желанието на детето да се
настани в Кризисен център и това, че бащата В.Д.А.е задържат от органите на
реда. Екипът е преценил необходимостта за настаняване на детето в Кризисен
център за деца жертви на насилие.
Последвало
е издаване на оспорваната Заповед № ЗД/Д-РВ-ПМ-005/18.01.2024 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Първомай, с която на основание чл. 27,
ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 т. 4 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 2 ППЗЗДет. непълнолетната А.В.А.
е настанена временно по спешност в Кризисен център „Олга Скобелев“ гр. Пловдив
до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет.
В
мотивите на заповедта е посочено, че родителите на детето са разделени, като
майката е напуснала семейството от няколко години и не се интересува от детето.
За детето грижи се полагат от нейният баща. Отразено е наличието на съществуващ
риск за правилното фактическо и психическо развитие на А.В.А., тъй като бащата,
при когото непълнолетната живее, системно упражнява физически и психически
тормоз над нея. Посочено е още извършен опит за сексуално посегателство над нея
и склоняване за годеж чрез заплащане.
На
19.01.2024 г. е изготвен доклад за оценка на сигнала (след издаване на
оспорената заповед), в който е констатирано, че детето се намира в силен
емоционален стрес в резултат на действията на бащата, описани в сигнала.
Социалните работници констатирали още, че детето е много изплашено и желае да
бъде настанено в Кризисен център за деца жертви на насилие. Отразено е още, че
преди 2-3 месеца детето споделило с класния си ръководител за проблемите с баща
си, за което били уведомени ДСП – Първомай. Детето било в 8-ми клас и нямало
проблемно поведение в училище. Родителите му били разделени и същото се
отглеждало в семейната среда на бащата. Отразено е, че по данни на детето
майката се намирала в Нидерландия.
На
22.01.2024 г. е съставен протокол от проведена среща между социални работници
на отдел „Закрила на детето“ – гр. Първомай и З.Б., която е майка на
настаненото дете. Жалбоподателката споделила, че на 20.01.2024 г. се е върнала
от Нидерландия, където работи. Същата е изразила желание да поеме грижите на
детето си и споделила намеренията си да отглежда дъщеря си в гр. Димитровград.
Пояснила, че бащата създавал пречки за осъществяване на комуникация между З.Б.
и А.А..
На
30.01.2024 г. е депозирано заявление от З.Б., с което е изразено желание да се
грижи за детето. Пояснява, че е полагала грижи за детето, докато се е намирало
в болница и че е инициирало съдебно производство за промяна на родителските
права.
По
делото е приложен препис на искова молба, депозирана пред районен съд –
Димитровград, с която З.Б. иска да ѝ се предостави упражняването на
родителски права върху непълнолетната А.А.. Липсва издадено съдебно
удостоверение за образувано дело пред този съд, но посоченият факт не се
оспорва от страните в настоящото производство, поради което се приема, че З.Б.
е предявила иск по чл. 127, ал. 2 СК, отнасящ се за настаненото дете.
По
делото е приложен социален доклад от 16.02.2024, от който се установява, че още
през месец ноември 2023 г. социални работници са посещавали два пъти
семейството на В.Д.А.във връзка с подадени сигнали от класния ръководител на
детето. Тогава бащата е споделил, че се грижи за дъщеря си, а майката не се
интересува от нея. Към онзи момент социалните работници са приели, че
изваждането на детето от семейната среда на бащата не би довело до преодоляване
на възникналото напрежение.
Останалата
част от социалния доклад напълно преповтаря обстоятелствата във връзка с
настаняването на детето. Отразено е, че детето се намира в сигурна среда и че
майката е изразила желание да полага грижи за дъщеря си.
При
изслушването на социален педагог към Кризисен център „Олга Скобелев“ гр.
Пловдив се установява, че майката ежеседмично посещава дъщеря си, а срещите
протичат положително. Става ясно, че жалбоподателката проявява загриженост и се
интересува от потребностите на детето, а същото е доволно, щастливо и изразява
желание да остане с майка си. Налична е емоционална и доверителна връзка между
майката и дъщерята.
В
хода на съдебното производство е изслушано детето, като съдът дава вяра на
казаното от него, което се дължи на непосредствените впечатления, придобити в
съдебно заседание. Става ясно, че още на 20.01.2024 г. майката е посетила на
дъщеря си в Кризисния център, а от 22.01.2024 г. до 29.01.2024 г. детето се е
намирало в болница и през цялото време майката е била с него. А.А. споделя, че
бащата ѝ създавал пречки за комуникация между нея и майка ѝ.
Непълнолетната споделя, че се чувства добре с майка си, тъй като чувства обич,
сигурност. Детето е категорично, че иска да е при майка си.
Социалният
работник, присъствал на изслушването, дава мнение за наличието на силно
съхранена връзка между майка и дъщеря. Счита, че жалбоподателката е отговорен и
изпълнителен родител. Запознал се е със социален доклад, изготвен от социални
работници към ДСП – гр. Димитровград, според който са безупречни битовите
условия в дома на жалбоподателката, намиращ се в гр. Димитровград.
Разпитан
е свидетелят Б.
Б., чиито показания
са преценени по реда на чл. 172 ГПК, доколкото е в роднински отношения (брат) с
жалбоподателката. Показанията му са логични, последователни и намиращи опора в
казаното от детето и социалния работник, поради което съдът ги кредитора. От
показанията му става, че жалбоподателката притежава жилище в гр. Димитровград и
има спестени доходи, докато е работила в чужбина, с които може да посрещне
нуждите на детето. Жалбоподателката има желание да се грижи за дъщеря си и има
подкрепата на своите близки роднини.
В
хода на съдебното производство е изслушана жалбоподателката З.Б., която изразява
категоричното си желание да се грижи за дъщеря си. Пояснява, че В. А. е създавал пречки да комуникира с
дъщеря си. Поддържа, че има добри условия за отглеждане на детето в гр.
Димитровград, а при дадено разрешение от районния съд за местопребиваване на
детето в Нидерландия, счита, че би могла да осигури по – добри възможности на
детето.
При така
установените факти,
съдът достига
до следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от лице, имащо правен интерес, тъй като жалбоподателката
е родител на детето. Подадена е в срока по чл. 27а. ал. 1 ЗЗакрД, тъй като
актът е съобщен на 22.01.2024 г., а жалбата е депозирана на 01.02.2024 г.
Разгледаната
по същество, жалбата е основателна.
Според
чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен
орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган
- директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Първомай, тъй като това е в неговите
правомощия съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет.
Спазена
е установената от закона форма. Оспорената
заповед е в писмена
форма и отговаря на изискуемото законово съдържание, включително с
отбелязване на правното и фактическо основание за издаването ѝ.
По делото
липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения - такива, които съществено са ограничили правото на
защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би
постановил акт в противен смисъл
към момента на неговото издаване. Единствено следва да се отбележи, че органът
не е събрал необходимата информация за другия родител (майката), като изцяло се
е доверил на казаното от бащата през месец ноември 2023 г., че същата не се
интересува от детето си. Именно при, ако органът се беше свързал с
жалбоподателката, би постановил друг акт след нейното завръщане от чужбина.
Административният
акт съответства на
материалния закон, но само към момента на неговото издаване – 18.01.2024 г., но
не и след 20.01.2024 г., когато се е прибрала жалбоподателката с намерение да
полага грижи за непълнолетната. Предприемането на мерките за
временно или постоянно настаняване на детето за отглеждане извън семейната
среда се обуславя от едни и същи обстоятелства, регламентирани в разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 от ЗЗакрД.
При издаване на заповед за временно настаняване е необходимо от страна на
компетентния административен орган да е направена преценка за наличие на някое
от обстоятелствата, посочени в тази норма. В послужилите като правно основание за
издаване на процесната заповед разпоредба
на чл. 25, ал. 1, т. 4
ЗЗДет. е уредена хипотеза, при която е предвидена
възможността за настаняване на детето извън семейството му – дете, което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се предприема в
случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, а според ал. 2 настаняването
се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на
дирекция „Социално
подпомагане“.
В
случая е установено, че В.А., при когото живее непълнолетната А.А., системно
упражнява физически и психически тормоз над нея. Също така са налични
обосновани данни за извършен опит за сексуално посегателство над нея и
склоняване за годеж с цел получаване на парични средства от страна на бащата. В
случая детето е жертва на насилие от страна на бащата, упражняващ родителски
права, а това представлява опасност за живота и здравето на детето. Следва да
се отбележи, че към момента на издаване на заповедта (18.01.2024 г.) е липсвала
възможност за настаняване на детето при роднини по бащина линия, доколкото с
някои от тях е направена уговорка за годеж с цел получаване на парични
средства, а и това няма да препятства контакта с бащата, ако същият не бъде
задържан от органите на реда. Липсвала е възможност за настаняване на детето
при майка си, тъй като към този момент същата се е намирала в чужбина и се е
върнала на 20.01.2024 г. Именно издадената заповед е имала правен ефект
(осигурявала е мярка за закрила на детето) за два дни - от 18.01.2024 г. до
20.01.2024 г.
Според
чл. 25, ал. 2 ЗЗдет. настаняването на детето извън семейството се налага
като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В случая са налице условията за
спешност (съществува опасност за детето) на настаняването, което може изключи всички
възможности за закрила в семейството,
т. е. направо да се пристъпи към настаняване извън семейството (в случая
Кризисен център). Тук е мястото да се отбележи задължението на органа,
регламентирано в чл. 33, ал. 3 ППЗЗДет., според което при спешно
настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в
срок до 10 дни от издаване на заповедта.
Това означава, че органът има задължение да продължи проучването след
издаването на заповедта за спешно настаняване и при констатиране нови
обстоятелства, водещи до промяна на мярката за закрила, следва да се издаде
нова заповед съгласно изискването на чл. 33, ал. 4 ППЗЗДет. Това е така, тъй
като органът действа в условията на спешност, което налага незабавно
произнасяне при оскъдна информация и именно последващото установяване на факти
би могло да промени взетата мярка за закрила.
Според
чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тази норма задължава
съда да вземе предвид фактите настъпили след издаване на административния акт,
стига те да имат значение за неговата законосъобразност.
По
делото се установи, че майката се е върнала от чужбина на втори ден след
настаняването. Същата редовно е посещавала детето си, а по време на болничния
престой се е намирала постоянно в болницата, което означава, че е налице
загриженост и заинтересованост. Същата е изразила категоричното си желание да
полага грижи за детето. Детето също изразява желание да живее при майка си.
Налице е емоционална и доверителна връзка между жалбоподателката и нейната
дъщеря. Също така жалбоподателката притежава необходимите жилищни условия за
отглеждане на детето. Това са все факти, които не са преценени от органа по
реда на чл. 33, ал. 3 ППЗЗДет. и същите дават основание на детето да се
отглежда в семейна среда и по – точно с майка си.
Законът
за закрила на детето отдава приоритет детето да бъде отгледано в неговата
семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е
уредил в хипотезата на чл. 25 от същия закон. Семейството
по правило осигурява най - добрата
среда за отглеждане и възпитание на детето, затова външната интервенция,
осъществявана от органите за закрила, следва да е насочена към оказване на
подкрепа на семействата и за приобщаването им към общността, а не за извеждане
на детето от семейната среда.
Извеждането на детето от семейството следва да се използва само
като крайна мярка.
Категорично
недопустимо е да се извежда дете от семейството, когато е възможно детето да се
отглежда в семейна среда от другия родител, който изразява категорично желание
да полага грижи за детето. В настоящия случай детето има майка, изразяваща
желание да отглежда и да се грижи за дъщеря си. В същото време се установи, че
майката има необходимите жилищни условия. Налице е емоционална и доверителна
връзка между жалбоподателката и нейната дъщеря. Не без значение е желанието на
детето да живее при майка си, което следва да се вземе предвид – арг. чл. 12
ЗЗДет.
Тези
факти са настъпили след издаването на акта и следва на основание чл. 142, ал. 2 АПК да се вземат предвид от съда. Същите е следвало по реда на чл. 33, ал. 3
ППЗЗДет. да се отчетат от органа и на основание чл. 33, ал. 4 ППЗЗДет. да
издаде нова заповед за настаняване на детето при майката, на която към момента
не е предоставено упражняването на родителски права върху него. Тази нова
заповед следва да е съобразена с новите факти и обстоятелства, налагащи мярка
за закрила в семейна среда. Оспорваната заповед е издадена с краен срок на
действие „до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет.“, но в същото
време са налице факти, налагащи промяна на мярката за закрила извън
семейството, а органът бездейства, доколкото не съобразява тези новоустановени
факти и не издава нова заповед по реда на чл. 33, ал. 4 ППЗЗДет. В този смисъл
не са налице основанията за временно настаняването на малолетния извън
семейството до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет., поради което
оспорваната заповед е незаконосъбразна и следва да се отмени.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателката
има право да ѝ се заплатят разноските за държавна такса, които са в
размер на 10 лева и 500 лева за адвокатски хонорар, видно от приложения договор
за правна помощ, в който е отразено заплащането му в брой.
По изложените
съображения , съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на З.А.Б. Заповед № ЗД/Д-РВ-ПМ-005/18.01.2024 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Първомай, с която непълнолетната А.В.А. е
настанена временно по спешност в Кризисен център „Олга Скобелев“ гр. Пловдив до
произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет.
ОСЪЖДА
Агенция социално подпомагане да заплати на З.А.Б. сумата от 510 лева,
представляваща платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
|