№ 1172
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 268-273 ГПК.
С въззивна жалба от Д. А. Д., чрез процесуалeн представител, е обжалвано решение
№ 261576/ 12.05.2021г., с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение №
261901/ 10.06.2021г., по гр.д.№ 12289/ 2020г. на Районен съд- Варна, с което е изменена
спогодбата между страните от 24.10.2014г. по гр.д.№ 2352/ 2014г. ВРС, с предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д. А. на майката С. А. Т.,
местоживеене детето на адреса на майката в Германия, гр.Бремерхафен, кв.Гьотещрасе , ул.“
Кьорнерщрасе“,20, 27568; определен е режим на личен контакт на бащата Д. А. Д. с детето
А. Д., и присъдена издръжка. С решението съдът е дал съгласие заместващо съгласието на
бащата на детето А. Д. А. да бъде издаден задграничен паспорт, и съгласие за пътуване до
Германия придружено от своята майка С. А. Т. , за срок от три години считано от влизане на
решението в сила.
Поддържа възражения за неправилност, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила , необоснованост. Възраженията
за процесуални нарушение се свеждат до неправилна квалификация на предявения иск по
чл. 56, ал.6 СК / след корекцията на доклада в с.з. на 02.03.2021г./ вместо по чл.59, ал.9 СК и
чл.127а СК; неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса според
доклада с определение № 260019/ 2021г., в частност за доказване на положителни твърдения
наведени с отговора на исковата молба, които се отнасят до притежавания от ответника
родителски капацитет по отглеждане и възпитание на детето, и за обстоятелството, че
промяната на семейната и жизнена среда, не е в негов интерес. Не са дадени указания за
1
тежестта на доказване по иска с правно основание чл.127а СК- на ищцата относно
интересите на детето да пътува и пребива в чужбина, възможностите на майката да се грижи
за него по начин, че да е изложено на риск, и възможност за пълноценното му развитие „ във
всяко едно отношение“ ; и на ответника- за доказване на евентуалните си възражения. За
процесуални нарушение счита определението от 02.03.2021г., с което е оставено без
уважение възражението по представените писмени доказателства и отказът да бъде
изслушана майката , на основание чл.59, ал.6 ГПК. Оспорва изводите на съда за
основанията, поради които упражняването на родителските права е предоставено на
майката, изцяло като неправилни и недоказани.Счита, че за детето е рисково както
местоживеенето в Република Германия на адрес, за който няма данни да е наето или
закупено от майката жилище, така и за обучението му в училище „ Лютешуле“, за което не
са представени доказателства. Според жалбоподателя по делото липсват данни за езиковите
познания на детето, възможностите да се интегрира в социалната и образователна среда, и
емоционално как би се отразила тази промяна. Развити са доводи в подкрепа на
становището, че майката няма готовност и възможности да изпълнява родителските си
задължения, за разлика от бащата, който през последните години е успял да задоволи в
пълна степен образователните и социално- битови нужди на детето, и ежедневно да полага
грижи за него. Намира, че съдът е направил погрешен извод относно желанието му да живее
с майка си, за което е било манипулирано от нейна страна, и при изслушването му не е
проведен задълбочен разговор по важните въпроси.
По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В
условията на евентуалност, ако се потвърди относно упражняването на родителските права,
да се допусне изменение на режима на лични отношения на бащата с детето, съобразно
посочените дни и месеци от годината , ученически ваканции, рождени дни, официални
празници, контакт посредством телефон, скайп и други средства , популярни в социалната
интернет мрежа.
Въззиваемата страна- С. А. Т., представлявана от процесуалните представители,
изразява становище за неоснователност на жалбата по всички възражения срещу
решението. Посочва, че от пристигането си в Германия е живяла в наето жилище на
ул.“Дионисиусщрасе“ 20,27576, а по-късно е регистрирана на ул.“Кьорнерщрасе“20, 27568,
посочен в удостоверението.По отношение на предложения режим на лични контакти счита,
че той е неизпълним и може да създаде единствено напрежение между страните.
Дирекция „Социално подпомагане“- Варна, не изразява становище.
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235, ал. 1-3 ГПК,
констатира:
Страните по делото са родители на А. Д. А., роден на 17.06.2010г.
В предходен съдебен процес по гр.д.№ 2352/ 2014г. на Районен съд-Варна, са
постигнали спогодба, одобрена от съда на основание чл. 234, ал.1 ГПК, в законна сила от
2
11.11.2014г., според която упражняването на родителските права по отношение на детето А.
е възложено на бащата Д. А. Д., при определено местоживеене на неговия адрес в гр.Варна,
и режим на лични контакти на детето с майката, който включва две съботи и две недели от
месеца с преспиване при другия родител, и до два месеца от времето, през което пребивава в
Република България. Присъдена е издръжка е в размер на 150лв., с начална дата-
20.02.2014г.
Предмет на настоящото производство е спор за родителски права, повдигнат от С. А.
Т., на основание чл. 51, ал.4 от СК.
В исковата молба посочва, че е подписала споразумението след много тежки
взаимоотношения с бившия й съпруг и упражнено домашно насилие върху нея. След като си
намерила работа в Германия, поискала детето да й гостува, но бащата отказал. Не му
позволявал контакти по телефона и по скайп. Единствено можели да се виждат в България за
няколко дни. Забранявал детето да се среща с майката на ищцата, когато идвала да го вижда.
Връщал всички подаръци за него, а някои по-скъпи то само отказвало да получи, защото му
ги вземали или продавали. Твърди, че бащата не полага грижи за сина им. Няма постоянна
работа и пие много. Живее с родителите си на квартира от две стаи и за най-необходимото
се грижи баба му. Според ищцата ответникът и родителите му се стремят да го отчуждят от
нея, със забрани, злословия и забрана да й гостува в Германия. От сина си научила, че баща
му и дядо му пият до 3 часа посред нощ и се бият постоянно, а той не може да спи. Не са я
уведомили , когато детето се разболяло от астма и после, когато си счупило крака, и е
трябвало да му се осигури адекватна медицинска помощ. За училище, родителски срещи и
други нужди детето получавало внимание от чичо си и съпругата му, към които изпитва
топли чувства.
Счита, че са налице основания за изменение на постановените мерки. Като родител
може да осигури на детето си всички необходимите условия в Германия- самостоятелна стая
в тристайно жилище, обучение в училището, където учат всички му братовчеди. Получава
заплата по трудов договор, има гъвкаво работно време, общо домакинство с родителите си,
които живеят в същата сграда и също работят, при необходимост може да разчита на помощ
от семейството на брат си.
Ответникът депозира писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на
предявения иск. Противопоставя насрещни твърдения, че детето е изоставено от майката
през 2014г , която не желаела повече да се грижи за него и заминала за Германия. Заедно с
неговите родители полагат нужните грижи и то е „ абсолютно осигурено“ в България, учи се
отлично в училище, посещава извънкласни дейности, има приятели. Има информация, че
майката се занимава с дейности, които са несъвместими с възпитанието на дете.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, е представила на първа инстанция два
доклада от извършеното проучване, след проведени срещи поотделно с бащата и с майката.
Според доклада от 02.03.2021г. за детето се полагат адекватни грижи от неговия баща, баба
и дядо по бащина линия. Заедно обитават жилище под наем, с добри хигиенични условия.
Детето има стая обзаведена с всичко необходимо за възрастта му. През учебната 2020/
3
2021г. е ученик в четвърти клас на СУ „ Любен Каравелов“ , гр.Варна, добре интегриран в
училищна среда, със сериозно отношение при усвояване на учебния материал. Според
социалното проучване е емоционално привързан към баща си и неговите близки. Обобщено
от всички изложени данни е направено заключение, че бащата, с помощта на майка си и
разширения семеен кръг у успява да задоволи основните потребности от дом, храна,
облекло , здравеопазване и образование. Пред социалния работник бащата е посочил, че
работи към белгийска фирма на постоянен договор и работата му е свързана с пътувания.
Декларира месечен доход в размер на 3000 евро.
Докладът от 16.04.2021г. е съставен след проведена среща с майката С. Т. и детето
А. Д.. Т. е споделила, че е била принудена и заплашвана от Д. Д. за предоставянето на
родителските права. След няколко месеца е заминала в чужбина и докато е била там е
нямала връзка с детето, поради възпрепятстване на разговорите от бащата и неговите
родители. Подробно е описала жилищните условия, с които разполага в Германия, град
Бременхафен . След допитване със специалист е избрала учебно заведение, в което да
запише сина си . Работи по трудов договор като продавач на закуски и хляб, с доход от 1500
евро. Изразила е желание да се грижи за детето, като поеме задоволяването на всички
потребностите- подслон, храна, облекло, личен лекар, транспорт, здравни грижи и
образование.
В първоинстанционното производство са разпитани допуснатите свидетели на
ищцата- М.Х. А.- майка, и С. А. Т.- брат, които живеят и работят в Германия. През лятото се
връщат в България за 20-30 дни, когато детето е при майката.
Показанията, преценявани при условията на чл.172 ГПК, с оглед на предполагаемата
заинтересованост от изхода на делото, са непротиворечиви и допълващи се за релевантни
факти и обстоятелствата. Пред свидетелката А. детето се оплаквало, че в дома има
постоянно караници и побоища, бащата и дядото пиели и вдигали скандали. Веднъж се
свързал с майка си и я помолил да го вземе. Когато разбрали, че й писал, го наказали без
ядене, взели му телефона. Не общува с майка си и по интернет, защото са му забранили.
През зимата свидетелката се върнала за няколко дни и по молба на дъщеря си ходила до
училище да го види. На третия ден я изгонили, защото бабата не искала да имат връзка.
Твърди, че дъщеря й се тормозела как се чувства, цяла година чакала да се видят. После
били постоянно заедно. Когато заминавали детето плачело и не искало да си отива. На
въпроса, защо е заминала преди седем години, свидетелката отговаря, че дъщеря й била
постоянно „бита, пребита,оперирана от ухо..“,и когато научила за това, се върнала да я
прибере, да не я оставя сама. На делото бащата я заплашил, че ако не му даде детето, няма да
го види .
Свидетелят С. Т. твърди, че от две години не е виждал А., но от негови съученици и
родители научавал, че не е добре при бащата. Споделил му, че иска да е с майка си и когато
са заедно плаче от радост, прегръща я. Смята, че сестра му може да се грижи за детето „
перфектно“ и винаги да разчита на негота помощ. В жилището, което ползва с майка си и
баща си, има стая за А., приготвена с всичко.
4
Посоченият от ответника свидетел- Х.Х. Д.а, е негова снаха . Двете семейства живеят
в една кооперация. Отрича в семейството на Д. да има конфликт и прекомерна употреба на
алкохол. Заявява, че той постоянно работи в чужбина, като бояджия на кораби, и бабата
полага грижи за детето. Майката идва от лято на лято, за двадесет дни. Пред свидетелката
детето не е споделяло, че иска при майка си. Според нея тук не му липсва нищо. Не е
категорична дали бащата като мъж може да се грижи / „ колкото си може“/ самостоятелно
за сина си.
За установяване на относими към спора нови обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене, и за опровергаването им от другата страна, във
въззивното производство са допуснати гласни доказателства. Приобщени са представени от
двете страни документи за трудова заетост и доходи.
Свидетел на въззивника е баща му -А. Д. Ж.. Относно спорните въпроси заявява, че
през април- май 2021г. С. е взела детето и го завела в къщата на своите родители в
кв.Аспарухово. Два месеца било при майка си, но после научил, че на втория ден го
оставила на дядото и само той се грижел за него. Изпратили го чист, спретнат, а се върнал
като просяк. През това време детето не е посещавало редовно училище и успехът му се
променил, но с помощта на снаха му се подобрил .
Като свидетел на въззиваемата страна е допуснат брат й- С. Т.. От неговите
изявления се установява, че през април-май 2021г. той, сестра му и техните родители се
прибрали заедно за делото. Сестра му и майка му се грижели за А.. След като С. присъствала
на погребение на майката на своя приятел, където всички били с ковид , решила да се
изолирала за две седмици. Върнала се след 14 дни. По същото време детето било на онлайн
обучение, приготвили му маса, таблет, взели и нови материали по предметите. Свидетелят и
майка му се върнали в Германия, но продължили да общуват ежедневно с близките си.
Виждал, че детето е много щастливо с майка си, а тя се грижела за него и му помагала.
Въз основа на издадено съдебно удостоверение по делото е представена разпечатка
от електронния дневник за отсъствията на учениците от IVа клас,СУ „ Любен Каравелов“,
гр.Варна, през периода 01.02.- 06.06.2021г.
Представеният актуален социален доклад възпроизвежда данните за жилищните и
битови условия в дома на бащата, училищното обучение на детето- ученик в пети клас на
СУ“ Любен Каравелов“, гр.Варна. Допълнен е с изявленията на ответника, че е на постоянен
договор към фирма „Мултибласт“ като бластьор- пясъкоструйчик, детето е гостувало
няколко седмици в дома на баба си и дядо си по майчина линия през април 2021г. ,майката
не е търсила връзка с тях от май 2021г. и към настоящия момент детето не контактува с
нея.
По реда на чл. 176 ГПК е проведено изслушване на Д. Д.. Завявява, че детето е взето
и върнато от майката в съответния ден от режима на лични отношения. Категоричен е, че не
поддържат връзка, дори когато е в България. Отрича да е забранявал на сина си да говори с
майка си, но също твърди, че не го е търсила докато е при него. В следващото съдебно
заседание е уточнил, че телефонът на сина му няма опция да се обажда на майка си, не му
5
позволява „социални мрежи“, защото не е здравословно. Неговият телефон също няма опция
за съобщения и разговори. Стреми се да няма връзка с цялото семейство на майката.
По реда на чл.176 ГПК е проведено изслушване на С. Т. съдебно заседание на
14.02.2022г., която твърди, че не може да има връзка с детето си, защото не й дават телефон
или друго мобилна връзка. Може да го вижда само когато е в България . С бащата също няма
връзка. Няколко пъти е поискала във фейсбук да й покаже детето, но той отказал. През
миналата година само се свързало с думите “ мамо, кога е делото, ела и ме спаси вече от
тука“. Чичо му разбрал, че е писал и го наказали. Описва случаи, в които е искала да види
сина си в училище, но учителките му казали да се прибере. През февруари / 2022г./ дядото
отказал да вземе детето с думите“ след делото ще видиш“. Последно са заедно през април-
май.
Заключението на служебно назначената съдебно-психологична експертиза ,
изпълнено от вещо лице- клиничен психолог, дава отговор на поставените въпроси след
обледване на родителите и детето. Преценява се от разглеждащият делото състав като
обективно и компетентно дадено.
Резултатите сочат дефицити в отглеждането и възпитанието на детето при двамата
родители, като по-значителни са при майката, поради продължителното отсъствие от
страната. Бащата показва особености в начина на реагиране и контрол на поведението,
които оказват негативно влияние върху неговия родителски капацитет. Склонен е да
пренася, съзнавано или не, отношение и насроения от минали преживявания с майката
върху сина си. Между родителите има дълбок и неразрешен конфликт, и необработени
емоции от раздялата при отглеждащия родител. Определени факти от психологичното
изследване насочват към оформящ се конфликт на родителско отчуждения спрямо майката.
Наблюдава се синдром на конфликт на лоялност индиректно в поведението на детето и
неговите проекции по време на психологическото изследване / паузи при обсъждане на
темата за майката, отделни фрази“ Не се сърдя на мама… само малко..“/. А. показва външно
спокойствие и удовлетворение, че живее заедно с баща си, баба си и дядо си по бащина
линия, но във вътрешен план е смутено неуверено, по-плахо и нерешително. Преживяваната
неосъзната тревожност е породена от чувството, че е изоставено от майка си, тъй като има
свои наблюдения как е заминала, но спомените и преживяваният, като цяло отношението
към майката, са повлияни от бащата и неговите родители. Детето приема реалността на
родителя, с когото живее постоянно и от когото зависи / т.1, т.2/. Пояснителни за тези
заключение са констатаците по т.4 ,т.5 и т.6, които не следва да се възпроизвежда
съдържателно, но се преценяват в контекста на разглежданите въпроси.
Според вещото лице изброената симптоматика е трудно преодолима на този етап,
при наличието на други фактори, които влияят на психо-емоционалното състояние на
детето, а те са основно непреработени емоции на бащата от раздялата с майката и
негативното настроение на неговото семейство към нея. В тази насока са и дадените
препоръки за фамилна консултация на бащата и неговите родители, при условие, че
осмислят разрушителното влияние върху психичното състояние на детето и бъдещото му
6
развитие. Подчертана е необходимостта да бъде консултирана и майката, за изграждането на
емоционална връзка с детето, доколкото осъществяваните до момента срещи са крайно
недостатъчни и бащата не е диалогичен за промяна в отношението към другия родители, и
за преосмисляне на присъствието й в живота на детето .
В отговор на поставените въпроси по т.7 и т.8, за родителската пригодност и
качества, е пояснено, че А. е в преходна възраст, между детство и юношество, която се
характеризира с полово съзряване, изграждане на характер, формиране на навици за
индивидуално и социално поведение,и утвърждаване на своята уникалност в игри ,учене и
трудова дейност в полза на социума / семейството/, и се нуждае от стабилни авторитети, на
които да се опира. Предвид особеностите на случая нито един от родителите не може да
помогне за формирането на зряла и пълноценна връзка, ако са в неразрешен дълбок
конфликт. Всеки от тях има потребност да развие собствената си личност, като бащата се
насочи към по-зряло ниво на отношенията с майката, а тя от своя страна към изграждането
на стабилна емоционална и доверителна връзка с детето.
Съдът приема от правна страна следното:
Според критериите въведени с ППВС №1/ 12.11.1974г. упражняването на
родителските права следва да бъде възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола
и степента на развитие, е по-способен да полага адекватни грижи не само от битов характер,
но и за тяхното добро възпитание и изграждането им като личност. В изпълнението на тази
функция родителят следва да бъде адекватен към конкретните потребности на детето, да
осигурява необходимата грижа с обич и внимание, но също и родителски надзор за
правилното му възпитание и изграждането му като личност.
В основата на търсеното разрешение са интересите на детето. Според §1, т.5 от ДР на
Закона за закрила на детето „ най-добрият интерес на детето“ е определен като преценка на
неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства, които включват желанията на
детето, неговите потребности/ физически, психически и емоционални/, възраст, пол, минало
и други характеристики, опасността или вредата, която е причинена или има вероятност да
бъде причинена на детето , способността на родителите да се грижат за детето,
последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата.
Съвкупността от всички установени факти и обстоятелства по делото поражда
еднозначен извод, че при изпълнението на родителските права и задължения бащата не
може да удовлетвори в необходимата степен интересите на малолетния А.. Съзнателно и
под въздействието на собствените си непреработени емоции, проектира негативно
отношение към отсъстващия родител, насаждайки трайно чувството, че е изоставено. По
решение на бащата детето не комуникира дистанционно с майка си и роднинския кръг в
Германия- баба, дядо, вуйчо, въпреки възможностите на съвременните електронни средства,
и реално те общуват само през лятото. Майката също е възпрепятствана да установи връзка
с детето, дори когато е в страната. На всички опити да се срещне с него в друго време, извън
режима на лични отношения, е получавала отказ.
Съдът приема, че това поведение на бащата е рисково за детето, защото генерира
7
процес на отчуждаване от майката и отричане на ролята й на родител в неговия живот.
Констатациите на заключението са категорични, че то се страхува от баща си, защото знае
отношението му към нея и приема неговата реалност като своя. Възрастовите особености на
детето не позволяват да формира собствено мнение по въпросите, свързани с другия родител
и за желанието му да живее при всеки от тях. Намира се изцяло под влиянието на бащата и
неговото разширено семейство, и по всички поводи свързани с майката е манипулирано.
Необосновано се твърди, че бащата има по-добър потенциал като родител. Според
социалния доклад успява да задоволи базови потребности от дом, храна, облекло,
здравеопазване и образование, с помощта на своята майка. По негови изявления, подкрепени
с показанията на св.Д.а, постоянно работи в чужбина /Белгия/ и през този период за А.
полага грижи неговата баба. Поради трудовата си ангажираност извън страната, бащата не
може да изпълнява пряко задълженията си по отглеждане и възпитание , и основно разчита
на своите родители.
Безспорно, бащата има наблюдения и познания за детето, придобити през общия им
живот, и те надхвърлят опита на майката, но не са достатъчни за изграждане на пълноценна
връзка със сина му, адекватно на неговите потребности.
Във връзка с изложените съображения преценява, че в производство по Закона за
защита от домашно насилие, инициирано по молба на С. Т., е постановено решение № 4825/
04.11.2013г. по гр.д.№ 14125/ 2013г. Районен съд-Варна, с приложена мярка на защита по
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН спрямо молителя, и глоба , на основание чл.5, ал. 4 ЗЗДН.
Осъществените действия от Д. А. Д. на 17.09.2013г.,са квалифицирани като акт на домашно
насилие, обосноваващ необходимост от прилагане на съответните мерки на защита на
пострадалото лице. Според мотивите към решението, шест месеца по-рано, на
17.03.2013г., майката и детето са напуснали съвместно обитаваното жилище и се установили
в дома на нейните родители в гр.Варна. Непосредствено след изтичане срока на действие на
ограничителната мярка е образувано гр.д.№ 2352/ 2014г.ВРС по спор за родителските права,
приключил със спогодба.
Хронологията и естеството на водените дела опровергава поддържаната на две
инстанции теза, че майката безпричинно е изоставила детето си, което компрометира
способността й да бъде отговорен родител. Заключение в този смисъл не може да се изведе,
предвид на доказано противоправното поведение на бащата и влошените взаимоотношения
на страните, преди и след окончателната им раздяла, поради които са в дълбок и неразрешен
конфликт, който влияе върху детето /с препратка към констатациите на СПЕ за родителския
капацитет/.
Допълнително съобразява, че съгласно писмо на Beratungsburo fur EU-Zuvandererq,
Bremerhaven от 15.08.2014г., Фондация „ SOS семейства в риск“, гр.Варна, е уведомена, че
С. Т. е клиент на консултантския офис от март 2014г. като лице, системно подлагано на
домашно насилие, и е многократно консултирана.
Преценката за родителските качества на майката е ограничена.
8
До раздялата с през 2013г. се е грижила за детето, което тогава е на около три години.
След заминаването й в Германия, където е устроено семейството на нейните родители и
семейството на нейния брат, общуват само през лятото по причини, които са обсъдени. Не
приема за основателно твърдението, че детето не е обгрижвано и не е посещавало училище в
периода април- май 2021г., което въззивната страна подкрепя с множество отсъствия от
училище. Преценява, че в електронния дневник са отразени общо 34 отсъствия по
уважителни, регистрирани през първия учебен срок. За времето от 17.05.-23.05.2021г. са
вписани общо 45,т.е.допълнителни 11 отсъствия по уважителни причини.
Представените писмени доказателства в легализиран превод от немски език, заверени
за вярност, удостоверяват, че С. Т. е адресно регистрирана в общинската управа на
гр.Бременхафен, от 10.02.2014г., с адрес от 01.07.2014г.-Бременхафен, район Гьотещрасе,
ул.“ Кьорнерщрасе“ 20. По договор за наем от 01.11.2014г. ползва жилище от две стаи,
кухня, антре, баня , тоалетна, по договор с частно лице./ с.35 от делото на районния съд/. По
трудов договор, считано от 18.01.2022г. , и назначена като кухненски работник в пекарна.
От електронна разпечатка на фиш за заплата/ 01.2022г.1 се установява, че възнаграждението
е почасово, и от него се приспадат дължимите осигурителни вноски за здравно и пенсионно
осигуряване. Относно годишния доход през 2021г. съобразява справка на работодателя аот
13.04.2022г., заверена с подпис и печат. Според приложената на л.110 справка на
задължително осигурено лице/ 13.04.2022г., С. Т. е осигурявано лице към BARMER, за
посочените периоди: 01.03.2014г.-31.07.2015г. ;10.08.2015г.-29.02.2016г. ;01.05.2017г.-
21.07.2017г.; 28.05.2018г.-31.07.2021г.;15.09.2021г.-16.10.2021г. В подкрепа на същите
обстоятелства са приобщените към първоинстанционното дело на л.20-33, 35-45.
В заключение от събраните данни приема, че трудовата ангажираност на майката и
получаваните месечни доходи, наличието на жилище, със съответната регистрация на
лицето в общинската администрация, са положителни предпоставки за възможностите й да
създаде нормални условия за сина си. Допълнителен фактор е помощта, която може да
получава от своите близки и добрите отношения в разширения семеен кръг.
Не на последно място, оценява като искрено, неподправено и категорично желанието
на малолетния А. Д. да бъде при майка си, а ако тя замине, да заминат заедно.
Решението за промяна на родителските права е наложително, защото ще предотврати
отчуждаването на детето от майката и негативните последици върху неговото психическо и
емоционално развитие от отношението на бащата към другия родител. Детето има
потребност да опознае своята майка и роднините си по майчина линия, и да получава обич,
внимание и подкрепа, от които се нуждае.
Промяната ще предостави нови възможности на детето да разширява и обогатява
възприятията си за света, но без на прекъсва връзката със своя баща и своя род.
Поради изложеното приема, че решението за предоставяне упражняването на
родителските права на майката, е в защита на най-добрия интерес на детето, защото ще
запази връзката между тях , без да преустановява създадената с бащата.
9
Съпоставимо с промяната в местоживеенето на детето извън пределите на Република
България, е постановения режим на лични отношения. Включен е период от лятото, през
който детето ще гостува на баща си в страната, редовни дни от месеца, през които той може
да вижда и взема сина си на територията по местоживеене, и алтернативно да общуват чрез
видео-конферентна връзка.
Поддържаното в евентуалност искане за разширяване на режима с допълнителни дни
от официалните празници, рожден ден на детето, рожден ден на бащата, ученически
ваканции, е необосновано и по същество неоправдано спрямо интересите на детето.
Изпълнението изисква постоянно пътуване на детето до България и обратно, за сравнително
кратки периоди по празничните дни според националния календар, или в свободно от учене
време, което не е съобразено с обявените ваканции от МОН, и към дадения момент за него
няма яснота.
По отношение на предявените искове с правно основание чл.127а от СК:
Издаденото разрешение , заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето до
Германия, придружено от своята майка / или друго упълномощено от нея лице/ е
неограничено за срок от три години, считано от влизане на решението в сила.
Разрешеното свободно пътуване на детето, придружавано от неговия законен
представител или друго упълномощено от него лице, ще предостави нова възможност за
срещи с бащата на територията на друга страна, предварително съгласувани с майката.
С изложените мотиви решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.271 от ГПК и чл.280, ал. 2 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261576/ 12.05.2021г., с допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с решение № 261901/ 10.06.2021г., по гр.д.№ 12289/ 2020г. на
Районен съд- Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10