Р Е Ш Е Н И Е
№ 43, 18.03.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив
втори граждански състав
на двадесет и пети
февруари две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар : Анна
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 10 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивни жалба на О.П. и
Т.Н.В. против Решение № 1064/23.07.2018, пост. по гр.д.№2854/2017, ПдОС, с
което о.е осъдена да заплати на Т.В. за претърпените от нея вреди, вследствие
падане на 30.01.17г., в гр. П., при излизане от пешеходната пътека към тротоара
на кръстовището на бул.“Ш.“ и бул.“В.“, поради наличие на заледена неравност от
замръзнал непочистен стар сняг, при
неизпълнение на задължението на ответника за ефективно почистване на улиците на
територията на града при зимни условия, възложено от него за зимния период на
2017г. на К.ЕООД и на ОП „Ч.“, сумите от:
- 1471лв., обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на заключваща метална плака, използвана за
вътрешна фиксация на получената при падането фрактура, ведно със законната
лихва от 30.01.17г. до окончателното плащане;
- 30 000лв., ведно със законната лихва
от 30.01.17г. , обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки,
страдания, обездвижване, затруднение в обслужването и придвижването, невъзможност
за труд, чувство за обреченост и безпомощност, депресия, вследствие на
претърпяното при падането на 30.01.17г. счупване на костите на подбедрицата на
десния крак в областта на средната долна трета, оперативните интервенции и
лечението, свързано с това счупване, както и с
усложненията от същото, изразили се в забавено срастване, некроза на
надлежащите меки тъкани, локална остеопороза на костта-алгоневродистрофия /М./,
псевдоартроза, остеомиелит /остеит/,
като искът е
отхвърлен за разликата до претендираните
50000лв., поради неоснователност на искането да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в липса на апетит, безсъние, загуба на
тегло, дилативната кардиомиопатия, *****от гр.І, ритъмни нарушения и *****от ІІ
ст и сърдечна недостатъчност от ІІІ функционален клас по ***, както и поради
признаване като съпричиняващи фактори за чувството на ищцата за обреченост,
безпомощност и депресия, на такива, стоящи извън претърпяното от нея счупване и
стреса, болките и страданията от него, като са
присъдени и разноски, адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Жалбоподателят
О.П. обжалва решението в частта, в която предявените
искове са уважени, като поддържа, че решението е изцяло необосновано, не се
установяват кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на нормата
на чл.45 и сл. от ЗЗД. На първо място
поддържа, че не се установява о.чрез своите служители да не е изпълнила
задължението си за снегопочистване на общинските пътища и прилежащи тротоарни
зони. На следващо място се поддържа, че по делото е останало неизяснено точното
място на инцидента, както и механизма му. Поддържа, че недоказани са останали и
претърпените от ищцата неимуществени вреди , както и пряката причинна връзка
помежду им. Навежда оплаквания и, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, като неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение.
Поддържа, че е налице хипотезата на чл.*, ал.1 от ГПК, т.к. в хода на процеса е
станал известен отказа на ищцата за отстраняване на металната плака, след което
ще започне възстановяване на крайните и меките тъкани. Освен това поддържа
ищцата да има вредни навици и влошено здравословно състояние, които са
допринесли за вредоносния резултат и интензитета на търпените болки и
страдания. По отношение на размера на
определеното обезщетение се поддържа, че същият не е съобразен с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика. По отношение на присъдените
имуществени вреди поддържа, че по делото не се доказва причинно-следствената
връзка между извършения разход по повод травмата и отговорността на о.за
настъпване на инцидента.
Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да постанови ново, с което отхвърли исковете изцяло, а евентуално, ако
намери исковете за основателни, да
намали размера на обезщетението за неимуществени вреди до справедливия размер.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Т.В. оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че изводите на съда на неизпълнение
на задължението на о.по снегопочистване за правилни и съобразени с
доказателствата по делото. Поддържа , че тезата на жалбоподателя за зависимости
у ищцата, допринесли за вредоносния резултат е несъстоятелна. Моли жалбата на
ответника да бъде оставена без уважение, а решението в тази му част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Т.В. е
подала насрещна въззивна жалба против отхвърлителната част на решението. Счита
за неправилен извода на съда за това, че вредите , изразяващи се в чувство на
безпомощност, обреченост, неосъществяване на социални контакти се дължи на
комплексни причини, както и че не са доказани страданията, породени от
безсъние, липса на апетит и загуба на тегло. Коментира доказателствата по
делото, които според жалбоподателката установяват всички тези негативни
изживявания, както и факта, че са породени от настъпилия инцидент и
продължителния престой в болнично заведение. Счита, че неправилно съдът е
намалил размера на неимуществените вреди, като моли за отмяна на решението в
тази му част и присъждане на пълния претендиран размер. Претендира разноски по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв.
Ответникът
по тази насрещна въззивна жалба О.П. оспорва същата като неоснователна и
необоснована. Поддържа, че е правилен изводът на съда за липса на
причинно-следствена връзка между падането на ищцата и кардиологичните й
проблеми, както и оспорва твърдението й,
че е престоявала в болнично заведение за целия претендиран период. Сочи и че
съдът не е приел като съпричиняващ
фактор смъртта на майката на ищцата при
определяне на размера на обезщетението.
Моли съда да потвърди решението в отхвърлителната му част като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбите
са подадени в срока по чл.259 от ГПК,
изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от различни части на
обжалвания съдебен акт, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват
допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
От фактическа страна по
делото се установява от приложеното писмо от М., дирекция Н.с., Р., че на
30.01.2017г. в 9ч. 52мин. е получен сигнал на спешен номер 112 за възникнал
инцидент с Т.Н.В. в гр. П., на кръстовището на бул. Ш. и бул. В., като
обаждането е от лице представило се с имената Д.М.. Приложен е и диск с
аудиозапис на обаждането. От тези доказателства се установява, че инцидентът е
станал на кръстовището на бул. Ш. и бул. В., в посока М.и П./ посока север –
юг/, като подалият сигнала твърди, че падналата жена не може да стъпи на крака си заради болки в глезена ,
той я подпира права, за да не лежи в снега.
По делото е приложена
изобилна медицинска документация –лист за преглед в спешно отделение на М.„П.“
от 30.01.2017г., епикризи /от
31.01.2017, 13.02.2017, 20.03.2017г., 20.05.2017г., 02.06.2017г., 30.09.2017г.,
06.10.2017г./, история на заболяването, изследвания, оперативни протоколи, болнични листове /20.07.2017 – 3бр. за отпуск
за временна неработоспособност от 30.01.2017г.-05.06.2017г.,/.
Представено е и ЕР на ТЕЛК
№*/03.11.2017г., с което на Т. В. е определен процент на трайно намалена
работоспособност от 76% заради заболяванията й – *****, *****гр.I, *****, *****IIIст. *****по ***, състояние след фрактура на ***,
***/03.02.2017, след оперативна фистула в долния край на подбедрицата
Представен е фискален бон
за заплатени *1,00лв. на М.П. АД от Т.В..
Медицинската документация е
била предмет на изследване от приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ,
поради което и същата няма да се обсъжда отделно от съда, т.к. същата изисква
специални знания. За установяване на
вида на уврежданията на здравето, извършените медицински дейности, проведеното
лечение и прогнозата за заболяванията, съдът ще прави изводи от СМЕ. Същата
е комплексна – от ортопед-травматолог и кардиолог.
Експертизата установява, че Т. Н.
е приета в М.П. по спешност на 30.01.23017г. със счупване на долния край на
дясна подбедрица с разместване и образуване на ъгъл. На 03.02.2017г. е претърпяла операция –
открито наместване на фрагментите и поставяне на динамично-компресивна плака.
Проведена е антибиотична, антикуагулантна и болкоуспокояваща терапия, поставена
е ботушно-гипсова шина. Получили се усложнения –ръбцова некроза, която се
задълбочила, като на 21.03.2017г. е извършена втора операция за оперативно
премахване на некрозната тъкан. На 21.05.2017г. е извършена трета операция
за премахване на некротична тъкан.
Пролежаването й в болнично заведение е продължило от
30.01.2017-03.06.2017г. Поради
незарастваща рана Т. В. е приета отново в болница на 27.09.2017г. и е извършено
оперативно отстраняване на част от винтовете. Изписана е на 30.09.2017г., но
поради наличие на кардиологичен проблем е приета в болница на 03.10.2017г. и е
изписана на 06.10.2017г. При личния преглед/през 2018г./ вещото лице установява, че В. се придвижва с
накуцваща походка патерици и ботушна
ортеза. Налице е открита продуктивна рана с кожен дефект 17*4см. върху
компресивната плака с винтове. Установява се и хипотрофия на мускулите на
дясната подбедрица и бедро, както и ограничаване движенията на двете съседни
стави –коленна и глезена. Заключението е, че в резултат на счупването в долната трета на дясната подбедрица непосредствено
след инцидента лицето е било в шок и в безпомощност, но без опасност за живота.
През целия период на болнично лечение са правени мазеви превръзки по схема. С
оглед избраната от оперативния екип имплант – динамично-компресивна плака
нормалния процес на оздравяване е 4-5 месеца, но поради вида на счупването,
топографското положение, типа на хранене на тъканите в тази област се стига до
усложнения – забавено срастване, псевдоартроза, некроза на надлежащите меки
тъкани, локална остеопороза. През цялото
време на лечението е прилагана антикоугулантна терапия, като поради
неприключилото все още лечение съществува риск от тромби и емболия.
Затруднението в движението на долен десен крайник съществува и до настоящия
момент., носи се ортеза, а като глезенът е обездвижен, а пострадалата се
придвижва с помощни средства. Първите месеци от счупването е ползвана инвалидна количка. Според експерта
на лицето предстои продължително лечение по отстраняване на металната плака,
прилагане на антисептични терапии, а в последствие и пластика. След приключване
на това лечение предстои и продължителна рехабилитация за възстановяване
движението на ставите и за преодоляване на хипотрофията. Едва след приключване
на тези лечебни дейности може да се даде отговор какви ще са последствията от
счупването и дали ще останат трайни увреждания. Експертът заключава , че
травмата е довела до силни болеви усещания, които бавно са намалявали , но при
всяка операция се е засилвал интензитета им. С болка се свързва и всяка смяна
на превръзката. Такава болка е налична и към момента. Всичко това се е отразило
на качеството на живот на пострадалата. Според експертизата всички извършени
медицински дейности са били необходими, както и поставянето на стабилизиращятя
плака. Експертът категорично установява, че усложненията не са резултат на
бездействие на пострадалата, т.к. провежданото лечение е било в болнично
заведение и под непрекъснат лекарски контрол, ксакто и че не са резултат на
някакви вредни навици. Причината металната
плака да не е отстранена е , че костите не са сраснали. В кардиологичната част
на СМЕ се приема, че действително в този период Т. В. е получила и
кардиологични проблеми и е пролежала в болнично заведение, но според експертът
това заболяване няма абсолютно никаква връзка с инцидента и счупването в
областта на десния долен крайник.
О.П. е приложила писмени
доказателства за установяване твърдението й, че е изпълнила задълженията си по
снегопочистване – Договор за възлагане на обществена поръчка от 28.11.2014г., с
техническа спецификация за вида дейности по почистване, Заповед №*/23.11.2016г.
на д.на ОП „Ч.“ за действията на служителите при снеговалеж и поледици за
периода 29.11.2016-15.03.2017г., Инструкция за дежурствата за същия период,
Технология за зимно почистване и снегопочистване за периода 2016-2017г.. В същите са разписани необходимите дейности и
сроковете, в които следва да се извършат за осигуряване преминаването през
уличната мрежа и тротоарите при зимни условия, снеговалеж и заледявания. И в Инструкцията,
и в Технологията е разписано, че не е възможно еднакво осигуряване на
експлоатационното състояние и еднакви условия на движение през зимния период,
като пълното отстраняване на снега и хлъзгавост по улиците, навсякъде е
практически невъзможно, както и че не следва да се натрупва и складира сняг в района на кръстовища,
пешеходни пътеки, спирки. Представени са
Ежедневен протокол за изпълнение на работата от дати 16,17, 18, 20, 30.01.2017г. , както и Задачи за деня – от
същите дати, GPS разпечатки по карта на гр. П. от движението на почистваща
техника , извадка от улиците включени за машинно почистване на тротоари при
снеговалеж, от която се вижда, че бул. В. *в отсечката от бул. Ш. до моста над
р. М.– източно е включен в този списък, на юг. От бул. Ш., обаче, не е
включен.
Съгл. писмо от Н.-П. на
30.01.2017г. метеорологичната обстановка е била следната : минимални
температури „-15“С, среднонощна –
„-3,6“ С, в часовия интервал 7,50-24,00ч. – димка /слаба мъгла, без
валежи.
По делото са събирани и
гласни доказателства за установявани на търпените болки и страдания от Т. В. и
за установяване изпълнението на задължението на о.по почистване на пътищата и
тротоарите.
Свидетелката Е.М.твърди, че
се е запознала с Т. В. при престоя си в ортопедично отделение в болницата. В
началото Т. била обездвижена, като около месец и нещо била лежащо болна,
обслужвала се с памперси. В последствие , след около месец, започнала да се
придвижва с инвалидна количка, която й донесли отвън, т.к. в отделението нямало
достатъчно. Ползвала я 5-6 месеца. Едва
към края на лятото започнала да ползва патерици. По време на лечението Т.
получила усложнения, некроза на тъканите, правили й операции. Лекарствата за
лечение на тези усложнения се намирали изключително трудно, като свидетелка знае това, т.к. самата тя е имала
подобни усложнения. Според свидетелката всеки ден се сменяли стерилни
превръзки, което е свързани със силни болки у пациентите. Т. също изпитвала
силни болки. Тя имала открита рана от счупването от импланта, която още не е
затворена. В. не можела сама да се обслужва. При ходене с патерици също
изпитвала болки. Поради продължителността на заболяването й приятелят на Т. В.
я оставил и тя останала сама, била отчаяна, емоционално срината, не искала да
излиза, да се среща с хора. Приятели й помагали в домакинството. Освен това
била притеснена, т.к. й предстояли още операции – за премахване на импланта и
за кожни пластики.
Свидетелят И.Т.твърди, че е
семеен приятел с Т. В. повече от 25г. Често им гостувала, заедно празнували
различни празници. Със съпругата му посещавали няколко пъти В. в болницата. Тя
станала затворена, не контактувала и не общувала с никой, прекъснала социалните
и професионалните си контакти. Престанала
да упражнява професията си, поради което и финансовото й положение силно се
влошило. Тя няма близки, които да се погрижат за нея и самият свидетел твърди,
да й помага , когато има възможност, било финансово, било като й пазарува.
Свидетелят Г. Ш.твърди, че
познава Т. В. от много години. Той живеел зад ресторант „С.“, а тя зад „п.“ /
на ул. М.“/. Твърди, че постоянно ходи пеша и преминава през кръстовището на
бул. Ш. и бул. В. А.. Твърди, че пътеките за пешеходци били тесни и не било
възможно да се разминат двама човека. На самото кръстовище също било неудобно
да се върви., пешеходците трябвало да се изчакват, имало натрупан сняг и даже
буци замръзнал стар сняг. Покрай светофара, на тротоара и на платното също
имало непочистени участъци. На 30.01.2017г. два пъти пресичал на процесния светофар,
т.к. ходил до поликлиниката и след това да си вземе резултатите от
изследванията. Не е забелязал хора, които да почистват пътя или тротоара. Твърди че и предходни дни е минал през това
кръстовище и положението с почистването било абсолютно същото.
Разпитвана е свидетелката
Н.Д., която работи в ОП „Ч.“ като „организатор производство“, като процесното
кръстовище попада в нейния район. Твърди, че до 20.01.2017г. имало сниговалежи,
а след това времето било спокойно. Твърди, че когато температурите са ниски не
извозват снега, но в случая е имало много време ледът да бъде изчукан и
тротоарите подготвени и опесъчени. Процесният участък бил от първа категория и
се почиства ежедневно от 6,30 до 10,30ч. Твърди че в района на В. *от бул. Ш.
до бул. С./ където според човека, подал сигнала до 112/ е станал инцидента/ има
три жени, които чистят. Свидетелката твърди, че щом снега не е извозван е имало
снежна покривна отстрани на самия тротоар, която е стар сняг. Твърди че пред
О.*не е възможно да е имало тесни пътеки. В зоната на кръстовището се събират
големи купове от снегорините, т.к. не е имало снегоизвозване. Имало и заледени
участъци. Действия по снегопочистване се извършвали само при снеговалеж, а т.к.
на 30.01.2017г. не е имало такъв, то и такива дейности не са извършвани.
Свидетелката Г.В.също
работи в ОП „Ч.“ като „контрольор на качеството“, като процесното
кръстовище попада в нейния работен
район. Твърди, че сутрин минавала и оглежда района и след това разпределя
работниците и им поставя задачи. Твърди, че почистват по четири тротоарни
плочи, а на това кръстовище почистват от едната до другата пешеходни пътеки.
При снегопочистване гледат на натрупват снега около стълбовете, за да не пречи
на преминаването. Ежедневно
осъществявала контрол в района. Счита, че ако е имало лед, то тя е цяла да го
забележи и да постави задача да се разхвърли сол и луга. Твърди, че почистват
до плочки и ако има заледявания изчукват леда с чекели и хвърлят пясък и
препарати.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира, че безспорно
се установява от доказателствата за получения сигнал на тел. 112 , както и от
листа за прием в спешен кабинет на М.П. АД, че на 30.01.2017г. Т. В. е
претърпяла инцидент на кръстовището на бул. В. *с бул. Ш. в южна посока, като е
паднала и е получила травма на долен десен крайник. Същата претендира обезщетение за понесени
имуществени и неимуществени вреди от О.П. в качеството й на собственик на
пътния участък и прилежащите тротоарни площи, отговорен за поддържането на
вещта в състояние, годно за експлоатация, респ. преминаване на пешеходци, .
Предявените искове са с
правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, при което за уважаване на
исковата претенция е необходимо да се установят следните елементи от
фактическия състав на посочените норми:
деяние, противоправност на същото, вина , настъпване на вреди и причинна
връзка между тях, като в случая се ангажира отговорността на възложителя
на работа, от която са произтекли
вредите.
Изпълнителното деяние, в
настоящия случай е бездействие от страна на служителите, отговорни да поддържат
чисти общински пътища и прилежащи тротоари. По делото не е спорно, че
задължение за снегопочистване има именно О.П. като собственик на пътя и
тротоарната площ, съставляваща подход към процесното кръстовище. В качеството
си на юридическо лице, о.не извършва тази дейност сама, а чрез възлагане на
нарочно създадено общинско предприятие – ОП „Ч.“. В този смисъл са и
представените договори за възлагане на почистването чрез обществена поръчка на
К.ЕООД и вътрешно-ведомствените актове
на ОП „Ч.“. По този въпрос, всъщност и не се спори в настоящето производство.
Първият спорен въпрос е дали служителите, на които е възложено почистването на
пътищата и тротоарите в зимни условия са изпълнили задълженията си или не, при
което да се направи извод дали може да се ангажира отговорността на о.за
настъпилия инцидент. Настоящата инстанция, намира че О.П. отговаря за настъпилия инцидент с Т. В.,
т.к. причината за настъпването му е недоброто снегопочистване на мястото, на
което е станало събитието. За да направи
този извод, съдът кредитира показанията на свидетеля Ш., който твърди, че същия
ден е преминал през кръстовището два пъти, а предния ден също е преминавал през
него и е констатирал, че почистените
пътеки са твърде тесни, за да могат да
се разминат двама човека, а при пресичане на светофара и качване на тротоара
разминаващите се хора трябва да се изчакват, за да могат да се разминат. Тези
показания се подкрепят от сигнала до телефон 112, в който случайния минувач,
който го е подал, казва, че подпира пострадалата жена, за да не падне на снега.
От друга страна показанията на двете свидетелки на ответника не опровергават
горепосочените доказателства, т.к. дадените от тях сведения са за това как е разписано да се извършва почистването,
а за конкретната дата не установяват категорично с изявление , че си я спомнят,
както и какво е било извършено за почистване на тази зона. Изявленията им, че
това е зона от първа категория, че се почиства приоритетно, че чистят три жени
и че едната от свидетелките сутрин минавала по улиците, за да види какво и как
трябва да се чисти и след това разпределяла работата на служителите, не
удостоверяват, че тези задължения са изпълнени
или че са изпълнени качествено.
Още повече, че те наблягат на факта, че около О.*не може да не е
почистено, а инцидентът не е станал до тази административна сграда , а в
югоизточна посока. Представените писмени
доказателства също не удостоверяват реалното снегопочистване, а само разписаните
дейности които би следвало да бъдат извършени в случай на снеговалеж или
заледяване. Всички те не внасят съмнение в достоверността на твърдението на
преките свидетели на състоянието на кръстовището в процесния ден. Следва да се
отбележи и фактът, че в една част, показанията на свидетелките на ответника
подкрепят изложеното от свидетеля Ш., а именно че не е извършвано
снегоизвозване, при което е имало натрупване на купчини сняг и лед. Ето защо,
съдът намира, че по делото се установява, че на 30.01.2017г. на кръстовището на
бул. В. *и бул. Ш. е имало непочистени
от стар сняг и лед участъци, които са затруднявали преминаването на пешеходци,
като е налице неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията на служителите,
на които това е възложено.
Това налага извода, че следва
да се ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на о.по чл.49 от ЗЗД ,
т.к. е налице неизпълнение или лошо изпълнение на работата по почистване на
този участък от лицата, на които е
възложена.
Съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, като по настоящото дело не е
оборена тази законова презумпция.
По отношение на вредите
съдът намира, че от приетата по делото и неоспорена комплексна СМЕ се
установява категорично, че в резултат на падането Т. В. е получила счупване на
долен десен крайник. До момента е
претърпяла четири операции, като й предстоят още поне две – за
отстраняване на импланта и за кожна пластика, като понастоящем не могат да се
дадат прогнози за пълно възстановяване. Установява се още, че пострадалата се
придвижва с патерици, като в първите няколко месеца е ползвала и инвалидна
количка. Ползва и ботушна ортеза, като
са ограничени и движенията на засегнатия долен крайник. И към момента има
открита продуктивна рана. Получила е
хипотрофия на мускулите на дясната подбедрица и бедро. Според вещото
лице ортопед-травматолог усложненията – забавено срастване, псевдоартроза,
некроза на надлежащите меки тъкани, локална остеопороза, са настъпили поради вида на счупването,
топографското положение, типа на хранене на тъканите в тази област. Категорично
отрича същите да са резултат на поведение на самия пациент или на негови вредни
навици , каквато е тезата на о.П. Освен това, счита и , че поради
неприключилото все още лечение, съществува риск от тромби и емболия. Според
експертизата травмата е довела до силни болеви усещания, които намаляват по
интензитет във времето, но се засилват при всяка нова операция, както и са
свързани с ежедневните стерилни превръзки, които се налага да се правят. Тези
изводи са в унисон и със свидетелските показания на свидетелката М., която също
установява, че Т. В. е изпитвала силни болки както при операциите, така и
ежедневно при смяна на стерилните превръзки. Експертизата установяла силно
влошаване качеството на живот на ищцата. В тази си част тя кореспондира с
показанията на свидетеля Т., както и на М., които твърдят че В. не може сама да
поддържа домакинството си, нуждае се от обслужване и не може дори да си
пазарува храна самостоятелно, а се нуждае от помощ. Експертизата категорично отрича връзка между
кардиологичните заболявания и претърпения инцидент. Свидетелските показания на М. и най-вече на
Т. установяват категорично, че Т. В. е променила коренно начина си на живот,
прекъснала е социалния си живот, както и професионалната си дейност на адвокат.
От общителен и жизнерадостен човек, който е излизал с приятели, посещавал ги е
и ги е приемал на гости у дома си, тя е станала затворена, чувствала се
безпомощна и обречена, не искала да се среща с никого, не искала да излиза на
разходки, като при това и физическото й състояние не позволява самостоятелно да
го прави.
Така описаните
неимуществени вреди са резултат на падането на Т. В. , поради наличие на
заледяване, получено от недоброто почистване и
натрупване на сняг и лед, което е резултат от неизпълнението на
задължението на служителите за почистване през зимния период, на които О.П. е
възложила това. Установява се причинната връзка между вредите и деянието –
противоправното бездействие на служителите на ответника.
Както вече бе коментирано,
не се установява съпричиняване от страна на В. на вредоносния резултат, т.к.
същият не се дължи нито на поведението й / вредни навици, както твърди
общината/, нито на отказът й за сваляне на металната плака, за който от една
страна не са събрани категорични доказателства, а от друга СМЕ твърди, че
подобно решение не може да бъде взето без комплексна оценка на състоянието,
т.к. и към момента костите на са сраснали и плаката е необходима за
придържането им.
На обезщетение подлежат
всички преки и непосредствени вреди, като при неимуществените, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът определя размера на обезщетението по справедливост. Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне на претърпените
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед вида, характера и
степента на уврежданията, интензивността на причинените страдания, продължителността на оздравителния
процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и
възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че
съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са възможността на
адаптация , срока за връщане към нормален живот, възможността лицето да
изпълнява трудовата си дейност, конкретния психо - емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата
молба страдания бяха ангажирани гласни
доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и
оздравителния процес се правят и въз основа на заключението на СМЕ. Касае се за
жена на средна възраст, която е сама, упражнява свободна професия - работи като
адвокат, като следва да контактува с много хора, като случилото се е отразило негативно както на личния й живот,
така и на възможността й да упражнява професията си. Така, на първо място стоят
негативните изживявания, свързани с процеса на лечение – болничен престой от
над четири месеца без прекъсване, претърпени три операции през същия, последващ
нов болничен престой с нова операция,
ежедневни превръзки, интензивни болеви усещания, свързани с операциите и
превръзките, престой на легло от един месец, а след това възможност за
придвижване само в инвалидна количка,
към момента придвижване с патерици и отреза на крака, с продължаващи болеви
усещания и открита продуктивна рана и към момента, т.е две години след
инцидента, перспектива за необходимост от
дългосрочно лечение . От друга страна стои засягане качеството на живот
на лицето – откъсване от професията й, невъзможност да реализира доходи, невъзможност да поддържа домакинството си
сама – да пазарува, да готви и да чисти дома си, ограничени са и социалните
контакти и срещи с приятели, излизания,
разходки. Случилото се е оказало сериозни психически и емоционални последици у пострадалата, която
живее с чувство на безпомощност и обреченост.
Налице отражение върху психиката и емоционалната сфера на В. при което,
съдът приема, че ищцата е претърпяла
страдания за продължителен период от време, които не са преодолени.
Поради това и съдът стига до извод, че справедливото обезщетение следва
да бъде съобразено с фактите, сочещи на множество негативни прежевявания, които
въпреки изминалия период от около две години не са преодолени, а напротив –
продължават, като липсва ясна перспектива дали и кога ще отшумят. Ето защо и
при съобразяване на всички факти, имащи значение за делото, съдът счита, че
дължимото от ответника обезщетение следва да бъде определено на 45 000
лева. За разликата над 45 000лв. до пълния претендиран размер от 50 000лв.,
искът ще следва да се отхвърли, като неоснователен, т.к. не се установи
проявените кардиологични проблеми да са в причинна връзка с процесния деликт.
По отношение на претенцията
за имуществени вреди съдът намира, че от приложените фискални бонове се
установява, че Т. В. е заплатила сумата от *1лв. за поставената метална плака
на счупения крайник. СМЕ установява, че такава е била необходима и че
действително е поставена и към момента дори не е отстранена. Предпоставките за
репариране на имуществените вреди по реда на чл.49 от ЗЗД са аналогични на тези
на неимуществени, като разликата е единствено в начина на установяване размера
на същите. Вече бе установено, че следва да се ангажира отговорността на о.за
неизпълнение на задължението на нейните служители по поддържане на тротоара и
кръстовището във вид, безопасен за преминаване на пешеходците. От
горепосочените доказателства се установява необходимостта от подобен имплант
при тази увреда на здравето, т.е. доказва се причинно-следствената връзка между
виновното неизпълнение на задължението за почистване и вредата. Доказва се
размера на заплатената от ищцата стойност на
импланта. Така се установява безспорно размера на понесените имуществени
вреди, при което претенцията по този иск следва да бъде уважена изцяло.
Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата между 30 000лв. и 45 000лв., т.к. размерът на
това обезщетение е определен неправилно. В останалата си част решението следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК
във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА
жалбоподателят О.П. ще следва да заплати на адв. Н.Г., пълномощник на Т.
В. сумата от 1879,85лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
, определено по съразмерност на уважената част от въззивната жалба на Т. В. и
отхвърлената въззивна жалба на общината, на осн. чл.7 от Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т. В. следва да заплати на
О.П. сумата от 29лв, юрисконсултско възнаграждение, определено по съразмерност
на отхвърлената част от въззивната жалба на В., на осн. чл.25 от Наредба за
правната помощ.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК
О.П. ще следва да заплати ДТ в размер на
300лв., съразмерно на уважената част от въззивната жалба на Т. В..
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1064/23.07.2018,
пост. по гр.д.№2854/2017, ПдОС, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от Т.Н.
В., ЕГН **********, против О.П. ***, пл. ***№1, иск за заплащане на
обезщетение на неимуществени щети, вследствие падане на 30.01.17г., в гр. П.,
при излизане от пешеходната пътека към тротоара на кръстовището на бул.“Ш.“ и
бул.“В.“, поради наличие на заледена неравност от замръзнал непочистен стар
сняг, при неизпълнение на задължението
на ответника за ефективно почистване на улиците на територията на града при
зимни условия, възложено от него за зимния период на 2017г. на К.ЕООД и на ОП
„Ч.“, за сумата над 30 000лв. до
45 000лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.П. ***, пл. ***№1, да
заплати още 15 000лв., над присъдените с Решение № 1064/23.07.2018, пост.
по гр.д.№2854/2017, ПдОС, 30 000лв. до сумата от 45 000лв., или
сумата да стане общо 45 000лв., обезщетение за неимуществени щети,
вследствие падане на 30.01.17г., в гр. П., при излизане от пешеходната пътека
към тротоара на кръстовището на бул.“Ш.“ и бул.“В.“, поради наличие на заледена
неравност от замръзнал непочистен стар сняг,
при неизпълнение на задължението на ответника за ефективно почистване на
улиците на територията на града при зимни условия, възложено от него за зимния
период на 2017г. на К.ЕООД и на ОП „Ч.“, ведно със законната лихва от
30.01.17г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1064/23.07.2018, пост. по гр.д.№2854/2017,
ПдОС, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА О.П. ***, пл. ***№1, да
заплати на адв. Н.Х. Г., с личен № по регистъра на адвокатите ***, служ. адрес
гр. П., ул. ***№53, „Д.“, партер, сумата от
1879,85лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА О.П. ***, пл. ***№1, да
заплати ДТ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ПАС сумата
от 300лв.
ОСЪЖДА Т.Н. В., ЕГН **********, да заплати на О.П. ***, пл. ***№1, сумата от 29лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :