Решение по дело №2420/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260425
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20202100502420
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

III-48                                   07.06.2021год.                         гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                         трети въззивен граждански състав

на шести април                                  две хиляди двадесет и първа година,

в открито заседание в следния състав :

  

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                                                          РАДОСТИНА ПЕТКОВА

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Йорданка  Майска

в.гр.дело № 2420 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И.Р.С., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. и К.В.С., гражданин на Руска Федерация, род. На ***г., заявена чрез пълномощника адв.П.Панайотов от ВАК със съдебен адрес в гр.Варна, ул. Драган Цанков № 4, офис-1 против Решение № 92/03.04.2020г. по гр.д. № 774/2018г. на РС-Поморие в осъдителните му части, с които въззивниците, в качеството си на етажни собственици са осъдени да заплатят на етажната собственост суми за поддръжка и управление и фонд Ремонт и обновяване за 2017г. и 2018г..

С обжалваното решение И.С. в качеството и на етажен съсобственик на апартамент № 49 е осъдена да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС следните суми както следва: сумата в размер на 440.18 евро равняващи се на 861 / осемстотин шестдесет и един / лева представляваща  такса за поддържа и управление за 2016г. ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както  и сумата в размер на 172.10 / сто седемдесет и два лева и 10ст./,  представляваща законна лихва върху сумата от 861 лева  за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на  244.55евро равняващи са на 478.30 / четиристотин седемдесет и осем лева и 30ст./, представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 47.13 / четиридесет и седем лева и 13ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 478.30лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на 97.82 евро равняващи са на 191.32 /сто деветдесет и един лева и 32ст./  годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 18.83 / осемнадесет лева и 83ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 191.32лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г..

Със същото решение въззивницата К.В. С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.**, с пълномощник адв.Панайотов от ВАК със съдебен адрес в гр.Варна, ул. Драган Цанков № 4, офис-1 е осъдена да заплати на ищецът Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС сумите както следва: 188.65 евро равняващи се на 368.97 / триста шестдесет и осем лева и 97ст./  представляваща  такса за поддържа и управление за 2016г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 73.84 /седемдесет и три лева и 84ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 368.97лева евро за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на  104.80евро равняващи са на 204.97 / двеста и четири лева и 97ст./ представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г. ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20.22 / двадесет и два лева и 22ст./,  представляваща законна лихва върху сумата от 204.97лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на 41.92 евро равняващи са на 82.00 / осемдесет и два / лева, годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и  сумата в размер на 8.08 / осем лева и 08ст./  представляваща законна лихва върху сумата от 82лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г..

В жалбата се сочи, че  решението на ПРС е недопустимо, незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Отправено е искане за спиране на производството до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по преюдициалното гр.д. № 619/19г. по описа на ПРС, образувано с предмет оспорване по реда на чл.40 ЗУЕС на решения, взети на ОСЕС от 12.11.2014г., на които се основава настоящата претенция за такси. По-конкретно се навежда, че решенията на ОС на ЕС са постановени в противоречие с разпоредбите на ЗУЕС, като с тях неправилно е извършено разпределение на разходите и дължимите вноски от етажните собственици. Твърди се, че въззивниците са ползвали имотита през 2016г. и 2017г. за по-малко от 30дни годишно. Навежда, че основанието на ищцовата страна да претендира от етажните собственици посочените в исковата молба суми за поддръжка и управление и фонд Ремонт и обновление е решение на ОСЕС от 12.11.2014г., по което са взети решения за дължими такси като ОСЕС изрично е посочило, че определените такси за само за 2015г., и е неприложим, тъй като  с исковата молба се претендират такси за 2016г. и за 2017г..Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС, чрез упълномощения процесуален представител адв.Ст.Стоичков от БАК е подал отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложенията първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от Етажната собственост на сграда находяща се в гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, представляваща комплекс „Феста Апартмънтс Поморие против двете ответници И.С. и К.С. за дължими такси за поддръжка и управление и фонд „Ремонт и обновяване“ в качеството им на съсобственици на апартамент № **, в бл.*, на площ от 69,87кв.м., при квоти съгласно нотариалния акт от 70/100ид.ч. за И. и 30/100 за К..

Като основание за предявените осъдителни претенции сочи, че са проведени следните ОСЕС: Така на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание на ЕС и собствениците са избрали ОС за форма на управление и е определена годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро на кв.м..

На 29.06.2017г. е проведено ОС на ЕС на което и определена годишната такса за управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м., а таксата за Фонд „Ремонт и обновяване“ е 2 евро на кв.м..

Твърди се, че задължението на ответниците възлиза на 628.83евро равняващи се на 1229.88лв. такса за поддържа и управление за 2016г., а за 2017г. сумата от  349.35евро равняващи са на 683.27лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка и 139.74 евро равняващи са на 273.31лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ , които суми не са платили. Претендира и лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до завеждане на исковата молба. Претендира и лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съобразно квотите в собствеността се претендира от И.Р.С.  да заплати:  сумата в размер на 440.18 евро равняващи се на 861лв. представляваща  такса за поддържа и управление за 2016г.; сумата в размер на 88.10 евро равняващи се на 172.10 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 440.18 евро за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.;  сумата в размер на  244.55евро равняващи са на 478.30лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г.; сумата в размер на 35.26 евро равняващи се на 68.96лв., представляваща законна лихва върху сумата от 244.55 евро за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на 97.82 евро равняващи са на 191.32лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г.; сумата в размер на 14.00 евро равняващи се на 27.58лв., представляваща законна лихва върху сумата от 97.82 евро за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.  

За ответницата К.В.С. се търсят следните суми:  сумата в размер на 188.65 евро равняващи се на 368.97лв. представляваща  такса за поддържа и управление за 2016г.; сумата в размер на 37.75 евро равняващи се на 73.84 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 188.65 евро за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.;  сумата в размер на  104.80евро равняващи са на 204.97лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г.; сумата в размер на 15.00 евро равняващи се на 29.55лв., представляваща законна лихва върху сумата от 104.80 евро за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на 41.92 евро равняващи са на 82.00лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г. ; сумата в размер на 6.00 евро равняващи се на 11.82лв., представляваща законна лихва върху сумата от 41.92 евро за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.

Тъй като с решение № IV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС - Бургас, са отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г., е направено изрично изявление, че сумите се претендират като дължими на основание решението на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т. 2 от дневния ред.

В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез порцесуалният им прдставител адв.П. Панайотов от АК-Варна, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна. Твърди се, че пертендираните суми не се дължат, тъй като ищцовата ЕС не е извършвала и не извършва дейности по поддръжка и управление на общите части на ЕС; дейности по управление и поддръжка на общите части на блок „А" са извършвани от ЕС на блок „А", учредена с протокол от събрание, което е проведено още на 26.08.2015 г.; таксата за управление и поддръжка е определена в нарушение на императивна правна норма - чл.51, ал.1 от ЗУЕС; с решение от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 година (такава е точката, по която е свикан дневния ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за поддръжка единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. няма определена такса, и тази за 2015 не може автоматични да се приложи за следващите години, тъй като няма такава норма в закона, нито волята на законодателя е била такава; че не е указано, никъде дали таксата се събира само на база квадратурата на апартамента (чистата застроена площ) или само на база общите части (описани в нотариалните актове на собствениците също като квадратни метри общи части) или пък като сбор от двете и в тази връзка сочи, че прави възражение, че таксата е неопределяема.

С обжалваното решение ПРС е уважил обективно съединените осъдителни искове, като е приел че е безспорно установено, че всяка от ответниците като съсобственици на процесния апартамент имат качеството  етажен собственик на самостоятелен обект и като такива дължат търсените суми на посоченото основание, отделно е налице влязло в сила ОСЕС от 12.11.2014г., на което ОС е определило дължимите годишни такси за поддръжка и управление и фонд “Ремонт и обновяване“, следователно сумите са определени и дължими.

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо. Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.

По делото са безспорни между страните и се установяват от представените писмени доказателства следните фактически обстоятелства: че ответниците са съсобственици при квоти съгласно нотариалния акт от 70/100ид.ч. за И.С. и 30/100 за К.С. на на апартамент № **, в бл.А, на площ от в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, със застроена площ 69,87кв.м..

Не е спорно и провеждането на на 12.11.2014 г.  на Общо събрание на ЕС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, на което съгласно дневния ред по т.2 е следвола да се избере управляваща компания за поддръжка на общите части и да се определи размера на паричната вноска за разходите за управление и поддръжка на комплекса за 2015г.. На това общо събрание са взети следните решения: по т.2 от дневния ред е взето решение за избор на „Феста хотели“ АД за компания за управление и поддръжка, както и за определяне на годишна такса за поддръжка в комплекса за 2015г. в размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество оферта.  Съгласно втората част на взетото по т. 2 решение, ОС решава да се създаде фонд „ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на кв.м.

По делото е представен протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.

След предявяване на иска, ищцовата ЕС е представила по делото като доказателство постановеното междувременно решение № ІV-27/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, с което съдът е отменил всички решения на посоченото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017г.. Поради това с допълнителна молба ищецът посочва, че след отмяната на решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017г., размер ът на етажните разходи за 2017 г., съответно на заявените вземания за този период, се претендират въз основа на предходното решение на ОС от 12.11.2014 г.

Видно от Решение № 106/10.08.2018 г. по гр.д. № 376 по описа за 2017 г. на ПРС, съдът е отменил като незаконосъобразни решенията, взети на проведеното на 18.05.2017 г. общо събрание на новоучредената Етажна собственост на сгради, представляващи блок А, блок Б и блок В от комплекс „Феста Поморие Ризорт“ като е приел, че посочените три блока са част от целия хотелски комплекс и същите не могат да формират отделна ЕС. Представено е и Решение № 73 от 23.05.2017 г. по гр.д. № 494 по описа за 2016 г. на ПРС за отмяна на решенията, взети на ОС на етажната собственост на блок А, проведено на 22.08.2016 г., в мотивите на което, съдът е обсъдил, че решението от 26.08.2015 г. за създаване на ЕС на блок А е нищожно поради противоречието му с императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.

Изводите на съда досежно фактическите обстоятелства са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Възражението на въззивната страна за недопустимост на решението, поради отказа на районния съд да спре производството до разрешаването на спора по гр.д. № 619/2019г. с влязъл в сила съдебен акт, е неоснователно. Спирането на производството по дело е допуснато пред въззивната инстанция, с което е обезпечено постановяването на съдебен акт след приключване на производството по гр.д. № 619/2019г. по описа на ПРС.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за неправилно по следните съображения:

Както бе посочено по-горе ищецът обосновава претенцията си с решения на ОСЕС, взети на 12.11.2014г.. Обоснован и правилен е извода на ПРС, че решенията на общото събрание от тази дата са стабилизирани. Това е така, защото с оглед изхода по гр.д. № 619/2019г. по описа на ПРС с предмет искова претенция по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения на ОСЕС, взети на 12.11.2014г., производството по което е прекратено поради недопустимост с определение № 247/26.06.2020г., потвърдено с определение № 260216/27.01.2021г. по в.ч.г.д. № 1953/2020г. по описа на БОС. В допълнение следва да се посочи, че възможността за последващо атакуване законосъобразността на тези решения, включително и инцидентно по други производства  т.ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС.

В мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е обсъдил възражението на ответната страна, съдържащо се в отговора на исковата молба, според което определената с решението от 12.11.2014 г. годишна такса важи само за 2015 г., и същото няма действие за следващите две години – 2016г. и 2017 г.  Именно това възражение се поддържа и пред настоящата инстанция.

В конкретния случай е установено по категоричен начин, че с решение на общото събрание на етажната собственост от 12.11.2014г. ответниците са задължени в качеството си на съсобственици на посочения СОС да заплащат за него годишна такса за 2015г. управление и поддръжка на притежаваните от него два самостоятелни обекта в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ в размер на 9 евро/кв.м. като 2 евро от тази такса са за фонд „Ремонт и обновяване“, при изричното уточнение, че за 2015г. ще се отделят по 3 евро за фонд „Ремонт и обновяване“. Искът за отмяна на това решение е оставен без разглеждане поради несвоевременното му предявяване по гр.д. № 619/19г. по описа на ПРС. При това положение, решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. действително обвързва ответника, но само за годината, за която се отнася – 2015г., съобразно взетото решение и дневния ред на ОС. В конкретния случай ОС на ЕС изрично е лимитирало във времето действието на взетото решение, като го е ограничило само за 2015г..Този извод следва от изричното записване в дневния ред на събранието, от разпоредителната част на решението и от факта, че таксите за следващите години – 2016г. и 2017г. са различни и са определени със самостоятелни решения, които впоследствие са отменени по съдебен ред. По тези съображения, възражението на въззивната страна, че решението от 12.11.2014г. се отнася само до 2015г. и не може да се прилага по аналогия за следващите години, е основателно. Така главната претенция за търсените суми за поддръжка и управление за 2016г. и за 2017г. се явява неоснователна. С оглед отхвърлянето на главната претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорната за лихви.

С оглед горното разрешение, то е безпредметно обсъждането на останалите възражения за недължимост на претендираните суми за поддръжка и управление на ЕС.

Досежно претенцията за дължими суми за „Фонд ремонт и обновление“, съдът съобрази следното: Съобразно даденото разрешение в т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС., съдът следва да приложи императивна материалноправна норма, за да обезпечи правилното решаване на делото, както и че характера на относимата към въпроса норма на чл. 50 от ЗУЕС, касаеща уредбата на фонд „ремонт и обновление“ има именно такъв характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС, средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.

В случая при влязло в сила решение за създаване на фонд „Ремонт и обновление“ и липса на валидно решение за определяне размера на годишната вноска към този фонд за процесния период – 01.07.2017 – 31.12.2017 г. /по съображенията, изложени по – горе/, но при определен от законодателя минимален размер на тази вноска, съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 162 от ГПК като при основателност на иска, същият следва да бъде уважен в размер на минимално предвидената от законодателя вноска в размер на 1% от минималната работна заплата, който е известен за всеки период, съгласно публикуваните ПМС за определяне на МРЗ за съответната година.  В конкретния случай се претендират вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г.. Съобразно Постановление на МС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. минималната месечна работна за страната за календарната 2017 г. е в размер на 460 лв. или по 4,60лв. месечно, следователно и 55,20лв. за календарната 2017г. до които размери претенциите в тази им част се явяват основателни. Съобразно квотите в собствеността задължението на И.С. за 2017г. възлиза на 38,64лв., а на К.С. съответно на 16,56лв. за 2017г..  Досежно тези задължения не следва да се присъжда лихва, тъй като длъжникът не е изпадал в забава, а дължи сумите от определянето им от съда съобразно изложеното по-горе. В настоящия случай, както бе посочено по – горе липсва действащо решение на ОС, с което да е определен конкретен размер на дължимата вноска за фонд „ремонт и обновление“, откъде следва извод, че липсва една от предпоставките за прилагането на определения в чл. 38, ал.1 ЗУЕС четиринадесетдневен срок за изпълнение, след изтичането на който етажният собственик се счита за изпаднал в забава. Отделно от това липсва определен ден за изпълнение на задължението, съответно няма покана за плащане, отправена от кредитора до длъжника.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него, съдът следва да постанови ново, с което претенциите за такси за поддръжка и управление на процесната ЕС за 2016г. и 2017г. да бъдат отхвърлени като неоснователни, с изключение на иска за заплащане на вноската за фонд „Ремонт и обновление“, дължима за  2016г. и 2017г. и определена от съда на основание чл. 162 от ГПК и във връзка с чл. 50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС  в размер на 55,20 лева, която сума представлява сбор от ежемесечните вноски, всяка една в размер на 4.60 лева, която сума се представлява един процент от МРЗ за 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 55,20 лева считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, разпределени съобразно квотите на ответниците в собствеността, съобразно посочените по-горе суми за всяка от тях.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, право на разноски, има въззивната страна, която своевременно е отправила искане за присъждане на сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение за представителство пред БОС и заплатената държавна такса в размер на 100 лева. Искането е частично основателно по следните съображения: В хода на въззивното производство не се представят доказателства за заплатено адв.възнаграждение. Представени са доказателства за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 88,46лв., но не и за търсената сума от 100лв. за заплатена  д.т. по с/ка на БОС.  Съобразно отхвърлената и уважената част от  предявените искове, Етажната собственост следва да заплати на ответниците сумата от общо 84,82лв. или сума от 59,37лв. разноски за И.С. и 25,44лв. за К.С..

  Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

  Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 92/03.04.2020 г. по гр.д. № 774/2018 г. на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, в която И.Р.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.** е осъдена да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, сумите както следва: сумата в размер на 440.18 евро равняващи се на 861 / осемстотин шестдесет и един / лева представляваща  такса за поддържа и управление за 2016г. ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както  и сумата в размер на 172.10 / сто седемдесет и два лева и 10ст./,  представляваща законна лихва върху сумата от 861 лева  за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на  244.55евро равняващи са на 478.30 / четиристотин седемдесет и осем лева и 30ст./, представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 47.13 / четиридесет и седем лева и 13ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 478.30лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.;

 

като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС за осъждане на И.Р.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.** да заплати сумите както следва: сумата от 440.18 евро равняващи се на 861 / осемстотин шестдесет и един / лева представляваща  такса за поддържа и управление за 2016г. ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както  и сумата в размер на 172.10 / сто седемдесет и два лева и 10ст./,  представляваща законна лихва върху сумата от 861 лева  за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на  244.55евро равняващи са на 478.30 / четиристотин седемдесет и осем лева и 30ст./, представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 47.13 / четиридесет и седем лева и 13ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 478.30лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г..

ОТМЕНЯ Решение № 92/03.04.2020 г. по гр.д. № 774/2018 г. на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, в която И.Р.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.** е осъдена да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, сумите както следва:  сумата за горницата над 38,64лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата формирана като сбор от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за собствения на ищцата апартамент № 49 ежемесечни  вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, определени в предвидения от закона минимален размер, а именно един процент от МРЗ за 2017 г., равняващ се на сума в размер на 4.60 лева на месец за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. изчислена съобразно квотата на ответницата в собствеността на ап.№ 49, до претендираните в размер на 97.82 евро равняващи са на 191.32 /сто деветдесет и един лева и 32ст./  годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г.,  както и за присъждане на сумата от 18.83 / осемнадесет лева и 83ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 191.32лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС за осъждане на И.Р.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.** е осъдена да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, за заплащане на сумата за горницата над 38,64лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата формирана като сбор от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за собствения на ищцата апартамент № 49 ежемесечни  вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, определени в предвидения от закона минимален размер, а именно един процент от МРЗ за 2017 г., равняващ се на сума в размер на 4.60 лева на месец за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. изчислена съобразно квотата на ответницата в собствеността на ап.№ 49, до претендираните в размер на 97.82 евро равняващи са на 191.32 /сто деветдесет и един лева и 32ст./  годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г.,  както и за присъждане на сумата от 18.83 / осемнадесет лева и 83ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 191.32лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.

ОСЪЖДА Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков да заплати на И.Р.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ ********** 59,37лева разноски за въззивното производство, съобразно отхвърлената част от претенциите.

ОТМЕНЯ Решение № 92/03.04.2020 г. по гр.д. № 774/2018 г. на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, в която К.В. С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.** е осъдена да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС сумите както следва: 188.65 евро равняващи се на 368.97 / триста шестдесет и осем лева и 97ст./  представляваща  такса за поддържа и управление за 2016г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 73.84 /седемдесет и три лева и 84ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 368.97лева евро за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на  104.80евро равняващи са на 204.97 / двеста и четири лева и 97ст./ представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г. ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20.22 / двадесет и два лева и 22ст./,  представляваща законна лихва върху сумата от 204.97лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г. като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС за осъждане на К.В.  С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.**да заплати на етажната собственост сумите както следва: сумите както следва: 188.65 евро равняващи се на 368.97 / триста шестдесет и осем лева и 97ст./  представляваща  такса за поддържа и управление за 2016г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 73.84 /седемдесет и три лева и 84ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 368.97лева евро за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на  104.80евро равняващи са на 204.97 / двеста и четири лева и 97ст./ представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г. ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20.22 / двадесет и два лева и 22ст./,  представляваща законна лихва върху сумата от 204.97лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г..

ОТМЕНЯ Решение № 92/03.04.2020 г. по гр.д. № 774/2018 г. на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, в която К.В.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.** е осъдена да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС сумите както следва: сумата за горницата над 16,56лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата формирана като сбор от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за собствения на ищцата апартамент № 49 ежемесечни  вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, определени в предвидения от закона минимален размер, а именно един процент от МРЗ за 2017 г., равняващ се на сума в размер на 4.60 лева на месец за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. изчислена съобразно квотата на ответницата в собствеността на ап.№ 49, до претендирания размер от 41.92 евро равняващи са на 82.00 / осемдесет и два / лева, годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и  сумата в размер на 8.08 / осем лева и 08ст./  представляваща законна лихва върху сумата от 82лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г. като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС за осъждане на К.В.  С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.**  е осъдена да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС сумите както следва: сумата за горницата над 16,56лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата формирана като сбор от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за собствения на ищцата апартамент № 49 ежемесечни  вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, определени в предвидения от закона минимален размер, а именно един процент от МРЗ за 2017 г., равняващ се на сума в размер на 4.60 лева на месец за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. изчислена съобразно квотата на ответницата в собствеността на ап.№ 49, до претендирания размер от 41.92 евро равняващи са на 82.00 / осемдесет и два / лева, годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и  сумата в размер на 8.08 / осем лева и 08ст./  представляваща законна лихва върху сумата от 82лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.

ОСЪЖДА Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков да заплати на К.В.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. , БУЛСТАТ *********, с адрес по БУЛСТАТ гр.П., ул.К. Б. *, № ***, ет.*, ап.** сумата от 25,44 лева разноски за въззивното производство, съобразно отхвърлената част от претенциите.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92/03.04.2020г. по гр.д. № 774/2018г. на Районен съд Поморие в останалата част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

                                   2.