Р
Е Ш Е Н И Е № 324
Гр.Пловдив, 09.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в
открито заседание на 04.02.2020 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.Василева, като разгледа
докладваното от председателя
гр.д.№2970
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на Х.В.Б. *** срещу решение №
366 от 01.08.2019 г., постановено по гр. д. № 2693/2018 г. по описа на РС Асеновград, в
частта, с която е отхвърлен иска
му, предявен на основание чл. 45 ЗЗД
срещу М.Н.Д. ЕГН**********,
с адрес *** да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на своеволното отказване на
ответника да допусне ищеца до лов за дребен дивеч на 12.08.2018г за сумата от
500лв., от претендираните общо 1000 лв., като с това му е причинил негативни
преживявания и е уронил авторитета му пред колегите и с което е осъден да
заплати разноските на ответника по делото в
размер 500 лв.
В жалбата се излагат оплаквания
за незаконосъобразност
и неправилност на решението. Жалбоподателят моли
съдебния акт да бъде отменен
в обжалваната му част и да се постанови ново решение, с който иска да бъде уважен.
Въззиваемият М.Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
В настоящото производство не са ангажирани доказателства.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Решението на АРС в частта, с което са отхвърлени исковете за неимуществени
вреди за разликата над 500 лв. до пълния предявен размер на неимуществените
вреди и за имуществени вреди за сумата 230лв - заплатени такси ловен сезон
2018г, носене и съхранение на оръжие и пътни разноски – не е обжалвано и е
влязло в сила. Съобразявайки доводите на жалбоподателя и съответните възражения, и след преценка на
ангажирания доказателствен материал, Пловдивският окръжен съд намира следното:
Във въззивната
жалба са изложени оплаквания, че в протоколите от ОС на ловната дружина не се
съдържат каквито и да е основания и мотиви за взетото решение да не се издават
разрешителни за лов на тримата членове на дружината, в т.ч. и на ищеца;
съгласно чл.25, ал.5 от Устава на ЛРД нарушителите се санкционирали от УС,
което става по предложение на дружината – по делото не били представени
доказателства за спазване на тази процедура; изложил е съображения за
незаконосъобразност на решението на УС за налагане на наказанието поради
неспазена процедура, разписана в Устава на Сдружението, според която е следвало
предложеният за наказание да бъде предварително изслушан. Ищецът не бил поканен
за изслушване, а и не бил уведомен за наказанието. Счита, че отказът на
въззиваемия да го допусне до лов е противоправен и от него са настъпили
неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване в претендирания размер. Неимуществените вреди се
изразявали в причинено неудобство, психически стрес- свързано с негативни
преживявания и унижения, нанесени му публично. Други доводи: липсвало решение
от проведеното събрание от 10.03.2018 г., а в протокола за събранието от
29.7.2018 г. не се сочели конкретни нарушения, извършени от жалбоподателя; в
устава не било предвидено такова наказание, каквото му е наложено, поради което
това решение не било основание, което да препятствува участието му в ловни
излети, поради отказът на Д. да допусне ищеца до лов на дребен дивеч бил
противоправен; че неправилно съдът е приел, че не са доказани негативните
преживявания на жалбоподателя в резултат от действията на ответника, неправилно
са интерпретирани показанията на свидетеля А. Т.
В отговора на
въззивната жалба въззиваемият е изложил доводи, че не е налице негово
противоправно поведение, причинно –следствена връзка между извършеното от него
и претърпените негативни изживявания на ищеца в резултат от недопускането му до
лов; счита, че той като председател на ЛРД е изпълнявал решение, взето от ОС на
дружината и утвърден от УС, поради което действията му не са противоправни;
счита, че не са доказани твърденията на ищеца за претърпян стрес, както и че се
е почуствувал неспокоен.
За да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, следва да се докаже
определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е
противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и дали е налице причинна
връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се
предполага.
От
доказателствата: Не се спори по делото, че ищецът е член на ловната дружинка в
с.****, която от своя страна е член на Ловно-рибарско дружество
„Сокол-Асеновград“, гр.****, а ответникът е неин председател.
Не се спори по
делото, че на 29.07.2018 г. се провело събрание на дружинката, на което е било взето решение
и е отправено искане до УС на Ловно-рибарското дружество да предприеме действия
във връзка с поведението на ищеца и още двама от членовете на дружинката,
уронващи престижа и авторитета й, както и да не се издават индивидуални и
групови разрешителни на лов на същите членове. На 06.08.2018 г. УС на
сдружението със свое решение утвърдил предложението за налагане на наказание на
трите лица, като не им се издават индивидуални и групови разрешителни за лов.
На 12.08.2018 г. ищецът поискал от Д. да му бъде издадена бележка за лов на
дребен дивеч, но последният отказал, като обяснил, че няма такива в себе си и
трябва да попита дружинката. Ищецът не бил уведомен за взетото от УС решение.
Приет е по делото Устав на ЛРД
„Сокол-Асеновград“, гр.****, според чл. 25, ал.7 от който решението на УС за наложено наказание подлежи на
обжалване пред Общата събрание на сдружението. Общото събрание като върховен орган на сдружението е компетентно да отмени решение на
други органи, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове,
регламентиращи дейността на Сдружението / чл.32, ал.1, т.12 от Устава/. Съгласно
чл.33, ал.2 от Устава решенията на ОС подлежат на съдебен контрол относно
тяхната законосъобразност и съответствие с устава.
Изложените в исковата молба обстоятелства относно незаконосъобразността на взетото на
06.08.2018 г. решение на УС съставлява негово оспорване, по съображения, че е било взето без ищеца да е бил предварително изслушан. Не се твърди, нито са ангажирани доказателства по делото решението на УС от 06.08.2018 г. да е било оспорено от Б. в сроковете и по реда, предвиден в Устава на сдружението, поради което решението е влязло в сила – съгласно
чл.25,ал.5 от ЗЮЛНЦ – решенията на органите на сдружението, които са взети в
потиворечие със закона, устава или предходно решение на ОС, могат да бъдат
оспорвани пред ОС по искане на заинтерсованите членове на сдружението,
отправено в 1-месечен срок от узнаването им, но не по-късно от 1 година от
вземане на решението.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Закона за ЮЛ с нестопанска цел /тъй като ЛРД е сдружение с нестопанска цел, регламентирано от
посочения закон/, съдът не е компетентен да проверява правилността на взетите
от органите на сдружението решения, с изключение на решенията на Общото събрание. В тази връзка не
следва да се обсъждат доводите относно нарушение на Устава на сдружението по
вземане на решението от 06.08.2018 г. за утвърждаване на предложеното от ОС на
дружинката наказание.
По изложените съображения налице е неоспорено по съответния ред и
следователно, законосъобразно решение на УС на сдружението да не
бъдат издавани разрешителни за лов на ищеца. Отказът на ответника- председател
на ловна дружинка и член на сдружението, да издаде такова разрешително на Б. е
изцяло съобразен с решението на управителния орган. Следователно не са налице комулативните предпоставки на деликтната
отговорност - доказно противоправно поведение на Д. на 12.08.2018 г., свързано
с отказа му да издаде на Б. бележка за участие в лов на дребен дивеч, от което
последният е претърпял вреди и
причинно-следствената връзка между извършеното от въззиваемия и претърпените
негативни изживявания от въззивника, поради което и
претенцията за тяхното обезщетяване е неоснователна и правилно е отхвърлена от първоинстанционния
съд - обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалвана му част.
Съобразно изхода от спора претенцията на въззиваемия за разноски е основателна и следва да бъде уважена в
размер на 300 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 366 от 01.08.2019 г., постановено по гр.
д. № 2693/2018 г. по описа на РС Асеновград.
ОСЪЖДА Х.В.Б. с ЕГН:********** *** да заплати на М.Н.Д. с ЕГН **********
***, разноски за въззивната инстанция в
размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: