№ 1297
гр. Перник, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500741 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 670 от 26.06.2023 г. Районен съд гр. П. е отхвърлил предявеният
иск с правно основание чл. 439 ГПК от Д. М. М., с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „***
срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
Люлин 6, ет. 2, с който се претендира да се признае за установено, че Д. М. не дължи на
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД сумата от 4864.55 лв., съставляваща главница по
договор за потребителски кредит с номер PLUS-01257817/ от 10.09.2008 г., сумата от
2514.05 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 20.01.2009 г. до 18.02.2011 г.,
сумата от 1147.49 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2009 г. до
18.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2011 г.,
както и сумата от 170,52 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 100 лв.,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1110 от 02.03.2011 г. и изпълнителен лист от
08.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1255/2011 г. на П. районен съд и е образувано изп.д. №
805/2012 г. на ЧСИ А. В. прехвърлени на ответника с договор за цесия от 15.05.2015 г.
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като погасени с изтичането на
петгодишната давност като неоснователен и недоказан. На осн. чл. 78 от ГПК, съдът се
е произнесъл относно разноските.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от Д. М. М. чрез адв. К. С., с която обжалва първоинстанционното решението
като сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалните и процесуалните правила. Твърди, че първоинстанционният съд е
достигнал до неправилни изводи, което е довело до постановяване на неправилен
1
съдебен акт. Излагат се съображения, че решаващият съд не е взел предвид, че
последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело на ЧСИ Василева
е извършено на 16.03.2012 г. Допълва, че след тази дата в продължение на повече от
две години не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, което е
довело до прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК на 16.03.2014 г. В продължение се твърди, че след като е прекратено
изпълнителното производство се възобновява течението на давностните срокове, с
които се погасяват вземанията и сочи, че в настоящия случай срокът е пет години.
Отбелязва се, че относно момента, от който започва да тече погасителна давност е
налице тълкувателна практика и допълва, че нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие, което в настоящия казус счита, че е на 16.03.2012 г. В
заключение се навеждат твърдения, че задълженията, претендирани с издадения
изпълнителен лист, се явяват погасени по давност като сочи, че е изтекъл петгодишен
период, в който взискателят е бездействал. Въз основа на изложените съображения се
моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния акт, като
бъде постановено ново решение, с което спорът да бъде решен по същество и
предявените искове бъдат уважени, като бъде признато, че Д. М. не дължи по
отношение на ответника процесните суми. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, чрез юрк.
Таня Хаджийска е депозирало отговор с който се оспорва жалбата, като се твърди, че
същата е неоснователна. Намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно, като изразява несъгласие с изложените в жалбата твърдения. Счита
решението на първата инстанция за постановено в синхрон с материалния и
процесуалния закон, както и с утвърдената практика на съдилищата и ВКС. На
следващо място се сочи, че правилно съдът в своето решение е приел, че ТР №
2/26.06.2015 г. следва да се прилага във времето след неговото постановяване, като
преди това релевантно за съществените по делото въпроси се явява ППВС №
3/18.11.1980 г. Сочи за правилен извода на съда, че при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г. не е текла погасителната давност относно вземанията , за които е имало
висящо изпълнително производство. С отговора на въззивната жалба се засяга въпроса
относно прилагането на давността и значението на перемцията, като в подкрепа на
изложените съображения се цитира богата съдебна практика. В заключение се сочи, че
дружеството поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба по делото.
Моли се за постановяване на решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния
акт като правилен и законосъобразен, като бъде отхвърлена изцяло депозираната
въззивна жалба. Прави се искане за присъждане на сторените в настоящото
2
производство разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.12.2023 г. от 10.00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3