Р Е Ш Е Н И Е
№ 482 гр. Пазарджик, 20.12 .2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на двадесети декември през двехиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 822 по описа за 2018 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.3 от
Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е Постановление №
234/18.10.2018г. на ЧСИ В.Б., Рег.№ 886 по изпълнително дело № 20178860400257
за възлагане на следния недвижим имот: Поземлен
имот, пл.№ по КВС землище гр.Велинград, ЕКАТТЕ 10450, с площ
0,850 дка, седма категория, находящ се в местност „С.", начин на трайно
ползване: овощна градина. Жалбоподателят Община Велинград намира обжалваното
постановление за незаконосъобразно,
необосновано и неправилно.
С
разпореждане, постановено въз основа на молба на взискателя по изпълнителното
дело - „Айрмед-2008" ЕООД, била
насрочена публична продан за времето от 04.09.2018 г. до 04.10.2018 г. в
Районен съд - Велинград, на недвижими имоти, собственост на Община Велинград,
сред които и процесният .
Това
разпореждане било изначално
незаконосъобразно, което опорочавало цялата процедура по провеждане на така
откритата публична продан.
Със
съобщение, Изх. № 3264/31.05.2018г., получено на 04.06.2018г., ЧСИ уведомил
Община Велинград, че на 07.06.2018г. от 10.30 ч. ще бъде извършен опис на
следните недвижими имоти - Имоти пл. № , пл. № , пл. № пл. № . С това съобщение
обаче Община Велинград не била уведомена, че на датата на описа - 07.06.2018г.,
ще бъде извършена и оценка, както и че ще бъде предявено заключението на вещото
лице на подлежащите на опис недвижими имоти.
Макар и в
деня на описа да бъде извършена оценка на описаните имоти, то съгласно чл.485,.
ал.2 от ГПК заключението на вещото лице следвало да бъде съобщено на страните,
които в 7-дневен срок могат да го оспорят. Това било така, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.484, ал.З от ГПК страните се смятат за уведомени за
предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа, но
разпоредбата на чл.485, ал.2 от ГПК има предвид не "оценка", а
заключението на вещото лице, което законодателят е предвидил като отделна
процедура за определяне цената на недвижимите имоти.
Поради
това , насрочената публична продан за времето от 04.09.2018г. до 04.10.2018г. в
Районен съд - Велинград на недвижими имоти, собственост на Община Велинград, а
именно: Имоти пл. № , пл. №, пл. № , пл. №, следвало да
бъде спряна /каквото искане било изрично направено/, тъй като не била спазена
процедурата по определяне на началната цена на имотите, предмет на принудителна
продажба, съгласно разпоредбата на чл.485 от ГПК. След спирането на така
насрочената публична продан и на основание чл.485, ал.2 от ГПК ЧСИ следвало да
съобщи на страните по изп. дело изготвеното заключение на вещото лице,което не
било направено.
Поземлен имот, пл.№ по КВС землище гр.Велинград, бил закупен от Община Велинград с Решение №
202/29.06.2017г. на Общински съвет - Велинград. Процедурата била стартирана с
Решение № 370/26.10.2017г. на Общински съвет - Велинград за изработване на ПУП
за промяна на предназначението на земеделски земи за разширение на гробищен
парк. Изработеният проект бил публикуван в Държавен вестник, бр. 8 от 23 януари
2018г. За имота бил съставен Акт № за
публична общинска собственост от 23.04.2018г., вписан в Служба по
вписванията-гр.Велинград, Вх.№ Рег.№ /30.04.2018г., Акт № , том .
За имотите
публична собственост важали правилата за абсолютна несеквестируемост, тъй като
по отношение на тях промяната на собственика - титуляр на правото, е
невъзможна, като несъвместима с юридическия статут на вещта.
Излагат се
още и доводи,че имота бил закупен на по-висока цена ,от тази ,на която бил
обявен за продан.
Излагайки
доводи относно характеристиките на публичната собственост и възможността да се
притежава и извършват действия на разпореждане с такава , жалбоподателят намира
,че имот пл.№ следва да бъде освободен от принудително
изпълнение, а наложената върху същия възбрана - да бъде вдигната.
Моли
обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено ,като претендира
разноски.
Писмени
възражения не са постъпили.
Съдебният
изпълнител е изложил мотивите си по повод жалбата против действията му.
Съдът
намира жалбата за допустима.
Обжалван е
от длъжник ,подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител в установения в
закона срок.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „Айрмед-2008“ ЕООД против Община
Велинград за изпълнение на парично задължение в размер на 18 332,40 лева.
В хода на това изпълнително производство изпълнението
е насочено и върху имот пл.№ по КВС землище гр.Велинград, ЕКАТТЕ 10450, с площ 0,850
дка, седма категория, находящ се в местност „С.", начин на трайно
ползване: овощна градина. Възбраната е вписана на 23.01.2018 година.
Общината е атакувала тези действия ,правейки искания до съдебния изпълнител
да вдигне възбраната и съответно е обжалвала неговия отказ.
По
тази жалба се е произнесъл Окръжен съд Пазарджик с решение по гр.д.№
217/2018година.Анализирайки доказателствата и доводите по делото ,съдът е
приел,че в конкретния случай е установено
безспорно ,че акт за публична общинска собственост за имотите ,предмет
на спора,включително и конкретния не е
съставен.
Приел е ,че не се касае за имоти по смисъла на чл.3
ал.2 т.1 и 2 от ЗОбС,а за имоти ,за които ответната Община твърди,че попадат в
хипотезата на т.3 от този текст .От последния обаче е ясно ,че вземането на решение за статута на имотите е единствено
и само в правомощията на Общинския съвет.
След като не е
взето такова решение и не е съставен акт за публична общинска собственост
,то съдът не може да прави такава
преценка и на база на преценката си съответно да обоснове извод за
несеквестируемост на имотите.
В
жалбата се излагат доводи,че към настоящия момент бил съставен Акт № за публична общинска собственост от
23.04.2018г., вписан в Служба по вписванията-гр.Велинград, Вх.№ Рег.№ /30.04.2018г.,
Акт № , том.
Очевидно е,че акта е съставен след налагане
на възбраната.
Следователно към дата на налагане на възбраната имота
е бил частна общинска собственост и като такъв е имал характера на
секвестируема вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 451 и чл. 452, ал. 1 и ал. 2 ГПК от момента на налагане на възбрана върху имота, длъжникът не разполага с
възможност да се разпорежда с него. Целта на тази забрана е запазване на
процесната вещ в патримониума на длъжника с цел възможността на кредитора да се
удовлетвори по принудителен път от нея. В конкретния случай въпреки, че
формално не е налице разпореждане с вещта под формата на промяна на титуляра на правото на собственост върху
процесната вещ, то действията предприети от длъжника – Община Велинград са
довели до изваждане на вещта от гражданския оборот изобщо. По този начин се
осуетява възможността взискателят да се удовлетвори от тази вещ, тъй като
нейният нововъзникнал юридически статут забранява изрично промяна на
собственика, включително и чрез отчуждаване по принудителен ред. Ето защо
следва да се приеме, че след като законодателят е възпрепятствал обикновеното
разпореждане с такива вещи, то всяко действие надхвърлящо по обем
разпореждането със собствеността (каквото е пълното изключване на вещта от
гражданския оборот) са недействителни след момента на налагане на възбраната.
Да се приеме обратното би означавало да се достигне до извода, че общината
(респ. нейните органи на управление) може по своя преценка да участва в
отношения си с гражданите едновременно като частноправни субекти (сключва
договори, поема задължения и т.н.) и в същото време при
"необходимост" да се ползва от възможностите с които разполага като
публичноправен субект, който взима властнически решения. По изложените
съображения съдът приема за неоснователен доводът за несеквестируемост на
процесния имот.Възможността да се насочи изпълнението върху този имот би била
препятствана ,ако Общината беше предприела своевременно действия по
документиране на статута му.
Следва да се посочи,че основанията ,които са посочени
като такива за актуване на имота като публична собственост са напълно
неотносими към конкретната хипотеза.
Тези доводи на жалбоподателя съдът обсъди на първо
място ,тъй като те са на първо място по значение за произнасянето на съда.
След като приема ,че имота е секвестируем/по този
въпрос дори вече има произнасяне с влязло в сила решение/,то съдът следва да
обсъди останалите доводи в жалбата , които касаят извършаването на публичната
продан.
В жалбата са изложени доводи относно изготвяне на
оценката ,при която имота се изнася на публична продан и още по-точно –
оплаквания,че тази оценка не е съобщена по надлежния ред.Съдът не споделя
доводите във въззивната жалба ,че „оценка“ по смисъла на чл.484 ал.3 от ГПК и
„заключение“ по смисъла на чл.485 ал.2 от ГПК
са различни понятия и процедури.
Смисълът и на двата текста е ясен и недвусмислен.Във
всички случаи оценката на имота следва да стигне до знанието на длъжника,като в
хипотезата ,когато тя се извършва след описа на имота,денят на предявяване се
посочва именно в описа и страните се смятат за уведомени.Няма изискване такова
съобщение да бъде отправено до страната при насрочване на описа.Присъствието на
описа е по преценка на страната и съответно – неузнаването на деня за
предявяване на оценката се дължи единствени и сома но поведението и.
Не това обаче са съществените доводи на съда за да
приеме,че жалбата е неоснователна и в тази част.На първо място би могла да се
обсъжда и допустимостта на жалбата в тази и част , доколкото възможността за
обжалване на постановлението за възлагане е обвързано с точно определени
нарушения.Съобразявайки доводите в жалбата ,съдът я приема за допустима
,доколкото се касае за цената ,на която
е възложен недвижимия имот.
Разпоредбата на чл. 435 ГПК урежда изчерпателно
подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. Съгласно ал. 3 на чл.
435 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника, поради
това, че надаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено на най-високата цена. С т. 8 на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. ОСГТК, ВКС са
дадени задължителни разяснения относно конкретните действия на съдебните изпълнители,
които подлежат на обжалване. В конкретния случай не следва да се обсъждат
доводите изложени от жалбоподателя, за начина на определяне на първоначалната
цена, тъй като те не са от изрично предвидените основания за обжалване на
постановлението за възлагане на недвижим имот.
При проверката на извършване на публичната продан
,съдът не констатира да са налице пороци при извършване на наддаването или
възлагането на имота да не е извършено по най-високата предложена цена.
За този имот са били направени две наддавателни
предложения.Съдебният изпълнител е приел и двете за действителни и е определил
за купувач наддавача ,предложил най-високата цена.
По изложените съображения ,съдът намира ,че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Община Велинград против
Обжалвано е Постановление № 234/18.10.2018г. на ЧСИ Б, Рег.№ 886
по изпълнително дело № 78860400257 за възлагане на следния недвижим имот: Поземлен имот, пл.№ по КВС землище гр.В, ЕКАТТЕ
10450, с площ 0,850 дка, седма категория, находящ се в местност „С.",
начин на трайно ползване: овощна градина.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.