О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 04.03.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 613 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение №
16992 от 17.12.2019г. по гр.д. № 16719/2019г. по описа на ВРС, IX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 416, пр. II вр. чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК е оставено без уважение искането на
частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* за сумата от 325 лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7952/18.10.2019г.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност на определението в обжалваната му част, постановяване в
нарушение на процесуални правила, както и в противоречие на задължителна
съдебна практика /ТР 5/2017 от 21.11.2019г. и ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ВКС/. Изложени са доводи, че е налице редовно по форма, влязло в сила съдебно изпълнително
основание установяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане
срещу длъжника, поради което предпоставките за издаване на изпълнителен лист по
чл. 406 от ГПК в случая са налице. Неправилни са изводите на ВРС, че длъжникът
не е дал повод за завеждане на делото, а заявителят бил недобросъвестен.
Длъжникът без основание начислил, изискал и събрал такса за услуга
възстановяване на електроснабдяването в обект на потребител, както и не е
възстановил недължимо платената му сума до предявяване на заявлението по чл.
410 от ГПК и бездействал три последователни дни след уведомяването му за
извършената цесия, с което дал повод за завеждане на делото. По делото не е
доказано предпроцесуално поведение насочено към
реално плащане, а само са предприети действия сочещи готовност за изпълнение. Моли
в тази връзка да се отмени определението в обжалваната му част и се постанови
друго, с което се уважи искането за издаване на изпълнителен лист.
В отговор на жалбата „Енерго-Про
Продажби“ АД оспорва доводите в нея. Изразява становище, че обжалваното определение
е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди. Твърди, че
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските отпада,
ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414а от ГПК и ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, каквито
предпоставки в случая са налице. Навежда доводи, че инициирането на заповедното
производство на следващия ден след уведомяването на длъжника за извършената
цесия, без отправена покана и разумен срок за изпълнение и непредоставяне на
банкова сметка ***съвестно упражняване на процесуални права и злоупотреба с
правото на разноски. Моли в тази връзка частната жалба да се остави без
уважение с извод за неоснователност.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК,
от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод заявление от 16.10.2019г. на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за парично вземане в размер на 19 лв. –
платена при начална липса на основание такса за възстановяване преноса на ел.
енергия по фактура от 10.04.2019г., заплатена от потребителя Николинка
Георгиева Христова на 10.04.2019г., което вземане е придобито от заявителя на
основание договор за цесия от 24.09.2019г. от потребителя – цедент,
за който длъжникът е уведомен по електронен път на 15.10.2019г., както и за
съдебни разноски в общ размер от 325 лв.
С Разпореждане от 18.10.2019г., ВРС
с извод за наличие на положителни предпоставки и липса на пречки по чл. 410 и
чл. 411 от ГПК разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в
заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е Заповед № 7952/18.10.2019г.
На основание чл. 411, ал. 3 от ГПК препис
от заповедта е връчена на длъжника на 24.10.2019г., видно от съобщение на л. 18
от делото.
На 31.10.2019г., в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК, длъжникът депозирал възражение, обективиращо
твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по
чл. 412, т. 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства – платежно нареждане
от 24.10.2019г., удостоверяващо плащане на сумата от 19.06 лв. Отправил в тази
връзка искане за обезсилване на заповедта за сумата от 19 лв., ведно със
законната лихва. Възразил също, че не дължи разноски за производството,
доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането – на 15.10.2019г.
бил уведомен от Николинка Христова за извършената цесия; на 18.10.2019г.
изпратил пощенски запис за плащане на заявената със заявлението сума; на
21.10.2019г. изпратил на официалния, обявен в ТР имейл адрес на заявителя
покана за предоставяне на банкова сметка ***не; на 22.10.2019г. изпратил и
нотариална покана с идентично искане, както и по куриер. Изпратените на
обявения в ТР адрес на управление на дружеството заявител покани са върнати в
цялост, с констатация на връчителя, че на адреса
липсва обозначение на наименованието на кредитора. Същевременно, незабавно след
получаване на препис от заповедта, съдържаща информация за банкова сметка ***,
заплатил дължимата главница, ведно със законната лихва. Така обосновал, че с
поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е дало повод за предявяване на
вземането, поради което не дължи разноски за производството. Отправил в тази
връзка искане за обезсилване на заповедта и в частта относно разноските.
Препис от възражението с указание
за възможността и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 от ГПК е връчен на заявителя
на 04.12.2019г. /л. 39/.
В срок по делото е постъпило
становище от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, обективиращо
довод, че неудовлетворено е останало вземането му за разноски по издадената
заповед, по която част отправил искане за издаване на изпълнителен лист.
Оспорил искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно
съдебните разноски с аргумент, че с неоснователното начисляване и събиране на
такса за възстановяване на електричеството и невръщането й преди делото,
„Енерго-Про Продажби“ АД е дало повод за предявяване на вземането по съдебен
ред, поради което възражението му по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е неоснователно.
В обжалваното определение, постановено
на основание чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК, ВРС формирал извод, че е извършено плащане на
вземането по заявеното вземане, ведно със законната лихва и че същото е прието
от заявителя. С предпроцесуалното си поведение
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което направените
от заявителя разноски следва да останат в негова тежест. По аргумент за
противното обаче от чл. 414а, ал. 4 от ГПК заповедта за изпълнение не следва да
се обезсилва, доколкото е налице депозирано становище от заявителя. С тези
мотиви оставил без уважение искането на длъжника за обезсилване на издадената
по делото заповед за изпълнение, както и искането на заявителя за издаване на
изпълнителен лист въз основа на заповедта за присъдените с нея съдебни
разноски.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК
заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително
основание. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е
редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника /чл. 406, ал. 1 от ГПК/.
Съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато
не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респ. след влизане в
сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила
заповед, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Установено е от проследеното
развитие на заповедното производство по ч.гр.д. № 16719/2019г. на ВРС, че в
конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно
изпълнение по чл. 414а от ГПК. Ето защо неоснователен е доводът в частната
жалба, че по делото е налице влязло в сила съдебно изпълнително основание. По арг. от чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение не е влязла
в сила. За разлика от възражението по чл. 414 от ГПК, с което въобще се оспорва
вземането по заповедта /било по основание, било по размер/, то с възражението
по чл. 414а от ГПК такова оспорване няма и то е основано на твърдения за
частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. Не
е възможно длъжникът да твърди едновременно, че не дължи и че е платил в срока
за доброволно изпълнение, доколкото последното твърдение изключва първото. При
депозирано възражение по чл. 414а от ГПК, възражение по чл. 414 от ГПК може да
се предяви единствено в условие на евентуалност, каквато хипотеза настоящата не
е.
Няма спор по делото на следващо
място, установено е и с писмени доказателства и ВРС правилно е приел, че
доброволно изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното вземане е
реално извършено от длъжника в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. В срока по чл.
414а, ал. 3 от ГПК, заявителят не е подал становище по възражението за изпълнение
на основното задължение, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4, пр. I от ГПК заповедният съд следва да
обезсили заповедта в тази част. Липсата на произнасяне за обезсилване на заповедта
е пропуск, който води до непълнота на съдебния акт, а не до неправилност в
обжалваната част, поради което не подлежи на отстраняване по реда на инстанционния контрол, а в производство по реда на чл. 247
и чл. 250 от ГПК.
В частта за разноските правилно с
оглед конкретиката на случая, предпроцесуалното
поведение на страните и писмените доказателства, заповедният съд е приел, че
възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал повод
за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството.
Неправилен обаче е извлеченият от чл. 414а, ал. 4, пр. I от ГПК аргумент, че произнасянето
при депозирано становище от заявителя по възражението, изключва обезсилване на
заповедта.
Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е
проявление на основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно.
Ако вземането не е спорно, т.е. не бъде подадено възражение в срок, заповедта
за изпълнение влиза в сила – арг. от чл. 416 от ГПК.
В ал. 4 на чл. 414а от ГПК са
уредени две хипотези: в първата, когато възражението е подадено в срок и
съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в
срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок,
съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за
изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е
налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо
отговорността му за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато становище
е подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и
постъпилото становище. Това „произнасяне“ предполага постановяване на акт по
решаване на материалноправния спор, чрез проверка на
твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме –
въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени
доказателства по делото, че плащане е налице, респ. че с поведението си
длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови
диспозитив, с който да остави без уважение искането за издаване на
изпълнителен лист, обективирано в подаденото
заявление, до размера на платеното, респ. до този на разноските. В този случай
с оглед систематичното и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 414а,
ал. 4, пр. II от
ГПК заповедният съд следва да обезсили изцяло или частично заповедта. Ако
установи, че няма плащане, респ. че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е
недоказано, съдът следва да постанови разпореждане за издаване на изпълнителен
лист.
С оглед изложеното, обосновано ВРС
след преценка позицията на страните и писмените доказателства е приел, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-Про Продажби“ АД в
случая не е дало повод за предявяване на вземането: същото му е съобщено на 15.10.2019г.;
заявлението е депозирано пред ВРС на 16.10.2019г.; длъжникът е предприел
действия за извънсъдебно изпълнение, но не е получил съдействие от кредитора;
съотношението между размера на вземането и този на претендираните
разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с
идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права. Ето
защо длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4
от ГПК искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта в
частта за разноските е неоснователно. Правилно ВРС е оставил искането в тази
част без уважение. Определението в обжалваната част е правилно, а частната
жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Липсата на произнасяне за
обезсилване на заповедта и в тази част е пропуск, който както съдът посочи води
до непълнота на съдебния акт, а не до неправилност, поради което не подлежи на
отстраняване по реда на инстанционния контрол, а в
рамките на производство по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК. След връщане на
делото ВРС следва служебно да отстрани допуснатите в диспозитива
на акта си ОФГ.
При този изход на делото по
частната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното в тази връзка
искане, ответникът по частната жалба има право на разноски. Действителният
размер на реализираните от страната разноски съгласно доказателствата възлиза
на 240 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В този размер, разноските
следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение
№ 16992 от 17.12.2019г. по гр.д. № 16719/2019г. по описа на ВРС, IX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 416, пр. II вр. чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК е оставено без уважение искането на
частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* за сумата от 325 лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7952/18.10.2019г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща съдебни разноски в производството по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.