№ 174
гр. Благоевград, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600484 по описа за 2024 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по протест от
районен прокурор на РП-Благоевград – Ц. Г. от 13.02.2024 год. срещу присъда от 12.02.2024
год. по н.о.х.д. № 358/23 год. по описа на РС-Благоевград с искане да се осъди подс. С. Й. Б.
за престъплението по чл. 325б, ал.2 от НК, в което е обвинен, защото оправдаването му не е
правилно по доводите, защитени в допълнителните писмени съображения, съобразени с
мотивите към присъдата.
Представителят на ОП-Благоевград настоява въззивната инстанция да промени
проверяваният извод за невиновност на подсъдимия, защото до него районният съд е
стигнал без задълбочен и критичен анализ на доказателствата:
Първо, поради преценката си за недостоверност на категоричните твърдения на
свидетелките, които по един непротиворечив начин установяват, че в момента, в който
подсъдимият, управлявайки процесното МПС, приближава към тяхната къща, съответно към
котката, която е била на пътното платно, е променил безпричинно посоката си на движение,
защото са убедени, че никоя от двете жени или управляваният от по-младата от тях
автомобил, не е представлявал пречка за движение на микробуса и че не е имало обект в
неговата лента за движение, който да стане причина за извършване на маневрата
преминаване в насрещната лента за движение, където безспорно е прегазено животното, тъй
като няма причина именно те, а не обясненията, да не бъдат приети за достоверни.
Второ, неправилно са игнорирани твърденията на двете свидетелки,
възпроизвеждащи първоначалната реакция на подсъдимия, когато те са го настигнали в
района на магазина, защото неговото отрицание да е изричал: „Какво толкова, едно коте“ се
опровергава и от поведението му, тъй като, ако е любител на животните, в каквато посока са
разпитаните свидетели на защитата, е щял да отиде най-малко до мястото на
произшествието, за да види за какво става въпрос. Това поведение опровергава и верността
1
на тезата, че подсъдимият обича и се грижи за животни. Тя не е убедителна и защото една е
личността на подсъдимия, която се очертава от данните за осъжданията му и от
характеристиката, представена от началника на РУ на МВР в гр. Рила, а друга – в тази от
кмета, който не е ясно откъде има сведенията, отразени в един официален документ, тъй
като няма длъжностно лице, което да следи кой за какви животни се грижи в рамките на
населеното място.
Трето, ползвани са процесуално негодни доказателства, събрани чрез огледа,
извършен в съдебното следствие, който е нещо между следствен експеримент, оглед и още
нещо, при което не са спазени изискванията на НПК, тъй като: няма акт за назначаването на
вещото лице, което е изготвило фотоалбума и скицата на местопроизшествието, а и те не са
подписани; скицата не е оформена като някакъв документ, от който могат да бъдат черпени
сведения; ако пък т. нар. вещо лице е било използвано като технически помощник, би
трябвало да бъде изготвен протокол за оглед на местопроизшествието, както е по НПК,
който да е подписан от техническото лице, но такова нещо не е сторено.
Защитникът при пледирането си защитава правилността на фактическия извод на
съда за причината, поради която подсъдимият се е отклонил в лявата лента от пътното
платно - да избегне удар с автомобила, движещ се на заден ход, който е направен при
игнорирането на показанията на свидетелите Б., защото те са противоречиви. Правилен е и
правният извод за обективна несъставомерност, защото не е осъществена жестокост спрямо
гръбначно животно, причинила смъртта му, тъй като извършването на действие или
бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното
или увреждане на здравето му, или стрес, се опровергава изцяло от
ветеринарномедицинската експертиза. Деянието е несъставомерно и от субективна страна,
защото първонистанционният съд е прав, че липсва прекият умисъл за причиняването на
смъртта, а се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Подсъдимият е прегазил
котката, но не я е видял, поради това, че разстоянието между микробусът и мястото, където
се е намирала, е около 12,80 метра, а и не би могъл да я види, поради височината на
управлявания от него автомобил /около 20 см./.
Тезата и на подсъдимия е точно тази. Основана е на факта, че е прегазил котката,
защото не я е видял.
Благоевградският окръжен съд, след като извърши проверка на атакуваната
присъда, намери, че следва да упражни правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК поради
недопустимата непълнота в мотивирането и поради нарушеното право на подсъдимия да
узнае в какво е обвинен.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 3, т.2 НПК, защото в мотивите напълно липсват правни съображения за взетото
решение за субективната несъставомерност, изискващи се изрично съгласно чл. 305, ал.3 от
НПК, както и такива по основни фактически положения, които са в основата на правилното
му установяване, не е направен и анализ на доказателствения материал.
Почти в края на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
подсъдимият, чрез дадените от него обяснения, е очертал, че същественият правен спор е
този, дали виновно е причинил смъртта на котката, като изрично е бил формулиран при
пледиране на защитника му извод, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 от
НК, изключващо вината, защото Б. е прегазил животното, но защото е преминал в лявата
лента за движение, за да избегне ПТП.
Решаващият обаче съдебен състав в мотивите към оправдателната си присъда не
е аргументирал извода си за него, защото първо е деклариран правният извод за липсата на
пряк умисъл /друг е въпросът защо само пряк, а не и евентуален/ за умъртвяването на
животното. Деклариран е, защото аргументацията му е твърде неразбираема поради
смесването на правни понятия, като от една страна е прието, че преминаването в
насрещната лента, в която се е намирала котката е, за да се избегне удар с маневриращ
автомобил в същата лента /което налага осмислянето на обстоятелство, изключващо
2
обществената опасност на деянието в хипотезата на прегазване на животното при крайна
необходимост/, а от друга - защото „според съда е невъзможно да е видял стоящото там
коте, поради височината на буса и поради това, че той се е намирал на 12 метра от мястото
/което действително изключва наличието на представата за настъпването на резултата,
поради това че, макар и да е бил длъжен в конкретната обстановка, се намирал в субективна
невъзможност да стори това/, а и защото пък „е съмнително, дали пък то не е тръгнало да
пресича“.
Веднага следва да се конкретизира, че неяснотата в правните изводи за
субективната несъставомерност не е определяща, ако не беше съчетана и с пълна
неустановеност на фактите, с която са защитени. Районният съд е приел за установено само
и единствено, че „преминаването през котето, което се е намирало на около 1,10 м. от
бордюра е станало при отклоняването на автомобила, управляван от подсъдимия в лявата
лента за движение, за да избегне автомобилът, управляван от св.Б., който пред него
извършвал маневра назад“. Цитирането е изрично, защото то само по себе си сочи, че
фактическите изводи на съда, описани като приети за установени, не съдържат фактите, с
които той е защитил правните си изводи, че подсъдимият не би могъл да иска или допуска
настъпването на смъртта на гръбначното животно, защото го е прегазил, тъй като не го е
видял. Поради това, напълно липсват и мотиви за доверяването в тях като обективен
доказателствен източник, дори неясно остава на каква доказателствена основа са направени.
При условие, че, както се посочи още в самото начало, доказателствената съвкупност е
противоречива именно относно съществения факт, с определящо значение за преценката за
обстоятелствата за вината или за тези, изключващи обществената опасност на деянието
/дали подсъдимият е бил поставен в крайна необходимост, за да предотврати ПТП/,
районният съд не е изпълнил и задължението си да анализира достоверността на
противоречащите си преки гласни доказателства за тези факти, на основата на целия
доказателствен материал. Оценяването на конкретните твърдения на преките очевидци на
нарочното прегазване на животното с едно изречение, че те се опровергават от обясненията
на подсъдимия, както и „събраните доказателства за пътната обстановка на процесната дата,
включително извършеният оглед“, без дори да е ясно какво конкретно се има предвид, е
равносилно на отсъствие на аналитична дейност, което винаги се свързва с такава
неопределеност на мотивите, която неминуемо води до извод за липса на мотиви.
Констатираното съществено процесуално нарушение представлява такова по
чл.348,ал.3,т.2 от НПК и е пречка за осъществяване на въззивната проверка върху присъдата
в контекста на довода за осъждане. То по естеството си не е отстранимо от въззивната
инстанция, а само от първоинстанционния съд чрез провеждането на ново съдебно
производство, което налага отмяната на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане. В хода на същото следва да се отстрани констатираното нарушение и да се
изготви съответен акт по правилата на чл. 305, ал.3 от НПК, който с категоричност и яснота
да даде отговор и на поставените във въззивното производство въпроси при пледирането на
страните и в протеста.
Само с оглед на изразеното особено мнение на съдия Коцева, че оправдаването в
случая следва да се потвърди, защото със самото потвърждаване се отстранява, и то от
въззивната инстанция, и допуснатото съществено процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, се посочва, че такова „саниране“ на мотивите е процесуално
недопустимо, а и няма основание въз основа на събрания от районния съд доказателствен
материал да се приеме за правилен декларираният извод за обективна и субективна
несъставомерност. Единствено е отстранимо нарушеното право на защита, ако се потвърди
оправдаването, което дава максимална защита, поради удовлетворението от резултата, но не
и липсата на мотиви.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 3, т.1 НПК, защото има нарушаване на правото на подсъдимия да разбере в какво
точно е обвинен, поради това, че обвинението не е ясно, показателно за което е и
объркването на районния съдия за съдържанието на легалното понятие на жестокост с
3
общоприетото значение на думата, което разбиране в случая има и пряко значение и за
изясняване на субективната съставомерност на деянието, при доказани факти, че
подсъдимият е могъл, но не е спрял управлявания от него автомобил, за да не прегази
животното. Неяснотата е поради неправилното запълване в обвинителния акт на бланкета на
чл. 325б, ал.1 от НК с чл.7, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от Закон за защита на животните, която
разпоредба е приложима в случая на страдание или увреждане на здравето, а не когато става
въпрос за противозаконно причиняване на смърт. Тогава запълването следва да е с
разпоредбата на същата ал.2, но с т.2, която препраща към чл. 151 от Закон за ветеринарната
медицина. Така по смисъла на понятието жестокост, проява на жестокост, при липсата на
изключенията, посочени в чл. 160 от същия закон, е причиняването на смъртта на животно.
Затова и самото неправомерно умъртвяване на животното, без значение от начина или
средствата, осъществява най-малко основния състав на престъплението по посочения текст
от НК, поради което разсъжденията на районния съд, че подсъдимият не е проявил такава
поради моменталната смърт на котката следствие на прегазването й, защото тя не е изпитала
продължително или повтарящо се страдание, визирано като резултат в чл.7, ал.2, т., от ЗЗЖ,
не са значими.
Мотивиран по този начин и на основание чл. 335, ал.2, в случая на чл. 348, ал.3,
т.1 и т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 7, постановена на 12.02.2024 год. по н.о.х.д. № 358/23
год. по описа на РС-Благоевград.
ВРЪЩА делото на РС-Благоевград за ново разглеждане от друг състав от стадия
предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4