РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. София , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20201800900130 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. Г. СП., ЕГН **********, с.С., ул.“Б. ш.“ № 40, вх.А, ет.4, ап.7, чрез пълномощника
си адв.К.М. Д. от Софийска адвокатска колегия е предявил срещу Застрахователно
дружество „Б. И.” АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„Л.", бул."Д. В." № 87 иск, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 12.06.2018 год. по общински
път SFO 3173, свързващ селата С. - М., община Г. М. между л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с
peг. № CO 7822 AH, управляван от Г. Анг. Л. и л.а. марка „Ауди“, модел „А80“ с peг. № CO
1724 РА, управляван от Н. А. Г., по вина на последния водач, застрахован при ответника със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към момента на ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на поканата до застрахователя по
реда на чл.380 от КЗ - 12.09.2019 година, до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Д. от САК.
С исковата молба се твърди, че на 12.06.2018 г. по общински път SFO 3173, свързващ
селата С. - М., община Г.М., в посока от село С. към село М. се движил л.а. марка „Ауди
А80“ с peг. № CO 1724 РА, управляван от Н. А. Г., който неправомерно навлязъл в лентата
1
за насрещно движение и реализирал ПТП с л.а. „Ауди А4“ с peг. № CO 7822 AH, управляван
от Г. А. Л.. Пасажер с поставен обезопасителен колан в л.а. марка „Ауди А80“ е бил ищецът
Д.С.. Именно той пострадал при настъпилото ПТП. За настъпилото ПТП било образувано
досъдебно производство № 276/2018г. по описа на РУ Е. П., пр. пр. № 659/2018 г. по описа
на РП Е. П.. След инцидента ищецът бил транспортиран в УМБАЛ „Света Анна" АД - гр.С..
След извършване на изследвания и прегледи били установени следните физически травми,
вследствие на ПТП-то - Фрактура хумери декстри ин партис дисталис - закрито счупване на
долния край на хумеруса. В болничното заведение ищецът бил обслужван от свои близки,
тъй като не можел да си служи с водещата си ръка. След изписването на ищеца от
болничното заведение, той продължил лечението си в домашни условия. Назначен му бил
първоначален домашен режим на лечение, но изпитвал постоянни болки. Болките му се
засилвали нощем, както и след опити да извърши елементарни опорно-двигателни движения
с помощта на някой от близките си. Това водело до постоянен дискомфорт за ищеца,
обездвижване, свързано с невъзможност за задоволяване елементарни хигиенни и битови
нужди без помощта на някой от близките му. Ищецът сочи още, че нцидентът се отразил
негативно и на психиката му. Поради силните и нестихващи болки, той страдал от
нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, вследствие стреса, предизвикан от
внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие. Получените
стресови посттравматични състояния водели до нарушения в нормалния социален живот на
ищеца и създавали трайни препятствия за упражняване на обикновените му битови и
трудови дейности. Собственикът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А80“ с peг. № CO
1724 РА, управляван от Н. А. Г. бил сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника, валидна към датата на ПТП. На 12.09.2019г. ищецът предявил
пред „З. Б. И." АД писмена застрахователна претенция за заплащане на определено
застрахователно обезщетение. Това не било направено от ответника. Ищецът излага доводи,
че ответникът, след като не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати
обезщетение по доброволен ред, следва да понесе отговорност за забавеното изпълнение.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващата молба са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил размера на предявения иск по размер /за сумата
над 10 000 лева/, евентуално въвежда твърдения за наличие на съпричиняване от страна на
ищеца за вредоносния резултат, тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че не е налице деликт. Оспорва и механизма на
ПТП. Инвокира доводи, че е налице случайно събитие за водача на л.а. марка „Ауди“, модел
„А80“ с peг. № CO 1724 РА, тъй като той нямал обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите.
Претендира разноски за един адвокат в размер на 2040,00 лева с ДДС.
С отговора ответникът признава следните твърдени с и.м. обстоятелства: наличието
на действаща към датата на ПТП полица за задължителна застраховка „Гражданска
2
отговорност“ на автомобилистите, сключена със застрахователна полица между него и
собственика на МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А80“ с peг. № CO 1724 РА,
както и застрахователното събитие, описано в и.м. – ПТП, но оспорва механизма на
настъпването му и причинно-следствената връзка с твърдените с исковата молба
травматични увреждания, като твърди, че не били установени с официален документ и
счита, че не е осъществен деликт.
С оглед на горното ответникът намира, че ако съдът в условията на евентуалност
приеме противното, то сумата от 10 000 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за
обезщетяване на интензитета и тежестта на болките и страданията на ищеца, при отчитане
на критерия за справедливост.
За разликата над 10 000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 30 000 лева ответникът намира, че същото е изключително
завишено и не съответства на действително претърпените болки и страдания от настъпилите
травматични увреждания. Сочи се, че последните не са наложили продължителен
възстановителен период и към момента ищеца е възстановен.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1,
т.4 от ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени с
и.м. обстоятелства: наличието на действаща към датата на ПТП, 12.06.2018 година полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
застрахователна полица между него и собственика на МПС - лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А80“ с peг. № CO 1724 РА, както и застрахователното събитие, описано в и.м. –
ПТП, настъпило на 12.06.2018 год. по общински път SFO 3173, свързващ селата С. - М.,
община Г. М. между л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с peг. № CO 7822 AH, управляван от Г.
А.. Л. и л.а. марка „Ауди“, модел „А80“ с peг. № CO 1724 РА, управляван от Н. А. Г..
Вината на последния водач, механизма на настъпването на ПТП и причинно-
следствената връзка със уврежданията за ищеца, описани в и.м., епикриза към ИЗ № 13964,
на УМБАЛ „Св.Анна“ АД, С., СМЕ № П-2016.2019 г., АТЕ от 15.07.2019 година се
потвърждават от представеното по делото постановление за прекратяване на ДП №
276/2018г. по описа на РУ-Е. П., пр.пр. № 659/2018 г. по описа на РП Е. П.
От заключението по назначената СМЕ и комплексна СМАТЕ, изготвени след
запознаване с медицинската документация, представена по делото, се установява, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалия ищец е получил следните
травматични увреждания – счупване на дясната раменна кост в долната й трета, в зоната на
лакътната става, съчетано с травматичен оток, контузия и охлузване в дясната челна област
на главата, като е бил подложен на закрито наместване на фрактурата и гипсова
3
имобилизация, възстановителния период е около 3-4 месеца, съпроводен в началото от
силни болки, постепенно отшумяващи, но при подобни случаи при физическо натоварване
на крайника и промяна на времето можело да се изпитва доживотна болезненост, но в тази
насока по конкретния случай няма медицински данни за последващи усложнения. През
време на инцидента не можело да бъде изяснено дали ищецът е бил с обезопасителен колан,
намирайки се на предната дясна седалка на л.а.“Ауди А80“, управляван от св.Г.Л., но според
изложеното от вещите лица по КСМАТЕ в о.с.з.на 07.09.2021 година, вида, характера и
размера на вредоносния резултат за ищеца би настъпил независимо дали е поставил или не
обезопасителен колан.
Според заключението на АТЕ причина за настъпилото ПТП е по изключителна вина
на водача на л.а.“Ауди А 80“, управляван от Н. А. Г., който е навлязъл в лентата за
насрещно движение по двупосочно пътно платно.
От показанията на свидетеля Г.Л. – водач на лекия автомобил „Ауди А4“ става ясно,
че на посочените дата и място в исковата молба, той навлязъл на кръстовището с ляв завой
на път с предимство, като в неговата лента за движение навлязъл насрещно движещия се лек
автомобил „Ауди А80“ и отнемайки му предимството се ударили челно, със скорост около
40-50 км/час от първия водач.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
4
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца – вх. № ОК-580329/12.09.2019 година, по описа на ЗД„Б. И.“
АД, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е
произнесъл като определи и изплати или откаже да изплати обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП
са били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач на л.а.“Ауди А 80“, с peг. № CO 1724 РА,
управляван от Найден Ангелов Геров, при който на предна дясна седалка се е возел ищеца;
че в резултат на настъпилото ПТП от ищеца са получени подробно описаните в СМЕ и в
СМАТЕ травматични увреждания, които се намират в причинно-следствената връзка с ПТП.
В тази насока съдът кредитира заключенията на вещите лица и тези, изложени в о.с.з. на
07.09.2021 година, като компетентни, обективни и обосновани, поради което приема за
доказано, че следва да се изключи наличие на съпричиняване от страна на водача на другото
МПС, за настъпилия вредоносен резултат и получените травматични увреждания от ищеца,
поради което предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява доказан по основание, но
частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания вследствие нанесени на ищеца травматични увреждания – счупване на дясната
5
раменна кост в долната й трета, в зоната на лакътната става, съчетано с травматичен оток,
контузия и охлузване в дясната челна област на главата, като е бил подложен на закрито
наместване на фрактурата и гипсова имобилизация, възстановителния период е около 3-4
месеца, съпроводен в началото от силни болки, постепенно отшумяващи, но при подобни
случаи при физическо натоварване на крайника и промяна на времето можело да се изпитва
доживотна болезненост, но в тази насока по конкретния случай няма медицински данни за
последващи усложнения. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 56
години, като с оглед естеството на получените от него наранявания е настъпило пълно
възстановяване от травматичните увреждания, видно от заключението по назначената СМЕ,
неоспорено от страните.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в неговия патримониум, а именно – обезщетение в размер на 15000,00
(петнадесет хиляди) лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 30000,00 (тридесет хиляди) лева.
Върху сумата от 15000,00 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата
на поканата до застрахователя, по реда на чл.380 от КЗ - 12.09.2019 година до окончателното
й заплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 420/12.10.2020 година, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е
бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на
600.00 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 300 лева –
възнаграждения на в.л. по СМЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адвокат Д. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36,
ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на 980.00 лева /минималният размер по чл.7, ал.2,
т.4 при интерес от 15000,00 лева/, като осъди ответника да я заплати на пълномощника,
осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно уважената част от иска.
6
Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС, доколкото не е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на
адвокатското възнаграждение бе съобразен с ниската фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените заседания /три/ и извършените процесуални действия /разпит
на един свидетел и изслушани три експертизи/.
Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат, регистриран по ДДС, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника общата сума от
1320,00 лева (1020 лева - за един адвокат и 300 лева – за експертизи), съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ Застрахователно дружество „Б. И.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Л.", бул."Д. В." № 87 да
заплати на Д. Г. СП., ЕГН **********, с.С., ул.“Б. ш.“ № ., вх.., ет.., ап.. сумата от 15000,00
/петнадесет хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
физически болки и страдания вследствие нанесени му травматични увреждания – счупване
на дясната раменна кост в долната й трета, в зоната на лакътната става, съчетано с
травматичен оток, контузия и охлузване в дясната челна област на главата, причинени
вследствие на ПТП, осъществило се на 12.06.2018 година по общински път SFO 3173,
свързващ селата С. - М., община Г. М. между л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с peг. № CO
7822 AH, управляван от Г. А.. Л. и л.а. марка „Ауди“, модел „А80“ с peг. № CO 1724 РА,
управляван от Н. А. Г., по вина на последния водач, застрахован при ответника със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към момента на ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на поканата до застрахователя по
реда на чл.380 от КЗ - 12.09.2019 година, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 30000,00
/тридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК
*********** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 900.00 /деветстотин/
лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса и изплатени
разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК
********** да заплати на адвокат К.М. Д. от Софийска адвокатска колегия сумата от 980.00
/деветстотин и осемдесет/ лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
7
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Д. Г. СП., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК ********** сумата от 1320,00 (хиляда триста и
двадесет) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8