Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 959/2019г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***
срещу В.Г. в условията на обективно кумулативно съединяване искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД вр. чл.
86 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания, както следва: 1./ за
сумата от 1 101, 90 лв.,
претендирана като непогасена главница по договор за потребителски кредит №
2394228/23.08.2016г., сключен между “****” ЕАД и В.Г., формирана от сбора на
частта от главницата от 12 броя месечни анюитетни вноски с настъпил падеж за
времето от 14.09.2017г. до 14.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; 2./ сумата от 74,
37 лв., претендирана като незаплатена възнаградителна лихва за периода от
14.09.2017г. до 14.08.2018г.; 3./ сумата от 41, 07 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху непогасената главница от 1 101, 90 лв. за периода от
14.09.2017г. до деня, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.08.2018г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от
20.04.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г., за които суми е издадена заповед № 6680/04.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 13333/2018г. на
Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на
23.08.2016г. е сключен договор за потребителски кредит № 2394228/23.08.2016г. между “****” ЕАД и В.Г., по силата на който дружеството е поело задължение да
предостави кредит под формата на заем в размер на 2 000 лв. срещу задължение на
потребителя в срок от 24 месеца да върне сумата от 2 559, 45 лв., включваща
главница, възнаградителна лихва, застрахователна
премия и такса за разглеждане на кредит на равни месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 106, 64 лв.
Твърди
се, че сумата по договора за кредит е усвоена от потребителя, чрез заверяване
сметката на В.Г. в деня на сключването му, с което „****” ЕАД, е изпълнила поетото
задължение и се явява изправна по облигационното отношение страна.
От
своя страна потребителят е заплатил общо сумата от 1 377, 26 лв., след което
е преустановил плащанията и наред с остатъка от заетата сума дължи и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху непогасената
главница.
Вземанията
по договора за потребителски кредит, така както те са заявени, са прехвърлени н.
“А.З.С.Н.В.”
ЕАД договор за цесия от 20.04.2018г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и заявени от цесионера с подаване на
заявление по чл. 410 ГПК. Цесионерът е бил упълномощен от цедента да уведоми
длъжника за извършената цесия, което същият не е сторил преди датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ответникът следва да се счита уведомен
с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, едно от
които е и уведомление от цесионера.
Правният интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 422 ГПК се обосновава
с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, с което длъжникът е
оспорил дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът В.Г. оспорва предявения иск по основание.
Твърди се, че
правоотношение между “****” ЕАД и В.Г., не е възниквало, тъй като съгласие по съществените му
елементи от страна на потребителя, не е постигнато и изразено, чрез полагане на
подпис. В представения договор липсват индивидуализиращите данни на дружеството
и на лицето, посочено като потребител.
В условие на евентуалност, в случай, че е налице валидно
сключен договор за потребителски кредит, се поддържа, че кредиторът “****” ЕАД,
не е превел на потребителя сумата от 2
000 лв.
Твърди се още,
че упълномощителната сделка, с която цедентът е упълномощил цесинера да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне, е нищожна, поради липса на предмет,
който не би могъл да включва задължения на представлявания.
Във всички
случай, длъжникът не е уведомен, нито от стария, нито от новия кредитор, поради
което извършената цесия не може да обвърже В.Г..
Вземанията по
договора за потребителски кредит не са били изискуеми в пълния им претендиран
размер, тъй като към деня на сключване на цесионния договор – 20.04.2018г., те
не са обявени за предсрочно изискуеми и не са придобити в заявените размери от
цесионера.
Оспорва се
дължимостта на застрахователната премия в пълния й претендиран размер по
съображения, че валидно застрахователно правоотношение не е възниквало, а
кредиторът не би могъл да прехвърли това вземане, на което не е носител.
Въз основа на
изложеното се настоява за отхвърляне на предявените специални установителни
искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 6680/04.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13333/2018г. на Районен съд – Варна в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на постъпило в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение срещу сумите, инкорпорирани в нея.
Като основание, от което вземанията произтича се сочи
договор за потребителски паричен кредит № 2394228/23.08.2016г., състоящ се от
11 страници, на всяка от които е положен подпис на лицето, посочено като
потребител.
В титулната част на така представения договор са
отразени данните на потребителя, чрез изписване на трите му имена В.Й.Г.,
единен граждански номер и други лични данни, съдържащи се в документ за
самоличност /лична карта/.
С полагането на подпис на пета страница от договора,
г-н Г. е декларирал, че е прочел, разбрал и безусловно приел написаното на
всяка една от тях, в това число Общите условия и погасителния план, които
представляват неразделна част от него.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че между В.Г.
и “****” ЕАД, е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит в
изискуемата от закона писмена форма, със задължителното съдържание, визирано в
чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК в редакцията му към момента на сключване, по което
страните са постигнали съгласие по всички негови съществени елементи.
Със
сключването на договора, кредиторът е поел задължение да предостави кредит под
формата на заем по сметка на клиента в размер на 2 000 лв. срещу поето от
потребителя задължение да върне сумата от 2 559, 45 лв. /2 000 главница,
76 лв. еднократна такса за разглеждане на кредит, 116, 59 лв. застрахователна
премия и възнаградителна лихва/ в срок до 14.08.2018г.
на 24 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер
на 106, 64 лв. с падеж 14 – то число на месеца.
Неразделна
част от договора за потребителски кредит са общите условия, които съдържат
подписи на страните по него, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗПК.
На
страница седем от сключения договор, е обективирано изявление на потребителя, с
което г-н Г. е изразил съгласие за сключване на договор за застраховка по
застрахователни програми „Кредитна протекция плюс” с „Кардиф животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България”, чрез посредничеството на „****” ЕАД, явяващ се ѝ кредитор
по договора за кредит.
Във връзка със сключване на застрахователняи договор е
издаден сертификат за застраховка „Кредитна
протекция плюс”, пакет Б 2394228/23.08.2016г.
Постигнатите между страните уговорки сочат възникнало правоотношение
по договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който „****” ЕАД е поел задължение да заплати на
застрахователя дължимата от В.Г. застрахователна премия в размер на 116, 59 лв.,
която е включена в главницата по договора за кредит и която последният се е
задължил да върне разсрочено на търговеца.
От
заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от
страните, се установява, че сметката на г-н Г. е заверена със сумата от 2 000
лв. на 23.08.2016г., който факт опровергава поддържаната с отговора на исковата
молба теза, че уговорената сума, не е предадена на потребителя.
Със
заверяване на сметката на потребителя, кредиторът „****” ЕАД, се явява изправна по правоотношението
страна, която е изпълнила поетото с договора задължение да предаде на
потребителя сумата от 2 000 лв..
От деня на предоставяне на заетата сума, в тежест на
потребителя е възникнало задължение да я върне на равни месечни анюитетни
вноски, съобразно погасителния план, обективиран в самия договор.
От Приложение № 3, неразделна част от заключението на СсчЕ,
е видно, че г-н Г. е погасил 12 анюитетни вноски в пълен размер. Частта,
съставляваща възнаградителната лихва от тринадесета вноска, е погасена в пълен
размер. Частта от главницата от тринадесета вноска с падеж 14.09.2017г. е частично
погасена, като е останала дължима главница от 15, 66 лв. /90, 94 лв. – 75, 28
лв./, след което редовното обслужване на договора за кредит е преустановено. Извършеното
погасяване чрез плащане компрометира поддържаната теза за недължимост на
остатъка от заетата сума.
В допълнителното заключение на ССчЕ експертът сочи, че
премията от 116, 59 лв.,
е платена от „****” ЕАД по банкова сметка ***, който
извод експертът извлича от писмо, съдържащо изявлението на служител на Отдел
“Обслужване на клиенти” в „Кардиф животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България”.
В
тази част, съдът не кредитира допълнителното заключение, защото то не почива на
писмени документи, установяващи превод на парична сума по банкова сметка ***, съставляваща
дължима от В.Г. застрахователна премия в размер на 116, 59 лв., а на
свидетелски показания, дадени в писмена форма.
Следователно,
ангажираните доказателства не установяват положителния факт, че тази сума,
която е предадена в заем на потребителя, е получена от застрахователите по
сключения застрахователен договор, поради което същият остава недоказан по
делото.
С
настъпване на окончателния падеж на задължението, или считано от 14.08.2018г.
потребителят дължи връщане на остатъка от главницата, след приспадане на
застрахователната премия, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, съизмерино със законната
лихва.
Обстоятелството,
че в усвоената главница не се включва застрахователна премия, налага служебно
изготвяне на погасителен план, в който да се отнесат извършените плащания,
както следва:
|
Падежна дата |
Дължима главница |
Дължима лихва |
Вноска |
Дата вноска |
Сума вноска |
Погасена Редовна главница |
Погасена Редовна лихва |
Надвнесена сума |
Oстатък
главница |
Остатък Лихва |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2076 |
351,4 |
|
14.9.2016 |
74,34 |
26,80 |
101,14 |
14.9.2016 |
106,64 |
74,34 |
26,80 |
5,50 |
2001,66 |
324,60 |
|
14.10.2016 |
75,30 |
25,84 |
101,14 |
18.10.2016 |
106,64 |
75,30 |
25,84 |
11,00 |
1926,36 |
298,76 |
|
14.11.2016 |
76,28 |
24,87 |
101,15 |
14.11.2016 |
106,64 |
76,28 |
24,87 |
16,49 |
1850,08 |
273,89 |
|
14.12.2016 |
77,26 |
23,88 |
101,14 |
14.12.2016 |
106,64 |
77,26 |
23,88 |
21,99 |
1772,82 |
250,01 |
|
14.1.2017 |
78,26 |
22,88 |
101,14 |
16.1.2017 |
106,64 |
78,26 |
22,88 |
27,49 |
1694,56 |
227,13 |
|
14.2.2017 |
79,27 |
21,87 |
101,14 |
14.2.2017 |
106,64 |
79,27 |
21,87 |
32,99 |
1615,29 |
205,26 |
|
14.3.2017 |
80,29 |
20,85 |
101,14 |
14.3.2017 |
106,64 |
80,29 |
20,85 |
38,49 |
1535,00 |
184,41 |
|
14.4.2017 |
81,33 |
19,81 |
101,14 |
19.4.2017 |
106,64 |
81,33 |
19,81 |
43,99 |
1453,67 |
164,60 |
|
14.5.2017 |
82,38 |
18,76 |
101,14 |
14.6.2017 |
106,64 |
82,38 |
18,76 |
49,49 |
1371,29 |
145,84 |
|
14.6.2017 |
83,44 |
17,70 |
101,14 |
26.6.2017 |
106,64 |
83,44 |
17,70 |
54,99 |
1287,85 |
128,14 |
|
14.7.2017 |
84,52 |
16,62 |
101,14 |
28.8.2017 |
106,64 |
84,52 |
16,62 |
60,49 |
1203,33 |
111,52 |
|
14.8.2017 |
85,61 |
15,53 |
101,14 |
28.8.2017 |
106,64 |
85,61 |
15,53 |
65,99 |
1117,72 |
95,99 |
|
14.9.2017 |
86,71 |
14,43 |
101,14 |
20.2.2018 |
104,18 |
86,71 |
14,43 |
69,03 |
1031,01 |
81,56 |
|
14.10.2017 |
87,83 |
13,31 |
101,14 |
|
|
55,72 |
13,31 |
0,00 |
975,29 |
68,25 |
|
14.11.2017 |
88,97 |
12,17 |
101,14 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.12.2017 |
90,12 |
11,03 |
101,15 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.1.2018 |
91,28 |
9,86 |
101,14 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.2.2018 |
92,46 |
8,68 |
101,14 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.3.2018 |
93,65 |
7,49 |
101,14 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.4.2018 |
94,86 |
6,28 |
101,14 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.5.2018 |
96,08 |
5,06 |
101,14 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.6.2018 |
97,32 |
3,82 |
101,14 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.7.2018 |
98,58 |
2,56 |
101,14 |
|
|
|
|
|
975,29 |
0,00 |
|
14.8.2018 |
99,86 |
1,30 |
101,16 |
|
1383,86 |
1100,71 |
283,15 |
|
|
0,00 |
|
Общо |
2076,00 |
351,40 |
2427,40 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
* Остатък възнаградителната лихва за периода 14.11.2017 до
14.08.2018 г. - 68.25 |
|
|
|
|||||||
Изложеното
налага извод, че потребителят следва да върне на кредитора главница в размер на
975, 29 лв. и възнаградителна лихва възлизаща на 68,
25 лв. за периода от 14.11.2017г. до 14.08.2018г.
А обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва
върху остатъка от главницата за периода от 14.09.2017г. до деня, предхождащ
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2018г. /вкл./, е 95, 10 лв.,
изчислено служебно с лихвен калкулатор.
С договор за цесия от 20.12.2016г., „****” ЕАД и
„А.З.С.Н.В.” ЕАД са
постигнали съгласие цедентът да прехвърля на цесионера ежемесечно, чрез отделни договори за цесия
възмездно срещу възнаграждение портфейл от просрочени и изискуеми вземания,
произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от
цедента с физически лица, които не се погасяват
редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии и обезпечения,
определени и индивидуализирани в Приложение № 1 /§ 2.1/.
С последващ индивидуален договор от
20.04.2018г., вземанията на ****” ЕАД, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит №
2394228/23.08.2016г., е прехвърлено н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД в следните размери, съгласно Приложение №
1, а именно: остатък от главница в размер на 1 101, 90 лв. и
възнаградителна лихва от 92, 25 лв.
С оглед така изложеното, съдът приема, че цедентът „****” ЕАД, е прехвърлил на цесионера
действително вземане от В.Г., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит №
2394228/23.08.2016г.
Едва на 14.08.2018г. следва да се приеме, че
цесионерът е придобил вземанията за остатък от
главница и възнаградителна лихва в размерите, в които
те са възникнали в патримониума на цедента, които са
непроменени и към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 31.08.2018г.
При сключване на последващия индивидуален
договор от 20.04.2018г., е уговорено между страните, че цесионерът
ще бъде изрично упълномощен да уведоми длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, което е сторено със съставяне на едностранна упълномощителна
сделка /л. 23/.
За уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземания, кредиторът „****” ЕАД е изготвил
уведомление, съдържащо негово изявление, че носителят на вземанията на цедента, е „А.З.С.Н.В.” ЕАД.
Доказателства изявлението да е достигнало до
потребителя В.Г. не са ангажирани.
Упълномощителната сделка не е
нищожна, поради липса на предмет, както се поддържа в отговора на исковата
молба. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се
определя според това, което упълномощителят е изявил
при извършването на упълномощителната сделка (чл. 39,
ал. 1 ЗЗД). Както при всяко друго волеизявление, насочено към пораждане на
определени правни последици, и при упълномощаването упълномощителят
си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да
настъпят целените с упълномощаването правни последици – възникване на
представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание. От значение
за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява
доброволното представителство – пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД).
В случая волята на упълномощителя
е ясно изразена в упълномощителната сделка – да
уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „****” ЕАД всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е цедирало н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД с договор за прехвърляне на
вземания от 20.04.2018г., което е допустимо и позволено от закона, а
възражението за нищожност е неоснователно.
В конкретния случай, потребителят не е
уведомен за извършеното прехвърляне. Възражението за липсата на уведомяване би
било релевантно, само ако длъжникът твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл
Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на ВКС, IV г.о./, но в
настоящия случай, такива, не са изложени.
Следователно,
исковете по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на главница следва
да се уважи до размера на сумата от 975, 29 лв. за периода от 14.10.2017г. до
14.08.2018г. и да се отхвърли до претендирания от 1 101, 90 лв. за времето
от 14.09.2017г. до 13.10.2017г. /вкл./, а този по чл. 86 ЗЗД да се уважи в
пълния размер от 41, 07 лв. за периода от 14.10.2017г. до 30.08.2018г. /вкл./ и
да се отхвърли само за периода от 14.09.2017г. до 13.10.2017г. /вкл./.
Искът за
установяване дължимостта на възнаградителна лихва
следва да бъде уважен до размера от 68, 25 лв. за времето от 14.11.2017г. до
14.08.2018г. и отхвърлен до претендирания от 74, 37 лв. за периода от
14.09.2017г. до 13.11.2017г. /вкл./.
При този
изход на спора в полза на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 467, 76 лв. за настоящото производство и 66, 82
лв. за производството по ч.гр.д. № 13333/2018г. на ВРС, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответната страна
не се присъждат, поради липса на искане и доказателства за извършването на
такива.
На пълномощника на ответната страна
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част за
оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство по
гр.д. № 959/2019г. на ВРС в размер на 32, 71 лв. и по ч.гр.д. № 13333/2018г. по
описа на ВРС в размер на 5, 45 лв., на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗА.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Й.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** сумата от 975,
29 лв. /деветстотин седемдесет и пет лева и двадесет и девет ст./, представляваща остатък от непогасена
главница по договор за потребителски кредит № 2394228/23.08.2016г., сключен
между “****” ЕАД и В.Г., формирана от сбора на частта от главницата от месечни
анюитетни вноски с настъпил падеж за времето от 14.10.2017г. до 14.08.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 31.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане
прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2018г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., за която сума е издадена заповед №
6680/04.09.2018г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 13333/2018г. на Районен съд – Варна по предявения иск по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, *** срещу В.Й.Г., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над присъдената сума от 975, 29
лв. до пълния претендиран размер от 1 101, 90 лв., представляваща остатък
от непогасена главница по договор за потребителски кредит №
2394228/23.08.2016г., сключен между “****” ЕАД и В.Г., формирана от сбора от
главницата месечни анюитетни вноски с настъпил падеж за времето от 14.09.2017г.
до 13.10.2017г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2018г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., за която
сума е издадена заповед № 6680/04.09.2018г. за изпълнение на парично задължение
в производството по ч.гр.д. № 13333/2018г. на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Й.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** сумата от 68,
25 лв. /шестдесет и осем лева и двадесет и пет ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.11.2017г. до
14.08.2018г. по договор за
потребителски кредит № 2394228/23.08.2016г., сключен между “****” ЕАД и В.Г.,
което вземане прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2018г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., за която сума е издадена
заповед № 6680/04.09.2018г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 13333/2018г. на Районен съд – Варна по предявения
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, *** срещу В.Й.Г., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над присъдената сума от 68, 25 лв.
до претендираната от 74, 37 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.09.2017г. до
13.11.2017г. /вкл./. по договор за потребителски кредит № 2394228/23.08.2016г., сключен между “****”
ЕАД и В.Г., което вземане прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2018г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., за която
сума е издадена заповед № 6680/04.09.2018г. за изпълнение на парично задължение
в производството по ч.гр.д. № 13333/2018г. на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Й.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, 07 лв. /четиридесет и един лева и
седем ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху
непогасената главница от 975, 29 лв. за периода от 14.10.2017г. до деня,
предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2018г. /вкл./, за
която сума е издадена заповед № 6680/04.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 13333/2018г. на Районен съд – Варна по
предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ за периода от 14.09.2017г. до 13.10.2017г. /вкл./.
ОСЪЖДА В.Й.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, *** сумата от 534, 58 лв.
/петстотин тридесет и четири лева и петдесет и осем ст./, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, от които 467,
76 лв., извършени в настоящото производство и 66, 82 лв. в производството по
ч.гр.д. № 13333/2018г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.Ф.Ф. сумата от 38, 16 лв. /тридесет и осем лева и
шестнадесет ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на В.Й.Г.,
ЕГН **********,*** по гр.д. № 959/2019г. на Районен съд – Варна и по ч.гр.д. №
13333/2018г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: