Р Е
Ш Е Н И Е № 260029
гр.Пловдив,
26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение,
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 361 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 23/25.04.2019г., постановена по НОХД №
314/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Хасково, подсъдимата А.Й.Н. e призната за
виновна в това, че за периода 08.04.2014г. - 11.04.2014г. в гр.Х., в качеството
си на л.-о.-п. в Д. отделение към М. Х. ЕООД, е причинила смъртта на Т.В.Д.,
настъпила на 13.04.2014г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност /медицинска дейност/,
като не е изпълнила изискванията към специалиста п., визирани в пункт Втори, т.1.1
от Наредба № 3/07.02.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“
- „Специалистът п. извършва преглед, поставя диагноза, назначава и интерпретира
лабораторните и други изследвания, назначава лечение и следи ефекта му чрез
контролни прегледи до оздравяване на детето, съответно до насочването за
хоспитализация“, не е изпълнила своя основна функция и задължение, съобразно
пункт Трети, т.2 от длъжностна характеристика на длъжността „о.“ в Д.
отделение, задължаващо я да работи по правилата на добрата медицинска практика
и клинични стандарти, като не е забелязала клиничните и параклиничните
симптоми на изявената тежка тромбоцитопения, не е
назначила съответните за това изследвания, не е насочила своевременно
пострадалото дете към неонатологично заведение от
второ или трето ниво, поради което и на основание чл.123, ал.1 вр. чл.54 вр. чл.160 вр. чл.37, т.7 от НК е осъдена на една година лишаване от
свобода, чието изпълнение съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години, и лишаване от право да упражнява л.ска професия за срок от една
година.
В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото в
размер общо на 2010,68 лв.
Присъдата на Окръжен съд гр.Хасково се обжалва от
подсъдимата Н., чрез нейните защитници адв.М.Р. и адв.Е.Й., като незаконосъобразна, необоснована и
несправедлива. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на закона, за несъставомерност
на деянието, за несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимата се признае за невиновна
и оправдае по възведеното обвинение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение, а атакуваната присъда, като правилна,
обоснована и законосъобразна, да се потвърди.
Частните обвинители Г.Ж.Ю. и В.Д.Д.
не упражниха лично правото си на защита. Повереникът
на първия от тях адв.Т.Н. моли присъдата да се
потвърди изцяло като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата Н. и нейният защитник адв.М.Р.
поддържат жалбата с изложените в нея съображения, както и искането за отмяна на
присъдата и постановяване на нова
оправдателна или алтернативно връщане на делото за разследване на прокуратурата.
Подсъдимата, в последната си дума, моли да бъде оправдана.
Пловдивският
апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата
инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по
чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният
съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Н. е с висше медицинско образование. През
1975г. завършила М.а.гр.С. с висок
успех. Пет години по късно, през 1980г. придобила специалност „Детски болести“.
Работила дълги години в М. гр.Х.. От 16.09.2011г. била назначена на длъжност началник Д.
отделение в „М. Х.“ ЕООД. Три дни по-късно й била връчена срещу подпис
длъжностната характеристика на горната позиция. През годините подсъдимата посещавала
курсове и семинари, повишавала професионалната си квалификация. Запозната е с
медицинските стандарти за специалността й на п., както и с нормативните
документи, свързани с упражняването на професията й.
Частните обвинители Г.Ю. и В.Д. живеели на семейна начала
в с.О., община Х.. Препитавали се с отглеждане на животни. От съвместното си съжителството
имали родени две деца. Свидетелката Г.Ю. имала и голяма дъщеря от друг баща и
предишен брак. През 2013г. частната обвинителка забременяла.
Бременността й била желана, контролирана и без отклонения. Била проследявана от
свидетеля д-р К.Д.. Последният не установил аномалии и назначил всички
необходими изследвания, поемани от Здравната каса, като пълна кръвна картина,
урина, албумин, кръвна захар, билирубин, Васерман и др. При преглед на ехограф
д-р Д. констатирал, че плодът се развива нормално. Свидетелката Г.Ю. приемала „магнерот“ и спазмолитици по негово предписание.
На 07.04.2014г. последната усетила симптомите за
предстоящо раждане. На ***г. рано сутринта посетила д-р Д. в болницата в гр.Х..
л.ят установил разкритие на маточната шийка от 5 см и я насочил към родилно
отделение. В АГО към „М. Х.“ ЕООД частната обвинителка
постъпила около 9 часа сутринта. На работа по това време били свидетелите д-р Е.Ч.,
акушерката Д.П.и санитарката С.П.. Пациентката била подготвена за предстоящото
раждане. Включена й била поддържаща и стимулираща система, интензивността на
която била съобразена с поредността на раждането и с
това, че жената износвала едри бебета. След около час разкритието се увеличило
и д-р Д. спукал околоплодния мехур инструментално. Свидетелят
Д. оставил родилката под наблюдение на д-р Ч. и отишъл в кабинета за преглед на
пациенти. Свидетелят Ч. на няколко пъти посещавал свидетелката Г.Ю. в предродилна зала, като я питал за състоянието й. Пациентката
била въведена в родилна зала около 11 часа от акушерката и раждането започнало
в присъствието и под наблюдението на д-р Ч.. Процесът се развивал нормално, но
във втория етап на раждането свидетелката П. установила, че плодът се намирал в
необичайно предлежание, предполагащо усложнения. Д-р Ч.
разпоредил на акушерката П. да извърши епизиотомия
/срязване на меките тъкани на влагалището/ и в същото време приложил метода К. /физически
натиск на горната част на корема на родилката във втората фаза на раждане/. Свидетелката
П. завъртяла плода в посока, обратна на часовниковата стрелка, и го извадила от
родовия канал. Детето се родило в 11,50 часа. Било от женски пол, доносено, с
тегло 3850 г и ръст 52 см. Веднага след раждането било поставено на кушетка,
под наклон, с главата надолу. Не проплакало веднага. След извършване на двукратна
аспирация новороденото изплакало вяло. Сложена му била кислородна маска, след
което била извикана подсъдимата д-р Н.. Гинекологът д-р Ч. поставил и отразил в
медицинската документация диагноза „Анормално раждане в дълбоко задно тилно предлежание с десностранна епизиотомия и епизиорафия“. Попълнил
и данните за детето в история на заболяването /състояние по А./, некоректно, в
разрез с обективното състояние на бебето. От своя страна подсъдимата прегледала новороденото и разпоредила
кислородна терапия до 16 часа и овлажняване до 18 часа. Въпреки възприятията на
частната обвинителка Г.Ю. за проблем с детето, обяснен й с „глътната много вода“,
назначената терапия с кислород, предписанията на д-р Н. за обдишване
и овлажняване, около 15 часа бебето било
преместено при майка му. При застъпване на нощната смяна в родилното отделение,
свидетелката Г.Ю. събудила дъщеря си
и се опитала да я накърми. Последната поела много малко кърма. На следващия ден,
09.04.2014г., преди визитацията на п.а, при преповиването на детето, майката забелязала
синини по една от ръчичките му. Попитала дежурната сестра на какво се дължи
това. Последната я посъветвала да се обърне към подсъдимата д-р Н.. На
поставения от частната обвинителка въпрос за синините
на бебето й, подсъдимата отговорила да ги следи и, ако не отминат, да я
уведоми. Въпреки, че всяка сутрин извършвала преглед на новороденото, едва в
деня на изписването на родилката, 11.04.2014г., д-р Н. назначила изследване на
кръвта на детето по повод послеродова жълтеница. След
няколко опита била взета кръв от бебето и направени назначените изследвания. Стойността
на билирубина /жлъчен пигмент/ била в обичайните рамки
на отклонение, но изследването отразило фрапиращо ниско ниво на кръвните плочки
в циркулиращата кръв. Въпреки, че се запознала с изследванията, подсъдимата д-р
Н. попълнила документите за изписване на здраво, в добро общо състояние дете и
на 11.04.2014г. Т.В.Д. и частната обвинителка Г.Ю. *** ЕООД. Относно синините по тялото на новороденото
д-р Н. посъветвала майката да ги наблюдава.
През следващите два дни бебето било отпуснато, без
желание за хранене и прием на вода, спяло почти през цялото време. На
13.04.2014г. Т.Д.починала в дома си в с.О., община Х..
От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 88/2014г., изготвена от вещото лице
д-р Х.Е., специалист по Съдебна медицина, се установява, че детето Т.В.Д. е
доносено, съобразно ръста 52 см и теглото 3295 г. Било е жизнеспособно. Развитието
на детето отговаря на бременност от 10 лунарен месец.
Констатирано е изразен иктер на кожата и лигавиците, кръвоизливи
в меките обвивки на мозъка, под твърдата обвивка на мозъка и по сърповидната
връзка на твърдата обвивка, оток и иктер на мозъчното
вещество, оток на белите дробове, ретроперитонеален
хематом двустранно, кръвоизлив под капсулата на черния дроб, кръвоизлив /хематом/
в коремната кухина, кръвоизливи в проби от напречно набраздената, мастната и
рехавата тъкани в зоната на хематомите, подкожни кръвонасядания
в областта на главата, гръдния кош и кръстеца, остри циркулаторни
разстройства на вътрешните органи. Причината за смъртта на детето са описаните
кръвоизливи в обвивките на мозъка, под капсулата на черния дроб, зад коремното
пространство и в коремната кухина. Тези кръвоизливи са характерно усложнение на
раждане, което е било с продължително времетраене, затегнато протичане и
неблагоприятно предлежание на плода. Това води до асфиксия на плода /кислороден глад/ и развитие на
кръвоизливи, вследствие на повишената пропускливост
на стените на кръвоносните съдове заради кислородния глад. В тези случаи е характерно
съчетанието на кръвоизлив под капсулата на черния дроб и кръвоизлив в кухината
на черепа. В генезиса на тези кръвоизливи и най-вече на този под капсулата на
черния дроб може да изиграят роля и акушерските манипулации при опит да се
освободи плода при неблагоприятно предлежание.
Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 277/2014г., изготвена от вещото лице д-р Х.Е., специалист по
Съдебна медицина, средната продължителност на раждането при жени, които вече са
раждали, е около 10-12 часа, от които периодът на разкритието обхваща от 6 до 9
часа, а този на изгонването от 10 минути до 1 час. Причина за хематома в
коремната кухина, за кръвоизливите в черепната кухина, хематома в задкоремното пространство, в хилусите
на бъбреците и хематома под глисоновата капсула на
черния дроб, установени при детето Т.В.Д., е родова травма на фона на асфиксия на плода, настъпила при нарушен ритъм на
раждането. Тези кръвоизливи и хематоми синергично са
причинили смъртта на детето. Те се дължат на некоректно и непрофесионално
водене на раждането, както и на несръчно и грубо физическо манипулиране на
плода при израждането му и физическото въздействие върху майката. В този смисъл
смъртта на детето е в пряка причинна връзка с действията на лицата с медицинска
правоспособност, водили раждането. Натискът върху корема на майката, известен
като прийом на К., се прилага рядко, при строги показания и обичайно носи риск
за състоянието на плода, поради повишаване на налягането в родовия канал и вътрекоремното налягане на майката, които допринасят за
нарастваща асфиксия на плода. В случая прилагането на
натиск върху корема на майката е само едно от не добре премерените действия на
водещите раждането на детето, довели до неговото увреждане и последвала смърт.
Регулативният медицински стандарт по Акушерство и Гинекология урежда ролята на
всеки един от участващите в едно раждане. Поставянето на плода в хода на
раждането в дълбоко, право тилно предлежание се счита
за неблагоприятно, но не е патологично. Такова предлежание
не налага непременно родоразрешение по оперативен
път. В около 10 % от ражданията в това предлежание
настъпват усложнения и нарушаване в ритъма на раждането във фазите на
разкритието и изгонването, които се протрахират и при
израждане на детето по нормалните пътища. При непрофесионално боравене от
страна на водещите раждането се стига до неговото травмиране, както в
конкретния случай. Натискът върху корема на родилката, осъществен не навреме и
не на място, при липса на показания за това е спомогнал за получаване на
описаните при аутопсията кръвоизливи и хематоми при детето. Този натиск върху
корема е само една от предпоставките за крайния резултат - смърт на детето, в
резултат на травма по време на раждането му. За получаване на травмите е спомогнала
и манипулацията за извиване на детето около оста му, направена от акушерката с
цел освобождаване на раменния пояс, на фона на задържана глава в родовия канал
при спастични контракции, което пряко е причинило травмата на главата и
кръвоизливите в черепната кухина. Сборът от несръчните и непрофесионални
действия на медицинските лица, отговарящи за раждането, са причината за
настъпилата травма и последвалата смърт.
Видно от заключението на комплексна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 74/2015г., изготвена от вещите лица проф.д-р Е.Г.,
неонатолог, д-р Л.Д., акушер-гинеколог, д-р Х.Е.,
съдебен медик, описаният начин на раждане показва забавяне на хода на раждането
във втория период поради неправилно завъртане на главата на бебето в родовия
канал и последващото завъртане и раждане на раменния
пояс с последваща асфиксия
и родов травматизъм за бебето Т.В.Д.. Неправилно е бил отчетен А. на бебето веднага след раждането, както
и не е била разпозната съпътстващата тромбоцитопения,
която е усложнила състоянието на бебето при раждането. Детето е изплакало след
аспирация, като е отчетен А. на първа минута 8 /при норма 8-10/, на 3 минута 9,
на 10 минута 10. А. е отчетен от акушер-гинеколог. Детето е прегледано от п., който
отразява първите грижи за новороденото, без да забележи някакъв риск. По документация детето е
с нормална кардиопулмонална адаптация и е дадено на
майката за кърмене като здраво доносено дете, без да се отразени патологични
симптоми. Проведено е насочено изследване за жълтеница /ПКК и билирубин/. Поради факта, че стойностите на билирубина са в рамките на референтните стойности за 4
дневна възраст, детето е изписано в домашна обстановка. Не е преценена
стойността на тромбоцитите в изследването на 11.04.2014г. - 45.10 /при норма 100-300.10/ и РСТ 0.038%
/при норма 0.108-0.282/. Тромбоцитопенията е водещ патогенетичен механизъм за наличните хеморагични
симптоми. В случая е важно да бъде направено специализирано изследване на време
на кървене, съсирване и протромбиново време и контрол
на броя на тромбоцитите. За тромбоцитопения
в неонаталния период се приема стойност на тромбоцитите под 150.10 на 9 степен. При стойност на тромбоцитите под 50.10 се появяват кръвоизливи, а под 30.10
настъпват животозастрашаващи кръвоизливи. Тромбоцитопенията е най-често срещаната хематологична
аномалия при хипоксични деца. Хипоксията представлява
понижено съдържание на кислород. При форсиране на раждането чрез К. поради
забавеното му напредване и наличие на фетално
страдание, при това задно тилно предлежание са създадени
условия за протрахирана хипоксия. В този случай обаче детето трябва да е със забавена кардиопулмонална адаптация и патологичен А.. Тридневният
престой на детето в отделението и липсата на декурзус
с отразени патологични симптоми са показателни, че не е отразен рискът. В
документацията не се съдържат данни за профилактично приложение на Вит. К1, за
да може да бъде направена диференциална диагноза между хеморагична
болест на новороденото и неонатална тромбоцитопения. Констатираните субарахноидални
кръвоизливи и хематомите в областта на черния дроб и коремната кухина могат да
бъдат с комплексна генеза. Липсват обаче, както описани клинични симптоми, така
и насочени параклинични изследвания. Липсват и морфологични
данни за исхемични поражения на мозъка, както и
промени в надбъбречните жлези. Неблагоприятното предлежание
на плода преди раждането и предприемане на друг вид родоразрешение
са били предвидими и точно това е наложило епизиотомията.
Предлежанието е станало известно на водещия раждането
д-р Е.Ч. във втория период на раждането. Субарахноидалните
кръвоизливи се дължат на забавения и неправилно воден втори период на раждането
и на тромбоцитопенията. При нормално раждане и атравматично водене на раждането тромбоцитопенията
води до масивни мозъчни кръвоизливи и последваща
смърт. Много висока е честотата на мозъчните кръвоизливи при тежка тромбоцитопения. Експертите не се ангажират да определят
стойността на тромбоцитите при раждането. Генезата на
тромбоцитопенията не може да бъде обяснена при липса
на най-елементарни параклинични изследвания. Тежката тромбоцитопения неизбежно води до настъпването на смърт на
плода, без значение на обстоятелствата, свързани с раждането и след това. п.ът е длъжен да следи състоянието на детето и да взема
адекватни мерки за предотвратяване на неблагополучия с него. Като работещ в
родилна зала има задължението да преценява риска и да приведе рисковите
новородени деца за специални или интензивни грижи в неонатологично
звено от второ ниво. Активното наблюдение в този случай се свежда до
своевременна информация на акушерката за забелязаните кръвоизливи, щателен
преглед, назначения на ПКК /пълна кръвна картина/ с тромбоцити,
време на кървене, протромбиново време. При влошаване
на клиничното състояние и на показателите детето се привежда в друго неонатологично звено. Недооценката на неправилното предлежение на бебето спрямо родовите пътища на майката, не
спазената добра акушерска практика, затруднението при втория период на
раждането и допълнителната тромбоцитопения са довели
до усложнения при бебето след раждането и до по-късен летален изход. Своевременното
установяване на тромбоцитопенията и привеждането на
детето в неонатологично отделение би изиграло роля за
спасяването му. Тробмоцитопенията
не е забелязана, не е диагностицирана и изследвания
не са назначени. Не може да се твърди, че единствено тромбоцитопенията
е предрешила съдбата на детето, но тя е допринесла да се увеличат
кръвоизливите.
Според заключението на допълнителна комплексна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 99/2017г., изготвена от вещите
лица проф.д-р Е.Г., неонатолог, д-р Л.Д.,
акушер-гинеколог, д-р Х.Е., съдебен медик, присъстващият при раждането п./неонатолог полага първите грижи за новороденото:
осигуряване на топлинен комфорт, аспирация носна и гърлена, наблюдение на
жизнените функции като дишане, кръвообращение, рефлекси, мускулен тонус. В
случая, имащият решаващо значение за оценка на риска на бебето - оценка по А. /скала
за оценка на риска/ е отчетен не от п.а, а от акушер-гинеколога,
водил раждането. В същото време п. е извършил дълбока аспирация на дихателните
пътища и е провел кислородно лечение, което сочи, че е бил наясно със степента
на риск при това дете. След раждането, при направени изследвания на третия ден,
по повод появата на жълта окраска на кожата, се установяват завишени стойности
в кръвта на жлъчен пигмент /билирубин/, което е
проява на обичайна послеродова жълтеница. По този
повод е направено и контролно изследване след два дни, което показва
нормализиране на билирубина. Изследването на
формените елементи на кръвта е констатирало тежка тромбоцитопения
/ниско съдържание на кръвни плочки в циркулиращата кръв/ 45 х 10. 9 на литър, при норма от 100 до 300
х 10. 9 на литър. Тромбоцитите са отговорен фактор за
съсирването на кръвта. Ниското им ниво е било предпоставка за възникване на
спонтанни кръвоизливи. Ако не се овладее, тромбоцитопенията
прогресира и води до смърт. Неонаталната тромбоцитопения клинично се изявява със спонтанни
кръвоизливи по кожата /петехии/ и с хематоми по
органите. Тромбоцитопенията е заболяване, при което
се наблюдава намаляване на броя на тромбоцитите в
кръвта и води до повишена склонност към кървене. Новороденото дете е с тромбоцитопения. За това има доказателство от първото
лабораторно изследване и находката от патоморфологията.
При детето броят на тромбоцитите е 45 000 в куб.мм,
което е тежка тромбоцитопения. Както аутопсионният протокол, така и параклиничните
изследвания за тромбоцити /45 000 в куб.мм/ сочат на
това заболяване. Наличието на кожни и подкожни кръвоизливи и намален брой на тромбоцити потвърждават диагнозата неонатална
тромбоцитопения. При аутопсията са описани множество
кръвоизливи: голям ретроперитонеален хематом около
250 мл, кръвоизлив под капсулата на черния дроб като маншон, кръвоизливи около
бъбреците, субарахноидален кръвоизлив и в черепната ямка. Тези масивни кръвоизливи са причина детето в домашна
обстановка да бъде унесено, да отказва да се храни, да спи продължително и в
крайна сметка да настъпи смъртният изход. Своевременното поставяне на
диагнозата „Неонатална тромбоцитопения“,
привеждане на детето в отделение с неонатологичен
екип, т.е. второ или трето ниво, преливане на тромбоцитна
маса, кортикостероиди и имуноглобулини би довело да
неговото спасяване. п.ът не е забелязал клиничните и параклиничните симптоми на тромбоцитопенията.
Тромбоцитопенията е видна само от лабораторните
изследвания. Ако п. е забелязал
намалението на тромбоцитите, е длъжен да назначи
следните изследвания: време на кървене, време на съсирване, протромбиново
време и отново тромбоцити. По този начин ще определи
поведението по-нататък, което при тромбоцитопения
включва задължително привеждане на детето в неонатологично отделение от ІІ или ІІІ ниво. В същото време
следва да се прилее тромбоцитна маса, кортикостероиди
и имуностимуланти, които се прилагат единствено на ІІ
или ІІІ ниво на неонатологично отделение. Въпреки, че параклиничният резултат, сочещ на тежка тромбоцитопения,
отразен надлежно в медицинската документация, е бил на разположение на п.а,
детето е било изписано на 11.04. с епикриза, в която
е отразено, че е клинично здраво. Ако детето е било своевременно насочено към неонатологично отделение от ІІ или ІІІ ниво, то животът му
е щял да бъде спасен. Неизпращането на детето е попречило да се вземат нужните
мерки по овладяване на тромбоцитопенията, което е
станало и пряка причина за настъпване на смъртта.
В съдебно заседание пред първоинстанционния
съд вещите лица са изяснили на какво се дължат различията в изводите на експерта
д-р Е. в единичните му заключения и в комплексните /тройни/ експертизи относно
причината за смъртта на новороденото. Д-р Е. и проф. д-р Г. сочат, че
сходството в обективно установените при аутопсията кръвоизливи, без да е взето
под внимание наличното по делото медицинско изследване на кръвта и показателите
на тромбоцитите на детето, могат и в случая са
заблудили съдебния л. за причините за проявата им. Д-р Е. уточнява, че при
първите две изготвени от него заключения се е водел от обективните находки при аутопсията,
като не е отчел изследването на кръвта на новороденото.
В хода на проведеното от Пловдивския апелативен съд съдебно
следствие се събраха гласни и писмени доказателства. Разпита се свидетелката З.Ч..
Приложиха се медицински документи за лекуващите л.и на частната обвинителка Г.Ю., за хоспитализациите по време на
бременността й, завършила с раждане на ***г., и такива, свързани с проследяване
на тази бременност. Назначи се и се прие петорна съдебномедицинска експертиза с
участието и на детски хематолог и онколог, и детски пулмолог и фтизиатър.
От заключението на
петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещите
лица проф.д-р Е.Г., неонатолог, проф.д-р Т.Ш., детски
пулмолог и фтизиатър, доц.
д-р М. С., детски хематолог и онколог, д-р Л.Д.,
акушер-гинеколог, д-р Х.Е., съдебен медик, се установява, че Г.Ю. четири пъти е
била хоспитализирана по време на бременността с детето Т.В.Д. с цел
проследяване на състоянието на бременната и плода. При две от хоспитализациите, в приложените бланки за
изследване на кръвта на майката, се виждат резултати, сочещи тромбоцитопения. Тромбоцитопенията при Г.Ю.
е констатирана двукратно в напреднал срок на бременността й при последните две
хоспитализации преди раждането, при това е налице тенденция към задълбочаване
на състоянието. Тези данни налагат следните изводи: тромбоцитопенията
при детето Т.В.Д. е била действително налице, вероятно още преди, по време на и
след раждането; резултатът от изследването на кръвта, взета от новороденото
дете, показващ тромбоцитопения, както е отразено в
бланката за лабораторно изследване, не е случайна находка или грешка, свързана с вземането на венозна
кръв и отчитането на пробата, а се дължи на най-вероятно на автоимунен процес
/т.нар. имунна тромбоцитопения - в случая майката
страда от имунна тромбоцитопения и антитела от нея се пренасят през плацентата в плода, при което неговите тромбоцити се разрушават/. Комбинацията от тромбоцитопения на
новороденото с родова травма е довела до появата и развитието на кръвоизливите,
причинили смъртта на детето. Неовладяната своевременно тромбоцитопения
на новороденото може самостоятелно, без да е налице и родова травма, да доведе до
развитието на кръвоизливи и смъртта му. Вещите лица не могат да определят
тежестта на родовата травма в конкретния случай, но несъмнено тя е повлияла синергично в едно с тромбоцитопенията
за появата на кръвоизливи у детето. Веднъж появили се, кръвоизливите
прогресивно и безконтролно са нараснали до настъпването на смъртта. Процесът на развитие на кръвоизливите след раждането е
можело да бъде преустановен в случай, че своевременно е бил отчетен полученият
от изследване на кръвта на детето резултат, сочещ тромбоцитопения,
и са били взети мерки за незабавното привеждане на детето в друго лечебно
заведение - клиника с ІІІ ниво на компетентност. Последното е било крайно наложително с оглед
и на допълнителните усложнения от травматичното раждане. От медицинската
документация и останалите материали по делото не се установяват данни д-р Н. да
е отчела резултата от изследване на кръвта на новороденото и да е взела
необходимите в случая мерки, а те са незабавно изпращане на детето в клинично лечебно заведение с ІІІ ниво на компетентност. Не е известно
дали е отчела резултата от А. на новороденото, отразен в история на раждането, както
и дали е знаела, че раждането е протекло по начин, който поражда основателно
съмнение за родова травма, налагаща изострено внимание. В случая, спрямо това
новородено дете д-р Н. е проявила бездействие, което има пряко отношение към
настъпването на неблагоприятния изход. Експертизата
е обърнала внимание и на някои обстоятелства, свързани с проследяване на
състоянието на бременната Г.Ю.. Тя е страдала от имунна тромбоцитопения
по време на бременността, видно от резултатите от направените изследвания на
нейна кръв по време на хоспитализациите и отразени в бланките на лабораторните
изследвани, съдържащи се в ИЗ. Установяването на това страдание налага следните
задължителни мерки от страна на л.ите с цел да се
предотврати неблагоприятното развитие на заболяването у плода, вкл. и смъртен
изход. Те могат да бъдат осъществени в многопрофилна
болница - клиника с ІІІ ниво на
компетентност и включват: лечение, намаляващо титъра
на антитела у майката; осигуряване на максимално щадящо раждане за плода,
препоръчително Цезарово сечение; незабавно изследване
на кръвна картина на новороденото дете след раждането и готовност за лечение с високодозирани имуноглобулини и тромбоцитен концентрат; провеждане на трансфонтанелна
ехография с оглед високия риск от мозъчен кръвоизлив при неонатална
тромбоцитопения. Болницата в гр.Х. няма нужното ниво
на компетентност да осъществи изброените по-горе мерки. Следвало е л.ят /л.ите/, които са проследявали състоянието на бременната по
време на поредицата от хоспитализации, да отчетат резултатите от лабораторните
изследвания на кръвта, които недвусмислено са показвали наличието на тромбоцитопения у
бъдещата майка и незабавно да я насочат към съответното лечебно заведение от
по-високо ниво. Именно с отчитането на лабораторните резултати и привеждането в
друго лечебно заведение се изчерпва задължението към бременната от страна на л.я,
който е проследявал бременността й в болницата в гр.Х.. Това не се е случило. Проследяващият
л. /л.и/ е проявил необяснимо бездействие по отношение на установената тромбоцитопения при бременната Г.Ю. и евентуалното й
привеждане в лечебно заведение с ІІІ ниво на компетентност. По този начин се е допуснало
раждането на детето да се проведе в болницата в гр.Х., която няма нужното ниво
на компетентност. Раждането не е било планирано предварително да се проведе по
нетравматичен за плода начин. Още по-лошо, протекло е по естествен път и то по
начин, предполагащ развитието на родова травма. Екипът, водил раждането, не е
бил запознат със състоянието на майката и плода. В този смисъл раждането е
протекло „на сляпо“. Стигнало се е до неблагоприятна за плода комбинация -
рисково раждане по естествен път, придружено с родова травма, на фона на неонатална тромбоцитопения. Всичко
това е можело да бъде избегнато и животът на новороденото да бъде запазен, ако л.ят /л.и/, проследяващ
бременността, е бил обърнал внимание на тромбоцитопенията
у майката и я бил насочил към лечебно заведение - клиника с ІІІ ниво на компетентност.
В този смисъл бездействието на проследяващия бременността л. също има пряко
отношение към настъпилата смърт на детето. Налице са поредица от несвързани
помежду си, но с общ неблагоприятен резултат прояви на бездействие. Веднъж от л.
/л.и/, имащ задължението да проследи бременността на Г.Ю., а на следващ етап,
от л., имащ задължението след
настъпилото раждане, да се погрижи за новороденото от нея дете. Състоянието на тромбоцитопения на майката, а след това и тромбоцитопенията на детето, са останали неотчетени от л.ите, както по време на бременността, така и след раждане на
детето, което личи от липсата на каквито и да е било действия от тяхна страна,
които е следвало да извършат за преодоляване на това състояние. А тези действия
се свеждат до едно единствено изискване - да приведат бременната още преди
започване на раждането в съответното лечебно заведение от ІІІ ниво. Имайки
предвид и предходните съдебномедицински експертизи вещите лица сочат, че
комплексна поредица от пропуски от страна на л.и, допуснати преди и след
раждането на детето Т.В.Д., е довела до фаталния край на детето.
В съдебното заседание през въззивния съд вещото лице проф.д-р
Е.Г. уточни, че първоначално са
констатирали идеопатична тромбоцитопения
с неизяснена причина, която се доказва, че се касае за имунна тромбоцитопения на майката и детето. Д. д-р М.
С. посочи, че в епикризите
на майката и детето няма отразен тромбоцитен брой.
Тази информация документално е подценена. Тя не може да стигне чрез документ до
различните лекуващи л.и - акушер-гинеколог, п., общопрактикуващ
л. на детето, който също да бъде алармиран да осъществи визита в първите
часове. Частната обвинителка
Г.Ю. също не е била предупредена, че има тромбоцитопения.
Експертите не могат да отговарят с категоричност дали кръвоизливите на новороденото
се дължат само на тромбоцитопенията или на комбинация
с родовата травма. Дете може да изкърви вътреутробно.
Екстремна тромбоцитопения, със спонтанни масивни
кръвоизливи с животозастрашаващ ефект, е възможна без
родова травма. В случая кръвоизливите няма да са толкова тежки при липса на тромбоцитопения. Вещите лица са категорични, че д-р Н. е
била длъжна да се запознае и провери лабораторните изследвания на кръвта на
новороденото.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по
делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират
и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Трябва да се приеме и изградената въз
основа на тези доказателства фактическа обстановка. Тя не се променя от
събраните от настоящия съдебен състав гласни и писмени доказателства, от заключението
на петорната съдебномедицинска експертиза, които следва да се оценят с доверие.
Правилно Окръжен
съд гр.Хасково е кредитирал гласните доказателствени
средства - частично обясненията на подсъдимата Н., показанията на свидетелите Г.Ю.
/приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и 2
от НПК/, В.Д., К.Д., Е.Ч., С.П., Н.Т., Х.И., Ц.Б., М.Я. и Н. Г., заключенията
на съдебномедицинските експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед
на местопроизшествие, за доброволно предаване, фотоалбуми, история на
новородено 1679, история на бременност и раждане 1665/68, епикризи,
резултати от клинични изследвания, медицинска документация, длъжностни
характеристики, трудови договори, дипломи за завършено образование,
удостоверения, месечен график, акт за раждане, акт за смърт, справка за
съдимост.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите
В.Д., К.Д., Е.Ч., С.П., Н.Т., Х.И., Ц.Б., М.Я. и Н. Г., тъй като са обективни, логични
и последователни. Този извод важи и за тези на свидетелката З.Ч..
Правилно в доказателствената съвкупност не са включени показанията на
свидетелката Д. П., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като не са
приобщени по предвидения от законодателя ред.
Въззивният състав намира, че следва да са подходи критично към показанията на
свидетелката Н.Д.. На първо място те съдържат вътрешни противоречия. Първоначално
сочи, че не си спомня за случая „конкретно”. После с категоричност излага
подробности за липса на кървене от пъпа на бебето, както и на синини или обриви
по него. Тези й твърдения не трябва да се кредитират и поради факта, че не
съответстват на житейската логика и се оборват от писмените доказателства. Според
месечния график за работно време на 08.04.2014г. тя е била на работа втора
смяна, т.е. след 13,30 часа. Детето Т.Д.се е родило на същата дата в 11,50 часа
видно от медицинските документи, т.е. по време на първата смяна. Следователно
свидетелката Д. не би могла да има възприятия от първото измиване на бебето,
защото не е била на работа по това време и не е била акушерката, водила
раждането, за да има подобно задължение.
Първостепенният
съд е обсъдил с нужната прецизност показанията на свидетелката Г.Ю. с оглед
качеството й на страна в процеса. Обосновано ги е възприел изцяло, въпреки
заинтересоваността й от изхода на делото. Твърденията на тази свидетелка са подробни,
последователни, логични и намират опора в кредитираните гласни и писмени
доказателства.
Окръжен съд
гр.Хасково е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимата Н.. Съгласно
правната доктрина и съдебната практика те /обясненията/ са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите
доказателства по делото, правилно е кредитирал само тази част от тях, която се
подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е в противоречие
с възприетата доказателствена съвкупност - тези
относно водените със свидетелката Г.Ю. разговори за състоянието на детето и синините
по него при и след раждането, и при изписването им от болницата, законосъобразно
разглежда като израз на правото на защита на подсъдимата. В тази им част се
опровергават от показанията на частната обвинителка и
от резултатите от клинико-лабораторните изследвания,
от заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Настоящата
инстанция намира, че следва да се даде вяра
и на заключенията на
съдебномедицинските експертизи, тъй като са
изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в
съответната област. Трябва обаче да се направят някои уточнения. Вещите лица са
достигнали до техните изводи въз основа на различен по обем доказателствен
материал. Единичните експертизи приемат като причина за кръвоизливите на
детето, довели до неговата смърт, родова травма, без да отчитат показателите на
кръвните изследвания. Тройните експертизи, имайки предвид и лабораторните
данни, стигат до извод, че тромбоцитопенията е
причината за смъртта на новороденото без да изключват ролята на неправилно
водения втори период на раждането. Петорната експертиза, разполагайки и с
медицинската документация, касаеща бременността на
майката, установява причината за тромбоцитопенията
при детето и приема, че комбинацията от тромбоцитопения
и родова травма е довела до появата и развитието на кръвоизливите, причинили
леталния изход на новороденото. Всички вещи лица поддържат изводите, направени
в петорната експертиза, и обясняват на какво се дължат първоначалните им. Следователно
не се касае за противоречия в различните заключения, а за едно надграждане във
вижданията на вещите лица с оглед събирането на нови доказателства и разширяване
на експертизите с включването на вещи лица с различни медицински специалности.
Пловдивският
апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимата Н. е извършила престъпление по чл.123,
ал.1 от НК, тъй като е осъществила елементите на този престъпен състав.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимата е годен субект на деянието по чл.123 от НК. Като л. п. тя притежава
правоспособност да упражнява медицинска дейност. Има съответните образование,
умения и опит, признати по предвидения ред.
Запозната е с професионалните си задължения, с изискванията на медицинския стандарт
за специалността й педиатрия, с правилата на добрата медицинска практика, с дължимото
поведение към пациентите.
Безспорно медицинската
професия представлява източник на повишена опасност. Дейността на л.я е общественополезна
и дълбоко хуманна, но и крие рискове за живота и здравето на други лица. Най-малкото
проявено невнимание и нехайство при упражняването й може да стане причина за
отнемане живота или увреждане здравето на пациентите. Поради това медицинската дейност
е правно регламентирана. За упражняването й се изискват специални знания и
опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния
ред, за което се издава необходимото разрешение.
Обосновани
са изводите на първостепенния съд, че макар подсъдимата Н. да е притежавала
необходимите знания и опит, не се е съобразила с тях, проявявайки немарливо
изпълнение на л.ската професия. Тя е познавала правилата, регламентиращи дейността
й и осигуряващи нейното безопасно упражняване. Въпреки това ги е нарушила, като
не е извършила задължителните действия като л.. Неизпълнението на предписанията
на правилата са в пряка причинна връзка със съставомерния
резултат - настъпилата смърт на новороденото.
Законосъобразно Окръжен съд гр.Хасково е заключил, че подсъдимата в качеството
си на л. п. и о. не е изпълнила задълженията си, предписани в пункт втори, т.1.1
от Наредба № 3/7.02.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия” и
длъжностната й характеристика на о. в Д. отделение /пункт трети, т.2/. Не е забелязала
клиничните и параклиничните симптоми на тежка тромбоцитопения при бебето. Не е отчела ниските стойности
на тромбоцитите в лабораторното изследване на кръвта
му и не е назначила съответните за това изследвания – време на кървене, време
на съсирване, протромбиново време и контрол на броя на тромбоцитите. Не е насочила
своевременно детето за хоспитализация в
неонатологично отделение към лечебно заведение от
второ или трето ниво на компетентност.
Подсъдимата
Н. е била длъжна да се запознае с резултата от кръвните изследвания, да отчете
ниския брой тромбоцити и да вземе необходимите мерки,
като изпрати новороденото в лечебно заведение с необходимите специалисти и
апаратура. Неизвършването на всички тези задължителни действия е довело до
леталния изход на детето. Непривеждането му в клиника от по-висока ниво на
компетентност е попречило да се вземат мерки за овладяване на тромбоцитопенията.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че от субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост под формата
на небрежност. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици на деянието /смъртта на новороденото/, но е била длъжна и е могла да
ги предвиди – могла е да се запознае с кръвните изследвания, да отчете ниските
стойности на тромбоцитите и да диагностицира
тромбоцитопенията, както го е правила и друг път, и
да предприеме необходимите мерки за привеждане на детето в съответното лечебно
заведение за оказване на медицинска помощ.
Горните
изводи не се оборват от доводите на защитата, че подсъдимата Н. не е била длъжна да назначи пълна
кръвна картина на новороденото и до нея не е достигнала информация за лабораторните
изследвания в тяхната цялост. Както са посочили вещите лица клиничната пътека
не изисква пълни кръвни изследвания при липса на видима причина и клинична
изява, но при назначаване на такива /кръвни изследвания/ подсъдимата е била длъжна
да следи за техния резултат. Била е длъжна и е могла да се запознае със
стойностите на лабораторните изследвания, всички, а не само тези на билирубина, и да предвиди леталния изход. Решението да не
стори това е нейно. Подобен подход е израз на немарливото изпълнение на
дейността й.
Въззивният съд счита, че обстоятелството, че пропуските и на друг л., допуснати преди
раждането, също имат отношение към настъпилата смърт на детето, не води до
оневиняване на подсъдимата Н.. л.ят, проследяващ бременността на майката, не е
отчел наличието на тромбоцитопения у нея и не я е насочил
за раждане към клиника с трето ниво на компетентност. Така се е стигнало до
рисково раждане по естествен път, придружено с родова травма. Бездействието на
друг медик обаче не освобождава подсъдимата
от задължението да извърши необходимите действия и да се погрижи за роденото
от частната обвинителка Г.Ю. бебе, като го приведе в съответното лечебно заведение с по-високо
ниво на компетентност.
Неправилно
защитата акцентира върху родовата травма. Безспорно е налице комбинация от тромбоцитопения на новороденото с родова
травма, която е довела до появата и развитието на кръвоизливи, причинила
смъртта на детето. Вещите лица не могат да определят тежестта на родовата травма. Категорични
са, че неовладяната своевременно тромбоцитопения може самостоятелно,
без да е налице родова травма, да доведе до развитието на кръвоизливи и смъртта
на бебето, както и, че процесът на развитие на кръвоизливите след раждането е
могъл да бъде преустановен при своевременно отчитане на кръвните изследвания, сочещи
тромбоцитопения, и привеждането на новороденото в
друго лечебно заведение.
Не следва
отговорността за леталния изход да се прехвърля на майката. Последната има опит
в грижите за деца, отгледала е три. Водена
от майчинския си инстинкт, е обръщала внимание на медицинския персонал за синините
по Д. телце. Упрекът на защитника към свидетелката Г.Ю., че не се е обърнала
към личния л. и не е потърсила медицинска помощ, е необоснован /меко казано/. Детето
е изписано на 11.04.2014г. /петък/ като здраво и в добро общо състояние. На
13.04.2014г. /неделя/ е починало. След като лица с медицинска правоспособност
не са взели необходимите мерки за предотвратяване на неблагоприятното развитие
на тромбоцитопения у плода и избягване на смъртния изход, може ли частната обвинителка да се ориентира в ситуацията до степен да алармира общопрактикуващ или друг л.. Както е посочила в показанията
си „Денят, в който ме изписаха, беше петък и нямаше как в събота да търся
съдействие на л., а и нямах някакви странни впечатления към детето, за да търся
помощ. Бебето беше спокойно, не плачеше.”.
Настоящият съдебен състав намира за
незаконосъобразно алтернативното искане на защитата за отмяна на присъдата и
връщане на делото на прокуратурата поради накърнено право на защита на
подсъдимата Н., изразяващо се в нарушаване на принципа на равноправие на гражданите
с оглед наличието на независимо съпричиняване на
престъпния резултат.
Съгласно
разпоредбата на чл.335 от НПК въззивният съд не
разполага с правомощие да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора, дори в хода на
досъдебното производство да е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила. В случая не сме и изправени пред подобна
хипотеза. Непредаването на съд на други лица не води до нарушаване правото на
защита на подсъдимата.
Според
чл.127 от Конституцията на Република
България и чл.46 от НПК прокурорът
е този, който повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер. Изцяло в неговата компетентност
е да прецени кои лица следва да се привлекат към наказателна отговорност и за
какви престъпления. Съдът не е натоварен с функции да контролира наблюдаващия
прокурор в тази му дейност.
При така посочената правна
квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната
превенция, Окръжен съд гр.Хасково е приел,
че за деянието по чл.123, ал.1 от НК на подсъдимата Н. следва да се наложи наказание, индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива е отчел чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, зрялата възраст и трудов стаж, съдействието за разкриване
на обективната истина, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – продължителния
период, през който не е уточнена диагноза, не е предписано и предприето
лечение, изписването на детето, като клинично здраво.
След този мисловен и оценъчен процес, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд е
наложил наказание лишаване от свобода в размер на една
година и лишаване от право да упражнява л.ска професия за
срок от една година.
Пловдивският апелативен съд намира, че първостепенният
съд е пропуснал като смекчаващо отговорността обстоятелство изминалото не малко време от
извършване на престъпното деянието. Не
споделя и виждането за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Инкриминираният
период /08-11.04.2014г./ не е продължителен, за да се
разглежда като такъв. Изписването на детето като клинично здраво е част от обстоятелствата,
обуславящи обективната съставомерност на деянието и съобразно чл.56 от НК не
следва да отчита още веднъж.
Въпреки наличието на още едно смекчаващо и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният
състав счита, че наложеното наказание една
година лишаване от свобода се явява
справедливо. Неговият размер е определеният от законодателя минимум и не е
необходимо да бъде коригиран. Не е налице и хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Правилно Окръжен съд
гр.Хасково е стигнал до извода,
че за реализиране целите, визирани
в чл.36 от НК, не се налага подсъдимата да изтърпи ефективно определеното й
наказание лишаване от свобода. Приложил е института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Настоящата инстанция намира, че
за да се постигне поправителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимата
Н., да й се въздейства предупредително, както и спрямо другите членове на
обществото, не е необходимо да се наложи по-лекото кумулативно предвидено
наказание лишаване от право да упражнява л.ска професия. Видно от гласните доказателства /свидетелката З.Ч./
подсъдимата е всеотдайна към професията си и децата, комуникативна, работи
добре в екип. Тя е л., който се ползва с
авторитет и е търсен от родителите. Няма оплаквания от работата й, а само
благодарности.
Наказанието лишаване от право да
се упражнява определена професия по чл.37, ал.1, т.7 от НК не е предвидено в
санкционната част на нормата на чл.123, ал.1 от НК. То е уредено в чл.160 от НК. С оглед законодателната техника, която е използвана за неговото
регламентиране, то не се налага
задължително, а по преценка на съда. В случая засягането на трудовите права на подсъдимата
Н. би било прекомерна строгост. Като се вземат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и отсъствието на отегчаващи
такива целите на специалната и генералната превенции могат да се постигнат само
с основното наказание лишаване от свобода без да е необходимо да се налага и кумулативното
лишаване от право.
В този смисъл жалбата се явява
основателна и следва да се уважи, а атакуваният съдебен акт да се измени, като
се отмени наложеното наказание лишаване от право да упражнява л.ска
професия за срок от една година.
Първоинстанционният съд се
е произнесъл съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК относно направените по
делото разноски. Законосъобразно подсъдимата е осъдена да заплати разноските в
размер общо на 2010,68 лв.
Поради горното Пловдивският апелативен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Налице са
основания за нейното изменение и отмяна в частта относно наказанието лишаване
от право. В останалата част трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея, като частично
основателна, следва да се уважи частично.
Пред настоящата инстанция са направени разноски за вещи
лица в размер общо на 2527,74 лв. Поради това подсъдимата Н. се осъжда да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
апелативен съд, сумата от 2527,74 лв., представляваща разноски, направени в
хода на съдебното производство пред въззивния съд.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, чл.337 и
чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 23/25.04.2019г., постановена по НОХД № 314/2018г. по описа на
Окръжен съд гр.Хасково, като я ОТМЕНЯ
в частта, в която на подсъдимата А.Й.Н., на основание чл.160 вр. чл.37, т.7 от НК, e наложено наказание лишаване от
право да упражнява л.ска професия за срок от една година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимата А.Й.Н., със снета по делото самоличност, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
апелативен съд, сумата от 2527,74 /две хиляди петстотин двадесет и седем лева и
седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща разноски, направени в хода на
съдебното производство пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република
България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.