О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Плевен,.....18…януари...2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV
възз.гр.с-в в закрито заседание на…ОСЕМНАДЕСЕТИ....ЯНУАРИ………..
през ДВЕ
ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ и ПЪРВА година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като
разгледа докладвано от СЪДИЯ….ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…994…по
описа….за…2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.274,ал.1 във вр.
чл.129,ал.3 от ГПК.
Производството по делото е
образувано на основание частна жалба,
подадена от П.Х.Д. ***.№5979/2020г. по описа на Плевенски районен съд,Гражданско
отделение срещу Определение №261277/08.12.2020г., постановено
по същото дело, с което е върната исковата молба поради неотстраняване на нередовностите и производството по делото е прекратено.
Текстът на частната жалба е
неясен, но позволява да се приеме, че жалбоподателят иска отмяна на обжалваното
определение за връщане на исковата му молба с цел продължаване на процесуалните действия и произнасяне
със съдебно решение по същество на иска.
Съгласно
чл.129,ал.3,предложение последно от ГПК, препис от частната жалба не се връчва
на ответника.
Въззивният
съд, като провери данните по делото, констатира
следното:
Частната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
данните по гр.д.№5979/2020г. по описа на
РС-Плевен се установява следното:
Производството
по делото е образувано на основание
искова молба, подадена от ищеца П.Х.Д. (
понастоящем частен жалбоподател), срещу ответницата А.Х.Ж. с адрес в гр.София, ул.“К.О. “№*,вх.“*“, ет.*,ап.*,
за която твърд, че е негова сестра и сънаследница.
Ищецът
твърди, че иска „намаляване на отчужденията от трети
лица- низходящи на А ….. и да отмени отчужденията в техен интерес от накърнен
мой запасен дял от наследството по чл.54 от ЗН съгласно чл.28 и чл.29 от ЗН.
Ответницата не ми дава сметка по чл.135 от ЗЗД за причината за загуба на права
по чл.51 от ЗН и респективно на това за
вреди от накърняване на имуществото му чрез трети лица…“ и т.н.
Първоинстанционният
съд е счел, че исковата молба не е редовна като неотговаряща на изискванията на
чл.127 от ГПК, поради което с Разпореждане
№263167/12.11.2020г.,е оставил същата
без движение на основание чл.129,ал.1 от ГПК, като е указал на ищеца в
1-седмичен срок от получаване на
съобщението да отстрани нередовностите като представи нова искова молба, в
която да изложи ясни обстоятелства, на които основава искането си и да заяви
конкретно искане към съда, да посочи ответник, да мотивира ясно искането си, да
внесе д.т. Указана е възможността ищеца
да ползва правна помощ.
В
указания срок ищецът е подал „Уточняваща
молба“, регистрирана с Вх.№267076/16.11.2020г.
С обжалваното понастоящем Определение №261277/08.12.2019г.,
първоинстанционният съд е върнал
исковата молба на ищеца на основание чл.129,ал.3 от ГПК и е прекратил
производството по делото. За да постанови този резултат, съдебният състав е
приел, че не са отстранени нередовностите по исковата
молба, тъй като не са изложени фактически твърдения и не е заявено искане,
поради което не може да се определи предмета на делото и правният интерес на
ищеца от предявяването на иска.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното определение е правилно.
Съгласно
чл.127,ал.1 от ГПК,
исковата
молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1.
посочване на съда;
2.
името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или
пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и
номера на факса и телекса, ако има такива;
3.
цената на иска, когато той е оценяем;
4.
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в
какво се състои искането;
6.
подпис на лицето, което подава молбата.
Съгласно
чл.127,ал.2 от ГПК,в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея
всички писмени доказателства.
Съгласно чл.128 от ГПК, към исковата молба се представят:
1.
пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2.
документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3.
преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.
Съгласно чл.129,ал.1 от ГПК,съдът проверява
редовността на исковата молба.Съгласно чл.129,ал.2 от ГПК,когато исковата молба
не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.
1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава
да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за
възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се
прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в
продължение на една седмица.
Съгласно
чл.129,ал.3 от ГПК,когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата
молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в
канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата
молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се
представя.
Какви
са данните в случая?
Въпреки
дадените изрични указания от първоинстанционния съд, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба,
като не е уточнил предмета на претенцията си. От подадените лично от него първоначалната искова молба и т. нар. „Уточняваща молба“, не могат да се
установят обстоятелства, на които ищецът
основава иска си срещу А.Х.Ж. – негова сестра. Не става ясно какви негови
права, накърнени от ответницата, желае да защити. Текстът на изходящите от
ищеца писмени изявления не позволява да се
квалифицира спора и да се определи вида на търсената процесуална защита.
С
частната жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство, също
не се внася яснота относно фактическите
твърдения на ищеца и отправеното искане до съда.
Мотивиран
от изложеното, въззивният съд споделя становището на първоинстанционния,
че ищецът не е отстранил допуснатите
нередовности по исковата молба, поради което
с обжалваното определение същата правилно е върната на основание
чл.129,ал.3 от ГПК. Следователно, частната жалба срещу определението за връщане
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.278 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна ЧАСТНАТА ЖАЛБА подадена от П.Х.Д. *** против
Определение №261277/08.12.2020г., постановено по гр.д.№5979/2020г. по описа на Районен
съд-Плевен, Гражданско отделение, с което
на основание чл.129,ал.3 от ГПК е върната исковата му молба и е
прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от връчване на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: