РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 12.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3463 по описа за 2018 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от М.М.С. и Л.И. П.срещу
К.А.И., П.П.С., Г.П.С. (конституирани по реда на чл.
227 ГПК на мястото на първоначалния ответник П.Е.С., починал в хода на процеса), Е.Г.С.,
Н.К.Б. и Л.Н.Б., както следва:
1.
за прогласяване на основание чл. 42, б. „б“ ЗН нищожността на саморъчно
завещание от 26.11.2014 г., обявено по нотариално дело № 15/2016 г., акт 68,
том 2, общ. рег. № 1891/2016 г. на нотариус И.Н., вписано в АВ вх.р.№ 10579,
т.3, дело 67/2016 г., поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1, изр. 1
от ЗН – завещателят не е написал и подписал завещанието;
2.
както и при условията на евентуалност за унищожаване на завещанието, на
основание чл. 43, ал.1, б “а“ – като направено от лице, което към момента на
подписването му, не е било способно да завещава, защото не е могло да разбира
свойството и значението на постъпките си.
3.
иск по 124 ГПК признаване за установено, че ищците са собственици по отношение
на ответниците и за ревандикиране
(иск
по чл. 108 ЗС само по отношение на ответниците Н.К.Б.
и Л.Н.Б., съгласно уточнителна молба вх. № 143468 от
20.11.2019 г. ) на
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.203.137.1.10, находящ се в
гр.София, район Красно село, ул."****, апартамент 10.
Ищците М.М.С. и Л.И. П.твърдят в исковата молба, че са законни наследници на Е.Х.П.,
починала на 22.10.2015 г., като наследодателката им е
била собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.203.137.1.10, гр.София, район Красно село, ул."****,
апартамент 10. След смъртта й, са разбрали, че има оставено от нея саморъчно завещание
от 26.11.2014 г. в полза на първия ответник К.А.И., обявено по нот. д. № 15/2016 год., акт № 68, том 2, общ per. № 1891/2016 год. от нотариус И.Н., per. № 040 на Нотариалната камара, вписано в АВ вх.р.№
10579, том 3, д.67/2016 г.
Сочат, че
с договор за продажба на 28.10.2016 г., обективиран в нот.акт № 124 т.4,
дело 16429/2016 г., издаден от нотариус рег.№ 271, вписан в АВ акт 16, т. CLV, д.№48602/2016 г., К.А.И. е продал гореописания имот на
ответника П.Е.С.. От своя страна, П.Е.С. и съпругата му Е.Г.С. с договор за
продажба на 15.12.2016 г., в нотариална форма, са продали на ответниците Н.К.Б. и Л.Н.Б. гореописания имот.
Ищците
твърдят, че завещанието от 26.11.2014 г. оставено в полза на К.А.И. не е
написано и подписано от завещателката и към момента
на съставянето, тя не е разбирала свойството и значението на това, което върши.
Ето защо, завещанието не може да породи определените в него правни последици и
да направи ответникът К.А.И. собственик на имота. Останалите ответници са придобили имота от несобственик, поради което
и не притежават права на собственост върху имота. Твърдят, че към настоящият
момент ответниците Н.К.Б. и Л.Н.Б. владеят имота без
правно основание.
Ответникът
К.А.И. оспорва исковете, като неоснователни, като сочи, че завещанието е
подписано от Е.Х.П. и тя е го е извършила съзнателно и разбирайки значението му,
поради което е породило правни последици и ответникът по силата на него е
собственик на недвижимия имот. По отношение на иска за унищожаване на
завещанието, твърди че Е.П. е направила завещателни
разпореждания доброволно и разбирайки значението им.
Ответниците П.Е.С. и Е.Г.С. оспорват исковете, като
недопустими, а по същество като неоснователни. Оспорват правото на собственост
върху процесния имот на завещателката
Е.П.. Сочи, че Е.П. доброволно се е разпоредила с процесния
имот, в случай че се установи, че е била
собственик на същия, със саморъчното завещание от 26.11.2014 г. Сочат, че по
делото не са ангажирани доказателства, във връзка с твърденията, че Е.Х.П. е била
лишена от психични годности да ръководи пълноценно
своите работи и да извършва правни действия по начин, който да не й позволява
да разбира и осъзнава изцяло свойството и значението на действията си.
Следователно, в деня на смъртта на наследодателката на
ищците, първият ответник е станал пълноправен собственик на цялото притежавано
от нея движимо и недвижимо имущество по завещание.
Ответниците Н.К.Б. и Л.Н.Б. оспорват изцяло исковете, като
твърдят, че завещателното разпореждане е валидно и е
породило вещноправен ефект, като сочат, че владеят
имота. Оспорват твърденията на ищците, че саморъчното завещание е нищожно,
съответно че е унищожаемо, като твърдят, че автора на
завещанието Е.Х.П. е била способна да разбира и ръководи действията си, към
момента на извършване на завещателния акт. Сочат, че през периода октомври 2017 г. -
май 2018 г. са извършили ремонт на
апартамента, представляващ подобрения. Сочат, че владението са върху процесния имот са установили на 15.12.2016 г. като
добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС, като са придобили имота на
правно основание, годно са ги направи собственици и без да занаят, че купуват
от несобственик. При условията на евентуалност, релевират
възражение за право на задържане на имота за подобрения, на обща стойност в
размер на 41 955 лв., подробно описани в уточнителна
молба с вх. № 13855 от 04.02.2020 г. и молба за увеличение от о.с.з. от
19.04.2021 г. Представят фактури за
закупуване на материали за ремонта, подробно описани в т. 4 от отговора на
исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от нотариален акт № 199 от
05.12.1990 г., том VIII, дело №
1357/1990 г. на Ж. Б., IV- ти нотариус
при Втори Районен съд, А. Я.П. и призната за собственик по давност на
апартамент в гр. София, ул. „****, с площ 110 кв. м.
Не се спори по делото, а и се установява
от приложения към нотариалната преписка връзка с обявяване на процесното завещание, нотариален акт № 146, том 58, дело 10238/1990 г. на Д. Т.– I нотариус Втори Районен съд, че СРС, че завещателката
Е.Х.П., е придобила по силата на дарение и по наследство от майка си А. Я.П. (която е единствен наследник на брат си Я.Х.П., видно
от удостоверение за наследници), правото на
собственост върху апартамент, находящ се в гр. София,
на ул. „****ет., с площ 110 кв. м.
Видно от удостоверение за наследници
изх. № ДИ11-388-1 от 27.09.2016 г. на СО, район „Красно село“, М.М.С. и Л.И. П.са наследници по закон (братовчеди от I ст.) на Е.Х.П..
Видно от оспореното саморъчно
завещание от 26.11.2014 г.,
обявено с по нот. д.
№ 15/2016 год., акт № 68, том 2, общ peг. № 1891/2016 год. от нотариус И.Н., per. № 040 на Нотариалната камара, вписано в АВ вх.р.№
10579, том 3, д.67/2016 г., Е.Х.П. завещава цялото си движимо и недвижимо
имущество на ответника К.А.И..
Видно от
удостоверението за наследници, Е.Х.И. е починала от 22.10.2015 г.
По
настоящето дело е представена преписката по нот. дело
№ 15, акт № 68, т. 2, общ. рег. № 1891/29.02.2016 г., с което е обявено
саморъчното завещание от 26.11.2014г. на нотариус И.Н..
С договор
за покупко-продажба от 28.10.2016 г., обективиран в
нотариален акт № 124, том IV, рег. № 16429, дело 630 от 2016 г., К.А.И. продава на
П.Е.С. процесния имот, а именно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.203.137.1.10, гр.София, район Красно село,
ул."****, апартамент 10.
Приета е в
настоящето производство преписката по нот. дело №
630/2016 г. по нот.
акт. № № 124, том IV, рег. № 16429 на нотариус В. И..
Впоследствие
с договор за покупко – продажба от 15.12.2016 г.,
оформен с нотариален акт № 99, том X, рег. № 12 433, дело № 1664 на нотариус И.Н.,
вписан в АВ с вх. № 80519/15.12.2016 г., № от дв. вх.
рег. 79577, П. Е.С. и съпругата му Е.Г.С. продават на ответниците
Н.К.Б. и Л.Н.Б. процесния недвижим имот.
От заключението на единичната графическа
експертиза, изготвена от вещото лице С.Г.Х., се установява, че текстът и
подписът за завещател, в саморъчно завещание с вписани дати от 26.11.2014 г.,
обявено и съхраняващо се по нот. дело № 15/29.02.2016
г. на нотариус И.Н., не са изпълнени от Е.Х.П., от чието име те изхождат.
Съгласно заключението на тройната
графическа експертиза, изготвена от вещите лица М.Г.М., С.Е.Ц. и Д.К.В., в
ръкописния текст, с което е изготвено саморъчно завещание от 26.11.2014 г. на Е.Х.П.,
се установяват както съвпадащи, така и различаващи се графически признаци при
сравняване с представените сравнителни образци, но нито едните, нито другите са
достатъчни за изграждане на какъвто и да е извод, поради което експертизата не
може да даде отговор на въпроса дали ръкописният текст в саморъчното завещание
е написан от Е.Х.П.. Подписът в графа „завещател“ на саморъчното завещание от
26.11.2014 г. на Е.Х.П. не е положен от Е.Х.П..
Относно
иска за нищожност на завещанието
Съгласно
чл.42, б. „б“ от Закона за наследството, завещателното
разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени
разпоредбите на чл. 24,
съответно чл. 25, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 25, ал.1 от Закона за
наследството, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. По делото се установи, че процесното
завещание не е подписано от Е.Х.П.. Следователно главният иск за обявяване на
завещанието за нищожно на основание чл. 42, б“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН е основателен. При това положение,
съдът не следва да се произнася по евентуално съединения иск за унищожаемост.
По установителния
иск за собственост по отношение на ответниците К.А.И., П.П.С., Г.П.С. (конституирани по реда
на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник П.Е.С., починал в хода на
процеса), Е.Г.С..
Предвид
обстоятелството, че завещанието от 26.11.2014 г. на Е.Х.П. не отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН и е нищожно, същото не е породило правно
действие, следователно ответникът К.А.И. не е придобил правото на собственост
върху на
апартамент в гр. София, ул. „****, с площ 110 кв. м. Като резултат от липсата
на собственост на праводателя договорът за продажба
от 28.10.2016 г., обективиран в
нотариален акт № 124, том IV, рег. № 16429, дело 630 от 2016 г. не може да
породи вещноправно действие по правилото, че никой не
може да прехвърли права, които не притежава (Nemo
plus juris ad alium transferre
potest quam ipse habet). Ответниците П.Е.С. и Е.Г.С. (в
качеството на съпруга на купувача), са закупили
имотът от несобственик, поради което и те не са придобили правото на
собственост. Следователно установителния иск за
собственост е основателен.
Относно иска за ревандикация
От представените по делото писмени
доказателства, се установява, че преди смъртта си, Е.П. е притежавала правото
на собственост на процесните недвижими имоти, по
силата на договор за дарение и по наследство от майка си. По силата на наследствено правоприемство,
в качеството им на наследници по закон ищците, по силата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 от Закона за наследството, са придобили придобили правото на собственост върху процесните
имоти.
В настоящето производство се установи,
че процесното саморъчно завещание е нищожно, следователно
ответниците Н.К.Б. и Л. Н.Б., поддържат не са
придобили правото на собственост, защото продажбата от 15.12.2016 г., обективирана в нотариален акт № 99, том X, рег. № 12 433, дело № 1664 на нотариус И.Н.,
вписан в АВ с вх. № 80519/15.12.2016 г., № от дв. вх.
рег. 79577, не е породила вещно действие. Ответниците Л. и Н. Б.не
оспорват, че владеят имот. Следователно, са налице предпоставките за уважаване
на ревандикационния иск на М.М.С. и Л.И. П.с правно
основание чл. 108 от ЗС по отношение на тези ответници.
Относно възражението за право на
задържане
В уточнителна
молба от вх.13885 от 04.02.2020 г. ответниците Н.К.Б.
и Л. Н.Б., поддържат, че направените подобрения в имота (апартаментът е с площ по нотариален акт 110 кв.м.,
чистата площ на стените е 274 кв.м., а на подовете и таваните – 102,50 кв.м.), са следните строително – ремонтни работи:
1.Отстранени са всички съществуващи подови настилки – в това число дюшеметата и
подложните им греди; 2. Изцяло е изкъртена до тухла
съществуващата мазилка. 3. Получилите се строителни отпадъци са натоварени и
извозени до сметище; 4. По стените и таваните е изпълнено изравнителна мазилка;
5. По външните стени на апартамента е изпълнена топлоизолация от 8 см. фибран; 6. По подовете е изпълнена изравнителна бетонова
замазка; 7. Всички стени и тавани са с направена гипсова мазилка и шпакловка
върху мрежа ПВЦ, като за целта са грундирани с дълбокопроникващ
грунд; 8. В една от баните е изпълнена настилка от гранитогрес;
9. Сменена е цялата електроинсталация; 10. В границите на апартамента са
подменени водопроводната и
канализационната инсталация – новият водопровод е изпълнен с полипропиленови тръби, а канализационните тръби са от ПВЦ
110. 11. Изцяло е сменена дограмата по фасадите; 12. Малката стая е изцяло
боядисана с латекс. По пера, количества и стойност СМР са подробно описани в
молбата.
Свидетелката Ю.Б.Р.сочи, че е познавала Е.П.
и знае, че са и взели апартамента с фалшиво завещание. Ходила е в апартамента,
той е бил в окаяно състояние, защото са гледали много котки, около 15 - 20
котки. Апартаментът е зад „Пирогов“, над 4 – тия етаж, бил е с дървения. Една
жена е идвала да гледа Е.в апартамента.
Свидетелят Б.В.Р.сочи, че се е запознал
с Б. във връзка с ремонта на жилището на ул. „Шандьор
Петьофи“. Апартаментът е бил в тежко състояние, тъй като в него са живеели над
20 котки. Изкъртили са дюшеметата, махнали са тапетите от стените, всичко е
трябвало да се махне и са се грундира, направили са водопровод и нова
електроинсталация. На пода са сложили фибран.
Свидетелят не е сменял дограма, но знае, че Нина е организирала това, защото са
изхвърлили дървената част.
Съгласно заключението на изслушаната и
приета по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.М., която
съдът кредитира, при извършеният оглед на място, вещото лице е установило, че
описаните в уточнителната молба строително - монтажни
работи, действително са изпълнени в процесния имот, с
изключение на някои видове работи, които към настоящия момент представляват
„скрити работи“. Остойностяването на извършените видове работи е направено по
пера, съгласно уточнителната молба, по средни,
пазарни цени към периода на извършването им, като количествата са определени,
въз основа на направени на място подробни измервания и изчисления върху тях,
дадени в техническата експертиза в табличен вид. Стойността на видовете СМР,
извършени в процесния апартамент, е 29 363 лв.
Като има предвид вида, характера,
количеството и качеството на извършените видове СВР в процесния
апартамент, вещото лице намира, че представляват извършване на основен ремонт и
преустройство на същия, като видовете работи са трайни и значими и увеличават
стойността на имота. Съобразявайки се с пазарните стойности за имота, увеличената
стойност на процесния имот (като
разлика в стойностите му преди извършване на подобрения в същия и след тях,
вследствие на извършените подобрения, е в размер на 41 955 лв. (решение № 116 от 30.10.2020 г. на ВКС, по гр.д. №
44/2020 г., ГК, I Г.О.)
Настоящият
състав намира, че ответниците Л. и Н. Б.са добросъвестни
владелци по смисъла на чл. 70 ЗС, защото са придобили имота на правно
основание, годно са ги направи собственици – с договор за продажба в нотариална
форма и без да занаят, че купуват от несобственик. Следователно същите имат на
основание чл. 72, ал. 3 от ЗС право на задържане на имота за подобрения, на
обща стойност 41 955 лв., поравно за всяка една от ответниците
(по 20 997,50 лв. за всяка от ответниците.)
Относно разноските
При този изход на спора, в полза на ищците
на основание чл. 78, ал. 1 ГПКследва да бъдат
присъдени сторените разноски в размер на 4 431,61 лв., деловодни разноски за
такси и адвокатско възнаграждение, съобразно представени списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО саморъчно завещание от 26.11.2014
г. на Е.Х.П., обявено с нот. д. № 15/2016 год., акт № 68, том 2, общ peг. № 1891/2016 год. от
нотариус И.Н., peг. № 040 на Нотариалната камара, вписано в АВ вх.р.№ 10579, том 3, д.67/2016
г., на основание чл.42, буква ”б”, вр.
чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като завещанието не е подписано от завещателя, по
исковете предявени
от М.М.С., ЕГН **********,***
и Л.И.П., ЕГН **********,***, представлявани от адв. С.Б.,***,
срещу
К.А.И., ЕГН **********,***, представляван от адв. В.Х.Б., гр. София, бул. „****, Е.Г.С., ЕГН **********,***,
П.П.С., ЕГН **********,***, Г.П.С. ЕГН **********,***, последните двама конституирани
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник П.Е.С., починал в хода на процеса, представлявани от адв. Д.К.,***, Н.К.Б., ЕГН ********** и Л.Н.Б. ЕГН **********,
двете с адрес ***, представлявани от адв. В.М.,***, надпартер.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.А.И., ЕГН **********,***, представляван от адв. В.Х.Б., гр. София, бул. „****, Е.Г.С., ЕГН **********,***,
П.П.С., ЕГН **********,***, Г.П.С. ЕГН **********,***, последните двама
конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник П.Е.С., починал в хода на процеса, представлявани от адв. Д.К.,***, по иска с правно основание чл. 124 ГПК,
че М.М.С., ЕГН **********,***
и Л.И.П., ЕГН **********,***, представлявани от адв. С.Б.,***,
са придобили правото
на собственост по наследство от Е.Х.П., върху
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.203.137.1.10,
находящ се в гр.София, район „Красно село“,
ул."****, апартамент 10, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.203.137 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД - 18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 110 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение с
площ от 5,75 кв.м. и таванско помещение от 12 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сграда: на същия етаж: 68134.203.137.1.11 и 68134.203.137.1.9; под
обекта: 68134.203.137.1.7., над обекта: няма, който обект е идентичен с
апартамент, находящ се в гр. София, район „Красно
село“, ул."****, с площ от 110 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня,
помещение за баня, клозет, при съседи: югозапад- улица, северозапад - Г., север
- А., североизток двор, от югоизток - жилищна кооперация, отгоре таван, отдолу П.С.З.,
заедно с избено помещение с площ от 5,75 кв.м. и таванско помещение с площ от
12 кв.м., заедно с 9/10 ид. части от общите части на
сградата и толкова ид. части от дворното място с
идентификатор 68134.203.137.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.Б., ЕГН ********** и Л.Н.Б.
ЕГН **********, двете с адрес ***, представлявани от адв.
В.М.,***, надпартер, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, че М.М.С., ЕГН **********,*** и Л.И.П., ЕГН **********,***,
представлявани от адв. С.Б.,***, са придобили правото на
собственост по наследство от Е.Х.П., върху
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.203.137.1.10,
находящ се в гр.София, район „Красно село“,
ул."****, апартамент 10, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.203.137 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18-50/20.06.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 110 кв.м., заедно с прилежащите
избено помещение с площ от 5,75 кв.м. и таванско помещение от 12 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: 68134.203.137.1.11 и
68134.203.137.1.9; под обекта: 68134.203.137.1.7., над обекта: няма, който
обект е идентичен с апартамент, находящ се в гр.
София, район „Красно село“, ул."****, с площ от 110 кв.м., състоящ се от
три стаи, хол, кухня, помещение за баня, клозет, при съседи: югозапад- улица,
северозапад- Г., север - А., североизток двор, от югоизток - жилищна
кооперация, отгоре таван, отдолу П.С.З., заедно с избено помещение с площ от
5,75 кв.м. и таванско помещение с площ от 12 кв.м., заедно с 9/10 ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от дворното място с идентификатор 68134.203.137 и
ОСЪЖДА ответниците да предадат владението върху гореописания недвижим имот.
ПРИЗНАВА в полза на Н.К.Б.,
ЕГН ********** и Л.Н.Б. ЕГН **********, двете с адрес ***, представлявани от адв. В.М.,***, надпартер, право
на задържане на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.203.137.1.10, находящ се в
гр.София, район „Красно село“, ул."****, апартамент 10, до заплащане на
сума в общ размер на 41 955 лв., поравно за всяка една от ответниците
(по 20 997,50 лв. за всяка от ответниците.),, представляваща стойността на направените подобрения в имот,
представляващи строително-монтажни работи за основен ремонт на апартамента.
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН **********, Е.Г.С., ЕГН **********, П.С., ЕГН **********, Г.П.С. ЕГН ********** (конституирани
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник П.Е.С.), Н.К.Б., ЕГН ********** и Л.Н.Б. ЕГН **********,
да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М.М.С.,
ЕГН ********** и Л.И.П., ЕГН **********, сумата от 4 431,61 лв. за съдебни разноски в настоящето производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: