РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „В” въззивен състав, в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 16544 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
– чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника „Т.С.“
ЕАД, срещу постановление от 31.10.2019 г. по изп. д. № 20197850400320 по описа
за 2019 г. на ЧСИ Л.М., рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е
намален размерът на адвокатското възнаграждение в полза взискателя от 350 лева
на 300 лева.
Жалбоподателят поддържа, че намаленият
от ЧСИ от 350 лв. на 300 лв. размер на адвокатското възнаграждение останал
прекомерно завишен, тъй като видно от обжалваното постановление същият
надвишавал сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като
включвал и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. Твърди, че в полза на взискателя следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение само за образуване на изп. дело /по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 2004 г./, но не и такова за процесуално представителство в хода на изп.
производство /по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г./. Сочи, че към момента
на изпращане на поканата за доброволно изпълнение било извършено само
действието по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на
взискателя, а след това други действия не били извършвани. Посочва, че
изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност, като
извършените от процесуалния представител на взискателя действия се състоят
единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Моли
обжалваният отказ да бъде отменен, а претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум от 200 лв. Направено е и искане да се разреши въпросът
по същество относно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира
разноски в настоящото производство.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя „Е..М.“ ЕООД, чрез адв. М.Л., в което се поддържа, че обжалваното
постановление на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и взискателя, мотивите на
частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изп. д. № 20197850400320 по описа за 2019 г. на ЧСИ Л.М., рег. № 785 в КЧСИ,
с район на действие СГС, е било образувано въз основа на подадена на 15.10.2019
г. молба от „Е..М.“ ЕООД,
чрез адв.Н.И.. С посочената молба взискателят е поискал от частният съдебен
изпълнител да образува изпълнително дело и да предприеме изпълнителни действия
по изпълнителен лист от 05.11.2018 г. по гр. д. № 9562/2017 г. по описа на Районен
съд – Пловдив. Претендирани били и разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 350 лева, съобразно договор за правна
помощ и съдействие. Към молбата бил приложен изпълнителен лист от 05.11.2018
г., с който „Т.С.“ ЕАД е било осъдено да заплати на Адвокатско сдружение
„Български правни услуги“ сума в размер на 452,75 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на М.Т.пред въззивната инстанция. Представено
било и споразумение за адвокатско възнаграждение от 10.10.2019 г., сключено
между взискателя и адвокатско съдружие „И.“. В споразумението е било
отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на 350 лв. следвало да бъде
изплатено по банков път по сметка на довереника от доверителя. Било представено
и кредитно нареждане от 15.10.2019 г. за кредитен превод за заплащане на сумата
от 350 лв.
С
представена на следващия ден – 16.10.2019 г. молба от взискателя, чрез адв. И.,
били оттеглени посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело
способи за събиране на вземането, като бил уточнен способът на изпълнението –
единствено запор на банковите сметки на длъжника.
На
16.10.2019 г., на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена на 21.10.2019 г., за заплащане на следните суми: 452,75 лв. – главница;
5,91 лв. – такси по издаването на изпълнителен лист; 350 лв. – разноски по
изпълнителното дело за процесуално представителство на взискателя, 241,03 лв. –
такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На
25.10.2019 г., длъжникът е подал възражение до ЧСИ срещу размера на
определените разноски по изпълнителното дело, с което се поддържа, че
претендираното адвокатско възнаграждение от 350 лв. не е съобразено с Наредба №
1 от 2004 г., тъй като не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство. Моли се същото да бъде намалено на 200 лв. Изложено е, че таксата по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ е прекомерна с оглед размера на
задължението и същата следва да бъде намалена.
С
обжалваното постановление от 31.10.2019 г. /надлежно съобщено на длъжника на 05.11.2019
г./ частният съдебен изпълнител е намалил размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 300 лв., както и съразмерно таксата по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В
деня на депозирането на частната жалба е подадена молба от взискателя, в която
е посочено, че с оглед бързина и процесуална икономия моли ЧСИ да намали
приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до
размера, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване и процесуално представителство на
изпълнителното дело.
Вследствие
на подадената молба, с разпореждане от 13.11.2019 г. ЧСИ е намалил размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение на 230 лв., съответно и таксата
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата
на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.
433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп.,
бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. В разглеждания случай молбата за
образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез
адвокат И., за представителната
власт на който са ангажирани надлежни доказателства.
Представено е споразумение за
адвокатско възнаграждение, сключено между
взискателя и Адвокатско съдружие „И.“. В споразумението е отбелязано, че уговореното възнаграждение в
размер на 350 лв. следва да бъде изплатено по банков път по сметка на довереника от доверителя, за което било
представено и преводно нареждане за
кредитен превод за посочената сума.
Съгласно
чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. В хода на изпълнителното производство освен
първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ от 15.10.2019 г., е подадена и
молба на следващия ден - 16.10.2019 г., с която пълномощникът на взискателя е
оттеглил изпълнителните способи, посочени в молбата за образуване и е направил
искане за извършване на изпълнителни действия – запор на банкови сметки. Следва
да се подчертае, че в молбата за образуване на изпълнително дело бланкетно са
посочени три различни способа за изпълнение – а именно моли се за налагане на
възбрани на имоти, запор на дружествени дялове и запор на движими вещи. Настоящият
съдебен състав приема, че доколкото още на следващия ден взискателят решава да
оттегли посочените в първоначалната молба изпълнителни действия и да насочи
изпълнението към банковите сметки на дружеството, допълнителната молба следва
да се разглежда по-скоро като уточнителна молба, с която се отстраняват
нередовности на молбата за образуване. При това положение,
пълномощникът на взискателя има право на адвокатско възнаграждение само за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата в размер
на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на
защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това
по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Във връзка с доводите на взискателя,
обективирани във възражението по чл. 436, ал. 3 ГПК, следва да се подчертае,
че депозирането на становища по въпроса за разноските, в частност адвокатския
хонорар, не следва да бъде вземано предвид, доколкото не представлява искане за
предприемане на изпълнителни действия. Въз основа на
гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е осъществена същинската
роля на адвоката за процесуално представителство и извършването на действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане.
По отношение на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ настоящият
съдебен състав приема следното:
Такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в
ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният
съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото
лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси
се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Подадената жалба е основателна и в частта, в която се
прави искане за намаляване на определената от ЧСИ Л.М., рег. № 785 в КЧСИ, с
район на действие СГС, по изп. д. № 20197850400320 пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ. Както се посочи, материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Ето
защо и съобразно т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в
размер на 54,33 лв. с включен ДДС при материален интерес от 452,75 лв.
По изложените съображения обжалваното постановление от 31.10.2019
г., следва да се отмени в частта относно начислено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя за горницата над 200 лв., както и по
отношение на начислената пропорционална такса по т. 26, б. "г" от
ТТРЗЧСИ при материален интерес от 452,75 /по изпълнителен лист, издаден на 05.11.2018
г. от Районен съд – Пловдив, V състав/ за горницата над 54,33 лв. с вкл. ДДС.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат разноски,
тъй като в такова производство - относно дължимостта и размера на разноските,
не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл.
81 ГПК не намира приложение /в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г.
по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г.
по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС/. Ето защо макар жалбата на
длъжника да е частично основателна, същият няма право на разноски в това
производство.
Така
мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на
длъжника „Т.С.“ ЕАД постановлението от 31.10.2019 г. по изп. д. №
20197850400320 по описа за 2019 г. на ЧСИ Л.М., рег. № 785 в КЧСИ, с което е
отказано намаляване на разноските по изпълнението, съответно в частта над 200 лв.
– адвокатско възнаграждение и в частта над 54,33 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.