Номер 13716.10.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.II. състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
Секретар:Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20205100500159 по описа за 2020 година
С Решение № 174/09.06.2020г., постановено по гр.д.№1619/2019г., К. районен съд е
признал уволнението на А. А. Я. , с ЕГН **********, извършено със Заповед
N520/15.11.2019г. на старши директор, направление „Човешки ресурси“ на „А.Б.“ ЕАД, гр.
С., за незаконно и е отменил Заповед N520/15.11.2019г. на старши директор направление
„Човешки ресурси“ на „А.Б.“ ЕАД гр.С. с ЕИК*, с която на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ,
вр. чл.345, ал.1 от КТ, считано от 18.11.2019г. е прекратено трудовото правоотношение на А.
А. Я. с „А.Б.“ ЕАД, гр. С.. Съдът е възстановил ищцата Я. на предишната й работа-
„Мениджър магазин” в Мтел Магазин К., понастоящем А1 магазин К., Б. 52, на „А.Б.“ ЕАД,
гр.С.. Първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество – работодател да заплати на
адв.Л.Р.С. от САК сумата 610 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ на ищеца А.Я., при условията на чл.38, ал.1 т.2, във вр.с ал.2
от ЗА. Осъдил е ответното дружество да заплати и по сметка на PC-К. държавни такси по
делото в размер на 60 лв., от които 30 лв. по иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ и 30 лв. по иска
по чл.344, ал.1 т.2 от КТ.
Производството е образувано по депозирана от ответника в първоинстанционното
производство „А.Б.” ЕАД въззивна жалба. В нея се излагат съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че решаващият съд съобразил, че срокът по чл.345, ал.1
от КТ започвал да тече от момента, в който работникът е узнал за възстановителното
решение, независимо, че впоследствие е получил съдебното съобщение за това. Неправилно
обаче съдът възприел доказателствата в тази насока и изградил неправилни фактически
изводи довели и до неправилни правни такива, като приел, че най- ранната дата, на която
ищцата Я. узнала за окончателното си възстановяване на работа е 08.11.2019 г. На тази
дата делото било върнато от КОС на КРС, и по депозираната от ищцата молба било
невъзможно районният съд да издаде препис от решението, преди физически делото да е
било върнато в неговото владение. В този аспект се твърди, че тъй като молбата на ищцата
била от 01.11.2019г., то следвало да се приеме, че това е датата, на която същата е узнала за
окончателното си възстановяване на работа. Както сам съдът констатирал, молбата била
подадена от адв. С., лично и като пълномощник на Я., и с нея се искало издаване на препис
от влязлото в сила решение и издаване на изпълнителен лист за всички присъдени суми по
спора. В този смисъл необосновано звучало твърдението, че някой ще иска издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение, без да е наясно, че такова
съществува и че то е в негова полза. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение. Претендира и присъждане на направените по делото
1
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно ЗПП.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата
по същата А.Я., в който се излагат съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание, жалбодателят „А.Б.” ЕАД, чрез процесуален представител -
юрисконсулт, поддържа въззивна жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба Я., чрез процесуалния си
представител, оспорва същата. Претендира присъждане на възнаграждение, съгласно чл.38
от ЗА, за осъществената й пред възззивната инстанция адвокатска защита.
Въззивният съд по повод депозираната въззивна жалба, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищцата-
работник А.Я. срещу ответника-работодател „А.Б.” ЕАД, гр. С., искова претенция,
съставляваща обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за
незаконно уволнението й със Заповед N 520/15.11.2019г., издадена на основание чл.325, ал.1
т.2 от КТ, вр. чл.345, ал.1 от КТ, и с която се прекратява трудовото й правоотношение с
ответника поради неявяване без уважителни причини на работата, на която е възстановена, и
за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност.
В производството ищецът А. А. Я. твърди, че по силата на влязло в сила съдебно
Решение N 364/29.08.2018г., постановено по гр.д. N 1063/2015г. на РС-К., уволнението й,
извършено със Заповед N 40/19.06.2015г. е признато за незаконно, с отмяна на заповедта за
уволнение, като е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър
магазин“ Мтел Магазин, Регион „Южен централен 3“, Зона „Юг“, Дирекция „Директни
продажби“ в „А.Б." ЕАД, както и, че на 13.11.2019г. след справка в гражданското
деловодство на PC-К. узнала, че съдебното решение е влязло в сила. На същата дата внесла
уведомление вх. N 7176/13.11.2019г. до работодателя чрез двамата изпълнителни директори
, че по реда на чл.345 от КТ ще се яви на работа на 18.11.2019г. в 14.00 ч. в Централно
управление на „А.Б.“ ЕАД по адреса на управлението в гр.С. за изготвяне на протокол за
встъпване в длъжност и заемане на предишната длъжност, като съобщението по чл.345, ал.1
от КТ, изходящо от РС-К., за възстановяването й на работа, получила на 15.11.2019г. След
като в посочените по-горе час и място се явила лично, както и с представител на ФСО при
ФС „Подкрепа“ и адвокат, представители на работодателя й-старши мениджър „Оперативно
управление на персонала“ и директор дирекция „Правна и регулаторна политика“ й връчили
Заповед N 530/15.11.2019г. за възстановяване на заеманата предишна длъжност, предала им
трудовата си книжка за вписване по реда на чл.346 от КТ на настъпилата промяна при
признаваме на уволнението за незаконно, както и екземпляр от ЕР N 1035 от
050/20.03.2019г. на ТЕЛК, при запознаването с което заповедта за възстановяването й била
иззета от посочените представители, които й връчили нова Заповед N 520/15.11.2019г., по
2
силата на която трудовото правоотношение се прекратявало на основание чл.325, ал.1 т.2 от
КТ, вр. чл.345, ал.1 от КТ поради неявяване без уважителни причини за заемане на работата,
на която е възстановена.
Ответникът „А.Б.“ ЕАД гр.С., с депозирания си отговор по чл. 131 от ГПК оспорва
исковете при възражение, че уволнената на 01.11.2019г. е знаела за влязлото в сила съдебно
решение, с което е възстановена на работа, видно от подадена от изрично упълномощената
адв.С. в РС- К. на същата дата молба за издаване на изпълнителен лист за разноски по
делото в полза на ищеца и на адв.С.. И че това й знание определяло обстоятелството, че
двуседмичният законов срок изтекъл на 15.11.2019г., а Я. се явила на работа едва на
18.11.2019г., като соченото в исковата молба уведомление от 13.11.2019г. постъпило при
ответника чрез трето лице, а не чрез лично явяване на ищеца.
Не е спорно в производството, че с влязлото в сила съдебно Решение N
364/29.08.2018г., постановено по гр.д. N 1063/2015г. на PC-К. уволнението на ищеца Я. със
заповед N 40/19.06.2015г. е признато за незаконно, с отмяна на заповедта за уволнение, като
е и възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър магазин“ Мтел
Магазин, Регион „Южен централен 3“, Зона „Юг“, Дирекция „Директни продажби“ в „А.Б.“
ЕАД. По реда на инстанционния въззивен и касационен контрол решението е влязло в сила
на 24.10.2019г. Безспорно е и, че на дата 13.11.2019г. при ответника е входирана молба на
ищеца, с която го уведомява, че на основание чл.345, ал.1 от КТ ще се яви на 18.11.2019г. в
централното му управление в гр.С. за изготвяне на протокол за встъпване на длъжността, на
която е възстановена, и за вписване на незаконността на уволнението й в трудовата книжка,
както и, че на посочената дата Я. се е явила и й е връчена Заповед N 520/15.11.2019г. на
компетентния съгласно изрична заповед, старши директор на направление „Човешки
ресурси“, издадена на основание чл.325, ал.1 т.2, вр. чл.345, ал.1 от КТ, за прекратяване на
трудовото й правоотношение поради неявяването й в срока по чл.345, ал.1 от КТ за заемане
на длъжността, на която е възстановена, без уважителни причини.
Настоящата инстанция, съобразно правомощията си, посочени в разпоредбата на
чл.269 от ГПК констатира, че проверяваният съдебен акт е валиден и допустим. Относно
правилността на обжалвания първоинстанционен акт, следва да ограничи своя въззивен
контрол само досежно доводите, посочени във въззивната жалба, а именно от кога тече
законовият двуседмичен срок по смисъла на чл.345, ал.1 от КТ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.345, ал.1 от КТ при възстановяване на
работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може
да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви
на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съгласно пък
чл.325, ал.1 т.2 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да
дължи предизвестие, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за
незаконно и бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я
3
заеме в срока по чл. 345, ал. 1. Константната съдебна практика приема, че законовият срок
тече от получаване на съобщението на компетентния съд за влязлото в сила съдебно
решение за възстановяване на работа на уволнения, а ако не е изпратено такова съобщение-
от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа, а ако е узнал
по друг начин, независимо от впоследствие полученото/неполучено съобщение от съда,
срокът тече от узнаването, когато узнаването е установено по несъмнен начин, освен ако
този срок не е спазен по уважителни причини. В смисъла на изложеното и решение №
1/25.01.2018г. по гр.д.№1892/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 228/29.09.2016г. по гр.д. №
1559/2016г.на ВКС, IV г.о., решение № 440 10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. на IV гр.отд.
на ВКС, решение № 361/21.12.2012 г по гр.д.№> 105/2012 г. на III гр.отд. на ВКС, решение
№ 298/28.04.2010 г. по гр.д.№> 3972/2008 г. на IV гр.отд. на ВКС и решение №
179/26.05.2014 г. по гр.д.№ 7263/2013 г. на IV гр.отд. и др.
В казуса съобщение за възстановяване по чл.345, ал.1 от КТ, ищецът Я. получава на
15.11.2019г. Съобщението й е връчено лично в деловодството на РС-К., след като е изведено
на дата 14.11.2019г. Преди тази дата, на 05.11.2019г., в 09.06 ч., в PC-К. е постъпила молба с
вх. N 10228 от адв.Л. С., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. А. Я. , за
издаване на заверен препис от влязло в сила решение по гр.д. N 1063/2015г. и
присъединеното към него гр.д. N 972/2018г. на PC-К., и за изпълнителен лист за
присъдените в тяхна полза с решението суми. Молбата съдържа изричното волеизявление
на адв.Л. С. за упълномощаване на доверителката й А. А. Я. да получи издадения в полза на
адвоката изпълнителен лист. Молбата е администрирана от съдията-докладчик на
05.11.2019г. Така настоящата инстанция, съобразявайки и цитираната в предходен абзац
съдебна практика приема, че най-ранно доказаната дата на узнаване на съдебното решение е
датата 05.11.2019 г., на която изрично упълномощеният адвокат на ищеца в нарочна молба,
депозирана пред компетентния първоинстанционен съд- КРС, е обективирал това си знание.
В този аспект приема изцяло и изложените от решаващия съд доводи, че макар молбата на
адв. С. да е датирана от нея на 01.11.2019г., то знанието на адвоката за решението не е
релевантно за знанието на представляваната от адвоката страна, доколкото Я. едва чрез
депозиране на 05.11.2019 г. на изричната си молба, е официализирала това си знание, и
който момент е миродавен в казуса. Именно поради това срокът по чл.345,ал.1 от КТ, течащ
от 05.11.2019 г., определено не е изтекъл към 18.11.2019г., на която дата не се спори, че
възстановената Я. се е явила, за да заеме длъжността си. Поради това не са и налице
предпоставките за уволнение на ищеца на основание чл.325, ал. 1 т.2 от КТ, което прави
процесното уволнение незаконно, и като такова същото правилно от решаващият съд е
отменено с възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Казано в заключение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия
въззивен контрол, с оглед на своя краен резултат, се явява правилно, поради което следва да
бъде потвърдено, но по изложените в настоящото производство съображения.
При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани от ответника по
въззивната жалба и се доказва извършването им под формата на адвокатско възнаграждение,
4
дължимо се на основание чл.38 от ЗА в установения, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г.
размер от 610 лв., то присъждането им се следват.
Ето защо, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174/09.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 1619/2019 г. по
описа на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА "А.Б." ЕАД, с ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр.С. *, район И.,
ул.К. N 1, да заплати на адв.Л.Р.С. от С. Адвокатска колегия, с адрес на адвокатска кантора
гр.С., ул.Ангел Кънчев N 2, ет.5, офис 501, сумата от 610 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана пред въззивната инстанция безплатно адвокатска помощ на
ответницата по въззивната жалба А. А. Я. , с ЕГН **********, при условията на чл.38, ал.1
т.2, вр. ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. Б.,
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5