№ 68
гр. Сливница, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. В. ВЛ., с ЕГН **********, от гр. .............,
чрез адв. Д. от САК, която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва
наказателно постановление № 237/30.06.2021 г., издадено от инж. С. Ц. Т. -
директор на Регионална дирекция по горите - София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т.1, пр. 2 от ЗГ, във вр чл. 62, ал.5,
т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явяв, но се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна РДГ- София се представлява от юрисконсулт
Сариев, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбоподателката Д. В. ВЛ. заемала длъжност лесничей при ТП ДГС -
Сливница и съгласно заповед № РД-07-43 от 07.06.2018 г. на Директора на ТП
ДГС - Сливница била оправомощена да издава позволителни за сеч за горски
територии държавна собственост в обхвата на стопанството или за горки
територии, за които има сключен договор за управление. На 19.06.2020 г. в
качество си на лесничей и въз основа на посочената заповед,
жалбоподателката издала 5 броя позволителни за сеч с № 0533651 от
02.01.2020 г., № 0533730 от 02.01.2020 г., № 0536201 от 07.01.2020 г., №
1
0557795 от 21.05.2020 г. и № 0557803 от 21.05.2020 г. в полза на лицето Росен
Станимиров, представител на фирма „Дърводобив Брезник“ ЕООД. Със
заповед № ЗАП-806/07.10.2020 г. на ИД на ИАГ е била отнета регистрацията
на посочената фирма за извършване на дърводобивни дейности по чл. 241 от
Закона за горите.
На 10.03.2021 г. свидетелите Н. АНГ. Н., С.Х. П. и В.С. Н. - служители
при РДГ - София извършили проверка по документи в сградата на ТП ДГС -
Сливница в гр. Сливница, ул. „Александър I Батенберг“ № 2. При проверката
свидетелите установили, че жалбоподателката в качество си на лесничей била
издала посочените по-горе 5 бр. позволителни за сеч. За извършената
проверка бил съставен протокол от 10.03.2021 г.
На 10.03.2021 г. свидетелят Н. АНГ. Н., на длъжност главен експерт при
РДГ - гр. София, в присъствието на свидетеля при установяване на
нарушението Валентин Седевчев Н. и С.Х. П., съставил на жалбоподателя
АУАН сериен № 003601/10.03.2021 г., за това че в качеството си на лице по
чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ е издала позволителни за сеч с с № 0533651 от
02.01.2020 г., № 0533730 от 02.01.2020 г., № 0536201 от 07.01.2020 г., №
0557795 от 21.05.2020 г. и № 0557803 от 21.05.2020 г., като е посочила Росен
Станимиров, получил позволителното за сеч и представител на „Дърводобив
Брезник“ ЕООД. Отразено е в АУАН, че нарушението е извършено на
19.06.2020 г. Актосъставителят приел, че по този начин жалбоподателката е
нарушила чл. 257, ал. 1, пр. 1, т.1, пр. 2 от ЗГ, във вр чл. 62, ал.5, т.1 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Актът бил предявен на
нарушителя за запознаване, като същият го подписал с възражения. В срок
постъпили и писмени възражения от жалбоподателката.
Въз основа на така съставения АУАН, на 30.06.2021 г. инж. С. Ц. Т. -
директор на Регионална дирекция по горите - София издал атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства- АУАН серия № 003601/10.03.2021 г.,
протоколи с вх. № 06-05-44 от 10.03.2021 г., вх. № 06-05-45 от 10.03.2021 г.,
вх. № 06-05-46 от 10.03.2021 г., разписка, заповед № РД-07-43 от 07.06.2018
г., постановление за отказ да се образува ДП от 24.06.2021 г. на РП-Сливница,
заповед РД 49-199 от 16.05.2011 г., заповед № ЗАП-806 от 07.10.2020 г.,
заповед № ЗАП-795 от 07.10.2020 г., както и от гласните доказателствени
средства- показанията на свидетелите Н. АНГ. Н., С.Х. П. и В.С. Н..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра и на показанията на двамата разпитани в хода на
съдебното следствие свидетели, доколкото същите са непротиворечиви и
2
установяват обстоятелствата, от значение за предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в
хода на образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по
своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява,
че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при
извършването или установяването на нарушението. Спазени са
процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за
запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа - АУАН
и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН,
съответно издаване на НП.
В АУАН, съответно в НП се твърди основно, че жалбоподателката е
издала позволително за сеч в нарушение на закона, а нарушените разпоредби
се твърди да са чл. 257, ал. 1, пр. 1, т.1, пр. 2 от ЗГ, във вр чл. 62, ал.5, т.1 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. По съществото на
нарушението следва да се съобрази, че в разпоредбата на чл. 257, ал. 1, пр. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗГ е предвидено наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице, което изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Според 62, ал.5, т.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите лицето, издало позволителното за сеч, следва
да извърши освидетелстване на сечището в срок до седем дни и за случаите,
3
когато лицето, на което е издадено позволителното за сеч по чл. 108, ал. 2 от
Закона за горите е отписано от публичния регистър на Изпълнителна агенция
по горите по чл. 235 от Закона за горите.
На първо място - в описанието на нарушението и обстоятелствата по
извършването му, както в АУАН, така и в НП, е посочено, че жалбоподателят
в качеството на длъжностно лице, без да е конкретизирано словесно какво е
това качество, е наказана за неизпълнение на задължение, което ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в случая Наредба №
8/2011 г. за сечите в горите вменяват именно на такова лице. Освен това
цитираната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от ЗГ не е и достатъчно прецизирана,
тъй като същата формира четири различни категории лица, посочени в т. 1, т.
2, т. 3 и т. 4 на цитираната разпоредба от ЗГ, които имат право да издават
позволително за сеч, което внася още по - голяма неяснота към коя от тези
категории попада наказаният. Макар и страните по делото да не спорят, че
жалбоподателя е лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ, то в случая като не е посочено
изрично и ясно какво точно качество има наказаният, което да съответства на
някоя от хипотезите по чл. 180, ал. 1 т. 1-т. 4 от ЗГ, актосъставителят и АНО
са възпрепятствали възможността на съда да се произнесе по същество на
спора, защото преценката за законосъобразността на НП следва да изведе
именно от съдържанието му, а не чрез тълкуване или въз основа на събиране
на доказателства в тази насока, тъй като е недопустимо пред настоящата
въззивна инстанция да се установяват липсващи, респ.недостатъчно
прецизирани в атакувания акт на АНО елементи от състава на
адм.нарушение.
На следващо място - фактическото описание на деянието както в АУАН,
така и в НП е непълно, тъй като в него не е отразен и друг съществен елемент
от състава на нарушението, какъвто несъмнено е времевата граница на 7-
дневния срок за съставяне на протокола за освидетелстване, считано от датата
на отписване от публичния регистър на ИАГ по чл.235 ЗГ на лицето,
получило позволителното за сеч, който представлява лице по чл. 108, ал. 2 от
ЗГ, на което е издадено въпросното позволително за сеч, доколкото
вмененото на жалбоподателя деяние се състои в неспазване на установения
срок за издаване на протокол за освидетелстване на сечището. Посочено е
единствено, че протоколите за освидетелстване на сечищата са съставени
4
през м. октомври 2020 г., но в съставения АУАН и в издаденото НП не е
отразена датата на отписване от публичния регистър на ИАГ по чл.235 ЗГ на
лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, която по смисъла на чл. 62, ал. 5, ал.1, т. 1 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, се счита за начален момент на
визирания като неспазен 7-дневен срок. Т.е. не е посочен нито началният,
нито крайният момент на 7-дневния срок, поради което от описанието на
деянието не може да се установи дали е налице освидетелстване на сечището
в рамките на срока или е извън него. Безспорно правото на защита на
санкционираното лице е нарушено, тъй като то следва да се защитава срещу
фактите, не срещу тяхната правна квалификация, а в случая в НП и в АУАН
такива не са посочени. Също така, тяхната липса поставя в невъзможност
съдът да извърши преценка дали освидетелстването е било извършено в
установения срок.
По делото е представена и заповед № ЗАП-806/07.10.2020 г. на ИД на
ИАГ, с която е била отнета регистрацията на посочената фирма за извършване
на дърводобивни дейности по чл. 241 от Закона за горите и е наредено
отписването на „Дърводобив Брезник“ ЕООД от публичния регистър на ИАГ.
Посочената заповед обаче подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването й по реда на АПК и следователно към датата на издаването на
позволителното за сеч посочената заповед не е била влязла в сила. Освен това
тази заповед не подлежи на незабавно изпълнение. От това следва, че към
датата на издаване на позволителното за сеч „Дърводобив Брезник“ ЕООД
все още не е било отписано от публичния регистър на ИАГ и е отговаряло на
условията по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Следователно жалбоподателката не е издала
позволителното за сеч неправомерно.
От изложените по-горе доводи се налага извод, че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено, доколкото неправилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 400 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с
оглед изхода на делото. Насрещната страна е направила възражение за
5
прекомерност, което съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения намира за основателно и възнаграждението следва да бъде
намалено на 300 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, вр. чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 237/30.06.2021 г.,
издадено от инж. С. Ц. Т. - директор на Регионална дирекция по горите -
София, с което на жалбоподателя Д. В. ВЛ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
257, ал. 1, пр. 1, т.1, пр. 2 от ЗГ, във вр чл. 62, ал.5, т.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - София, адрес гр. София,
ул. Аксаков № 14, да заплати на Д. В. ВЛ., ЕГН **********, сумата от 300
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6