О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №466
гр.Силистра, 07.10.2015г.
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета
година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Стефка Димитрова, разгледа
постъпилото адм.дело №136 по описа на
съда за 2015г. и установи, че не е редовно сезиран, поради което следва
да даде указания на жалбоподателката за уточняване на
предмета на търсената съдебна защита, по следните съображения:
Постъпила е „жалба” от ***, която не е
насочена срещу административен акт, акт на орган по изпълнението, респ.
действия или бездействия на администрацията,което я поставя извън предметния
обхват на АПК.
Изразено е недоволство от
начина на принудително изпълнение на заповед на орган на ДНСК за премахване на
незаконен строеж „лятна кухня” в имота на жалбоподателката,
с твърдения за причинени имуществени вреди „хиляди
левова материална загуба, щети”, както и за неимуществени такива, описани
като „тежък психически тормоз за цялото
семейство”. Направен е опит за конкретизиране произхода на твърдените
материални щети: „поради некомпетентното
вмешателство на *** от РО”НСК”-Силистра и работник от фирмата-изпълнител, като
влязоха в шахтата и повредиха водната инсталация - растенията ми изсъхнаха без
вода, останахме без условия за живот - без вода, без кухня, баня и тоалетна, сумати покъщнина се повреди, счупи, разход на вода от
теча.” Не е изведено някакво самостоятелно искане до съда, но горните
твърдения сочат на претенция за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица от системата на администрацията на ДНСК, която
обаче не е индивидуализирана по размер, нито е формулирано искане за осъждане
на юридическото лице /арг. чл.205 АПК/, в чиято
структура са длъжностните лица, причинили вредите, по смисъла на чл.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
Налице е и една друга група оплаквания, базирани на
твърденията, че служител на ДНСК и работник на фирмата-изпълнител са повредили
водната инсталация на целия имот, което е довело до неговата пълна неизползваемост-
на дворното място и на жилищната сграда. В тази връзка се настоява да бъде
задължен органа по изпълнение на заповедта за премахване на незаконно
построената „лятна кухня”, да отстрани от терена останалата част от плочата и
стените и да изхвърли отпадъците, както и да бъде задължен да поправи водната
инсталация. Последното сочи на търсена защита срещу неоснователни бездействия
на администрацията по реда на чл. 256 и чл.257 АПК, като първата разпоредба
предвижда подаване на искане до органа за извършване на горепосочените действия
/поправяне на водна инсталация; премахване на плочата, върху която е била
базирана въпросната „лятна кухня”, както и твърдените „недопремахнати”
стени/ в 14-дневен срок, след което бездействието може да се обжалва пред АС.
Релевираните с „жалбата” действия
и бездействия на администрацията на ДНСК са нормирани с Наредба №13/23.07.2001г за принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол /Обн.ДВ,бр.69/07.08.01г.,изм.и
доп. ДВ,бр.20/2014г./, издадена по законовата делегация от чл.225 ал.4 ЗУТ. Съгласно
чл. 12 ал.1 от нея, премахването на незаконния строеж се извършва след
преустановено захранване с вода, електрическа енергия и т.н.,а окончателното
почистване на строителната площадка от строителни отпадъци, получени при
премахването на незаконния строеж, и възстановяването на терена, се извършва от
общината по местонахождението на строежа, за сметка на адресата на заповедта,
видно от чл.14 Наредба №13/01г. Разпоредбата на чл.15 от с.н. гласи, че за
извършените разходи по премахването се съставя протокол от представители на
ДНСК и изпълнителя, въз основа на който се издава заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 от ГПК.
В тази нормативна рамка се разполагат твърдените с
жалбата действия и бездействия на длъжностни лица на ДНСК, но при неформулирано
искане, съдът е изправен пред невъзможността на определи предмета на търсената
защита, което препятства движението на жалбата.Сезираният АС гр.Силистра не е
разпределител „по компетентност” на оспорванията на
гражданите, както и няма задължение да им „адвокатства”, но в изпълнение на
принципа за засиленото служебно начало в административното правосъдие и с оглед
удостовереното затруднено материално и семейно положение на жалбоподателката,
намира за справедливо да й даде указания за изправяне на посочените по-горе нередовности. Налице е приложното поле на чл.158 ал.1 АПК,
воден от което съдът
Р А З П О Р Е Д
И :
Оставя БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на ***, като при условията
на чл.158 ал.1 АПК й УКАЗВА, че следва,
в 7-дневен срок от получаване на настоящото определение, да уточни с писмена
молба, предмета на търсената защита, която
-
ако е по ЗОДОВ, налага индивидуализиране на исковата претенция за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на органи на
държавата или общината, или техни длъжностни лица, по размер, вид на вредите -
имуществени, неимуществени, в какво са се изразили всяка една от тях, кой е
надлежният ответник по евентуалния иск, съгласно чл.205 АПК?;
-
ако е по чл.256 и чл.257 АПК, налага представянето на доказателства, че съответният
задължен орган е бил поканен от жалбоподателката да
извърши дължимото, според нея, действие и в 14-дневен срок след това не го
направил, като се съобразят обсъдените по-горе разпоредби на чл.10-чл.15 от
Наредба №13/ 23. 07. 2001г. на МРРБ.
При неизпълнение в срок
на дадените указания, жалбата ще бъде оставена без разглеждане на основание
чл.158 ал.3 АПК,а производството по делото - прекратено.
В изпълнение на предходни указания на
съда, с молба вх.№719/06.10.15г. жалбоподателката е
депозирала доказателства относими към заявеното
искане по чл.83 ал.2 ГПК, представляващи: разпореждане за отпускане на
инвалидна пенсия, издадено от ТП на НОИ гр.Силистра, видно от което е, че ***
получава пенсия в размер на 139.78 лв.; две ЕР на ТЕЛК-Силистра, които
удостоверяват степента на трайно намалената работоспособност на жалбоподателката и обстоятелството, че синът й *** е в
много тежко здравословно състояние, определен му е 96% ТНР, с чужда помощ и
дата на инвалидизация - 10.09.1996г., която е пожизнена,т.е.
не се очаква подобрение на състоянието му. Подадената молба за освобождаване от
държавни такси и разноски по делото на основание чл.83 ал.2 ГПК, се явява
основателна. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че съпругът на ***
е също безработен и получава социална пенсия, като и двете пенсии в семейството
са с нисък размер, значително под минималната работна заплата за страната. Отделно
от това, с молбата е декларирано обстоятелство, че съпрузите притежават жилище
от 50 кв.м., в което живеят с болния си син, за когото полагат ежедневни грижи
и имат общо 20 дка земеделски земи. Следователно, от жилищния имот не е налице
свободна площ, от която семейството би могло да реализира допълнителен доход
под формата на наем, а единствените регулярни месечни доходи са двете пенсии. Налице
са безспорно установени фактите: жалбоподателката не
полага труд срещу възнаграждение; получава инвалидна пенсия в размер от 139.78
лева;с влошено здравословно състояние е от повече от 10 години, грижи се за болния
си син, който е с много висок %ТНР, което в съвкупност попълва изискването на
чл.83 ал.2 ГПК „физическото лице няма
достатъчно средства да ги заплати”. Последното налага извод за
основателност на молбата за освобождаване от такси и разноски за делото, воден
от което, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА ***, с ЕГН:***, от
заплащане на държавни такси и разноски в съдебното производство по
административно дело №136/2015г. по описа на АС гр.Силистра.
Препис
от определението да се връчи на жалбоподателката по
реда на чл.137 АПК, за проследяване на сроковете при изпълнение на указанията
на съда.
СЪДИЯ: