Определение по дело №1038/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано по протест от прокурора към Районна П. Р., депозиран пред съда срещу Присъда № 1603/17.07.2008г., постановена по НОХ дело № 222/2008г. по описа на Районен съд Р..

Направените оплаквания от представителят на държавното обвинение по протеста са за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като прокурорът моли въззивния съд да я отмени изцяло и признае подсъдимата И. С. А. за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение с обвинителния акт по делото – за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК. Доводите в подкрепа на поддържаното искане са посочени в допълнителния протест по делото. Наведени са от представителят на държавното обвинение съображения, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства подкрепящи обвинителната теза, като съдът незаконосъобразно е отказал да кредитира част от тях. В тази връзка възразява се от прокурора изготвил допълнителния протест, че изводите на съда при преценката на доказателствения материал са погрешни и се основават на превратно тълкуване на събраните доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка. Прокурорът застъпва тезата, че неоснователно съдът е отказал да събира доказателства поискани от обвинението – за назначаване на допълнителна съдебно техническа експертиза по делото, въз основа на данни за действуващия подробен устройствен план на кв. 152 от град Р.. Така в крайна сметка изводите на съда въз основа на изграденото му вътрешно убеждение, не кореспондират на доказателствената съвкупност по делото.

В съдебното заседание прокурорът от О. П. Б. поддържа депозирания протест на основанията посочени в него, като моли съда да отмени атакуваната присъда на първоинстанционния съд и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна в осъществяването от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 311 ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт по делото. Акцентира се от представителят на държавното обвинение че всички елементи от обективна страна на престъплението в което А. е обвинена са безспорно налице. Така същата към момента на изпълнителното деяние е била длъжностно лице по смисъла на закона, като е заемала длъжността “Главен архитект” на Община Р., в каквото качество е подписала издадения от нея официален документ. Прокурорът от О. П. Б. не споделя изводите на първоинстанционния съд постановил протестираната оправдателна присъда, че не са налице достатъчно и убедителни доказателства установяващи виновното поведение на подсъдимата. Към момента на издаваната скица и разрешително за строеж, тя е била запозната със задълженията си съобразно длъжностната характеристика за длъжността и – “Главен архитект” на Община Р., като е съзнавала че издадената от нея скица и разрешение за строеж не съответства на действуващия към този момент ПУП и въпреки това са посочени различни граници на имота, не съответстващите на действителните на място. Така поддържа се от обвинението твърдението, че подписвайки и издавайки тази скица на молителя, А. съзнателно е удостоверила с нея неверни обстоятелства в издадения официален документ да послужи на молителя.

Защитникът на въззиваемата А. – адвокат П., оспорва протеста на районна П. Р., като счита същият за формален и немотивиран, доколкото в него не е посочено нито едно обективно доказано обстоятелство което да обосновава обвинението за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК от обективна и субективна страна. Адвокат П. изказва съжаление, че когато е поел защитата е очаквал че делото ще бъде прекратено от прокурора поради липса на доказателства за престъпление още на досъдебното производство, но в последствие неговата подзащитна е следвало да изтърпи неудобствата да участва и да се защитава във всички фази на наказателния процес, като моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В последната си дума пред въззивния съд, въззиваемата А. моли съда да потвърди присъдата на Районен съд Р..

За да се произнесе, ОС съобрази следното:

С протестираната Присъда № 1603 от 17.07.2008г. по НОХ дело № 222/2008г. по описа на Районен съд Р., съдът е признал подсъдимата – И. С. А. от град С., за НЕВИНОВНА по повдигнатото срещу нея обвинение за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, заради това, че на 05.05.2004г., в град Р., Б. област, като длъжностно лице – Главен архитект на Община Р., в кръга на службата и, съставила официален удостоверителен документ с невярно съдържание – Скица № 481/05.05.2004г. относно обстоятелства, че регулационните граници на недвижим имот ХІІа, съвпадат с тези от подробния устройствен план на кв. 152 по плана на град Р., с цел да бъде използван този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, поради което на основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд я е оправдал по повдигнатото срещу нея обвинение, след като я е признал за невиновна.

В мотивите към така постановената присъда, първоинстанционния съд след анализа на установената по делото фактическа обстановка, е счел че фактите посочени в обвинителния акт по делото се доказват по безспорен и несъмнен начин в хода на съдебното следствие. При изложението на правните си съждения, първоинстанционният съд е признал на подсъдимата качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б.”а” от НК, като е приел за установено въз основа на доказателствената съвкупност, че от обективна страна са налице всички обстоятелства обосноваващи повдигнато обвинение за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК. Така А. е имала правомощията да издаде процесната скица, съставляваща истински официален документ с удостоверителна доказателствена сила за обстоятелствата отразени в нея, като е подписала скицата в качеството и на Главен архитект и в рамките на компетенциите си, съобразно трудовия и договори длъжностната и характеристика, за да послужи същата за издаване и на разрешение за строеж на ограда по границите на урегулирания имот № ХІІа със съседния му имот. Решаващият съд въз основа на възприетите изцяло от първата инстанция изводи на експерта по изготвената съдебно техническа експертиза в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства по делото, е приел за безспорно установено и обстоятелството, че удостоверените в скицата граници на имот № ХІІа по плана на град Р. в кв. 152, са обективно неверни. Така при формирането на вътрешното си убеждение въз основа на събраните по делото доказателства, първостепенният съд е достигнал до извода за доказаност на повдигнатото обвинение от обективна страна. Изхождайки обаче от логическото съждение основано на правно релевантните факти по делото, съдията от Районен съд Р. е стигнал до извода, че подсъдимата към момента на подписването на изготвената от свидетелката К. скица, не е знаела че отразените в тази скица обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение и са неверни. Така обвинението е останало недоказано от субективна страна, като липсва както пряк умисъл към осъществяването на изпълнителното деяние, така и съзнанието за наличието на специалната цел – този документ да послужи като удостоверяване на обстоятелствата отразени в скицата за построяването на ограда между двата имота. Липсват доказателства за наличието на пряк умисъл у подсъдимата към осъществяването на престъплението за което е обвинена, като това е послужили като основание на първоинстанционния съд на основание чл. 304 от НПК да я признае за невиновна за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на прокурора в депозирания пред съда протест, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като обсъди установените правно релевантни факти относно основния предмет на доказване по делото, извърши цялостна служебна проверка на обосноваността, законосъобразността и справедливостта на атакуваната присъда, в съответствие с правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 314 ал.1 от НПК, излага следните правни съображения:

Протеста на прокурора от Районна П. Р. е процесуално допустим, тъй като същия е депозиран пред съда в срока по чл. 319 от НПК, формално същия има изискуемата от закона форма и съдържание, като е подписан от прокурора който го е изготвил и се поддържа пред въззивния съд от представителят на О. П. Благоевград, на основанията посочени в него, като не е оттеглен в срока и по реда на чл. 324 от НПК. Представителят на държавното обвинение има правото да протестира постановената от първоинстанционния съд присъда, тъй като със същата подсъдимия е бил оправдан на основание чл. 304 от НПК по повдигнатото срещу него обвинение, а пред първата инстанция е поддържано становище за виновност на подсъдимата по повдигнатото срещу нея обвинение.

Съгласно разпоредбите на чл. 305 и чл.301 от НПК, решаващият съд е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени средства и какви са правните съображения за взетото решение.

Фактическите изводи на Районен съд Р., базирани на цялостния анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, са абсолютно правилни, като с оглед на установената обективна обстановка по делото, не се налага същите да бъдат ревизирани от въззивната инстанция. Правилно решаващият съд след като на основание чл. 371 т.1 от НПК е ценил процесуалната годност и съдържание на събраните на досъдебното производство доказателства и след като е събрал и нови такива в хода на съдебната фаза, е приел въз основа на доказателствената съвкупност за установени и доказани фактическите твърдения изложени от прокурора в обвинителния акт по делото. От настоящата въззивна инстанция напълно се подкрепят доводите на първостепенния съд, че безспорно се установява и доказва по делото качеството на подсъдимата на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК. По силата на приетите като писмени доказателства Трудов договор № 388/02.10.2000г. и Допълнително споразумение към трудов договор от 16.03.2001г., А. е била в трудово правни отношения с Община Р., като е заемала длъжността Главен архитект. Съобразно длъжностната и характеристика освен задължението да познава основно кадастралния, застроителния и регулационен план на общинската територия и законовите норми които уреждат тази материя, подсъдимата е имала и задължението да организира, контролира и ръководи дейността по изготвянето на кадастъра, регулационните и архитектурните планове на общината, както и да организира проучването и решаването на постъпили молби, жалби, сигнали и предложения на гражданите в отдела в който работи.

Районният съд правилно е приел за установени обстоятелствата които е посочил в мотивите към постановения съдебен акт, като се е позовал на доказателства събрани по установения в НПК ред, съобразно разпоредбата на чл. 104 от НПК. Изпълнени са задълженията на съда съгласно чл. 13 ал.1, чл. 107 ал. 3 и чл. 106 от НПК, който е направил подробен анализ на всички събрани доказателства, изложил е убедителни и логически съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, като пълно и всестранно е разкрил обективната истина по делото, обсъждайки както доказателства в подкрепа на обвинението така и тези събрани в подкрепа на защитата. Изводите на съда при формирането на вътрешното му убеждение за липсата на данни относно вината и наказателната отговорност на подсъдимата по повдигнатото срещу нея обвинение, съображенията и доводите му от правна страна се споделят изцяло от настоящия състав на съда, тъй като те намират опора в установената доказателствена съвкупност, анализирана внимателно и задълбочено от първостепенния съд.

Така първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че фирма “Фореста” – – Р., управлявана от Изпълнителния директор – свидетелят Ст., имала непогасени задължения към държавата, поради което е започнало принудително изпълнение върху недвижим имот в кв. 152 по плана на град Р. – собственост на търговското дружество, върху който била наложена и възбрана. През 2003 г. бил проведен от АДВ търг за продажбата на този имот, като в хода на производството по реда на ДПК, публичният изпълнител е преценил необходимостта от парцелирането на този недвижим имот, собственост на длъжника, като разпоредил разделянето на този имот на шест самостоятелни парцела. Било изискано изрично разрешение на Кмета на Община Р., за изработване на подробно устройствен план за кв. 152, парцел І, по КРП на град Р., чрез неговото изменение по реда на чл. 124 ал.3 от ЗУТ, което според цитираната разпоредба може да се възлага и от заинтересованите лица. Сключен е договор за изготвяне на проект за частична промяна на устройствения план на град Р. за кв. 152 в тази му част, като това е възложено на свидетеля Б.

Свидетелят Б. в свидетелските си показания пред първоинстанционния съд изрично пояснява, че поради лоши метеорологични условия, изчисленията и изчертаването на плана е станало върху дигиталното копие на плана, сканирано върху графическия носител на кадастралния и регулационния план. Това е извършено чрез векторизиране/ разтегляне/ на плана с цел уголемяване и ползване за нуждите на геодезическа дейност. Огледа на място поради това че е било през зимата и е имало много сняг, е извършен само чрез грубо замерване с рулетка, като не са били замерени фасадите на сградите и техните точни площи. Така самият Б. признава пред съда, че изготвения от него проект за частично изменение на кадастралния и регулационен план съдържа грешки в значителна степен, поради това че е използвано сканиране на цифровия модел, който е направен чрез графически изчисления и без да е извършено точно полско геодезично измерване на място.

Изводите на експерта инж. К. по изготвената от него първоначална и допълнителна експертиза на досъдебното производство по делото, напълно подкрепят свидетелските показания на свидетелят Б. Експерта е заключил, че е допусната така наречената явна фактическа грешка по изготвения проект за частично изменение на регулационния план за кв.152 по КЗП на град Р., която е свързана с регулационните предвиждания. Грешката се дължи на това, че при изготвянето на проекта за изменение на КРП в тази му част, е било необходимо да се извърши заснемане при спазване на регламентите и изискуемите точности на опорната мрежа и установяването на място на координатите на основните точки в кв.152 по плана на град Р. – изисквания които не са били спазени от свидетелят Бояджиев при изпълнение на зададената му задача. Когато координатите на тези точки се определят от графичен план или карта, се получава допустима грешка както е станало и в конкретния случай.

При извършения въвод във владение на място и трасиране на частичното изменение на плана на кв. 152 на град Р. на място, собствениците закупили имота са установили, че са налице съществени различия в площите измерени на място от площта закупена от тях при извършената публична продан. Така възникнал спор за собственост между представителите на “АБОТИС” ООД, “Фореста” ООД и “РИКО – 1”, за площта на притежаваните от тях съседни недвижими имоти в кв. 152 по плана на град Р.. Между представителите на тези дружества започнали преговори за допълнително изменение на плана и изготвяне на нова частична промяна на КРП на град Р. за кв. 152, но тази процедура е останала недовършена, тъй като липсвало окончателно съгласие на един от собствениците на съседните парцели.

Според изготвения от свидетелят Бояджиев проект за частично изменение на подробния устройствен план на кв. 152 в град Р., имотът на свидетелят Ставрополус,/управител на “АБОТИС” ООД/, бил обозначен с № ХІІа и същият навлязъл с 9 метра в съседния имот – ХІV – собственост на фирма “Фореста” . Това обстоятелство се установява по безспорен и несъмнен начин по делото от заключението на експерта по допуснатата и извършена на досъдебното производство техническа експретиза.

Свидетелят Ставрополус депозирал молба пред Общинска администрация Р., да му бъде издадено разрешение за строеж на масивна ограда по регулационната линия по границата със съдения недвижим имот. На 05.05.2004г. свидетелката К. К. – технически сътрудник в общината, изчертала скицата, заведена под № 481 от 05.05.2004г. за УПИ ХІІа, в кв. 152 по плана на град Р., като в долния десен ъгъл отбелязала, че същата е изготвена въз основа на Заповед № 15 – 186/29.05.2003г. на Кмета на Община Р. и положил подпис. След изчертаването скицата е била предоставена на подсъдимата А., която я подписала лично/ според заключението от изготвената съдбно графологична експертиза/, като изрично отбелязала че същата се издава във връзка с разрешение за строеж на ограда по регулационната линия на УПИ ХІІа в кв. 152 и УПИ ХІV и ХІІІ по плана на град Р., на основание чл. 48 ал.1 и ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 147 ал.1 т. 7 от ЗУТ и положила подписа под текста.

От заключението на експерта по изготвената съдебно техническа експертиза се установява, че издадената скица на 05.05.2004г. се различава съществено по площ и местоположение на имотите и техните имотни и регулационни граници, от скицата издадената под № 775/08.10.2003г., която е послужила за съставяне на нотариалния акт за собственост на недвижим имот № 181 том VІІ, рег. № 6587, по нотариално дело № 1381 от 2003г., като в издадената от подсъдимита скица № 481 от 05.05.2004г., границата между УПИ ХІV и УПИ ХІІА, в кв. 152 по плана на град Р., била изместена на 9 метра навътре в площта на УПИ ХІV.

По реда на чл. 315 от НПК въззивната инстанция по свой почин е събрала и нови доказателства за допълване на фактите и проверка вече установени от първоинстанционния съд правно релевантни факти във връзка с предмета на доказване по делото. Така за установяване на всички обстоятелства във връзка с начина на изчертаването и изготвянето на процесната скица № 481 от 05.05.2004г., съдът е допуснал повторен и допълнителен разпит на свидетелката К., доколкото нейните свидетелски показания от досъдебното производство са кратки и непълни, като в тях липсват изявления за редица обстоятелства от обективна страна, които съдът счете за относими към делото. Свидетелката е била на длъжността технически сътрудник към датата на изчертаването на скицата, като същата е била на работа в Техническа служба към Община Р.. Тя пояснява че в рамките на създадената структура на Общинска администрация град Р., към общината съществува обособено отделно звено – Дирекция “Специализирана администрация”, в която се съхраняват преписите от плановете на Община Р.. К. пояснява че след резолюция върху подадената молба за издаване на скицата, тя е изчертала процесната скица № 481 от 05.05.2004г. от копието приложено в папката по плана, след което е попълнила определените реквизити на скицата в горния десен ъгъл, след което скицата е била предадена за втори подпис от началника на служба кадастър и регулация, който извършва проверка дали изчертаването е извършено надлежно от съответния план. Свидетелката пояснява, че към този момент въз основа на една заповед на Кмета на Община Р., тя е видяла макар и в различни моменти два различни ПУП- а издадени въз основа на една и съща заповед, но никога при обяснителната записка към заповедта не е имало едновременно два одобрени планове. Заповедите за одобряване на съответния кадастрален и регулационен план се подписват от Директора на дирекция “специализирана администрация”, който е задължително и геодезист по специалност. Свидетелката К. е категорична в показанията си, че Главният архитект на общината от една страна няма правомощия във връзка с одобряването на определен кадастрален план, както и с това дали е одобрена или не частична промяна на вече одобрен кадастрален план за определена част от територията на общината. Разбира се Главният архитект на общината към момента на изготвянето на процесната скица е имала правомощия при констатиране на различия на скицата със съществуващия план да сезира оторизираните лица в тази връзка и сам да предприеме действия по изправяне на плана, но заповедите за изменението на кадастралния план се извършват по заповед на друго лице – инж. Влаин, при който се намира платното с одобрения план. Скицата е заверена пък от началника на техническа служба инж. Драговчев, който също се е уверил че тя е изчертана от плана такъв какъвто е бил отразен като одобрен към момента на изготвянето и. В заключение К. пояснява, че към момента на изготвянето и издаването на скицата вече е било ясно, че в резултат на начина на изготвянето на проекта за частично изменение на КРП на кв. 152 от плана на град Р. от свидетелят Б. е нелице несъответствие на плана с положението на място, като в тази насока са били в сила преговори между заинтересованите собственици за изготвяне на проект за ново изменение на регулационния план в тази му част, но тъй като свидетелката е излязла в болнични, не знае как са протекли и дали са завършили тези преговори. Свидетелката К. не може да посочи в свидетелските си показания дали към момента на издаването на скица № 481 от 05.05.2004г. подсъдимата А. като Главен архитект на общината е била запозната с този проблем.

Във връзка с изясняването на действителното фактическо положение по делото и във връзка с искането на представителят на държавното обвинение, съдът е допуснал и назначил повторна съдебно техническа експертиза извършена от същият експерт, като го е задължил да отговори на всички въпроси, но съобразявайки се и със събраните допълнителни писмени доказателства в съдебната фаза на процеса пред първоинстанционния съд. По делото пред въззивната инстанция е представена повторна съдебно техническа експертиза, изготвена от инж. К., която съдът е възприел изцяло като компетентно изготвена, пълна и в съответствие с поставените задачи на вещото лице. Така експерта повторно протвърждава несъответствията на посоченото в процесната скица № 481 от 05.05.2004г. фактическо положение, с това установено на място чрез съвместяване на заснетия контур на масивната ограда върху регулационната линия между двата парцела. Инж. К. отново посочва, че констатациите му още на досъдебното производство по делото са верни и те са в посока на това, че графичния материал – Устройствен план е с недействителни размери на графиката, което означава че всички граници на новообразуваните парцели са с грешни координати, което е довело и до несъответствие при трасирането им на терена и тяхното съвместяване с реалната ситуация и граници на място. В съдебно заседание експерта отново подчертава, че тези явни фактически грешки се дължат на метода на замерване и изготвяне на проекта за частично изменение на регулационния план за кв. 152 в град Р. от свидетелят Б. Отново се застъпва становището на експерта, че не са спазени редица изисквания, установени в ЗУТ. В обстоятелствената част на заключението си обаче експерта посочва и нещо много интересно – той твърди че такова фактическо несъответствие е налице не само при проекта за частично изменение на плана, изготвено от свидетелят Б., но такова несъответствие е налице и по плана, одобрен със Заповед № 15 – 186/29.05.2003г., въз основа на който е изчертана и изготвена скица № 526/10.07.2003г., представена при нотариуса за изготвянето на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 181 том VІІ, рег. № 6587, по нотариално дело № 1381 от 2003г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че доводите на представителите на обвинението наведени в депозирания по делото протест още пред първата инстанция по делото, а след това преповторени и разширени пред окръжния съд, са неоснователни поради следните съображения:

Задълбоченото изследване на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, налага извода за необоснованост и неоснователност на възражението на представителят на държавното обвинение, че първоинстанционната присъда е постановена при превратна и непълна интерпретация на установените факти и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Изводите на първостепенният съд, изградени на вътрешното му убеждения са правилни и се основават на пълно и точно установяване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция намира че същите следва да бъдат споделени, а протестираната присъда потвърдена като правилна и законосъобразна. Нещо повече – за пълнота на настоящото изложение налага се мотивите на първостепенния съд, изградени на правилна фактическа основа да бъдат допълнени и доразвити от правна страна.

В мотивите към протестирания съдебен акт, първоинстанционният съдия се е задоволил да очертае обществените отношения, които се засягат с престъпленията по чл. 311 ал. 1 от НК – редът и правната сигурност на документирането във връзка с различни по своя характер обществени отношения, а в конкретния случай е счел че е налице лъжливо документиране, доколкото удостоверените в скица № 481/05.05.2004г. граници на поземления имот, не отговарят на действителните такива на място и са обективно неверни. Така се е стигнало до извода за наличието на обективните признаци на престъплението по чл. 311 ал.1 от НК във връзка с поведението на подсъдимата по повод на изпълнението на служебните и задължения при заверката на процесната скица.

Въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд в тази посока, но само за наличието на част от обективните признаци на престъплението за което срещу А. е повдигнато обвинение. Това което безспорно е установено и доказано в настоящия процес въз основа на доказателствената съвкупност, е обстоятелството че към момента на деянието си подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б.”а” от НК, тъй като е заемала длъжността “Главен архитект” на Община Р. по силата на трудов договор, като в кръга на служебните си задължения е разпоредила издаването на скица № 481/05.05.2004г., а след нейното изчертаване от свидетелката К., е заверила същата чрез поставянето на подписа си, както и отразила във връзка с какво се издава така изготвената скица от техническата служба към общината – за изграждане на ограда между два поземлени имота.

Рамките на едно наказателно производство се определя от обвинителния акт, като обвинението е в този обем и вид, в какъвто е формулирано от представителят на обвинението в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт./Р – 484 – 2007г. на І н.о.на ВКС на РБ/. Съдът е длъжен да разглежда делото само по отношение на лицата посочени в обвинителния акт и само за деянията, които са инкриминирани в него, поради което това е публичният акт, с който прокурорът повдига и поддържа обвинение пред съда от името на държавата. Като главна страна в обвинението именно чрез обвинителния акт прокурорът определя фактическите и правни рамки на обвинението, като по изключение те могат да бъдат коригирани чрез изменение на обвинението в съдебната фаза на процеса при наличието на предпоставките на чл. 287 ал.1 от НПК./Р – 263 – 2006г. на ІІІ н.о. и Р – 488 – 2002г. на ІІ н.о. на ВКС на РБ/. Видно от обвинителния акт който е инициирал началото на съдебната фаза на процеса, обвинението основава извода си за наличието на лъжливо и невярно документиране на твърдението си, че регулационните граници на недвижим имот ХІІа не съвпадат с тези по подробния устройствен план на кв. 152 по плана на град Р., като се твърди че материализирането на неверните обстоятелства е извършено от Главният архитект на Община Р. именно в издадената скица № 481/05.05.2004г. При верните изводи на първоинстанционния съд за това че скицата съставлява удостоверителен официален документ, установяваща съществуването на определени факти и обстоятелства, които автора и възпроизвежда в този иначе истински документ, решаващият съд не е извършил анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и не е извел изводите си, какви точно факти и обстоятелства установява издадената скица и каква е нейната удостоверителна сила. Така безспорно е че изготвянето на скица № 481/05.05.2004г. съставлява задължение на служителите от техническа служба към Община Р., да изчертаят скицата от съществуващата извадка от регулационен план, от основното платно съхранявано в специалния отдел в общината, като същата съставлява точно графично копие от действуващия КРП на съответното населено място за определените части от плана. Тази скица би имала невярно съдържание ако същата не е изчертана и изготвена от основното платно на действуващия и одобрен по съответния законов ред кадастрален и регулационен план на населеното място и не съставлява вярно копие на същия. Удостоверителната сила на изследваната в рамките на настоящия наказателен процес скица не се разпростира върху това дали одобрения към този момент кадастрален и регулационен план съответства на действителното местоположение на имотите на място. Това е обстоятелство което се установява при трасирането на действуващия план върху терена и съставлява последваща техническа дейност, която може да послужи като основание за начало на частично изменение на кадастрално регулационния план за част от общия план на населеното място по установения от закона ред, както и за откриване на процедура по отстраняване на установени явни фактически грешки и непълноти в кадастралния план на съответното населено място.

Изложеното дотук налага извода, че остава недоказан основният елемент на престъплението по чл. 311 ал.1 от НК от обективна страна – че отразените факти и обстоятелства в издадената скица не отговаря на обективната действителност, доколкото не е съобразено от представителят на държавното обвинение какви са рамките на удостоверителната сила на издадената скица № 481/05.05.2004г. Установи се по делото по безспорен и несъмнен начин, че процесната скица е изчертана въз основа на резолюция от Главния архитект на Община Р. върху изрична писмена молба, депозирана пред общинската администрация от заинтересованото лице. Свидетелката К. потвърждава по категоричен начин, че същата е изчертала скицата от съответната папка, съдържаща данни за части от основното платно на действуващия към този момент кадастрален и регулационен план, която е била приложена към поставената в папката Заповед № РД – 15-186/29.05.2003г., като изготвеното от нея точно копие на тази част от плана е било заверено от началника на техническа служба инж. Д., който също се е уверил че тя е изчертана от плана такъв какъвто е бил отразен като одобрен към момента на изготвянето и. За подсъдимата е оставало задължението да завери с подписа си така съставената скица и да удостовери за какво се издава тя и за каква цел следва да послужи. Така установените обстоятелства от фактическа страна налагат извода за липса на лъжливо и невярно документиране, тъй като в рамките на удостоверителната си сила, тази скица съставлява точно и вярно копие на действуващия към този момент КРП, съхраняван съобразно разпоредбите на закона в Община Р.. Това че извадката от плана от която е изчертана скицата не беше открита и представена по настоящото дело, не може да бъде достатъчно основание да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимата по повдигнатото срещу нея обвинение.

Въззивната инстанция счита, че прокуратурата в чиято процесуална тежест е доказването на повдигнатото обвинение, се провали и при доказването на основния факт по делото, съобразно поставените от самото държавно обвинение в диспозитивната част на обвинителния акт рамка – че отразените граници в скица № 481/05.05.2004г. не съвпадат с тези от подробния устройствен план за кв. 152 от плана на град Р.. Това е така защото в настоящия процес остана недоказан въпреки усилията на съда и настояването на прокурора основния факт – кой е действуващия КРП на град Р. за кв. 152 и кое е актуалното и точно копие от този план за тази му част. Така в отговорите си до съда от Общинска администрация Р. постоянно се отговаря, че това е одобрения план съобразно Заповед № РД – 15-186/29.05.2003г. за частично изменение на ПУП на град Р. в частта на плана за регулация за УПИ І в кв. 152, с който за този имот са отредени самостоятелни УПИ – І, ХІІ, ХІІІ, ХІV, ХV и ХVІ. Няма данни обаче дали тази заповед е била съобщавана по реда на чл. 128 ал.3 от ЗУТ на заинтересованите страни и следователно не са налице сигурни данни че тази заповед е влязла в законна сила. При обследване на въпроса за действуващия регулационен план, експерта К. също не се ангажира със сигурно становище, като посочва освен това, че УПИ ХІІа не е легитимен, тъй като не са изпълнени законовите процедури по чл. 134, чл. 135 и други от ЗУТ, като за осъществяване на процедури по отстраняване на явна фактическа грешка и според разпоредбата на чл. 128 ал.10 от ЗУТ, при връщане на проект за ПУП за преработване, предвидените в закона процедура за тази част от плана, което се преработва, се провеждат повторно и изцяло по установения от закона ред. Разбира се безспорно се установи, че е налице явна фактическа грешка при изработването на частичното изменение на плана за кв. 152 на град Р., поради неправилната методика използвана от свидетелят Б., за изготвянето на кадастралната основа за частичното изменение на плана. Така установяват се по настоящото дело множество съществени нарушения по ЗУТ, които не дават основания за ясен и точен отговор кой е действуващия КРП за кв. 152 на град Р. към момента на съставянето на скица № 481/05.05.2004г., както и кое от изготвяните частични изменения на плана за кв. 152 на град Р., съответства по посочените в него регулационни граници на действителното положение на имотите на терена на място. В тази насока въззивната инстанция счита че следва да акцентира върху част от изводите на експерта К. по изготвената от него във въззивната инстанция допълнителна съдебно техническа експертиза. В обстоятелствената и част се посочва от експерта че и по представения въз основа на Заповед № РД – 15-186/29.05.2003г. план за частично изменение на ПУП за кв.152, УПИ І по плана на град Р. пред АДВ Б., оградата за построяването на която е издадена скица № 481/05.05.2004г., също не съответства на действителното положение на терена, като също навлиза 5 метра от регулационната линия на парцела в имота с който този имот граничи на изток. Така налага се извода, че нито един от плановете за които се събраха доказателства по настоящото дело, не отговаря по регулационни граници на действителното положение на имотите на терена. Как след като не се доказва кой е действуващия регулационен план, който да съответства на границите и местоположението на имотите на терена, следва да бъде прието за обосновано твърдението на обвинението, че регулационните линии на имот № ХІІа в кв. 152 по плана на град Р., отразени в скица № 481/05.05.2004г., не съответстват на действителните граници на имотите на място, като бъде прието за доказано обвинението на прокурора, така както същото е формулирано в диспозитивната част на обвинителния акт ? Като допълнителни аргументи в тази насока следва де се изтъкнат заключението на експерта К., че поради допуснати явни фактически грешки и непредприета процедура съгласно изискването на закона за тяхното отстраняване със съгласието на собствениците, всички съседни на УПИ ХІІа в кв. 152 поземлени имоти, не отговарят на проектното положение на тези новообразувани парцели и са налице несъответствия с копието от плана съществуващ за този квартал, което се съхранява в Община Р..

Не на последно място с оглед на допълнителните свидетелски показания на свидетелката К. се установиха пред въззивната инстанция, нови обстоятелства във връзка организационната структура на Община Р. във връзка с дейността по изготвянето и съхранението на кадастралните и регулационни планове на общината. Тя пояснява че в рамките на създадената структура на Общинска администрация град Р., към общината съществува обособено отделно звено – Дирекция “Специализирана администрация”, в която се съхраняват преписите от плановете на Община Р.. Свидетелката К. свидетелствува, че заповедите за одобряване на съответния кадастрален и регулационен план се подписват от Директора на дирекция “специализирана администрация”, който е задължително и геодезист по специалност, както и че Главният архитект на общината от една страна няма правомощия във връзка с одобряването на определен кадастрален план, както и с това дали е одобрена или не частична промяна на вече одобрен кадастрален план за определена част от територията на общината, тъй като с този въпрос се занимава специализирания отдел, а изменението се извършва само въз основа на влязла в законна сила заповед на Кмета на Общината. Така очевидно е от тези свидетелски показания, че общите задължения на подсъдимата като заемаща длъжността Главен архитект съобразно длъжностната и характеристика - задължението да познава основно кадастралния, застроителния и регулационен план на общинската територия и законовите норми които уреждат тази материя, както и задължението да организира, контролира и ръководи дейността по изготвянето на кадастъра, регулационните и архитектурните планове на общината, са механично съотнесени от обвинението към заверяването на скица № 481/05.05.2004г., без да се изследват действителните рамкина тези правомощия в рамките на организационната структура приета в Община Р. към момента на осъществявнето на деянието за което е повдигнато обвинение. Впрочем тези задължения като цяло не могат да бъдат съотнесени към заверката на скица № 481/05.05.2004г. от подсъдимата, защото поради съображенията изложени по – горе, в този случай тя е имала само задължението да се увери че така съставената скица е точно и вярно копие на действащия регулационен план, изчертан от основното платно на плана за кв. 152 на град Р., съхраняван в съответния отдел на Община Р.. А. се е уверила в това, тъй като от една страна върху скицата е имало подпис на свидетелката К., както и на началника на техническа служба – Д., като двойна гаранция за достоверността на скицата. За въззивната инстанция също така е неясно, защо след като още пред първоинстанционния съд е установен генезиса на допуснатата явна фактическа грешка в КРП на град Р. за кв. 152 - поради неправилната методика за изготвянето на проекта за частичното изменение на плана в тази му част от свидетелят Бояджиев, прокуратурата е продължавала да поддържа повдигнатото срещу А. обвинение и то именно във връзка със заверката на скица № 481/05.05.2004г.

Очевидно е, че в настоящия процес, с оглед на изложените съображения от фактическа и правна страна, не се доказа лъжливо документиране от страна подсъдимата в качеството и на длъжностно лице чрез заверяването от нея на скица № 481/05.05.2004г., и от обективна страна, като в тази насока въззивната инстанция не споделя правните изводи на решаващия съд, които впрочем в тази им част са били частично разколебани с частта от мотивите на съда в последния абзац преди произнасянето в частта за разноските, където колебливо е изказано съмнение относно законното обособяване на отделни парцели от УПИ І, в кв. 152 по плана на град Р. по силата на Заповед № РД – 15-186/29.05.2003г. на Кмета на Община Р.. Именно това наложи доразвиването на съображения от правна страна в тази посока от въззивната инстанция по настоящото дело.

Иначе напълно правилно и законосъобразно първоинстанционният съд изхождайки от конкретната форма на изпълнителното деяние – длъжностното лице подписва изготвен от друго лице документ, е счел че липсват доказателства подсъдимата към момента на заверяването на скица № 481/05.05.2004г., да е съзнавала, че отразените в нея обстоятелства са неверни, а още по – малко са налице основания да се приеме че тя е извършила невярно документиране на тези факти със специална цел – те да бъдат използвани за построяването на процесната ограда. Така наред с разсъжденията за липсата на съзнание у подсъдимата за обективните признаци на престъплението по чл. 311 ал.1 от НК и за пряк умисъл към осъществяването на престъплението за което е обвинена, решаващият съд в съответствие с материално правните и процесуално правните норми, е счел престъплението за недоказано от субективна страна. Като допълнителни аргументи към мотивите на съда в тази насока следва да бъдат изтъкнати фактите изложени от свидетелката К. при разпита и пред въззивната инстанция. Тя в показанията си пред настоящия състав на Окръжен съд посочи, че е била наясно че към една и съща заповед на Кмета на Община Р., в различни периоди от време в една и съща папка са се появявали различни карти на плана на град Р. за кв. 152, както и че към момента на изчертаването на скица № 481/05.05.2004г., е била наясно за наличието на явна фактическа грешка при изготвянето на проекта за частично изменение на плана на град в тази му част, но тя не знае дали към този момент главният архитект на общината е знаела за наличието на такава фактическа грешка при изготвянето на проекта от свидетелят Б. Фактическите констатации по настоящото дело, категорично опровергават наличието на пряк умисъл при действията на подсъдимата А. към осъществяването на престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, поради което първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена от въззивната инстанция като правилна и законосъобразна.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК във връзка с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1603/17.07.2008г., постановена по НОХ дело № 222/2008г. по описа на РСР.

РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: