РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Русе, 09.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично заседание на 9 юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 99 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, против решение № 260137/05.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2070/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено
наказателно постановление № 20-1085-003411/22.10.2020г., издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Л.Д.Л. *** са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20лв. по чл.185 от ЗДвП
и глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец,
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон.
Иска се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на на наказателното
постановление.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация – Л.Д.Л. ***
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
1. По отношение на нарушението по
чл.185 от ЗДвП, касационният състав напълно споделя изложените от районния съд
съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на
основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
2. По отношение на нарушението по чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП, РРС е приел, че нарушението е установено по несъмнен
начин, но са налице всички предпоставки на чл.28 от ЗАНН, поради което е
отменил оспореното НП и в тази част.
Касационният състав не
споделя извода на РРС, че извършеното от Л.Д.Л. *** нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"б" от ЗДвП,
за което е наказан на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП съставлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
РРС е квалифицирал нарушението като
маловажен случай, като е приел за установени обстоятелства, които са относими
към поведението на пострадалото лице, но не са относими към преценката и
квалифицирането на нарушението като маловажен случай.
Съдът е приел, че телесните
увреждания на пострадалия са с изключително ниска интензивност, същият е
употребил алкохол и пътувал с непоставен предпазен колан. Съобразил е и последващото
поведение на наказаното лице, изразяващо се в откарване до заявения адрес на
пострадалия, както и факта, че е дал 100лв. на роднините му, за да го откарат
до болнично заведение, за всеки случай.
Касационният състав приема, че
посочените обстоятелства са неотносими за квалифицирането на нарушението, като
маловажен случай.
При
определяне на маловажните случаи на административните нарушения следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, а
според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, "маловажен
случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В
конкретния случай е установено по безпорен начин, че Л.Д.Л. е възприел лично,
че свид.И. Ш. си е ударил главата и е получил травматично увреждане, наложило
по-късно да посети лечебно заведение, за което са му съдействали негови близки.
От
болничното заведение сигнализирали сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе.
Л.Д.Л.
не е останал на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи на МВР.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, касационният състав
приема, че административното нарушение по чл. 123, ал.1, т. 2, б. "б"
от ЗДвП, за което е
наказан Л.Л., не следва да се квалифицира като "маловажен случай". В
конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват
обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
административно нарушение, поради което неправилно е приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Като е достигнал до
противоположни правни изводи районният съд е допуснал нарушение на материалния
закон като не приложил закон, който е трябвало да бъде приложен – чл. 348, ал. 2 от НПК, и е постановил едно неправилно
решение, което следва да бъде отменено в тази част. След отмяната на решението,
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационната инстанция следва да се
произнесе по съществото на спора като по изложените съображения наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, в частта, с която са наложени
административни наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б"
от ЗДвП.
С останалата част решението на РРС
е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
В настоящото производство юрисконсулт
е извършил процесуално представителство на ответника.
С
оглед крайния изход на спора и направеното искане за присъждане на разноски, ответникът
по касационната жалба следва да бъде осъден, на основание чл. 63, ал. 3 и ал.5 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, да заплати на ОД на МВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260137/05.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2070/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с която е отменено
наказателно постановление № 20-1085-003411/22.10.2020г., издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, в частта, с която на Л.Д.Л. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б"
от същия закон, са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 50 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец, и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1085-003411/22.10.2020г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр.Русе, в частта, с
която на Л.Д.Л. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"б" от същия закон,
са наложени административни наказания "глоба" в размер на 50 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Л.Д.Л. ***, с ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр. Русе, бул.
"Генерал Скобелев" № 49, разноски по делото в размер на 80.00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: