№ 631
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000559 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 260256 от 12.02.2021г. „Мит Прес“ ООД е осъдено да заплати на Н. Т.,
германски гражданин сумата от 1208,03лв. –обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от използването на фотография „Дворецът на парламента в
Букурещ- Бална Зала“, извършено през периода 24.06.2018г.- 18.05.2020г. чрез публикуване
без разрешение в Интернет сайт www.manager.bg ; на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД сумата от
233,21лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.06.2018г.-
18.05.2020г.; на основание чл.95,ал.1 ЗАПСП сумата от 500лв. частично от 1000лв.
обезщетение за неимуществени вреди от нарушението,изразяващо се в публикуване в
Интернет сайт www.manager.bg; на фотографското произведение през периода 24.06.2018г.-
18.05.2020г. без обозначаване на Н. Т. за негов автор; на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД сумата
от 96,53лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва през периода 24.06.2018г.-
18.05.2020г., както и съдебни разноски в размер на 1077лв. като искът по чл.84,ал.3 от ЗЗД
за обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер от 193,05лв. Отхвърлена е претенцията по
чл.95,ал.1 от ЗАПСП за присъждане на сумата от 420лв.- имуществени вреди,от които
платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора в размер на 400лв.
и платена нотариална такса в размер на 20лв.
1
Против така постановеното решение са постъпили жалби от страните по делото.
Н. Т. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.95,ал.1 от
ЗАПСП за сумата от 420 лв. имуществени вреди. Счита,че съдебният акт в тази му част е
постановен при нарушение на материалния закон и е необоснован. Излага доводи, че
процесното обезщетение е пряка и непосредствена последица от нарушението, извършено от
ответника, поради което е дължимо. Направените разноски били необходими такива защото
извънсъдебната правна помощ била предоставена по повод на нарушението и в опит да се
предотвратят по-нататъшните вреди от същото. В същото време те можело да се третират
като деловодни разноски по повод на делото и именно поради това представлявали
претърпени загуби от страната, които били в причинно- следствена връзка с нарушението. В
подкрепа на тезата си жалбоподателят се позовава на норми от правото на ЕС и на практика
на Съда на ЕС .
„Мит Прес“ ООД обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените от
Н. Т. искове за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи и неимуществени вреди
вследствие от твърдяното неправомерно използване от негова страна на фотографията
„Дворецът на парламента в Букурещ- Бална Зала“. Правят се оплаквания за необоснованост
на решението в тази му част и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните
оплаквания се изразяват в твърдението, че съдът неправилно е приел, че посочената
фотография представлява художествено произведение, както и за неправилно изчисляване
на размера на обезщетението за пропуснати ползи.
Направени са оплаквания,че в частта, с която е присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди съдът се е произнесъл по непредявен иск. Претенцията
била такава по чл.95,ал.1 от ЗАПСП, докато съдът присъдил обезщетение по чл.95а, ал.1, т.1
от ЗАПСП.
Моли се решението да бъде отменено в атакуваната му част,включително за
присъдените лихви за забава върху главниците и въззивният съд да постанови ново, с което
да отхвърли всички предявени искове.
Всяка от страните е подала отговор на жалбата на насрещната страна. С тези
отговори жалбите се оспорват.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от Н. Т., гражданин на Германия, с която на основание чл. 95 ЗАПСП се
претендира „Мит Прес“ ООД да му заплати сумата от общо 2554,29лв., представляваща
обезщетение за вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху фотография „
Дворецът на парламента в Букурещ-Бална зала“ извършено от ответника в периода от
2
24.06.2018г. от 11.02.2020г. за визуално представяне на „Двореца на парламента“, част от
статията „7 малко известни чудеса на света“, публикувана на сайта www.manager.bg, който
е собствен на ответното дружество. Същата била налична на сайта на ответника и към
11.02.2020г., който факт се установявал от нотариална заверен препис от електронен
документ. Ползването се осъществявало без разрешение и съгласие на автора.
Според ищеца обезщетението за имуществени вреди следва да се определи като се
вземе предвид какво възнаграждение би получил ищецът за ползването на фотографията
във Ф Р Германия. Съгласно ежегодният сборник, който Съюза на професионалните
търговци на фотографии във ФР Германия за онлайн употреба на подстраница за посочения
период се дължали 310 евро. В случаите когато фотографията бил използвана не само без
съгласието на автора , но и без да е посочено негово име се дължала надбавка от 100%.
Претендират се също обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500лв.
като искът е предявен частно от пълния му размер от 1000лв. и обезщетение за
претъпени вреди в размер на 420лв. Последните се формират от заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение за доброволно уреждане на спора, както и нотариална такса за
заверка на препис от електронен документ.
Претендира се и законна лихва върху тези обезщетения, считано от момента на
извършване на нарушението до датата на подаване на исковата молба, както и от завеждане
на иска до окончателното му изплащане.
Ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни и моли
същите да бъдат отхвърлени. Счита, че не е доказано ищецът да е автор на процесната
фотография, а поддържа че същата може да бъде намерена освен на неговия сайт и в
множество други сайтове без означение за авторство. При това положение за дружеството
било обективно невъзможно да установи, че именН. Т. е неин автор и съответно да го
посочи такъв при публикуването й.
На следващо място се поддържа,че фотографията не е годен обект на авторско
право, тъй като неин обект е архитектурна забележителност, при създаването й липсва
оригиналност и не е резултат от творческа дейност.
Освен това авторът бил разрешил на неограничен кръг лица да използват
произведенията му за лични нужди, а дружеството не е продавало изображението, а само го
направило достъпно на своите читатели.
Дори обаче да бъде прието, че Н. Т. е автор на тази фотография и че същата
представлява годен обект на авторското право, то искът по отношение на пропуснати ползи
и всички останали претенции били неоснователни. Излага съображения, че обезщетението за
пропуснати ползи не следва да изчислява по посочения от ищеца начин- като се вземе
предвид възнаграждението, което би получил съгласно тарифата, прилагана в ФР Германия.
3
Счита, че няма основание да се прилага предвиденото в тази тарифа увеличение на
възнаграждението със 100% заради непосочването на името на автора, тъй като
дружеството нямал как да узнае това име. Поддържа се също, че не е доказан периода на
използване на фотографията.
Изложено е и становище, че претендираните от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение и нотариална такса не следва да бъдат присъждани, тъй като те не
подлежат на обезщетяване. Що се касае до неимуществените вреди, то било необходимо
същите да бъдат доказани. Не следвало да бъде присъждана и законна лихва преди датата на
завеждане на делото, тъй като задължението е парично и същото става изискуемо след
покана.
В подадения отговор на исковата молба не е оспорен фактът, че фотографията е
била част от съдържанието на посочената в исковата молба статия, която е била публикуван
на сайта на ответника. С последващо становище такова оспорване е направено, но съдът
счита същото за преклудирано.
По делото са представени като доказателства копия от разпечатани електронни
документи - страници от сайта www.manager.bg, за който не е спорно, че се ползва от
ответника. От тях е видно, че процесната фотография е била качена на този сайт на дата
24.06.2018г. и е била налична и на дата 11.02.2020г., като последното обстоятелство се
установява от факта, че тогава е удостоверена верността на преписа от електронен
документ по нотариален ред.
Освен това ищецът е представил разпечатани на хартиен носител страници от своя
сайт“Sumfinit. /www.sumfinity.com /, от които е видно, че фотографията „Дворецът на
парламента в Букурещ- Бална Зала“ е част от неговото съдържание. Налична е и
разпечатана страница от портала Whois, от която се установява, че именно ищецът е
регистрирал посочения сайт.
От своя страна ответникът нито твърди, нито представя доказателства той или друго
лице, различно от ищеца, да притежава авторските права върху процесните две фотографии.
От изложеното в отговора и допълнителната молба, както и устно изразените становища в
проведените от първоинстанционния съд открити съдебни заседания става ясно, че
фотографиите не са създадени по негово възлагане, а са копирани от други Интернет
сайтове с ясното съзнание, че са чужди, като ответникът не притежава права на ползване,
отстъпени по надлежния ред. В публикацията на фотографиите на Интернет сайта на
ответното дружество - липсва обозначаване на автора, поради което не би могло да се
обоснове прилагането на презумпцията за авторство в полза на друго лице.
От приетата по делото съдебно- авторска експертиза се установява,че първата дата на
публикуване на фотографията на сайта на Н. Т., е 26.01.2013г. Експертът е направил анализ
на суровите файлове на снимката, налични по делото и е установил, че на същата е
4
направена допълнителна обработка. Освен това експертът посочва, че при създаването й е
налице творческа дейност – избор на снимачна позиция като изразно средство за
индивидуално представяне на основните елементи на заснета композиция.
Вещото лице е изчислило и размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи
като е съобразило таблицата на усредните цени за продажба на фотографии на
„Федералната агенция на професионалните доставчици на изображения“ Германия.
Според същата, за ползването на фотографията за една година се заплаща сума в размер на
310 евро,а когато не е посочен автора на фотографията се начислява надбавка в размер на
100% върху това възнаграждение. Общия размер на възнаграждението за исковия период е
изчислен на 1180 евро или 2310 лева.
Във връзка с доказване на размера на претърпените имуществени вреди е представен
договор за правна и защита и съдействие,сключен между ищеца и адв.Д.Г. за
осъществяване на действия за откриване на нарушителя, правна квалификация на
нарушението и обезпечаване на доказателства, преговори, представителство и подготовка на
сключване на споразумение за спора във връзка с авторските права на клиента.
Въз основа на този доказателства градският съд е приел, че искът за заплащане на
обезщетение е основателен в пълния претендиран размер на обезщетението за пропуснати
ползи и това за неимуществени вреди. За неоснователна е счетена претенцията за
обезщетяване на ищеца за извършените разходи за извънсъдебно уреждане на спора и
нотариална заверка на препис от електронен документ.
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е частично неправилно по
следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.95,ал.1 от ЗАПСП. Макар ищецът да е
германски гражданин правоотношението по нерегламентирано ползване на процесното
изображение и съответно възникването на правото на обезщетяване на вредите от това се е
развило на територията на Република България и по аргумент от чл.71,ал.1 от КМЧП
следва да се приложи българското право.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно чл.3,ал.1,т.7 от ЗАПСП
фотографските произведение попадат сред тези, които се ползват със закрила по този
закон. От приетата и неоспорена от страните експертиза става ясно, че процесната
фотография е направена по начин, който е обусловен от творческа дейност на нейния
автор. Притежаването на суровите фалове на същата от ищеца и разгласяването й на
личния му сайт наред с направените от вещото лице констатации водят до извода, че
именно той е неин автор.
Доказано е и че през процесния период ответникът е ползвал тази фотография като
част от публикация на ползвания от него сайт. Макар тя да не е послужила пряко за
5
осъществяване на търговска дейност, наличието на статията, част от чието съдържание е
фотографията, води до по-голяма посещаемост на сайта, а и както самото дружество
признава я е “направило достъпна“ на неговите читатели. Това означава, че посоченият
обект на авторското право не е ползван за лични нужди.
Самият факт на ползване на фотографията не е бил оспорен с подадения отговор на
исковата молба. Това обстоятелство наред с периода на ползването са доказани предвид
наличието на писмени доказателства за началната и крайната ,на които е установено
наличието на фотографията на сайта www.manager.bg. След като са установени началният
и крайният момент и няма доказателства за преустановяване на това ползване между тях,
то следва да се приеме,че то се осъществило през целия период между двете дати.
С оглед на изложеното настоящият състава приема за доказани твърденията, изложени
в исковата молба за авторството на процесната фотография и времето и мястото на нейното
разгласяване от ищеца и ползването й от ответника. Безспорно последният е осъществил
хипотезата на „възпроизвеждане на произведение“ по смисъла на чл.18,ал.2,т.1, вр.§2,т.3 от
ДР на ЗАПСП като възпроизвеждането е извършено на цифров носител.. По делото не са
наведени твърдения това да е станало по установения в закона ред - с разрешение на нейния
автор. Не са ангажирани и доказателства в тази насока.
Предвид на тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице фактическия състав на
чл.95 ат ЗАПСП. Установени са авторството на процесното произведение и нарушаването
на правата на автора. Ответното дружество е осъществило деликтно поведение и следва да
понесе последиците от същото.
Неоснователни са възраженията на ответника, че неговите служители не са можели да
установят кой е авторът на фотографията, тъй като същата е налична в други сайтове без
означение на автор и поради това липсва умишлено виновно поведение. Както вече беше
посочено, отговорността е деликтна, което означава, че субсидиарно, доколкото в ЗАПСП
не е предвидено друго, се прилагат общите правила на ЗЗД, включително и нормата на
чл.45,ал.2 от същия закон,че вината се предполага. Доколкото ответната страна не е
ангажирала доказателства, които да оборват тази презумпция, то следва да се приеме, че
действията са извършени виновно. В допълнение следва да се посочи, че ищецът по
недвусмислен начин е манифестирал своето авторство и на сайта е наличен линк за
закупуване на лиценз.
По отношение на размера на претендираното обезщетение:
Съгласно чл.95,ал.2 и 3 ЗАПСП обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението като при определяне на размера му съдът взема
предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и
неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на
нарушението.
6
Съдът намира, че обезщетението по чл.95 от ЗАПСП е единно, но няма пречка съдът
да посочи за кои вреди какъв размер се дължи и тогава сборът на всички суми ще
представлява общото обезщетение.. В тази връзка са неоснователни оплакванията за
недопустимост на постановеното решение в частта, с която се присъжда отделно
обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на обезщетението за пропуснати ползи следва да се съобрази пазарната
цена, която ищецът би получил за лицензионно ползване на фотографиите в държавата по
местоизвършване на нарушението. Макар ищецът да е гражданин на ФР Германия и да
осъществява творческата си дейност именно там, цената, на която би продал правото да се
ползва фотографията се определя от търсенето- каква стойност би се съгласил да заплати
съответният потребител. След като дружеството, извършило нарушението не само има
седалище в България, но и осъществява дейността на тази територия, то при определяне на
евентуалното възнаграждение за лицензионно ползване следва да бъдат съобразени
пазарните условия, конюнктура и цена на сходни произведения в България. Претендираните
от ищеца надбавки, обосновани и изчислени на основаната на тарифата по MFM таблица са
неприложими в процесния случай, тъй като тарифата не е задължителна и служи на
членовете на Федералната асоциация на немските професионални фотографи като ориентир
за размера на възнаграждението при договаряне с германски клиенти за отстъпване права за
ползване на фотографски изображения на територията на Германия . В допълнение следва
да се посочи, че процесната фотография не е послужила за осъществяване пряко на
търговска дейност и това води до извода, че ответното дружество не би имало интерес да
заплати високо възнаграждение за нещо, което не би носило директни приходи.
Тъй като по делото няма събрани доказателства какъв би бил пазарният размер на
такова възнаграждение в България за процесния период, то този размер следва да бъде
определен от съда.Настоящият състав намира, че при съобразяване на описаните по-горе
обстоятелства сумата от 200 лв. би била справедливо възнаграждение за ползването на
фотографията за процесния период. Именно на толкова следва да се определи и
обезщетението за пропуснати ползи.
По отношение на обезщетяването на понесените вреди от намаляване на имуществото
на ищеца чрез извършване на разходи за адвокатска защита и нотариална такса: За да бъде
уважена претенция за обезщетяване на имуществени вреди, настъпили в резултат на
непозволено увреждане е необходимо да бъде доказана вредата –в случая, че разходите са
направени действително и нейната причинна връзка с деликта. Вредата трябва да следва
като непосредствена последица от установеното противоправно поведение като деянието
трябва да е решаващо, вътрешно необходимо свързано с резултата.
В случая съдът счита,че предприемането на действия за доброволно уреждане на
спора е логична и естествена стъпка от страна на ищеца. Ангажирането на адвокатска
защита,макар да не е задължително, е оправдано предвид факта ,че носителят на авторското
7
право е граждани на друга държава и е нормално да не е запознат с правната уредба в
Република България. Освен това по делото се установява, че действително са предприети
такива действия от упълномощения адвокат и същите са били насочени към избягване на
съдебния спор и постигане на резултат, който ще удовлетвори и двете страни. Налице са и
доказателства, че разходът за заплатено адвокатско възнаграждение действително е
направен. Този извод следва от записаното в договора за правна защита и съдействие, че
същият служи за разписка за получаване на сумата.
Ето защо разходите в размер на 400лв.за заплатено адвокатско възнаграждение е
доказан.
По делото няма доказателства за направен разход за нотариална заверка в размер на
20лв. Действително, по делото е представено нотариална заверено копие от електронна
страница, но на печата, поставен от нотариуса не е записано в какъв размер е събраната
такса. Няма представена и квитанция, която да отразява нейното заплащане. Ето защо
претенцията за обезщетяване на имуществените вреди е доказана до размера от 400лв.
Обезщетяването на тези вреди съответства и на изискването на Директива 2004/48/ЕО
на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г. относно упражняването на права върху
интелектуална собственост и тълкуването на същата, дадено с решение С-367/15 на СЕС, а
именно , че при присъждане на обезщетение следва да се търси понесената действителна
щета, като обезщетението е основано на обективен критерий.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди : По делото не са
ангажирани доказателства относно техния обем. Въпреки това съдът приема, че
нарушението на авторските права на едно лице винаги причинява негативни психически
изживявания ,тъй като същото е лишено от признание на неговия труд и творчески
постижения. Това води до негодувание и възмущение, че в резултат на неправомерно
поведение същият е лишен не само от заплащане на възнаграждение, но и от признаване на
творческите му постижения. Всичко това неизбежно води до негативни емоционални
преживявания за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.95а,ал.1 ,т.1 от ЗАПСП , когато искът
е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер ищецът може да
иска обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по
преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4, т.е. необходимо е да се вземат предвид
всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените
вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Освен
това при определянето му следва да бъде отчетено и че то трябва да въздейства възпиращо
и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
С оглед на тези норми и изложените по-горе мотиви съдът намира,че следва да бъдат
присъдени 500лв. обезщетение за неимуществени вреди
Във връзка с направеното от „Мит Прес“ ООД оплакване , че първоинстанционният
8
съд се е произнесъл свърхпетитум,присъждайки обезщетение по чл.95а от ЗАПСП,а такъв
иск въобще не е предявен е необходимо да се отбележи,че иска за обезщетяване на вреди
е един и той е с правно основание чл.95,ал.1 от ЗАПСП,а нормата на чл.95а само дава
рамка за определяне на размер на това обезщетение в случаите, при които няма достатъчно
доказателства за неговия размер. С оглед на посоченото, оплакването е неоснователно. .
По отношение на претенциите за лихва: С оглед обстоятелството, че отговорността
има деликтен характер , то обезщетение за забава се дължи от момента констатиране на
увреждането- 24.06.2018г. до датата на предявяване на иска Съдът на основание чл.162 от
ГПК определя същата на 115,80лв. върху сумата от 600лв. / сбор от обезщетенията за
имуществени вреди съответно в размер на 200лв и на 400лв./ и 96,53 лв. върху
обезщетението за неимуществени вреди . Върху главницата следва да се присъди законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед на изложените мотиви обжалваното решение ще следва да бъде отменено в
частта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди над сумата от 600лв. и
лихва върху тази главница над сумата от 115,80лв. и исковете в тази им част да бъдат
отхвърлени.
В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство Н. Т. ще следва да бъде осъден да заплати
на „Мит Прес“ ОДД сумата от 33,20лв. разноски за заплатена държавна такса,направени
пред настоящата инстанция.
На Н. Т. се държат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира
за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар
сложността на делото не е висока, а пред въззивната инстанция не са извършени
допълнителни процесуални действия, които да обусловят този размер предвид обжалвания
размер. Ето защо адвокатското възнаграждение ще следва да бъде намалено до минимума,
предвиден в чл.7,ал.2 на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 300лв. „Мит Прес“ ООД дължи и разноските за държавна такса
в размер на 25 лв. или общо 325лв.
Първоинстанционното решение ще следва да бъде изменено в частта за разноските
съобразно променения основен резултат като същото бъде отменено в частта му, с която на
„Мит Прес“ ООД са присъдени разноски над сумата от 696,77лв. или – за 380,77лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260256 от 12.02.2021г.,постановено по гр.д.№918/2020г. по
9
описа на СГС в частта му, с която „Мит Прес“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на Н. Т., германски гражданин, роден на ********г., с адрес гр.*** *****, ул. „***“ №**
сумата от 608.03лв.,представляваща разликата между дължимото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600лв и присъденото такова от 1208,03лв. и за сумата от
117,41лв. обезщетение за забава върху тази главница, представляваща разликата между
дължимите 115,80лв. и присъдените 233,21лв. ,както и в частта ,с която „Мит Прес“ ООД,
ЕИК ********* е осъдено заплати разноски в размер на 380,77лв. /над сумата от 696,23лв./
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т., германски гражданин, роден на ********г., с адрес
гр.*** *****, ул. „***“ №** против „Мит Прес“ ООД, ЕИК ********* претенции за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
използването на фотография „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална Зала“, извършено
през периода 24.06.2018г.- 18.05.2020г. чрез публикуване без разрешение в Интернет сайт
www.manager.bg над сумата от 600лв. и за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 24.06.2018г.-18.05.2020г. над сумата от 115,80лв. като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Мит Прес“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Т., германски
гражданин, роден на ********г., с адрес гр.*** *****, ул. „***“ №** 325 лв.разноски за
въззивното производство съобразно уважената част от жалбата му.
ОСЪЖДА Н. Т., германски гражданин, роден на ********г., с адрес гр.*** *****, ул.
„***“ №** да заплати на „Мит Прес“ ООД, ЕИК ********* сумата от 33,20лв. разноски за
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10