Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 12.12.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Трети граждански състав, в публично заседание на 28 ноември, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 1560/2017 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н.Е.А. с ЕГН ********** ***, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете Ц.Р.Р. с ЕГН **********, родена на ***г., против Р.Р.С. с ЕГН ********** ***, с която е поискала ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето Ц.Р.Р. с ЕГН **********, родена на ***г., месечна издръжка в размер на 150.00 лв., начиная от завеждане на исковата молба - 11.10.2017г., занапред/иск по чл.143,ал.2 СК/ до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати на детето Ц.Р.Р. месечна издръжка за минало време/иск по реда на чл.149 от СК/, считано от 02.12.2016г. до 11.10.2017г. в размер на 150.00 лв. месечно.
ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл. 143,ал.2 от СК във вр. чл.149 от СК вр.чл.310,т.6 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът Р.Р.С. е депозирал писмен отговор, с който неоспорва иска по основание, че е родител на детето, но го оспорва по размер, който е над възможния минимум, по изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет е социален доклад изготвен от Д”СП”-Б.Слатина.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и ги обсъди, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищцата навежда доводи, че с ответника са живели във фактическо съпружеско съжителство, като в резултат на това имат едно дете – Ц.Р.Р., родена на ***г***. През месец декември 2016г. се разделили с ответника, като до този момент живеели на съпружески начала в собствения й дом в гр.Б.Слатина на ул.Ц.И.Ш. № 20. Ищцата посочва, че от месец декември до настоящия момент сама се грижи за детето, задоволява всички негови нужди от облекло, храна и учебници, ремонтирала и обзавела детска стая и създала подходящи условия за образование и възпитание на детето. Единствената помощ от страна на ответника се изразила в помощ по обзавеждането на детската стая. Тя е собственик на жилището, в което отглежда и възпитава детето, за което прилага и документ за собственост. Тъй като средствата й са крайно недостатъчни, често й се налага да ползва и кредити. Детето в момента учи в четвърти клас в СОУ „в.л.“ гр.Бяла Слатина и ежедневните разходи по облекло, помагала и храна нарастват. Сочи, че живее сама с детето, като работи в „Селебра текстил“ гр. Бяла Слатина на безсрочен трудов договор, а възнаграждението й се определя от количеството произведена продукция, със средна заплата около 600лв., която се явява крайно недостатъчна както за задоволяване нуждите на детето, така и за заплащане на всички консумативи на дома им.
Ищцата твърди в и.м., че ответникът има финансовата възможност да заплаща издръжка на детето, тъй като същият търгува с автомобили втора употреба и отглежда прасета за търговия.
От 02.12.2016г., когато се разделили, до момента ответникът по никакъв начин не помага парично за издръжката на детето. Поради това за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в исковата молба.
В съдебно заседание по същество лично и чрез процесуалния си представител ищцата поддържа молбата и моли съдът да я уважи. Претендират се разноски.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът Р.Р.С. е депозирал писмен отговор, с който неоспорва иска по основание, че е родител на детето, но го оспорва по размер, който е над възможния минимум, тъй като няма необходимите доходи.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалният си представител поддържа изложеното в писмения отговор. Заявява, че може да заплаща минимална месечна издръжка за детето от 115лв.
Съдът в с.з. е допуснал до изслушване детето по реда на чл.15 от ЗЗДетето в присъствието С.Х.-социален работник при Д”СП”-Б.Слатина, което заяви, че е на 10 години и учи в гимназия „в.л.“ в четвърти клас. Живее при майка се и винаги е живяло с нея. Родителите му не живеят заедно от 02.12.2016г. Майка му добре се грижи за него, задоволява го с всичко, учебни помагала, дрехи и др. Понякога то контактува и с баща си, който не му е давал пари за разходи и разноски. Два пъти му е дал пари за училище, за закуска и стола да си плати. Тази година през лятото си счупило ръката, но тогава бащата не го е потърсил.
Участващият в производството социален работник при Д”СП”-Б.Слатина С.Х. заяви, че поддържа социалният доклад, който е изготвен въз основата на сведения, които е получила и от двамата родители, и от детето Ц.. Посочва, че родителите на детето живеели на семейни начала от 2007 година в жилище, собственост на ищцата. От съвместното си съжителство имат родено едно дете – Ц. на 10 години. От месец декември 2016г. родителите се разделили, като ответникът отишъл да живее в собственото си жилище в гр.Б.С., ул.“С.“ №. След това той периодично започнал да оказва психически и физически тормоз спрямо майката на детето.
Социалният работник посочи, че е запознала бащата, че майката желае да се определи издръжка за детето Ц. в размер на 150 лв. и той няма нищо против, след като държавата постановява заплащане на издръжка на детето, да заплаща такава, но не в искания от майката размер.
И двамата родители имат условия и поддържат домакинствата си добре. Но отдел „Закрила на детето“ смята, че всеки родител трябва да поема своята финансова отговорност спрямо задоволяване нуждите и потребностите на създаденото от тях дете, както е според закона.
Ответникът в разговора не е споменал конкретни суми, с които е помагал на детето, но винаги когато Ц. е имала нужда, той се е отзовавал.
Ответникът има друго семейство, като има три деца, които са пълнолетни.
Къщата, където живеят майката и детето е на името на майката по нотариален акт и там има условия за отглеждане на детето. Ц. се отглежда от своята майка, която полага старание и се стреми да задоволи нейните потребности от храна, подслон и дрехи.
Бащата се интересува от детето и поддържа контакт с него. Той също се отзовава, когато то има нужда. В двора на къщата, където живее ответника, нямало отглеждани прасета, както е посочено в исковата молба. Ответникът заявил, че е безработен, че живее от социални помощи и личен труд.
Майката е категорична, че може да осигури нормално бъдещо развитие и възпитание на детето. Налице са необходимите жилищно – битови условия. Има подкрепата на своите близки, но желае бащата да поеме своята финансова отговорност към детето. Към настоящият момент грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката.
В подкрепа защитната теза на ищцовата страна са разпитани свидетелите В. Н. Д. и В. Е. А.(първата майка на ищцата, а вторият брат на ищцата, които заявиха, че желаят да свидетелстват).
Св. Д. заяви, че детето Ц. е нейно внуче и живее при майка си откакто се е родило, на ул.„И.Ш.“ № в гр. Бяла Слатина. Къщата е наследствена, построена е от дядото на ищцата, обзаведена е от нея, с изключение на една стая, която е обзаведена от Р. /бащата на детето/ с една приста с надстройка. Родителите на детето са живели заедно в бащиния дом на ищцата, където живее и до днес. Бащата не е работил никъде, а единствено работила майката, за да се издържа семейството. Ответникът бил накарал ищцата да изтегли в заем 5000 лв., който тя сега изплаща по негова вина. Взимал пари и от заплатата й.
От раздялата на родителите й Ц. живее при майка си. Грижите за нея полага изцяло майка й, както и свидетелката помага, вуйчото също.
Имало е случаи, в които баща на Ц., й се обажда, за да я вземе и да се видят, тя се приготвя, но накрая той не идва.
През лятото на тази година за два месеца детето е било при свидетелката, когато бащата е ходил един единствен път, за да го види и му е дал 10 лв.
Свидетелката знае, че ответникът има семейство с три деца, за които не се грижи, както не се грижи и за детето си Ц.. Свидетелката посочи, че по съдебен ред не е завеждано дело за издръжка, тъй като до 02.12.2016г. родителите са живели заедно.
Другият свидетел В. Е. А. заяви, че сестра му и ответникът са живели заедно около 25 г. на ул.„И.Ш.“ № в гр. Бяла Слатина. Ответникът напуснал тази къща началото на декември миналата година. От тогава за детето Ц. се грижи майка й. Не знае дали бащата ходи да я вижда, но знае, че й бил купил анцунг и й бил дал 50 лв. през месец септември през тази година за училище.
Детето през август месец 2017г. паднало и си счупило ръката, която била гипсирана за около 45 дни. Докато детето било в болницата, бащата не се е интересувал от него. След това, докато било с гипс на ръката, не знае дали го е виждал. Свидетелят знае, че през 2016г. ответникът ходил и вкарвал в страната коли втора употреба, но сега не знае дали още се занимава с това.
От представеното Удостоверение от 26.09.20017г., издадено от „Селебра текстил“ гр. Бяла Слатина, се установява, че средното брутно месечно трудово възнаграждение на ищцата за периода от м. септември 2016 г. до м.август 2017 г. е в размер на 725,50лв. Ищцата е представила и удостоверение за наследници и нотариален акт за жилището, в което живее.
Ответникът не е представил доказателства за получавани доходи, въпреки че съдът го е задължил.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно е
установено, че детето Ц.Р.Р. с ЕГН ********** е родена на ***г. от майка Н.Е.А. с ЕГН ********** и
баща Р.Р.С. с ЕГН **********, видно от
представено у-ние
за раждане.
Според
разпоредбата на чл.143 СК всеки родител е длъжен да издържа своите непълнолетни
деца. Трайната съдебна практика възприема, че щом родителят е в трудоспособна
възраст, той би могъл да реализира средства, с които да изпълнява задължението
си за издръжка към непълнолетните си деца. Съгласно разпоредбата на чл.142,
ал.2 СК минималният размер на дължимата издръжка е 1/4 от установената за
страната минимална работна заплата или сума, равняваща се на около 115.00 лева. Доколкото всеки родител е
длъжен да издържа непълнолетните си деца, то всеки родител дължи издръжка,
независимо от обстоятелството дали реализира доходи или не. Размерът на
издръжката обаче във всеки конкретен случай е различна и се определя като се
държи сметка за баланса между нуждите на детето и възможностите на дължащия
такава. Предвид наблюдаващата се в страната и света икономическа криза е все
по-трудно да бъде отглеждано едно дете и още по-трудно да бъдат задоволявани
всички негови потребности. Следва да се има предвид, че дължимата от другия
родител месечна издръжка не може да бъде определена в размер, който в пълна и
максимална степен да задоволява всички желания на детето. Издръжката са
по-скоро средства, които имат характер да осигурят задоволяване на
потребностите на детето, свързани с неговото отглеждане и възпитание.
По делото е установено по
безспорен и категоричен начин, че биологичен баща на Ц. е ответникът Р.Р.С., който факт не се оспорва от същият.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установи, че родителите на детето Ц. от 02.12.2016г. са във фактическа раздяла и от тогава до настоящият
момент единствено майката Н.Е.А.
полага грижи за него. Бащата не
се е дезинтересирал от Ц., като поддържа контакти с нея, видно от изготвения социален доклад,
макар и те да са през продължителен период от време, което се установи от показанията на свидетелите, но
не й плащал издръжка от 02.12.2016г.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице
законовите изисквания на чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 142 от СК, за даване на
издръжка от родител на не навършило пълнолетие дете. Имайки предвид доказаните нужди на детето Ц., което е
ученичка в 4-ти клас, необходимостта от средства за храна, облекло, отопление и
други, съобразявайки и неговата възраст на 10 години и липсата на данни същата
да има специфични здравни или образователни потребности, възможностите
на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер
на издръжката, съдът счита, че нейният общ размер следва да се определи на 280.00
лв.
Съгласно чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея доходи от трудовото възнаграждение. Непредставянето на доказателства за доходите на бащата пред съда не го освобождава от задължението му да подсигурява издръжка на детето си, тъй като е в работоспособна възраст.
Имайки предвид, че бащата-ответник е работоспособен и престира работна сила „личен труд“, както е заявил и пред социалния работник, съдът намира, че същия ще участва в издръжката на детето си със сумата 130.00 лева, който размер е съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителя. Останалите необходими средства ще се дават от майката, която ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на Ц..
При този анализ на доказателствата по делото искът по чл. 143, ал.2 от СК е основателен и доказан в размер от 130.00 лева месечно, считано от 11.10.2017г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска До този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а в останалата част в пълния му предявен размер до 150,00лв. месечна издръжка, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
ПО ИСКА с правно основание
чл.149 от СК
Претендира се от ищцата и издръжка за минало време в размер на 150.00 лв. от бащата, считано от 02.12.2016г. до 11.10.2017г.
Съдът намира за основателен иска по чл.149 от СК, тъй като според посочената разпоредба може да се търси и издръжка за минало време (до една година преди предявяването на иска). Началният срок на издръжката при този иск е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането на иска. За основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на детето или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите. Ищцата не е длъжна да доказва нуждите на детето си за този период. Ако ответникът твърди, че доброволно е доставял издръжка, той би следвало да го докаже.
В
настоящият случай е безспорно по делото, че
ответникът е баща на малолетната Ц., което е видно и от приложеното удостоверение
за раждане на детето. Безспорно е, че родителите не живеят заедно от 02.12.2016г.
до настоящият момент. В този период от
време основната грижа за детето, включително и неговата материална издръжка е
поета единствено от майката.
От показанията
на разпитаните свидетели стана ясно, че бащата контактува много рядко с детето
си. Липсват както твърдения, така и доказателства по делото, че ответникът е
участвал по някакъв начин в издръжката на дъщеря си за процесния период, поради
което искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание и размер.
Воден от гореизложените мотиви съдът намира, че следва да присъди на детето Ц. и издръжка за минало време в размер на 130.00лв., която бащата Р.Р.С. да й заплати, считано от 02.12.2016г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане. До този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а в останалата част в пълния му предявен размер до 150,00лв. месечна издръжка, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
На основание чл. 78, ал. 6 във
вр. с чл. 83, т. 2 от ГПК, ответника Р.Р.С. следва да заплати държавна такса върху тригодишните платежи на
присъдената издръжка от 130.00 лв./187.20
лева върху иска по чл.143,ал.2 от СК
и 57.20 лв. за издръжката за минало време по иска по чл.149 от СК или общо 244.40
лв./, както и 5,00 лв./пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважено искането на ищцата за заплащане на направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, съобразно приложените доказателства по делото, за адвокатско възнаграждение, в размер на 260,00лв., съразмерно уважената част от иска.
Ответникът не е направил искане за осъждане ищцата да му заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Р.С. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАЩА на детето Ц.Р.Р.
с ЕГН ********** чрез майката Н.Е.А. с ЕГН ********** ***,
като негов законен представител, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 130.00 лв.(Сто и тридесет лева), начиная от датата на завеждане на исковата
молба-11.10.2017г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Отхвърля иска за размера над 130,00лв. до пълния размер от 150,00лв., като неоснователен и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА Р.Р.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на детето Ц.Р.Р. с ЕГН ********** чрез майката Н.Е.А. с ЕГН ********** ***, като негов законен представител, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 130.00 лв.(Сто и тридесет лева), за минало време, считано от 02.12.2016г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.
Отхвърля иска за размера над 130,00лв. до пълния размер от 150,00лв., като неоснователен и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА Р.Р.С. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр.Бяла Слатина, държавна такса върху присъдената издръжка от 130.00 лв./187.20 лева
върху иска по чл.143,ал.2 от СК и 57.20 лв. за издръжката за минало
време по иска по чл.149 от СК или общо
244.40 лв./, както и 5,00
лв./пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.Р.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Е.А. с ЕГН ********** ***, разноски за тази инстанция в размер на 260,00лв./двеста и шестдесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок
от обявяването му на 12.12.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: