№ 520
гр. Плевен, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 902 от 15.06.2022г по гр. дело №4673/2021 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск
от ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН ЕАД, адрес на управление: гр.П., Източна
индустриална зона 128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й.
В. В., против С. П. Т., ЕГН **********, Настоящ адрес гр. П., Ж.К. Д. блок
***, вх. *, ет.*, ап.*, общ. П., обл. П., постоянен адрес гр. П., УЛ.К. П. *, общ.
П., обл. П., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена на иска за главница: 299,53
лв., цена на иска за лихва: 20,14 лв, с обща цена на иска: 319,67лв, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Топлофикация
– Плевен , в която се възразява, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Възразява се, че по делото на практика липсват мотиви.
Възразява се, че по делото са представени и събрани писмени доказателства
за собствеността на процесния имот в сграда, която е топлофицирана, налице
са заключения на вещи лица относно установяване на фактите за наличието
1
на топлоснабдяване в сградата, абонатна станция, уреди за измерване, които
са преминали съответната метрологична проверка , извършване на дяловото
разпределение съобразно Методиката за разпределение на топлинната
енергия, както и за размера на задълженията на ответниците. Възразява се ,че
всички собственици на имоти в топлоснабдени обекти съгласно чл. 153 ал.1
от ЗЕ имат качеството на потребители на топлинна енергия. Това остава така
и при прекратяване на топлроподаването към индивидуалните отоплителни
тела в имота, тъй като лицата остават потребители на топлинна енергия,
отдавана от сградната инсталация. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове
изцяло.
Въззиваемата страна ,редовно призована, оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно основания
за ползвана топлинна енергия, отчитане и начисляване на задължения за това
РС е приел, че за да бъдат уважени предявените искове, преди
всичко следва да бъде установено наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял на ответниците през исковия период топлинна енергия по
количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.
Според РС ищцовото дружество не установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с
ответника. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно
разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество, според
РС, възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната
по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост
2
или ограничено вещно право върху даден имот. Собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й /Тълкувателно решение №2/2017г.
по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/. По делото, според РС, не се
установява дали и на какво основание ответниците владеят имота. Не е
представена молба за откриване на партида при ищеца на името на
ответниците, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за
доставка на топлинна енергия за битови нужди. При това положение, съдът е
приел, че отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране
отговорността на ответниците за плащане на цената за доставената топлинна
енергия до жилището. При тези съображения, искът за главница и
акцесорният иск за обезщетение за забава, според РС, следва да се отхвърлят,
тъй като по делото не се установи привлечените към отговорност лица да са
пасивно легитимирани да отговорят по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е незаконосъобразно
РС е изложил мотиви за изводите си, които не се възприемат от
въззивния съд. РС – Плевен е изложил мотиви, в които се съдържат вътрешни
противоречия.Въззивният съд приема, че не може да се приеме наличието на
пълна липса на мотиви, макар и те да са схематичн, непълни и частично
несъответни на събраните по делото доказателства.
Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие
с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
3
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми,
уреждащи отношенията между страните по делото през процесния
период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота,
което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия
се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на
собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Предвид гореизложеното,според ОС, е без значение, че между страните не е
сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
РС от една страна също е цитирал разпоредбите на чл. 153 от ЗЕ,
но е достигнал до изводи, които не са обосновани на събраните по делото
доказателства и не кореспондират с посочените разпоредби.
По делото е налице писмено доказателство относно собствеността
на процесния недвижим имот , което не е оспорено, в него изрично е
посочена собствеността на имота в полза на ответницата пред първата
инстанция.
По делото е налице заключение на ВЛ Й., видно от което сградата,
4
в която се намира имотът е топлоснабдена, дяловото разпределение е
извършено съгласно Методиката за разпределение на топлинната енергия в
сгради етажна собственост, банята се отоплява от щранг лира, монтажът на
уреда за измерване в абонатната станция е монтиран и проверен съгласно
техническите изисквания, разлики в изчисленията на ФДР не са
констатирани.ВЛ е изслушано и пред въззивната инстанция , пред която е
заявило, че не е посещавал имота, а е взел информация от дружеството за
топлинно разпределение. Твърди, че имотът представлява кафе аперитив, но
обектът е запечатан, а във фирмата за дялово разпределение имотът се води
като апартамент. Според ВЛ имотът се води по този начин, тъй като фирмата
топлинен счетоводител възприема информацията от Топлофикация Плевен
АД, а там имотът също е записан като апартамент.
Пред Пл ОС процесуалният представител на Топлофикация Плевен
АД е уточнил, че имотът е кафе аперитив, ползван след това като фотостудио
и е запечатан като посочването ва съкращението за „апартамент“ в партидите
на Топлофикация Плевен АД е техническа грешка като такива технически
грешки в партидите се отстраняват периодично, но очевидно не напълно.
По делото е налице и заключение на ВЛ В. В. по съдебно
икономическа експертиза съгласно което неплатеното задължение е в размер
на 299,53 лв за периода 1.11.2019 до 31.07.2020 г, а мораторната лихва върху
тази главница е в размер на 24,07 лв.
Заключенията на ВЛ не са оспорени от страните, следва да се
възприемат като обективни и непротиворечиви.
Предвид гореизложеното следва да се отмени атакуваното решение
и да се постанови друго такова, с което да се приеме за установено на осн.
Чл. 422 от ГПК, че ответната страна С. П. Т. дължи на Топлофикация Плевен
АД главницата по издадената заповед за изпълнение в размер на 299,53 лв за
периода 1.11.2019 до 31.07.2020 г, както и мораторна лихва в размер на 20,14
лв, който размер е в заповедта за изпълнение и е посочен в исковата молба,
както и законната лихва, считано от датата на заявлението, както и разноските
по издадената заповед за изпълнение в размер на 75 лв общо.
При този изход на делото следва да се осъди С. П. Т. да заплати
на другата страна деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1150 лв
по представения списък за разноските на л. 31 от въззивното дело с оглед
5
изцяло уважаването на исковете и възнаграждението за явяване на ВЛ пред
Пл ОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 902 от 15.06.2022г по гр. дело
№4673/2021 г по описа на РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл. 422 вр. с чл. 415 от
ГПК, че С. П. Т., ЕГН **********, Настоящ адрес гр. П., Ж.К. Д. блок ***, вх.
*, ет.*, ап.*, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН „ ЕАД, ЕИК ***,
адрес на управление: гр.П., Източна индустриална зона 128, представлявано
от изпълнителния директор инж. Й. В. В. главница в размер на 299,53 лв за
използвана и незаплатена топлоенергия за периода 1.11.2019г до
31.07.2020 г, както и лихва върху тази сума за периода 3.01.2020 г до
15.02.2021 г в размер на 20,14 лв, 25 лв държавна такса и 50 лв юрк.
възнаграждение, За които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение №861/24.02.2021 г по ч. гр. дело № 1258/2021 г на РС - Плевен
ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН **********, Настоящ адрес гр. П., Ж.К. Д.
блок ***, вх. *, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН
„ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.П., Източна индустриална зона 128,
представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В. В. деловодни разноски
за двете инстанции в размер на 1150лв
РЕШЕНИЕТО е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6