Р Е Ш Е Н И Е № 66/11.4.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 18 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.С.Ч. ***,
чрез пълномощник адв. И.Г. ***, *, съдебен адрес ***,
* против Решение № 2153-28-119/29.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-253/02.12.2021 г. и
допълнение към същата с вх.№1012-28-253#5/10.12.2021 г. против Разпореждане №
282-00-370-14/15.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание
чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 КСО, К.С.Ч. е задължена да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
07.12.2016 г. до 05.11.2017 г. в размер на 2332,08 (две хиляди триста тридесет
и два лева и 8 стотинки) лева - главница и 1049,19 (хиляда четиридесет и девет
лева и 19 стотинки) лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение до датата на обжалваното разпореждане.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. не е доказано по безспорен начин наличието на
изискуемите материално-правни предпоставки, въз основа на които е издаден
оспорения административен акт и същия е постановен при допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което се претендира за отмяната му и за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващия се явява лично и с адв.Г., която подържа жалбата, доразвита със съображения
посочени в писмени бележки, с искане за уважаването й и за присъждане на
разноски пред тази инстанция.
Ответната страна в писмено становище оспорва жалбата,
като претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със заявление №
282-00-370/12.12.2016 г. К.С.Ч. *** да й се отпусне
парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като е
декларирала, че трудовото й правоотношение с ЕТ „И.-50-И.М.“*** е прекратено от
07.12.2016 г., че към датата на прекратяване на правоотношението не упражнява
трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО или
законодателството на друга държава; не е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.68а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО.
Декларира, че не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане след
прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа и
не получава парично обезщетение за безработица.
Приложени са заповед № 156/07.12.2016 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ЕТ „И.-50-И.М.“*** и копие от
трудова книжка, в която размера на положения от работника труд е отразен в
нанесения печат.
В тази връзка длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол е издало
следните разпореждания:
С Разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. на
основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 КСО
на К.С.Ч. е отпуснато ПОБ, считано от 07.12.2016 г. до 06.10.2017 г. в размер
на 12,64 лева дневно.
С Разпореждане № 282-00-370-2/05.06.2017 г. въз основа
на Декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ от 05.06.2017 г.
и на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с
чл.54д, ал.1, т.1 КСО, считано от 01.06.2017 г., е прекратено изплащането на
отпуснатото с Разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ, поради започване
на трудова дейност от лицето.
С Разпореждане № 282-00-370-3/ 06.06.2017
г. на основание чл.54ж, ал.1 КСО е възстановено изплащането на отпуснатото на К.С.Ч.
ПОБ за периода от 01.06.2017 г. до 06.10.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно.
С Разпореждане № 282-00-370-4/06.06.2017
г. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54б, ал.6 от КСО е прекратено
изплащането на отпуснатото ПОБ, считано от 01.06.2017 г., т.к. К.С.Ч. е
започнала трудова дейност на непълно работно време, за което получава трудово
възнаграждение в размер под минималната работна заплата.
С Разпореждане № 282-00-370-5/12.09.2017 г. на
основание чл.54ж, ал.2 във връзка с чл.54б, ал.6 КСО е изменено Разпореждане №
282-00-370-1/16.12.2016 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл.
54а от КСО поради това, че К.С.Ч. работи на непълно работно време с месечно
възнаграждение по-малко от установена за страната МРЗ и е разпоредено
считано от 12.09.2017 г. на лицето да се изплати парично обезщетение за
безработица за периода от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г. в размер на 6,32 лева
дневно, т.е. 50 % от 12,64 лева.
С Разпореждане № 282-00-370-6/12.09.2017 г. на
основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО, поради „представени нови обстоятелства“ е
изменен размерът на ПОБ по чл. 54а от КСО, като е определено на К.С.Ч. да се
изплати ПОБ за период от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г. в размер на 12,64 лева
дневно.
С Разпореждане № 282-00-370-7/12.09.2017 г. поради „започване
на трудова дейност“ и на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54д, ал.1, т.1 КСО, считано от 01.06.2017 г., е прекратено изплащането на отпуснатото на К.С.Ч.
с Разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ.
С Разпореждане
№ 282-00-370-8/ 12.09.2017 г. на основание чл.54ж, ал.1 КСО е възстановено
изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ за
периода от 01.07.2017 г. до 06.11.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно.
С Разпореждане № 282-00-370-9/ 12.09.2017 г. на
основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54б, ал.6 КСО е прекратено изплащането
на отпуснатото с Разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ, считано от
01.07.2017 г., заради „започване на трудова дейност на непълно работно време и
под минималната работна заплата“.
С Разпореждане № 282-00-370-10/12.09.2017 г. на
основание чл.54ж, ал.2 във връзка с чл.54б, ал.6 КСО е изменено Разпореждане №
282-00-370-1/16.12.2016 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по
чл.54а от КСО, като е определено на К.С.Ч. да се изплати ПОБ за период от
01.07.2017 г. до 30.08.2017 г. в размер на 6,32 лева дневно-50 % от 12,64 лева,
защото лицето работи на непълно работно време с месечно възнаграждение по-малко
от установена за страната МРЗ.
С Разпореждане № 282-00-370-11/ 05.12.2017 г. на
основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54д, ал.1, т.1 КСО е прекратено изплащането
на отпуснатото на К.С.Ч. с Разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ,
считано от 06.11.2017 г. по съображения,
започване на трудова дейност – АЗ.
Със Заповед №ЗР-5-28-00451007/ 23.08.2018 г.
Ръководителят на ТП на НОИ-Ямбол, по повод сигнал вх.№1056-28-93/ 20.04.2018 г.
относно правомерността на изплащане на парично обезщетение за безработица и на
основание чл.108, ал.1 КСО е определил длъжностни лица, които да извършат
проверка на осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.“.
В Констативен протокол № КП-5-28-00455693/ 05.09.2018
г. са отразени резултати от проверка, според които въз основа на представените
от проверявания субект ЕТ „И.-50-И.М.“***
присъствени форми и разчетно-платежни ведомости за
изплатени възнаграждения на работниците, назначени в ЕТ в периода април 2017 г.-
март 2018 г., е направен извод, че осигурителят е нарушил разпоредбите на
осигурителното законодателство, като не е внесъл в срок дължимите осигурителни
вноски за поименно посочените в протокола лица, наети по трудови правоотношения
в едноличния търговец, измежду които не фигурира К.С.Ч..
Със Заявление вх.№4005-28-31/27.03.2019 г. И.Д.М. в
качеството си на собственик на ЕТ „И.-50-И.М.“*** е поискала да бъдат издадени
задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО за
всички наети във фирмата лица за времето от 01.01.2017
г. до момента на подаване на заявлението, с изключение на две конкретни лица,
като с Обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г. е декларирала, че назначените
през 2017 г. и 2018 г. във фирмата й лица не са постъпвали на работа и не са
получавали трудови възнаграждения, но е пропуснала да заличи данните в ТД на
НАП-Ямбол.
На база подадените заявление и обяснение са издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/ 09.04.2019 г., с които е разпоредено осигурителят ЕТ „И.-50-И.М.“ да заличи
подадените за тези лица данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, като е приложен списък с
данни за назначените във фирмата лица за 2017 г. и 2018 г., в който К.С.Ч. не е
посочена.
С Постановление № 1754/2019 г. от 08.10.2019 г. по
отношение на М. е отказано да бъде образувано наказателно производство за
подаваните от нея документи с невярно съдържание (декларации, че лицата
извършват трудова дейност), т.к. сами по себе си не са документите, въз основа
на които са били изплащани обезщетенията за безработица.
Независимо от това от обясненията на част от
назначените в ЕТ „И.-50-И.М.“ лица и на самата М. е установено, че от 2017 г.
всички назначени лица реално не са полагали труд, а са били назначени, защото
не им е достигал осигурителен стаж за получаване на обезщетение за безработица.
В тази връзка М. е посочила, че работи сама и осъществява единствено счетоводни
и копирни услуги на трети лица, а от 2017 г. започнала да назначава само по
документи различни лица във фирмата си, които реално не са работили при нея, но
го е правела лицата да имат възможност да използват платена трудова борса.
Заявила също, че от 2017 г. всички назначени при нея лица са ѝ заплащали
60 лева такса за тази услуга, но сами са плащали дължимите осигуровки, както и
че не им е заплащала трудови възнаграждения, защото реално не са работили във
фирмата ѝ.
Видно от Протокол ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020
г. служители на ТД на НАП-Бургас са предприели в периода 06.01.2020 г.-05.02.2020
г. действия по заличаване на трудови договори сключени с лица, свързани с ЕТ „И.-50-И.М.“
след извършена проверка в информационния масив на НАП. В т.4 от протокола
„Констатации“ е записано, че проверката е възложена във връзка със Заявление
вх.№ К-44/06.01.2020 г. от ЕТ „И.-50-И.М.“ относно заличаване на сключените
трудовите договори с наетите по трудови правоотношения лица през 2017 г. и 2018
г., което заявление е подадено на основание Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице № П-02002819120263-040-002/17.12.2019 г.,
и с него е отправено искане да бъдат заличени всички трудови договори, сключени
с лицата, на които съгласно Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. на ТП на НОИ-Ямбол са заличени подадените за
лицата Декларации обр.1 за същия период.
В хода на проверката е извършена съпоставка и анализ
на заличените Декларации обр.1 в Персоналния регистър
на основание издадените Задължителни предписания от 09.04.2019 г. и на броя на
декларираните Уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключени трудови договори за
периода 2017 г. и 2018 г. в информационния масив на НАП, вследствие на което е
извършено служебно заличаване на всички декларирани сключени трудови договори с
наетите от търговеца лица в информационния масив на НАП съобразно представените
от работодателя ЕТ „И.-50-И.М.“ Уведомления по чл.62, ал.5 КТ.
По препратен от Инспекция по труда-Ямбол сигнал, служители
на ТД на НАП-Бургас са извършили проверка на осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.“ за
нарушаване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на
търговеца, чиито резултатите са отразени
в Протокол П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г.
Според част „Констатации“ от протокола с ПУФО №
П-02002818176993-073-001/ 25.06.2019 г., въз основа на представените документи
и справки от представляващия ЕТ, на получената информация от ДИТ-Ямбол и на
наличните в информационните приложения на НАП данни, при проверката е
установено, че ЕТ „И.-50-И.М.“ има декларирани трудови договори съгласно чл.62 КТ за периода 01.01.2017 г.-30.09.2018 г., като
повечето договори са сключени, като лицата са назначавани на длъжност „метач“
за срок от 7 дни – за извършване на определена работа.
В протокола е записано, че на 03.02.2020 г. на И.М. в
качеството ѝ на собственик на ЕТ е връчено Искане за извършване на
действия от други контролни органи № П-02002819120263-032-001/ 29.01.2020 г., в
резултат на което М. ***, където ѝ бил връчен списък на лица с
декларирани уведомления по чл.62 КТ и декларирани данни с декларации обр.1 и обр.6 за начислени и
изплатени суми по трудови правоотношения.
Заради констатациите от проверката задълженото лице е подало
заявления за заличаване на указаните трудови договори и съответните декларации обр.1 и обр.6, като след
заличаването е установено, че съществуват незаличени трудови договори за
периода от 01.01.2014 г.-31.12.2019 г. по отношение
на осем цитирани лица, измежду които не е К.Ч.. Същевременно към момента на
проверка по Протокол П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. не са
констатирани действащи трудови договори.
С Разпореждане № 282-00-370-12/11.11.2021
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено
Разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. за отпускане на ПОБ от 07.12.2016 г. до 06.11.2017 г. в размер на 12,64 лева
дневно. В разпореждането са посочени следните съображения: при извършена
проверка от НАП-Ямбол на ЕТ „И.-50-И.М.“ с Протокол № П-02002819120663-073-001/
25.03.2020 г. е установено, че към момента на проверката за лицата са подавани
уведомления по чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни
по чл.5, ал.1, т.4 КСО без същите да са упражнявали трудова дейност; съгласно
чл.10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ; в случая за
К.Ч. не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнала да упражнява трудова
дейност, като данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО по отношение на лицето са заличени
в Регистъра на осигурените лица.
С Разпореждане № 282-00-370-13/11.11.2021
г. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.10 КСО на К.С.Ч. е отказано отпускане
на ПОБ по чл.54а от КСО, като са повторени горните мотиви.
С Разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.3 и във връзка с
чл.114, ал.1 КСО, К.С.Ч. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 07.12.2016 г. до 05.11.2017 г.
в размер на 2332,08 лева - главница и 1049,19
лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение
до датата на разпореждането.
С Решение № 2153-28-119/29.12.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ Ямбол е оставена без уважение жалбата на К.С.Ч. с вх. №
1012-28-253/02.12.2021 г. и допълнение към същата с вх. №
1012-28-253#5/10.12.2021 г. против Разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г.,
което решение е получено на 05.01.2022 г.
Като свидетел по делото е разпитана И.Д.М.-собственик
на ЕТ „И.-50-И.М.“***, която заявява, че познава К.С.Ч. и същата действително е
работила при нея, полагала е реално труд, за което й е било изплащано трудово
възнаграждение и работодателя е оформил и подписал трудовата книжка на
работника, в подкрепа на които показания са представени платежни нареждания за
платени осигуровки.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение
№ 2153-28-119/29.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-253/02.12.2021 г. и допълнение към
същата с вх. № 1012-28-253#5/10.12.2021 г. против Разпореждане №
282-00-370-14/15.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание
чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 КСО, К.С.Ч. е задължена да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
07.12.2016 г. до 05.11.2017 г. в размер на 2332,08 лева - главница и 1049,19
лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до
датата на разпореждането.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-гр.Ямбол
е постановено от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.117 КСО, но е незаконосъобразно т.к. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за
отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.4 АПК.
За да се мотивира решаващият орган приема, че между ЕТ
„И.-50-И.М.” и жалбоподателя е сключен трудов договор, но депозираното от
собственика на едноличния търговец заявление с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г.
налага извода, че предмета на трудовия договор не е изпълнен, т. е. че лицето
реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото
правоотношение. Прави извод и че след като реално не е осъществена трудова
дейност, не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него
права на обезщетение, т.е. жалбоподателя не попада в кръга на осигурените лица
по смисъла на чл.10 КСО и §.1, ал.1, т.3 ДР на КСО, тъй като не е налице една
от предпоставките по чл.54а КСО за възникване на правото на парично обезщетение
за безработица.
Направения от административния орган извод, че
оспорващият реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор е необоснован и недоказан, защото не се подкрепя от събраните
доказателства.
По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО по смисъла на част
първа на този кодекс „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а,
ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Според чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец, като разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 КСО във всички относимите към спорните периоди редакции задължава
осигурителите и работодателите периодично да представят в Националната агенция
за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Описаната по-горе фактическа обстановка не се спори
между страните в това число сключването на трудовия договор, прекратяването на
възникналото правоотношение, подаването на заявления за ПОБ и отпускане на
такова, респ. от и в полза на оспорващия.
Въпреки това извода на административния орган, че К.С.Ч.
реално не е осъществявала трудова дейност в изпълнение на сключения трудов
договор не се подкрепя, а напротив се опровергава от събраните писмени
доказателства.
В подкрепа на становището за реално положен труд е и
отразеното в трудовата книжка на работника с вписване на съответните данни в
нея, който документ е официален удостоверителен такъв досежно
посочените факти и обстоятелства относно трудовата дейност на работника.
Доколкото материалната доказателствена сила на
документа не е оборена по реда на чл.193 ГПК, то тя обвързва съда и страните.
На следващо място даденото от И.М. Обяснение вх.№
4005-28-31#1/29.03.2019 г. за лица, които не са постъпвали на работа във
фирмата й и не са получавали трудови възнаграждения, защото реално не са
извършвали трудова дейност, се отнася за тези назначените през 2017 г. и 2018
г., докато трудовото правоотношение на К.С.Ч. с ЕТ „И.-50-И.М.“*** е прекратено
от 07.12.2016 г., поради което декларираните обстоятелства не се отнасят за
нея, т.к. не са за разглеждания период.
В съответствие с това и името на К.С.Ч. не фигурира в списък
с данни за назначените в ЕТ лица за периода 2017 г. 2018 г., за които е разпоредено осигурителят ЕТ „И.-50-И.М.“ да заличи
подадените за тези лица данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО и който списък е
неразделна част от Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г.
Именно поради този факт и след като името на К.С.Ч. не
фигурира в този списък, то няма как да бъдат данните й по чл.5, ал.4, т.1 КСО служебно
заличаване в информационния масив на НАП, защото според Протокол ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020
г. заличаването обхваща трудовите
договори на наетите в период 2017 г.-2018 г. лица и е в съответствие с представените
от ЕТ „И.-50-И.М.“ уведомления по чл.62, ал.5 КТ и декларациите обр.1, заличени в Персоналния регистър на основание
Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г.
Същевременно не само не се представиха доказателства
да са били заличени данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО касаещи К.С.Ч., но видно от Актуално
състояние на всички нейни трудови договори, не е заличен трудовият й договор,
сключен с ЕТ „И.-50-И.М.“.
На основание чл.114, ал.1 КСО недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113. В КСО липсва легално определение за
понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни
плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в
смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от
негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти
и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение
на осигурения към дължимостта на сумите в момента на
тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на
тях.
Понастоящем при безспорно установени валидно трудово
правоотношение, реално полаган от лицето труд и незаличаване на осигурителните
данни за К.С.Ч. в масивите на НАП, следва да се приема че същата е била
добросъвестна при получаване на осигурителните плащания, което е пречка да се
изисква тяхното възстановяване.
Поради това в случая не е доказано наличието на материалноправната предпоставка посочена в чл.54ж, ал.3 КСО, а именно обезщетението за безработица да е неоснователно изплатено, и
същевременно сумите да са били недобросъвестно получени, за да възникне потестативното право на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица, да издаде разпореждане
за възстановяване на това обезщетение.
Предвид посоченото решението на директора на ТП на
НОИ-гр.Ямбол, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби, е незаконосъобразно и същото заедно с потвърденото разпореждане
следва да бъдат отменени.
Предвид изхода на спора и направеното в жалбата искане
ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 210 (двеста и десет) лева, включващи хонорар за един
адвокат и държавна такса.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-119/29.12.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ-Ямбол и Разпореждане №
282-00-370-14/15.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание
чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 КСО, К.С.Ч. е задължена да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
07.12.2016 г. до 05.11.2017 г. в размер на 2332,08 (две хиляди триста тридесет
и два лева и 8 стотинки) лева - главница и 1049,19 (хиляда четиридесет и девет
лева и 19 стотинки) лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение до датата на обжалваното разпореждане.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Ямбол да заплати на К.С.Ч. *** направените
по делото разноски в размер на 210 (двеста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете