РЕШЕНИЕ
гр. София, 18 октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЕНЧЕВ
При секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 5828 по описа за 2016 год. , за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „САД С.А.
клон България“ клон на чуждестранен търговец САД К.Ж.Д.Т.д’ И., учреден
съгласно законодателството на Франция, твърди, че по силата на застрахователен
договор „Каско“ за строителни и земекопни машини е застраховал при ответника
свои машини, сред които и верижен багер марка „Джей Си Би“, модел JCB **** с регистрационен номер *****и мини челен товарач с
марка „Бобкат“, модел S175 с
регистрационен номер 08011. Поддържа, че между 22 и 25.05.2015г. посочените две
превозни средства са били отнети противозаконно от паркинг на ищеца, заедно с принадлежности към
тях. Твърди, че застрахователят е бил уведомен незабавно за отнемането на двете
машини и са му били предоставени исканите документи за установяване на
застрахователното събитие, както и че вторите части от регистрационните талони
на машините са се намирали в самите превозни средства, поради което не могат да
бъдат представени. Поддържа, че застрахователят е предложил спогодба,
предвиждаща изплащане на 50% от
дължимото обезщетение, но след като тя не е била приета, е отказал да плати
обезщетение. Ищецът твърди, че застрахователят незаконосъобразно е отказал
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, без да е налице
неизпълнение на договорните З.ължения на застрахования. В тази връзка твърди,
че разпоредбата на чл.34 от Общите
условия, при които е сключена застраховката, е нищожна, защото е неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, т.6 от ЗЗП, както и защото тази клауза не е от
значение за риска по застраховката. Поддържа, че не са налице основанията на чл.211
от КЗ (отм.) за отказ на застрахователя да плати обезщетение. Предявява искове
за осъждане на ответника да заплати договореното застрахователно обезщетение за
двете машини в размери съответно 30 162,71лв. и 9 390,36лв., заедно
със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на иска –
16.09.2015г. до окончателното им изплащане, както и 737,75лв. лихва за забава върху сбора
от двете посочени суми, считано от 13.07.2015г.
до 16.09.2015г. Претендира и
разноски.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“
оспорва исковете изцяло. Без да оспорва съществуването на твърдяния договор за
застраховка, поддържа, че двете машини, описани в исковата молба, не са част от
застрахованото по този договор имущество. Оспорва също така твърденията, че
двете превозни средства са изчезнали от мястото, посочено в исковата молба.
Твърди, че е налице сериозно неизпълнение на договорните задължения на ищеца,
изразяващи се в това, че откраднатите превозни средства в периода от 22 до
25.05.2015г. са били оставени под ничии контрол, без да имат охрана, както и в
това, че не е изпълнено З.ължението за незабавно уведомяване на застрахователя
при настъпване на застрахователното събитие. Намира за неоснователни доводите
на ищеца за нищожност на клаузи от общите условия. При условията на
евентуалност, ако се приеме, че се дължи плащането на застрахователно
обезщетение, поддържа, че то следва да бъде определено при условията на чл.207
от КЗ (отм.) като се вземе предвид оставянето на свидетелствата за регистрация
в откраднатите машини и неуведомяването
за настъпилото събитие в срок. В допълнение се позовава на договорено в
застрахователния договор самоучастие на застрахования в размер на 1000лв. във
всяка щета и прави искане тази сума да бъде приспадната от определения размер
на обезщетението.
По повод направено
в хода на устните състезания от ответника възражение за наличие на
подзастраховане и за прилагане на нормата на чл.205 от КЗ (отм.) ищецът
поддържа твърдение за преклудиране на това възражение като несвоевременно.
Софийски градски
съд намира за установено от фактическа страна следното:
Със застрахователна
полица от 19.01.2015г. № 2203150300000001 по застраховка на строителни и
земекопни машини (Каско на машини) ищецът „САД С.А. клон България“ е
застраховал при ответника З. „Б.В.И.Г.“ за срок до 19.01.2016г. имущество съгласно опис на обща
застрахователна стойност 186 173,92 лв. Договорено е застраховане по
основно покритие, както и изключени рискове съгласно общите условия и
самоучастие от всяка щета в размер на 1 000 лв. Посочена е и застрахователната
премия, платима по банков път. В приложение към застрахователната полица
са посочени наименованията и стойностите
на застрахованите машини. Сред тях фигурира багер модел JCB **** със сериен
номер 1442127 със застрахователна
стойност 30 1672,71лв., както и мини челен товарач с марка „Бобкат“,
модел 175 със сериен номер ********* със застрахователна стойност
9 390,36лв. От представените копия на регистрационни талони се установява,
че багерът с модел JCB **** и със сериен
номер 1442127 е имал регистрационен номер *****а мини челен товарач с марка
„Бобкат“, модел 175 със сериен номер ********* е бил регистриран с номер ****.
Застрахователният
договор е сключен при действието на общи условия, които предвиждат в чл.34,
че при неспазване на конкретно посочени З.ължения
по т.30, 32 и 32 от общите условия застрахователят има право да откаже
плащането на застрахователно обезщетение или да намали размера му. Въпросните
задължения включват предоставяне на
всички необходими документи и данни на застрахователя при щета и изпълнение на
законови изисквания за осъществяване на право на застрахователя на регрес,
предприемане на действия за намаляване
на щетите, уведомяване на компетентните
органи при настъпване на събитие, писмено уведомяване на застрахователя в
24-часов срок при кражба и др.
Гражданската
отговорност на водачите на двете машини е била застрахована при ответника.
Според
удостоверение от МВР, 9-то РУ на СДВР, на 25.05.2015г. упълномощено лице на
ищеца е заявило противозаконно отнемане за времето от 13.00 часа на
22.05.2015г. до 8.00 часа на 25.05.2015г. на багер с модел JCB **** с рег. № ****и
на мини челен товарач „Бобкат“, модел 175 с номер ****, които са били паркирани
в гр.Банкя, ул. „М. И.“ срещу № 75.
Съгласно удостоверението по случая е образувано досъдебно производство.
Съгласно протокол
за оглед от 25.05.2015г. представители на ищеца и на ответника са извършили
обстоен оглед на адреса в гр.Банкя, ул.„М.И.“ пред № 75 относно липсващите
машини и са събрали сведения от съседи и от служители на ищеца. В протокола е отбелязано, че за приключване на
случая ще бъдат изискани допълнителни документи. При огледа са направени и
снимки на мястото. На същата дата ищецът е уведомил по електронна поща своя
застрахователен брокер за настъпилото застрахователно събитие.
Застрахователният брокер от своя страна на същата дата е уведомил също по електронна
поща служител от Дирекция „Застрахователни претенции – общо застраховане“ при
ответника.
На 8.06.2015г.
ищецът е подал две заявления по образец за завеждане на щети до ищеца за извършената кражба на двете превозни средства,
в които заявления са посочени данни за машините и мястото, откъдето са отнети. С писмо от
19.06.2015г. ответникът е поискал представяне на допълнителни документи: удостоверение за образуване на досъдебно производство, двете части на
свидетелствата за регистрация на превозните средства, удостоверения за получени
знаци за технически прегледи и полици за сключени застраховки „Гражданска
отговорност“.
На 30.06.2015г.
ищецът е предоставил на ответника допълнителни документи във връзка с
образуваната щета № 220315151500003, сред които и част І на свидетелствата за
регистрация, като е заявил, че част ІІ на същите свидетелства, заедно с
оригиналните полици за застраховки „Гражданска отговорност“ са се намирали в
откраднатите превозни средства. В преписката по щетата, намираща се при
ответника фигурират поисканите
удостоверения за получени знаци за технически прегледи.
На
13.07.2015г. ответникът е изпратил писмо до ищеца, с което е отказал
изплащане на обезщетение по образуваната щета за двете превозни средства.
Отказът е обоснован с клаузата на чл.34 от общите условия и с обстоятелството,
че след поискване на всички необходими документи относно застрахователното
събитие, не са предоставени оригиналите на полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ и
свидетелствата за регистрация част ІІ. На неустановена дата през м.август
2015г. ответникът е предложил на ищеца проект за спогодба за уреждане на
отношенията по повод образуваната щета, като в проекта е предвидено заплащане
на обезщетение от 50% от застрахователните суми.
С постановление на
Софийска районна прокуратура от 3.08.2015.г по
ДП 1215/15г. и пр.пр.19742/15г. е спряно наказателното производство,
водено срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на двете машини.
Складовата база на
ищеца в гр.Банкя е била охранявана по договор, сключен от ищеца с трето
търговско дружество от 9.12.2013г. Според договора на ищеца е предоставена
въоръжена охрана за 12 часа в работно време и въоръжена нощна охрана и охрана в
неработни дни.
Според
автотехническата експертиза действителната стойност на багер с модел JCB **** с
рег. № ****възлиза на 38 797лв., а на мини челен товарач „Бобкат“, модел
175 с номер **** възлиза на 40 363лв.
Съдът не възприема трите
заключения на съдебно-счетоводната експертиза, защото те представляват в едната
си част хипотетични варианти за изчисление на застрахователното обезщетение,
които не се основават на установени по
делото обстоятелства, а в останалата част аритметически изчисления, за които не
се изискват специални познания. В този смисъл заключенията на експертизата не са
годни да послужат като доказателство за относими към делото обстоятелства. Експертизата
не предоставя конкретно и заключение и надеждна обосновка за твърдяното от
ответника наличие на практика сред застрахователите да намаляват определеното застрахователно обезщетение при
противозаконно отнемане на превозни средства, в случаите, когато
регистрационният талон е бил оставен в отнетото превозно средство. Този извод следва от обстоятелството, че
единствения цитиран от вещото лице пример за намаляване на застрахователното
обезщетение (с 50%) изхожда от ответника
по делото.
Свидетелят А. дава
показания, че е багерист при ищеца и през май 2015г. е управлявал багер модел
JCB **** с рег. № *****докато превозното средство е изчезнало. Свидетелят е
оставил в кабината на багера документите на машината: регистрационен документ,
застраховката и стикер за преглед, преди тя да бъде открадната. Документите са
били оставени в джоб на седалката, който не се вижда отвън. Свидетелят лично е
заключил превозното средство преди
кражбата, предал е ключовете на
техниците и го е оставил в заградено място в Банкя, което е било на ищеца.
Свидетелят знае, че оградата е сглобяема
метална ограда и че на мястото е имало охрана.
Свидетелят П. дава
показания, че през май 2015г. е работел
при ищеца и е управлявал машина „Бобкат“, модел 175 с номер ****. Машината
е била открадната през май 2015г.
Свидетелят я е оставил заключена в оградена база на ищеца, където е имало
охрана. В машината са се намирали регистрационния талон и застраховката, които
са били в жабка зад седалката. Ключът е бил оставен на началника на базата. С
машините е извършвана работа на улица в
Банкя в продължение на около 20 дни.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
бил сключен валиден договор за имуществено застраховане при действието на
отменения КЗ от 2005г., който договор е предоставял покритие за уговорените от
страните застрахователни рискове. Сред
застрахованото от ответника имущество са попадали и двете описани в исковата
молба превозни средства: верижен багер марка и
модел JCB **** с регистрационен номер *****и мини челен товарач с марка
„Бобкат“, модел S175 с регистрационен номер ****. Действително, в приложението
към застрахователната полица двете машини не са описани с регистрационните си
номера, но са посочени за всяко едно от тях марка, модел и сериен номер, което
е достатъчно за индивидуализирането им, а в съчетание с представените копия от
регистрационните им талони позволява да се направи категоричен извод, че
клаузите на застрахователния договор са намирали приложение и относно тях.
Договорът е бил
сключен при общи условия, уреждащи конкретните права и задължения на страните.
Неоснователно е твърдението на ищеца за нищожност на клаузата на чл.34 от
общите условия като неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.6 от ЗЗП,
както и защото тази клауза не е от значение за риска по застраховката. Ищецът,
в качеството си на клон на търговско дружество, не попада в приложното поле на
законовото определение за „потребител“, съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП. По тази
причина той няма право да се позовава на правата, предоставени от
специалния Закон за защита на
потребителите в полза на лица, спрямо които посоченият закон намира приложение.
Договорените между ищеца и ответника клаузи от застрахователния договор не
подлежат на контрол относно неравноправност и съответно – не могат да бъдат
признати за нищожни на такова основание в отношенията между страните по
настоящото дело. Относно второто твърдяно от ищеца основание за нищожност
следва да се посочи, че то не попада сред изчерпателно изброените в чл.26 от ЗЗД пороци на една сделка, водещи до нейната нищожност. Ето защо клаузата на
чл.34 от общите условия поражда своето действие в отношенията между ищеца и
ответника.
Безспорно се
установява от събраните доказателства, че за времето между 22 и 25.05.2015г. е
настъпило застрахователно събитие, покрито от застрахователния договор –
посочените две превозни средства са били откраднати от мястото, където са били
оставени за периода на почивните дни. Неоснователни са доводите на ответника, че превозните средства са
откраднати от друго място и че в периода от 22 до 25.05.2015г. са били оставени
под ничии контрол, без да имат охрана. Събраните доказателства водят до извода,
че двете превозни средства са откраднати,
след като са били оставени на посоченото в исковата молба място в гр.Банкя,
заключени, в заградено място, което е било охранявано. При това положение не може да се приеме, че са били налице
някакви действия или бездействия на служители на ищеца, които са улеснили
извършването на кражбата.
С настъпването на
застрахователното събитие ищецът е изпълнил своите задължения съгласно
застрахователния договор да уведоми незабавно компетентните органи, да уведоми
застрахователя, както и да предостави на застрахователя необходимите документи,
установяващи настъпването на застрахователното събитие и стойността на щетите.
Неоснователно ответникът поддържа, че не е изпълнено задължението за незабавно
уведомяване на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие.
Действително, ищецът е подал заявление за образуване на щети за липсващите
машини, използвайки съответните бланки на ответника, едва на 8.06.2015г.
Ответникът обаче е бил надлежно уведомен за настъпване на застрахователното
събитие в изискуемата от договора писмена форма още на 25.05.2015г. Такова
уведомление е било извършено от застрахователния брокер на ищеца чрез
електронна поща, а освен това и чрез подписания на посочената дата двустранен
протокол за оглед на мястото, откъдето
са откраднати превозните средства.
Задължението на
застрахования за максимално бързо, в рамките на 24 часа, уведомяване на
застрахователя за извършването на кражба на застрахованото имущество има за цел
от една страна да позволи да се предприемат спешни действия за издирване на това
имущество, а от друга страна да
предостави възможност на застрахователя възможно най-бързо да започне
свое собствено разследване на обстоятелствата около настъпилото застрахователно
събитие. В закона няма някакви конкретни изисквания за начина и съдържанието на
писменото уведомяване за настъпването на събитието. Такова изискване е въведено
с чл.32.3 от Общите условия, при които е сключен застрахователният договор,
като се изисква застрахованият да
попълни уведомление по образец. С оглед
изяснените цели на задължението за
незабавно уведомяване, обаче, следва да се приеме, че предоставянето на информация
относно настъпилото застрахователно събитие по всякакъв начин, който да
позволява нейното запазване и възпроизвеждане при необходимост, в това число и
чрез електронна поща, представлява изпълнение на разглежданото задължение. Ето
защо съдът намира, че посоченото задължение е изпълнено от ищеца в срок,
независимо от неспазването на специално
изискваната от общите условия форма. С извършеното уведомяване на ответника на
25.05.2015г. по електронна поща и чрез двустранния протокол ищецът е изпълнил
своето задължение, посочените цели на уведомяването са постигнати и в частност
ответникът не само е имал възможността, но и реално е започнал свое разследване
във връзка с кражбата.
Събраните
доказателства, както и изложените съображения за изпълнение от страна на ищеца
на неговите задължения като застрахован водят до извода, че за ответника е
възникнало основното му задължение по застрахователния договор – да заплати
обезщетение за вредите от настъпилото
застрахователно събитие. В случая застрахователното събитие е довело до пълна
щета по отношение на двете откраднати превозни средства, поради което
ответникът дължи обезщетение в размера на вредата за застрахования, доколкото
не следва друго от застрахователния договор – чл.208, ал.3 от КЗ (отм.).
Ответникът е
отказал да изплати договореното застрахователно обезщетение, като се е позовал
на неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да представи полици за
застраховка „Гражданска отговорност“ за
двете превозни средства, както и част ІІ от регистрационните им талони. По
делото се установява, че регистрационните талони на двете машини и полиците по
застраховка „Гражданска отговорност“ са се намирали в откраднатите машини, следователно след
25.05.2015г. те не са били в държане на ищеца. При това положение
неизпълнението на посоченото задължение на застрахования се дължи на обективни
причини, които не зависят от неговата воля. Отказът на застрахователя да плати
застрахователно обезщетение по тези причини не се основава на закона. Съгласно
трайно установената и задължителна практика на ВКС (така решение № 207 от
13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС) застрахователят
може да откаже изпълнението на задължението си да плати застрахователно
обезщетение само когато неизпълнението на задължение от страна на застрахования
е в причинна връзка със застрахователното събитие или с обема на вредите. В
случая няма основание да се приеме, че оставянето на част ІІ от
регистрационните талони в двете превозни средства по някакъв начин е допринесло
за кражбата им, доколкото свидетелските показания установяват, че тези
документи са били оставени на места, където не могат да бъдат видяни отвън. В същият
смисъл е и задължителната практика на ВКС, съгласно която в тези случаи
застрахователят би могъл единствено да намали размера на застрахователното
обезщетение, но няма основание да откаже плащането му (решение № 86 от
18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). В допълнение
следва да се посочи и, че непредставянето на посочените документи е
незначително неизпълнение на задълженията на застрахования с оглед интересите
на застрахователя, още повече като се има предвид, че част от тези документи се
намират и при ответника, защото задължителните застраховки „Гражданска
отговорност“ за двете превозни средства са сключени при същия застраховател.
Цитираната задължителна
съдебно практика, признаваща правото на
застрахователя да намали дължимото обезщетение (решение № 22 от
12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г., т. к., ІІ Т. О. на ВКС), препраща към
установена практика на застрахователите
в подобни случаи. Ответникът се
позовава на съществуваща практика сред застрахователите да се намалява
дължимото застрахователно обезщетение в случаите, когато при кражба на моторно
превозно средство регистрационният талон е оставен в превозното средство. Установяването
на такава практика е в тежест на ответника, защото представлява изгодно за него
обстоятелство. Доказателства в подобна насока обаче липсват, предвид
негодността на заключението на съдебно-счетоводната експертиза да установи
такава практика по причините, изложени по-горе. Ответникът не поддържа
наличието на други основания за намаляване на дължимото обезщетение. При това
положение следва да се приеме, че не са налице условията на чл.207, ал.2,
изр.ІІ от КЗ (отм.) за намаляване на дължимото обезщетение.
Относно размера
на дължимото обезщетение следва да се
отчита обстоятелството, че събраните доказателства установяват наличие на
подзастраховане по смисъла на чл.205 от КЗ (отм.). Безспорно е установено по
делото, че действителната стойност на двете откраднати превозни средства
надвишава уговорената между страните застрахователна стойност. Наличието на
подзастраховане е факт със значение за решаването на делото и съдът е длъжен да
го вземе предвид на основание чл.235, ал.2 от ГПК, независимо от това дали има
изрично позоваване на този факт от някоя от страните. Основание за подобно задължение
за съда дава и правилото на чл.205 от КЗ (отм.), което е императивна норма. При отчитане на установеното подзастраховане
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено в
съотношението, посочено в чл.205, ал.1 от КЗ (отм.). Спрямо багер JCB **** с регистрационен номер ****съотношението
е 77,74% , а спрямо мини челен товарач с марка „Бобкат“, модел S175 с
регистрационен номер **** е 23,26%. С тези съотношения следва да бъдат умножени
застрахователните суми, договорени за застраховката на двете машини. При това
положение дължимото от ответника обезщетение за багер JCB **** с регистрационен
номер ****възлиза на 23 448,49лв., а за мини челен товарач с марка
„Бобкат“, модел S175 с регистрационен номер **** е 2 184,20лв.
Основателно е
възражението на ответника за отчитане на договореното между страните
самоучастие. Такава клауза изрично е включена в застрахователната полица и се
основава на общото правило на чл.184 от КЗ (отм.) допускащ подобни уговорки. Страните
са се съгласили на безусловното самоучастие на ищеца при всяка щета в размер на
1 000 лв., което, съгласно чл.194, ал.2 от КЗ (отм.), означава, че до посочената
сума ищецът носи риска от настъпване на застрахователно събитие до посочения
размер за всяка вреда. В разглеждания случай с кражбата на двете машини са
настъпили две отделни вреди за ищеца, което означава, че за всяка от тях следва
да се отчете договореното от страните самоучастие на ищеца и дължимото
застрахователно обезщетение да се намали с по 1 000 лв. При това положение
размерът на задължението на ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение възлиза на 22 448,49лв. за багер JCB **** с регистрационен
номер *****и на 1 184,20лв. за мини челен товарач с марка „Бобкат“, модел
S175 с регистрационен номер ****. До посочените размери исковете са основателни
и следва да бъдат уважени, а в останалата част следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.38 от
общите условия на застрахователния договор застрахователят дължи плащането на
обезщетение в 15-дневен срок от представяне на всички необходими документи.
Ищецът е изпълнил задължението си да представи всички необходими документи на
30.06.2015г., следователно обезщетението е следвало да бъде изплатено до
15.06.2015г. След тази дата е налице забава на ответника, за която той дължи и
мораторна лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД. Дължимата лихва върху сбора от двете
обезщетения, определени по-горе възлиза на 611,64лв. за времето от 16.06.2015г.
до 16.09.2015г. Д този размер искът по чл.86 от ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен, а в останалата част до пълния предявен размер от 737,75лв. –
отхвърлен.
При този изход на
спора и двете страни имат право да им се присъдят разноски за производството,
съответни на уважената и отхвърлената част от исковете. И ищецът, и ответникът
са изпълнили изискването на чл.80 от ГПК да представят списък на направените
разноски, макар и от страна на ответника този списък да е неточен, защото са
посочени извършени разходи за експертизи в размер 500лв., докато по делото
реално са представени документи за заплатени суми за експертизи в размер 900лв.
Съдът намира, че при произнасяне по разноските следва да се отчитат реално
извършените разноски от страните, поради което за присъждането на разноски в
полза на ответника следва да се вземе предвид последната от посочените суми. И
двете страни са направили възражения по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираните адвокатско, съответно – юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира тези възражения за неоснователни. Разглежданото дело се отличава с фактическа и
правна сложност над обичайната, предвид обстоятелството, че се претендира
застрахователно обезщетение за две пътни превозни средства и че двете
страни са направили многобройни
възражения правни доводи относно валидността и действието на застрахователния
договор. В допълнение, разглеждането на
делото е продължило над две години и са
проведени общо 7 съдебни заседания. При това положение и доколкото
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не надвишава двукратния
минимален размер, определен съгласно Наредба № 1 МРАВ, няма основание за
намаляване на това възнаграждение. По
идентични съображения и предвид обстоятелството, че претендираното от ответника
юрисконсултско възнаграждение е съответно на чл.25, ал.2 във вр. с ал.1 от НЗПП,
няма основание за намаляването му. Претендираните от двете страни
възнаграждения следва да бъдат включени в пълен размер при определяне на
дължимите от страните разноски. С оглед уважената и съответно отхвърлената част
от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят 2 902,33лв. разноски, а
в полза на ответника - 555,59лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“***,
да заплати на „САД С.А. клон България“, клон на чуждестранен търговец
САД К.Ж.Д.Т.д’ И., учреден съгласно законодателството на Франция, със седалище
и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***, на основание чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) сумите 22 448,49лв. (двадесет и две хиляди четиристотин
четиридесет и осем лева и 49 стотинки) и 1 184,20лв. (хиляда сто осемдесет и
четири лева и 20 стотинки)), представляващи застрахователни обезщетения по застраховка „Каско“ за откраднати превозни
средства съответно багер JCB **** с регистрационен номер *****и за мини челен
товарач с марка „Бобкат“, модел S175 с регистрационен номер ****, законната
лихва върху посочените две суми, считано от 16.09.2015г. до окончателното
им изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД сумата
611,64лв. (шестстотин и единадесет лева и 64 стотинки) лихва за забава върху сбора от посочените две
суми за времето от 16.06.2015г. до 16.09.2015г., както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата 2 902,33лв.
(две хиляди деветстотин и два лева и 33 стотинки) разноски.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на САД С.А. клон България“, клон на чуждестранен търговец САД К.Ж.Д.Т.д’ И.,
учреден съгласно законодателството на Франция, срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ с правна
квалификация чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД в останалите им части до
пълните предявени размери съответно от 30 162,71лв. и 9 390,36лв. застрахователни
обезщетения и 737,75лв. лихва за забава.
ОСЪЖДА „САД С.А.
клон България“, клон на чуждестранен търговец САД К.Ж.Д.Т.д’ И., учреден
съгласно законодателството на Франция, със седалище и адрес на управление *** и
със съдебен адрес ***, да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.“***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 555,59лв.
(петстотин петдесет и пет лева и 59 стотинки) разноски по делото.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: