№ 142
гр. Сливен , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500334 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 87/03.06.2021 г.по гр. дело №
20202220100714/2021 г по описа Районен съд Нова Загора, с което е признато
за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че П. М. Ж., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.*************, дължи на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район„Илинден“, ул.„Кукуш“ №
1, сумата от 588.22 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и двадесет и две
стотинки/ - главница; 171.84 лв. /сто седемдесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки/ - законна лихва за забава, изчислена върху главницата за
периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2020 г.; 513.66 лв. /петстотин и тринадесет
лева и шестдесет и шест стотинки/ - неустойка във връзка със сключени
между страните договори за предоставяне на елекронни съобщителни услуги
№ *********/15.01.2016 г. и № *********/24.11.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК -
10.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 91/14.04.2020 г.по
ч.гр.д. № 250/2020 г. на Районен съд – Нова Загора и е осъдена да заплати
разноските.
1
Против решението е подадена въззивна жалба от ответницата, чрез
особен представител в която се твърди, че решението е неправилно и
необосновано. Първоинстанционният съд не е съобразил, че по делото остава
недоказано ползването на услугите, посочени в договорите за мобилни
услуги. Представените с исковата молба договори за лизинг са с липсващи
реквизити - не са определени дати на месечните лизингови вноски, а също
така не са представени доказателства, на ответницата да е предоставяно и да е
ползвано от нея посоченото мобилно устройство. Не са представени и
доказателства, на ответницата да са предоставяни и посочените в исковата
молба телефонни номера ********** , номер ********** и номер 0884
128515. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с
неговия подпис, като в настоящия случай такива доказателства не са
представени. За да се счита, че операторът се е възползвал от правото си
едностранно да прекрати договора, това следва да е сторено от него при
спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изр. последно - т.е. - да е
налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на
който договорът ще се счита развален. В случая такова писмено
предупреждение липсва. Не е ясно и какъв е размерът на месечния абонамент,
който е база за формиране размера на неустойката, предвид обстоятелството,
че фактурите не са подписани от ответницата, поради което същите сами по
себе си, без да са подкрепени с други доказателства, не са достатъчни да
установят по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях
задължение съществува, нито в какъв вид, количество и стойност са
предоставените далекосъобщителни услуги, при което следва да се приеме, че
претенцията за главница, се явява неоснователна. Първоинстанционният съд
не е съобразил, че иска за неустойка е изцяло неоснователен. В случая
процесната неустоечна клауза противоречи на добрите нрави и накърнява
изискването за добросъвестност в гражданските правоотношения, тъй като
води до неоснователно обогатяване. В обобщение се иска да бъде отменено
решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли иска.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата, в
който се твърди, че тя е неоснователна. Договорите за устройства подписани
между страните, не са договори за лизинг, а договори за продажба на
изплащане. Вноските представляват разсрочени падежи на части от едно
задължение за главница. Приложение № 1 към Договора за продажба на
изплащане е именно приемо-предавателен протокол за получено устройство
Апарат Sony Xperia М4 Aqua Black MAT 35 23м със сериен номер
356579075738925. Документът е надлежно подписан от П. М. Ж., което още
веднъж удостоверява получаване на устройството. Излагат се аргументи за
предоставяне на услугите. Съгласно допълнителните разпоредби на рамков
договор № ********* от 15.01.2016 г., неразделна част от тях са и
приложимите общи условия. Освен това е предвидено, че с подписването на
рамковия договор, абонатът декларира, че е запознат и съгласен с
приложимите общи условия. Между страните изрично е уреден редът за
2
прекратяване на процесиите договори, а именно - съгласно приложимите
общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел"
ЕАД. Подробно се аргументира тезата, че прекратяването на договорите е
автоматично без да е необходимо уведомяването на абоната. Законът не
изисква първичните счетоводни документи, каквито са данъчните фактури, да
се подписват от получателя на стоките или услугите, обективирани в същите,
за да се обоснове тяхната валидност. Още повече, че съгласно т. 26.4 от
Общите условия, изрично е предвидено, че неполучаването на фактурите не
освобождава абонатите от заплащането на дължимите по тях суми. На
следващо място, издадените фактури относно задълженията на потребителя за
процесния период, не са били оспорени в дадения шестмесечен срок,
съгласно т. 26.6 от общите условия. Следователно неполучаването,
респективно неподписването на фактурите, не освобождава длъжника от
заплащане на услугите. Що се отнася до начина, по който са формирани
начислените в тях суми, „Приложение А“ към всяка една фактура, дава
детайлна справка за потреблението, като размера на таксите за всяка една
услуга е уговорен в конкретния договор или приложение. При положение, че
размерът на неустойката е ограничен до три такси, не счита, че същите са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради противоречие с
добрите нрави. По отношение на предвидената неустойката изразяваща се във
възстановяване на част от стойността на отстъпките от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на изплащане,) и относно
въпроса за равноправността на клаузата, при положение, че се касае за
възстановяване на „отстъпка“, неприемливо е да се каже, че клаузата е
неравноправна. „Отстъпката“ е благо, от което потребителят се е възползвал
при сключването на договора с мобилния оператор, изразяващо се в
намаление на редовната пазарна цена на дадения апарат. Напълно
справедливо е да се приеме, че следва същата да се възстанови, с оглед
виновното неизпълнение на задълженията на абоната по договора. В
обобщение се иска да се потвърди решението.
В с.з. за въззивницата се явява особен представител, който поддържа
подадената жалба.
За въззиваемото дружество не се явява представител. С писмено
становище се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
3
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Няма спор по фактите, че със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с № 91 от 14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 250/2020 г.
на Районен съд – Нова Загора било разпоредено ответника да заплати на
ищеца сумите: 588.22 лв. - главница; 171.84 лв. - законна лихва за забава,
изчислена върху главницата от 588.22 лв. за периода от 10.02.2017 г. до
08.04.2020 г.; 513.66 лв. - неустойка; Законна лихва от дата на подаване на
Заявление по чл.410 от ГПК - 10.04.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските в заповедното производство – 386.57 лв., от
който 26.57 лв. – държавна такса и 360.00 лв.- адвокатско възнаграждение. От
представения по делото Договор № ********* от 15.01.2016 г. се установява,
че страните са сключили същия в магазин на ищеца в гр.Сливен за мобилен
номер ********** с абонаментен план „М Тел Безкрай 30 2г Основен СИМ
Лято 2015“ с месечен абонамент от 30.00 лв. за срок от 24 месеца до
15.01.2018 г. На 31.10.2016 г. в магазин на ищеца в гр.Нова Загора с Договор
за продажба на изплащане № ********* за мобилен номер ********** с
абонаментен план „М Тел Безкрай 2XL 2016 Август -25% 2г“ с месечен
абонамент от 33.99 лв. за срок от 24 месеца до 31.10.2018 г., както и
приложенията към него - Гаранционна карта № *********, Приемо-
предавателен протокол закупено крайно устройство и Допълнение към
Приложение № 1 от 31.10.2016 г. ответницата е закупила на изплащане апарат
Sony Xperia М4 Aqua Black MAT 35 с IMEI 356579075738925 към мобилен
номер **********, с първоначална вноска от 10.50 лв. и 23 броя месечни
вноски по 10.50 лв. При сключването на договора на абоната бил предоставен
4
и допълнителен пакет (екстра) с 3000 МВ мобилен интернет с месечен
абонамент 4.00 лв. На 24.11.2016 г. в магазин на ищеца в гр.София е сключен
Договор № ********* за мобилен номер ********** с абонаментен план
„Мтел моб. Интернет Сърф С 4G 2г. Май 2016“ с месечен абонамент от 9.90
лв. за срок от 24 месеца от 01.12.2016 г. до 01.12.2018 г. За доставяните
мобилни услуги и продукти мобилния оператор е издавал ежемесечно
фактури и е начислил сметки, видно от представените доказателства.
Основните аргументи, изложени в жалбата са, че първоинстанционният
съд не е съобразил, че по делото остава недоказано ползването на услугите,
посочени в договорите за мобилни услуги. Представените с исковата молба
договори за лизинг са с липсващи реквизити - не са определени дати на
месечните лизингови вноски, а също така не са представени доказателства, на
ответницата да е предоставяно и да е ползвано от нея посоченото мобилно
устройство.
Тези доводи не могат да бъдат споделени. Договорите за устройства
подписани между страните, не са договори за лизинг, а договори за продажба
на изплащане. Вноските представляват разсрочени падежи на части от едно
задължение за главница.
Приемо-предавателния протокол за получено устройство Апарат Sony
Xperia М4 Aqua Black MAT 35 23м със сериен номер 356579075738925 е
подписан от П. М. Ж., което удостоверява получаване на устройството.
Безспорно е, че издаваните фактури не са били оспорени.
Още с подписване на всеки от договорите дружеството е запознало
ответницата със срока на всеки от тях, срока за заплащане, както и условията
и неустойките, дължими при неизпълнение от нейна страна, за което тя
собственоръчно е положила подписа си, което не е оспорено по делото.
Установено е, че въззивницата не е заплатила претендираните в
заповедното производство суми, които са дължими и в тази част районният
съд е изложил подробни съображения които са обосновани и правилни и е
излишно да се преповтарят. Така предявеният иск е основателен и доказан и
правилно е уважен.
5
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 151,20 лева представляваща заплатено
възнаграждение за особения представител за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/03.06.2021 г.по гр. дело №
20202220100714/2021 г по описа Районен съд Нова Загора.
ОСЪЖДА П. М. Ж., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:
гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.*************,да заплати на на „А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район„Илинден“, ул.„Кукуш“ № 1 сумата от 151,20 лева
представляваща заплатено възнаграждение за особения представител за тази
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7