№ 59
гр. Кюстендил, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500217 по описа за 2021 година
С решение №678/11.12.2020г. по гр.д.№1572/2020г. по описа на КнРС Н. В. В., ЕГН
********** от с.Граница, обл.Кюстендилска, ул.*** е осъдена да заплати на ИВ. ДР. ДР.,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.София, общ.Столична, *** сумата от 300.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания и психически дискомфорт в резултат на отправена към него от ответницата на
15.06.2019г. в с.Граница, обл.Кюстендил, обидна дума“Боклук“, ведно със законната лихва
върху същата, считано от 06.12.2019г. до окончателното й изплащане, като за сумата до
4700.00 лева, представляваща разлика между уважената част на исковата претенция до
пълният предявен размер на иска за сумата от 5000 лева, и за причинени неимуществени
вреди на 15.06.2019г. и на 26.10.2019г., в същото населено място, изразяващи се в отказ на
същата да изпълни съдебно решение на СРС по гр.д.№80954/2018г. с №13053/03.06.2019г. и
определение №120793/21.05.2019г. на СРС по гр.д.№80954/2018г. СРС, както и за
употребявани многократно от същата обидни думи „льольо“ и „какъв висшист си ти, като
си толкова глупав“ искът е отхвърлен, като неоснователен.В. е осъдена да заплати на Д.
деловодни разноски в размер на 12.00 лева, а Д. на В. деловодни разноски в размер на
517.00 лева.
На 21.01.2021г. препис от решението е връчен на Д., а на 25.01.2021г. на В..В срока за
обжалване е подадена въззивна жалба от И.Д., чрез пълномощниците В.А. С., Р.А.А. –
членове на САК, с адрес за връчване на съобщение и призовки, гр.София, п.к.1680, р-н
Красно село, *** чрез адв.В.С..В жалбата се твърди нищожност, недопустимост и
1
незаконосъобразност на решението, поради съществени нарушения на материалния закон,
ирелевантно пренасяне на предмета на иска от ЗЗД към НК, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.Жалбоподателят твърди, че преценката
дали да търси защита във връзка с извършено престъпление е нему, като ако е виждал състав
на извършено престъпление, същият е щял да защити законните си права и интереси
посредством института на тъжбата, с които да иска установяване на неправомерно
извършено срещу него деяние.Той е преценил, че следва да сезира гражданския съд с иск за
причинени нему вреди, поради уронване на доброто име и системно грубо отношение и
поведения срещу него, които са пряка и непосредствена последица от действията на
ответницата в производството, в следствие на което Д. е претърпял неимуществени вреди –
изразяващи се в претърпени емоционални болки и страдания.Жалбоподателят е съгласен с
изводите на съда за наличие на доказано грубо отношение на ответницата и нейното
обкръжение към него, основано на свидетелски показания на свид.М. , въз основа на които е
обоснован извод, че деликвента Н.В. е проявила грубо и неуважително поведение спряно
него в присъствието на хора вкл. в присъствието на невръстното им дете, като го е нарекла
„боклук“, за системно лошо поведение през лятото на 2019г., въпреки развития толеранс,
настъпилите вреди са факт в следствие поведението на ответницата, като причинно-
следствената връзка е пряка и обуславя извършеното непозволено
увреждане.Жалбоподателят изразява положителна оценка и за решението на съда, да не
кредитира изразеното мнение за развит толеранс, тъй като самият свидетел не е приканен да
даде показания в качеството на медицински експерт, поради наличие на специални знания, и
за ясно и категорично установения факт на накърняване честта и достойнството на И.Д., за
осъществено пълно и главно доказване от Д., за доказано кумулативно наличие на
предвидените в закона предпоставки обуславящи непозволено увреждане.Изразено е
становище,че ответницате е била в правото си да не предаде детето на 15.06.2019г. на
бащата, но не и да уронва доброто име, честта,нито да въвежда системно ищеца в
заблуждение кога и как може да вижда детето им.Според въззивника е налице системно и
противоправно поведение, изразяващо се в обиди, грубо отношение и причиняване на
неимуществени вреди, чийто интензитет е продължил повече от половин година, като това е
съпроводено с негативни емоции, които не винаги са намирали външна проява, но са
установени и от медицински лица, тъй като ищецът е търсил както медицинска помощ, така
и психологическа, за да преодолее причинените нему вреди, като от събраните
доказателства се наблюдава причинно – следствена връзка между противоправното деяние и
причинения негативен резултат.Относно твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се
в цитирането на нормата на чл.146 и чл.147 НК, неправилно инкорпориране в гражданския
процес на материален наказателен закон, при неяснота на съображението, че никой не може
да бъде наклеветен с верни твърдения, като според ЗЗД се търси причинно следствена
връзка между претърпените вреди и противоправното деяние, а именно действия, с които тя
е засегнала неговата душевност и емоционална стабилност, причинила му е душевни болки
и страдания, чувство на срам, депресия и тревожност.Посочено е, че съдът е приел наличие
на противоправно поведение, но с краткотраен ефект, за употреба на думата “прост“, с оглед
2
на установеното със свидетелски показания, която не е посочена в исковата молба, като
твърди противоречие с диспозитива на обжалвания краен съдебен акт и неправилно и
незаконосъобразно препращане към наказателното производство и нормите на материалния
наказателен закон, липса на яснота кои правни норми се вземат предвид при разрешаването
на спора и процесуално допустимо ли е при гражданско правен спор да се прилага
материалния наказателен закон, предвид факта, че двете производства са строго
диференцирани.Счита, че сумата от 300 лева, не съответства на времетраенето на
причинените вреди и на ефекта на вредоносния резултат, което е нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила.Като поддържа становище ,че
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от
първоинстанционния съд по справедливост според вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания, с оглед на представени писмени доказателства, показанията на д-р
Б.П. – специалист психиатър и А.Г. – психолог, с които са определени продължителността и
интензитета на претърпените душевни болки, емоционални страдания и неудобства, отправя
искане за постановяване на решение, за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, и
осъждането на Н. И. да заплати на И.Д. сумата 5000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на претърпени душевни болки и страдания.Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.Сочи съдебна практика
– решение №9 от 02.02.2018г. по гр.д.№1144/2017г. на ВКС.
Жалба срещу решението, в срока в който това е могло да бъде направено е подадена
и от адв.С.Т., КАК, като пълномощник на Н.В. В., ЕГН **********, с адрес с.Граница,
общ.Кюстендил, ул.*** съдебен адрес гр.София 1000,ул.“Д-р Г.Вълкович“№6, ет.2, оф.Е.В
жалбата се съдържа искане за обезсилване на решението, алтернативно за отмяна като
неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на претенцията като неоснователна и
недоказана.Сочи се, че искане за вреди от неизпълнение на съдебно решение, не е искане за
вреди от обида, каквото липсва в петитума на исковата молба, поради което съдебният акт е
недопустим.Поддържа, че в исковата молба няма твърдения, че думата „боклук“ е нанесла
психически дискомфорт, болки и страдания, причинна връзка между състоянието на
психически дискомфорт, болки и страдания и думата“боклук“.Във връзка с изложените
твърдения за противоправно поведение на ответника, изразяващо се във възпрепятстване
ищеца да упражнява режима на лични отношения с детето Й., след раздялата и най –
осезаемо след влизане в сила на решение №13053 от -3.06.2019г. по гр.д.№80954/2018г. по
описа на СРС, с което родителските права са възложени на ответника – майката Н.В.,а
ищецът има определен режим на лични отношения с детето е противопоставено становище,
че липсват доказателства да конкретно виновно трайно и достатъчно продължително
противоправно поведение на ответника, като дати, месеци и години – за възпрепястване на
личните отноения на ищеца с детето Й. и причинно – следствена връзка между трайно и
задължително противоправно поведение на ответника и вредите увреждане на психичното
здраве изразяващо се в поставена диагноза“смесено тревожно – депресивно разстройство“, в
претърпени болки и страдания и психически дискомфорт на 15.06.2019г. Ответницата –
3
жалбоподател счита, че в нарушение на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл
върху други, незаявени по надлежния ред факти, обстоятелства и петитум, вместо да даде
защита на субективното право в онези рамки и по онзи начин, поискан от ищеца, без да
излиза извън рамките на търсената защита, доколкото ответникът е изградил своята защита с
оглед на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, които съдът не би могъл по
своя преценка да променя.Счита, че е налице самосезиране, с което недопустимо съдът по
свой почин е предизвикал правна промяна в правната сфера на ответника, постановявайки
осъдителен диспозитив, да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца –
претърпени болки и страдания и психически дискомфорт от отправена обидна дума“боклук“
на 15.06.2019г. в с.Граница.Счита, че съдът не може сам по собствена инициатива да
осъществява права на ищеца, незаявени в исковата молба.Счита, че осъществяването на
правата на всяко лице, следва да става по предвидения в закона начин и ред, не е установено
по делото, липсват доказателства, ищецът да е образувал изпълнително производство, след
като твърди, че е бил възпрепятстван от ответника при упражняване режима на отношения с
малолетното дете.Позовава се на липса на доказателства ЧСИ, ДСИ да са установили
противоправно поведение на ответника за неизпълнение на съдебното решение и
утвърдения режим на лични отношения на ищеца с детето.С оглед възрастта на малолетното
дете – 2г. и 4 м. и обстоятелството, че са предвидени в решение №130353 от 03.06.2019г. по
гр.д.№80954/2018г. специални условия при които ищецът да взема детето – до навършване
на 3 г. възраст без преспиване, то на 15.06.2019г. ответникът не е поставяла незаконни
условия на ищеца.Сочи факта, че в съдържанието на приетия по делото приемо –
предавателен протокол с дата 15.06.2019г., който ищецът е отказал да подпише, не е
записано условие за вземане на детето от ищеца с придружител, като не е съобразил
поведението си с решението според въззивницата именно ищецът е имал неправомерно
поведение, а не тя.Детето е било на 2.4 м. ищецът е трябвало да го вземе без преспиване, от
09.00ч. до 18.00ч. в събота и от 09.00ч. до 18.00ч. в неделя, на тази дата ищецът не е бил
възпрепятстван да вземе детето. Излага като довод, че само съдебния изпълнител,
независимо дали е частен или държавен може да проконтролира вземането на детето и това
вземане да бъде законно.Друг довод извлича от факта ,че контрола по изпълнение на
съдебното решение, за многобройни откази на майката да предава детето е следвало да се
осъществява от отговорни служители от териториалната служба за закрила на детето, дали
действията на майката накърняват правата на детето, виждания и контакти с неговия баща,
което има значение за бъдещи действия на бащата пред съответните съдилища, в случай, че
счита, че правата му са нарушени и следва да бъде обезщетен за причинените му вреди от
виновно и противоправно поведение на ответника поради неизпълнение на съдебния акт в
частта на режима на лични отношения на ищеца с детето.Изразено е становище, че
свидетелските показания за твърдяните факти са несъстоятелни, защото във всички случаи
може да се предполага, че това на практика е действителност, тези свидетели да
лъжесвидетелстват в полза на лицето, което ги е довело за доказване на конкретни
обстоятелства.Анализът на доказателствата според ответницата, сочи, че не е имало
конкретно виновно трайно и достатъчно продължително противоправно поведение,
4
причинно следствена връзка между противоправното поведение на ответника, изразяващо се
в нарушаване на съдебното решение и вредите, описани, като болки, страдания и
психически дискомфорт от възпрепятстване на лични отношения на ищеца с
детето.Изразява несъгласие с констатацията на съда, относно дните в които са били
възможни контакти с детето в рамките на определения режим съгласно съдебно
решение.Позовава се на съдебното решение според което режима на лични отношения на
ищеца с детето до навършване на 3 г- възраст е първа и трета събота и неделя от месеца без
преспиване.Датата за която става въпрос е трета събота на месеца, дата по график, детето е
трябвало да бъде взето без преспиване от 09.00ч. до 18.00ч. в събота и от 09.00ч. до 18.00ч. в
неделя, на която дата ищецът не е бил възпрепятстван да вземе детето, именно ищецът е
отказал да вземе детето, което съгласно съдебното решение трябва да бъде без
преспиване.Подписването на приемо – предавателен протокол е служело за доказване, че
ищецът се е явил и взел детето, като се обръща внимание на факта, е той многократно е
пропускал графика по режима на лични отношения.Предвид ниската възраст на детето СРС
е определил стъпаловиден и плавен преход при упражняване на личните отношения между
ищеца и детето за сближаване и опознаване на детето с ищеца, тъй като при раздялата на
родителите, то е било в бебешка възраст.Отбелязано е, че датата 26.10.2019г., независимо, че
не е посочена, като факт в исковата молба, не е в графика на лични отношения на ищеца с
детето, определени с влязло в сила на 25.07.2019г. решение №13053/03.06.2019г. по гр.д.
№80954/2018г., а именно всяка първа, трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 1.00ч. в
събота и от 09.00ч. до 18.00ч. в неделя ,без преспиване, до навършване на тригодишна
възраст на детето.Както бе отбелязано, в жалбата се съдържа искане за обезсилване на
решението алтернативно да отмяна, като неправилно и отхвърляне на иска, като
неоснователен и недоказан.Заявено е искане за присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
Адв.С.Т., от КАК, като пълномощник на Н. В. В., ЕГН ********** е подала отговор
на въззивна жалба с вх.№70 срещу решение №678 от 11.12.2020г. по гр.д.№1572/2020г.В
отговора се оспорва тезата за нищожност на обжалваното решение – противопоставено е
становище, че решението е постановено от законен състав, в писмена форма, подписано е от
съдебния състав и съдържа волеизявления на съдебния състав, не е неразбираемо, мотивите
не са част от съдебното решение, а само изясняват логическите и правни съображения на
съда за постановяването на неговия акт.Единствено волята на съда, изразена в диспозитива
на съдебното решение е правно обвързваща страните по делото и представлява волята на
съда да се породят определени правни последици с окончателния съдебен акт, решението не
е неразбираемо и неговия смисъл да не може да се извлече чрез тълкуване, за да е налице
нищожност.Не е налице очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда
на чл.247 ГПК, нито пък непълнота на решението поради непроизнасяне от страна на съда
по целия му петитум, която се поправя чрез допълване на решението по реда на чл.250
ГПК.Заявява, че обжалваното решение е недопустимо в осъдителния диспозитив, в който
ответницата Н.В.- майка на малолетното дете Й. е осъдена за заплати на ищеца сумата 300
лева.Преповторени са твърденията за произнасяне по факти и обстоятелства, които не са
5
заявени в исковата молба, изложени във въззивната жалба.Едновременно с това се твърди,
че както сам ищецът признава, не е предявил иск за защита на законните права и интереси за
нанесена му обида, тъй като не вижда срещу него да е извършено престъпление, в противен
случай е щял да иска установяване на неправомерно извършено срещу нето деяния –
причиняване на „обида“.Оспорва твърдението за доказано „ за пореден път“ „системно
грубо отношение и поведение на ответницата“.Позовава се на липса на доказателства за
образувано изпълнително производство, след като ищецът е бил възпрепятстван от
ответника при упражняване на лични отношения с малолетното дете Й., липсват
доказателства ЧСИ и ДСИ да са установили противоправно поведение на ответника Н.В. за
неизпълнение на съдебното решение и утвърдения режим на лични отношения на ищеца с
детето и протокол по изп.д.№.64/2019г. за отказ на съдебния изпълнител да наложи глоба на
В., за неспазване рижима на лични контакти с детето Й. Д.а и отправяне на искане до
Дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на мерки по чл.23 ЗЗД поради
обстоятелството, че посещението на Д. на 26.10.2019г. излиза извън надлежно установения
от съда режим на лични контакти.С оглед на събраните писмени и гласни доказателства,
преценка на медицинската документация и свидетелските показания е обоснован довод, че
обжалваното решение в отхвърлителната му част е правилно, доколкото издаденото от д-р
А.Г. удостоверение за психическо състояние на ищеца не е събрано по надлежния ред чрез
назначена експертиза и лично изслушване на вещо лице с предупреждение за наказателна
отговорност по чл.291 НК, не дава основание да се приеме за доказано, че описаното в нея
състояние на ищеца е причинено виновно от ответника Н.В..С оглед даденото в ТР №2 от
21.12.2011г. на ВКС по т.д.№2/2011г. ОСНК решение е обосновано становище, че
амбулаторен лист №268/05.11.2019г. издаден от д-р Б.П няма качеството на длъжностно
лице, на официален документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена
стойност, относно частта анамнеза – не доказва нито авторство на неправомерното действия
от страна на ответника Н.В., нито причинно – следствена връзка между такова и причинения
вредоносен резултат.Ответницата споделя, като правилен извода за липса на доказателства
за виновно противоправно поведение на ответницата, изразяващо се във възпрепятстване
ищеца да упражнява лични отношения с детето, съгласно утвърдения график със съдебното
решение по гр.д.№80954/03.06.2019г. и привременните мерки с определение
№120793/21.05.2019г. по гр.д.№80954/2018г. на СРС.Преповторени са твърденията, че на
датата 15.06.2019г.ищецът е отказал да вземе детето, в протокола не е записано условие,
детето да бъде взето от ищеца с придружител, че само съдебния изпълнител може да
проконтролила вземането на детето и то да бъде законно, както служители от
териториалната служба за закрила на детето, имащо отношение за бъдещи действия пред
съответните съдилища, както е посочено в жалбата.Преповторени са и доводите за
ненадежността на свидетелските показания, както тезата за липса на доказателства, за
конкретно виновно трайно и достатъчно продължително противоправно поведение,
намиращо се в причинно следствена връзка с понесените от ищеца болки, страдания и
психически дискомфорт, въпрепятстващи личните му отношения с детето.В отговора се
съдържа искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
6
И.Д. е подал отговор на въззивната жалба, подадена от Н. В. В.. Отговорът е
регистриран с вх.№156/24.03.2021г.и в него е изразено становище за правилност,
допустимост и законосъобразност на обжалваното решение, при доказване осъществяване
предпоставките на чл.45 ЗЗД.Преповторени са доводите в жалбата, касаещи преценка на
свидетелските показания от съда във връзка с осъществяване фактическия състав на чл.45
ЗЗД, в това число анализа им във връзка с твърдението за развития толеранс и направените
изводи.Оспорва се оплакването за постановяване на решение извън заявеното в исковата
молба.Заявено е, че И.Д. понася трайно и продължително противоправно поведение на
ответниците, което му нанася сериозни психосоматични и емоционални вреди,
квалифицирани като неимуществени, морално нанесени вреди, душевни болки и страдания,
за което е представена медицинска документация, потвърждаваща неговото състояние на
продължително страдание.В отговора е заявено, че опита на Д. да види детето си във време,
което не отговаря на определеното по решението не е предпоставка или разрешение,
ответницата да обижда и унижава бившия си съпруг посредством обидни думи, особено
пред собственото им дете.Счита, че личното отношения между баща и дъщеря са извън
предмет на делото обхващащо злонамерено причинените неимуществени вреди
посредством обидни думи, подробно цитирани в исковата молба, и тяхното влияние върху
психическото и физическото състояние на ищеца.Счита, че се е справил с доказателствената
тежест и е убедил съда в условията на пълно и главно доказване, системно противоправно
поведение, съпроводено с обиди, грубо отношение и причиняване на неимуществени вреди,
чийто интензитет и продължителност е повече от половин година, като по този начин са
накърнявани честта и достойнството му, като системно е преживявал негативни емоции,
които не винаги са имали външна проява, но са установени от медицински лица, търсил е
медицинска помощ, психологическа, доказана е причинно – следствена връзка.Като
неправилна определя преценката на съда относно размера на иска, като счита, че предвид
продължителността на търпените негативи от поведението на ответницата, присъдената
сума би следвало да бъде изменена, като бъде увеличена съобразно дълготрайно причинения
дисбаланс в психичното състояние на пострадалия.Оплакванията във връзка с размер на
присъденото обезщетение обосновава с тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, установени от Б.П. – специалист психиатър и А.Г.а – психолог, позовава се на
решение №9 от 02.02.2018г. по гр.д.№1144/2017г. на ВКС, 3-то гр.отд. според което при
търсено обезщетение за причинени неимуществени вреди, предметът на спора е очертан в
рамките на обичайните негативни преживявания за съответното деяние.Достатъчно е да се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от съответния деликт.В отговора се
съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение №678 от 11.12.2020г.
постановено по гр.д.№572/2020г. по описа на КнРС, като бъде изменен размерът на сумата,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като бъде съобразена
продължителността и интензитета на същите.Преповторено е искането за заплащане на
сторените по делото разноски.
7
Съдът извършвайки проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК за редовността и
допустимостта на подадената жалба, намери, че жалбата е подадена в срока, установен с
разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК - от надлежна страна в процеса и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Страните не твърдят допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, във връзка с доклада по спора.
Съгласно чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед на изложените в жалбата доводи и възраженията в писмения отговор, спорът
във въззивното производство е концетриран до отговора на следните въпроси: какъв е
предмета на спора с който е сезиран първоинстанционния съд, доказано ли е
осъществяването на твърдените в исковата молба факти, обосноваващи присъждането на
претендираната сума за обезщетение, съобразено ли е присъденото обезщетение с нормата
на чл.52 ЗЗД.
Във връзка с възраженията в отговора на въззивната жалба и задължението за
служебна проверка допустимостта на обжалваното решение, съдът намира за необходимо
да отбележи, рамките в които дължи произнасяне съда определени от изложените в исковата
молба, по която е образувано производството и допълнителното и уточнение обстоятелства,
са обусловени от следните твърдения:взаимоотношенията между страните, бивши съпрузи,
са влошени.Насложилите се негативни емоционални преживявания между тях, намерили
израз в изключително грубо отношение на ответницата към ищеца, изразявано, чрез
отправяне на обидни думи и в създавани от същата пречки, във връзка с осъществяване на
лични контакти на бащата с детето, особено след влизане в сила на решение №
13053/03.06.2019г. на СРС.“Опитите на ищеца да се виждат с детето, изразяващи се в
пътуване от София до Граница, са безуспешни, като всеки път на бащата е отказвана
среща.За ВСЕКИ ОПИТ за среща с детето, ищецът има съставен подписан от свидетел,
приложен към исковата молба протокол.Сезирани са органите на МВР, но поради това, че
престъплението по чл.182, ал.2 НК е такова от частен характер досъдебно производство не е
образувано.Действията на ответницата, отказите да предоставя на бащата детето им за
осъществяване на лични контакти, са определени, като действия уронващите доброто име,
чест и достойнство на Д., накърняване на авторитета му на баща.Посочените действия на
майката способстват за отчуждаване на детето и предизвикват у ищеца страх,( предвид
условията в които живее детето), емоционален срив, депресия, тревожност, които се
отразяват в ежедневието в работоспособността му, в социалните контакти и водят до
емоционална нестабилност и душевни болки и терзания, притеснения за представите, които
подобно отношение формира в съзнанието на детето за неговия баща.Тези негативни
изживявания са станали повод за консултации при психиатър и психолог.На 15.06.2019г. –
третата събота от м.юни ,съгласно определени привременни мерки ИЩЕЦЪТ ОТИШЪЛ В
С.Граница, с надеждата да прекара малко време с дъщеря си.Взел със себеси своя приятел Н.
8
М..Въпреки, че предполагал, че отново няма да види детето и нежелание да се срещне с
новия съпруг на ответницата, желанието му да види Й. е надделяло.В 10:24 от къщата
излязъл възрастен човек, който е извел Й. пред пътната врата на двора.Детето се затичало
радостно към баща си.В този момент от къщата излязла ответниц;ата с протокол, който е
настояла ищецът да подпише с условие детето да бъде взето, но само с придружител.Ищецът
отказал- в този момент въззиваемата се обърнала към него в присъствието на детето,
свид.М. и непознатия възрастен мъж и го нарекла „боклук“, като дърпала детето Й. от
ръцете му обратно в двора, сипейки и други цинични думи по негов адрес в присъствието на
детето.
С молба вх.№5013938/30.01.2020г. ищецът разграничава противоправното поведение
на ответницата в две направления:
– отправяне на обидни думи и квалификации, пред други хора, винаги при срещите им, по
повод осъществяване на контакти с детето им чрез унизителното обръщение „боклук“,
„какъв висшист си ти, като си толкова глупав“ и унизителното обръщение“льольо“ ( смотан,
флегматичен мъж, обикновено с окаян вид, бавен, мързелив, смешник, жалък,
неориентиран), „за нищо не ставаш“ – водещи до психосоматични травми, чувство на ниска
самооценка, срам и депресия,като се има предвид, че изразът“льольо“ е клеветническо
твърдение, което при асимилация и системно използване , води до негативни емоционални
изживявания, срам и стрес.
-Противопоставяне на срещите на бащата с детето им, всеки път, съгласно определения
режим на лични контакти.
Доводите на ответницата срещу така предявения иск се свеждат до следното:липсват
доказателства за конкретно виновно, трайно и достатъчно продължително противоправно
поведение на ответницата, и причинно – следствена връзка между това поведение и вредите,
изразяващи се в увреждане на психичното здраве на ищеца, за отчуждаващо поведение на
ответницата, спрямо детето на страните, за обиди и обидни квалификации, като са оспорени
представени с исковата молба протоколи, обективиращи ненамиране на ответницата и
детето на адреса на местоживеене, на твърдения за проблеми със съня на ищеца, бил мрачен,
негативен, било му скучно, за употреба на алкохол и наркотици, като обуславящи негативно
отражение върху психичното му и емоционално състояние, за ниско самочувствие и
несамостоятелност, за което свидетелстват съществуваща зависимост от майка му.Според
определения режим на лични контакти на ищеца с детето -всяка първа и трета, събота и
неделя от месеца, ответницата е посочила в периода 15.11.2018г. до коледа 2018г.,че
ищецът е общувал с детето 4 пъти – 2 пъти заедно с баща си Д. Д. и 2 пъти в присъствие на
негови приятели.На 30.01.2019г. е проведена среща в „Търговски център“ както ищецът и
неговите родители са пожелали, през м.април 2019г. веднъж по желание на ищеца, на
04.05.2019г. и на 11.05.2019г. след обяд без ограничение във времето ищецът е видял и
общувал с детето в гр.Кюстендил, където Н. била на почивка ( минерални бани с леля си) в
градината срещу художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“, на
15.06.2019г. ищецът се е явил в с.Граница, ул.“*** заедно с приятел Н. М., видял детето за
9
кратко, отказал да го вземе и си тръгнал, тъй като отказал да подпише приемо –
предавателен протокол за предаване на детето.Заявява, че за периода от 16.11.2018г. до
25.07.2019г., ищецът по своя вина е пропуснал без основание лични отношения с детето
най- малко 26 пъти, имал е възможност, но не е проявил желание и не е общувал с детето.На
02.01.2019г. ищецът не се е явил да види детето, на 03.01.2019г. ищецът не се е явил да види
детето, през целия м.януари 2019г. ищецът най- малко 4 пъти не е изявил желание да види
детето, през целия м.феврура 2019г.- ищецът най- малко 4 пъти не е изявил желание а види
едетето, през целия м.март 2019г. ищецът е пропуснал 3 срещи, през м.април 2019г. –
ищецът е пропуснал 3 срещи, през м.май 2019г. – ищецът е пропуснал 4 срещи, през м.юни
2019г. – ищецът е пропуснал 5 срещи, през м.юли 2019г. ищецът е пропуснал 6 срещи, за
периода от м.08.2019г. до 20.02.2020г. ищецът е пропуснал 30 срещи с детето, както и
летния престой от 30 дни.За периода от 20.02.2020г. до 13.03.2020г. – по своя вина,
безпричинно, ищецът е пропуснал 3 пъти контакти с детето, след 15.05.2020г. ищецът не се
е явил и не се е обадил по телефона за контакти с детето Й., като е пропуснал 7 пъти да
упражни мерките, определени от съда, на 20.02.2020г. не е обадил да честити рождения ден
на детето.Оспорени са представените по делото медицински документи, като най- подробно
е обяснено, какви са симптомите на депресивно разстройство, медицинските причини за
такова състояние и изрично е уточнено, че ищецът е имал проблеми със съня, най-
показателния симптом за такова състояние още преди раздялата между страните.Във връзка
с доводите за настъпило родителско отчуждение и представени доказателства за това е
акцентирано, че именно въззивникът е изгонил майката и детето от жилището им, след
което е сменил ключалката заедно с майка си, сам се е лишил от контакти с детето.Сочи, че
условията на отглеждане на детето и полаганите грижи не са такива каквито твърди ищеца,
потвърдено от извършени проверки от Д“СП“, което сочи на неистинност на твърденията му
и същевременно на недостоверност на тезата за негативни изживявания у същия ,като
преживяване във връзка с лошите условия на отглеждане на детето му.
С обжалваното решение, цитирано и по горе първоинстанционният съд е осъдил
Н.В. да заплати на ищеца сумата 300.00 лева, като обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания и психически дискомфорт в резултат
на отправена към него от ответницата на 15.06.2019г. в с.Граница, обл.Кюстендилска обидна
дума“боклук“, ведно със законната лихва върху същата, считано от 06.12.2019г. до
окончателното й изплащане, като за сумата от 4700 лева, представляваща разликата между
уважената част на исковата претенция до пълният предявен размер на иска за сумата от 5
000 лева, за причинени неимуществени вреди на 15.06.2019г. в с.Граница, и на 26.10.2019г.
в същото населено място, изразяващи се в отказ на същата да изпълни съдебно решение на
СРС по гр.д.№80954/2018г. с №130353/03.06.2019г.и определение №120793/21.05.2019г. на
СРС по гр.д.№80954/2018г. както и за употребявани многократно от същата обидни думи
„льольо“ и „ какъв висшист си ти, като си толкова глупав“ искът е отхвърлен, като
неоснователен.
10
Както следва от съдържанието на решението, съдът се е произнесъл по надлежно
подадена искова молба, според изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
формулирания петитум.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда
разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г.
на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които
делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на
изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за
правото на иск и в рамките на търсената с исковата молба защита.
По правилността на решението,с оглед на изложените в жалбата доводи – оспорва се
преценката за доказаност съотв. недоказаност на обиди и грубо отношение, и налачие на
причинно следствена връзка между противоправно поведение на ответницата и негативни
психически и емоционални преживявания у ищеца, съдът въз основа на представените по
делото доказателства и тяхната преценка на основание чл.235 ГПК прие за установено
следното:
С решение № 130353/03.06.2019г. по гр.д.№80954/2018г. по описа на КнОС е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Й. И. Д.а, ЕГН
********** на неговата майка Н.В. И., ЕГН **********, и е определено местоживеенето на
детето при майката.Определен е режим на лични отношения на бащата И.Д. и детето Й. Д.а,
както следва:до навършване на тригодишна възраст на детето, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. в събота и от 09.00ч. до 18.00ч. в неделя, без
преспиване; всяка сряда и всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17.00ч. до
19.00ч., а ако детето посещава учебно заведение, след приключване на занятията за време от
два часа; Коледни празници( 24.12 и 25.12) – всяка нечетна година за времето от 10.00ч. на
24.12 до 18.00ч. на 24.12 и от 10.00ч. на 25.12. до 18.00ч. на 25.12; Новогодишни празници (
31.12 и 01.01) – всяка четна година за времето от 10.00. на 31.12 до 18.00ч. на 01.01, след
навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, за времето от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, с преспиване; коледни празници –
всяка нечетна година от 10.00ч. на 24.12 до 18.00ч. на 26.12 с преспиване; Новогодишни
празници – за времето от 10.00ч. на 31.01. до 18.00ч. на 01.01 на следващата година, с
преспиване;Великденски празници( официално обявените за почивни дни) – всяка четна
година за времето от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден, както и 30 дни през
лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.Постановено е
вземането и връщането на детето, да става в дома на майката.Присъдена е месечна издръжка
в размер на 300.00 лева, считано от 15.11.2018г. , ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.Решението е влязло в сила на 25.07.2019г.
С решение №308767/23.12.2019г. решението е допълнено, в частта, относно
определения режим на лични контакти, по време на новогодишните празници след
навършване на тригодишна възраст, като е постановено, че визирания режим, касае
11
контакти всяка четна година.Оставено е без уважение искането на Д., за определяне на
местоживеенето на детето Й. Д.а на адреса на неговата майка Н. И. в гр.София, като
неоснователно.
С определение №120793/21.05.2019г. постановено по същото дело от Софийския
районен съд, са определени привременни мерки, относно упражняването на родителските
права и личните контакти с детето, по отношение на Й. Д.а, като упражняването на
родителските права е предоставено на майката, постановено е местоживеене на детето при
неговата майка Н.В. И., определен е следният режим на лични контакти на бащата И.Д. и
детето Й. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00ч. до 18.00 ч. в събота и
от 10.00ч. до 18.00ч. в неделя, без преспиване, като и всяка сряда и всяка втора и четвърта
седмица от месеца, за времето от 17.00ч до 19.00ч.Постановено е заплащане на месечна
издръжка от бащата в размер на 150.00 лева.
Според удостоверения за настоящ адрес №1041/01.02.2019г.и 1042/01.02.2019г.
считано от 01.02.2019г. майката и детето са с регистрирали настоящ адрес гр.София, р-н
Слатина, ул.“Сименов век“№007, вх.А, ет.06, ап.№43, а според удостоверение №9 от
15.07.2019г за постоянен адрес, Н. И. е с регистриран последен постоянен адрес, считано от
15.07.2019г. - с.Граница, ул.“***.
Доказателства за явяването на ищеца в дома на майката, за вземане на детето , с оглед
осъществяване на лични контакти с детето ищецът е ангажирал относно събитията
настъпили на 01.06.2019г., 02.06.2019г. и 15.06.2019г. и 27.06.2019г.
Представен е протокол от 01.06.2019г., съставен в присъствието на И.Д. и М. Д.а, в
който е отразено, че посочените лица на посочената дата са посетили адрес на майката в
гр.София, кв.“Овча купел“№2, бл.27, вх.Б при позвъняване по домофона, след 10 минутно
чакане успели да влязат във входа заедно с един от живущите, качили се на 8-мия етаж, И.
позвънил на звънеца, в 10:30ч. на вратата се показал 1 от вуйчовците, който му казал, че ако
иска да види детето си , да го намери.И. позвънил на майката, но тя не му
отговорила.Протоколъте с дата 01.06.2019г. и е подписан от И.Д. и М. Д.а.
В друг протокол от 02.06.2019г. е отразено, че лицата И.Д. и Д. Д. в 10:05ч. са на
адреса в гр.София, кв.“Овча купел“, при позвъняване по домофона, никой не
отговорил.След позвъняване на телефона на майката, отговор отново не последвал.Отразено
е, че протоколът приключил в 9:20, посочена е дата 02.06.2019г. и са налице подписи от
И.Д.и Д. Д..
В протокол от 15.06.2019г., подписан от Н. М. и И.Д. е отразено, че по повод
осъществяване на лични контакти на И. с детето, в 10:24 ч., след призоваване на майката,
излязъл възрастен човек, който извел детето.Възрастният човек отворил вратата и детето се
затичало радвайки се към баща си.Междувременно , майката излязла от къщата носейки
протокол и настоявала протоколът да бъде подписан, от бащата.И. се съгласил да подпише,
но майката поставила условие, детето да бъде взето само с придружител.И. отказал да
изпълни това условие, което не е споменато в съдебното решение.В този момент майката
нарекла И. „боклук“ и прибрала детето в двора.И. погалил детето през решетката,
12
говорейки му в продължение на 1-2 минути.Междувременно майката вече се била
прибрлала, възрастният човек, издърпал детето в къщата и останал на двора.Протокъл е
подписан от И.Д. и И. М..
Протокол от 26.10.2019г., подписан от М. Д.а, Д. Д. и И.Д. е отразено, явяването на
посочените лица на адрес в с.Граница, за осъществяване режим на лични контакти на детето
с бащата, в съответствие с предвиденото съдебно решение, като са визирани определение
№120793 на СРС и решение №130353.Посочен е определен режим на лични контакти, всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00ч. до 18:00ч.Отразено е, че в двора се
намирали новият мъж на майката Й.В., брата и бащата на Й.В., които се престорили, че не ги
виждат, въпреки, че били на няколко метра.След покана да бъде извикана Н., която не
отговаря на позвъняванията Й. и брат му,започнали да крещят, че нямат работа пред дома
им.Бащата на Й. са обадил на тел.112.Посочено е, че Й. бил заплашил ищеца, че „ще излезе
да го пребие“.Междувременно майката на Й., обидила въззивника, че е „висшист, а
глупав“.След като излязла, Н. казала, че няма да даде детето.Между 10 :20ч. и 10:30ч.
пристигнала патрулна кола.След като полицаите се свързали с висшестоящи, които
обяснели, че 26.10.2019г. е четвърта седмица от мвесеча, и искането не е в съответствие с
решение №188/20.06.2013г. на ВКС, било отправено предложение да бъде подписан
двустранен протокол, а детето не било предадено.Протоколът е с дата 26.10.2019г.
Протокол, съставен от органите на Министерство на вътрешните работи, по делото
не е представен.
Лицето И. М. е разпитан, като свидетел по делото.В разказа си той потвърждава,
събития в негово присъствие, свързани с явяването на въззивника в с.Граница, за вземане на
детето му, за осъществяване на лични контакти.Случай на който е присъствал свекърът на
ответницата, разпитан, също като свидетел, който М. разпознава.Без да може да
конкретизира датата, свидетелят разказва за пререкание с участието на свекъря, Н. и
И..Свидетелят чул, как в присъствието на детето, И. бил наречен „боклук“ от
ответницата.Свидетелят разказва, че след случая, отишли до полицията, където била
подадена жалба.По повод на този случай, свидетелят заявява, че Н. поискала да бъде
подписан някакъв протокол от И..Той отказал да подпише протокола, след което Н.
прибрала детето, а те си тръгнали. От И. разбрал, че Н. в този протокол поставяла, като
условие срещите с детето да бъдат провеждани само в нейно или на друг присъствие.През
време на разговорите И. и свидетеля били в близост до оградата на къщата, а Н., свекъра и
детето в двора, като целият разговор продължил около 10-15 минути.Описва входа на
къщата, като желязна врата.Знае, че сегашният съпруг на ответницата е приятел на ищеца,
техен общ познат.Споделя впечатления от познанство с ищеца и неговата съпруга, от
времето когато те не са били разделени, основаващи се на семейно приятелство, с взаимни
гостувания, докато живеели в гр.Бургас.Виждали се по 1-2 пъти седмично, присъствал е на
многократни спорове и скандали между тях.Свидетелят прави оценка на поведението на Н.,
което според него било израз на психологическа и офанзивна нападка.Чувал е от нея
отправени към И. следните определения „боклук“, „глупак“ „ за нищо не ставаш“.Отрича да
13
е ставал свидетел на такова поведение в присъствието на детето.В разговори свидетелят
изказал пред своя приятел негативната си оценка за такова поведение.В един момент
срещите между двамата приятели станали по – редки, при срещите И. бил напрегнат, (
свидетелят отдава състоянието му на преживяване във връзка с отнемане на детето му),
правело му впечатление дистанцирано поведение, стрес.Свидетелят отрича честа употреба
на алкохол от въззивника.
Останалите разпитани свидетели са родители на ищеца, майка и свекър на ответницата.
Свидетелката Д.а разказва за съвместния им живот от февруари 2015г. до раздялата
им на 14.11.2018г., първоначално в гр.Бургас, а впоследствие в гр.София, в жилище
закупено от родителите на И. до лятото на 2018г. През този период , те всеки месец
пътували до Бургас, за видят внучката бабата и дядото, до лятото на 2018г. когато при
посещения в Бургас , ответницата била по резервирана, студена ,мълчалива, не искала да
разговаря.И. споделил, че имат проблеми в общуването.В показанията на тази свидетелка,
липсват сведения за обидно поведение на ответницата, за обиди спрямо И..Свидетелката
споделя за отправяни по отношение на същата квалификации, че е същата, като „И.“ и
случай в който И. се бил оплакал, че е нападнат с нож от ответницата.Свидетелката описва
случаите, в които на 01.06.2019г. посетили адреса на ответницата в кв.“Овча купел“, но
ответницата не била намерена, както за обстоятелствата, във връзка с осъществяване на
контакти на 26.10.2019г. – намесата на Й.В., който обяснил, че не е време за контакти, Й.,
който се нахвърлил върху И., стигнало се до побой, при което брат му и баща му го
задържали, викането на полицаи, разяснението, че не е моментът за контакт, поява на
майката на Й., която обидила сина й, като „висшист, но глупав“.Заявява, че при
позвънявания, за да бъдат уредени срещи с детето на И., тя не откликвала, отказвала да
предостави детето, при срещи майката много грубо е отнемала детето от ръцете му, за което
били отправени оплаквания до Дирекция „Социално подпомагане“ без резултат, до
организиране на срещата на 14.08.2020г.Свидетелката определя, като много тежко
преживяването на раздялата от И., отрича употреба на алкохол, и проблеми със съня до
раздялата между страните.
Свидетелят Д. изнася същите данни относно времетраенето на периода на съвместно
съжителство между страните, от февруари 2015г. първоначално в гр.Бургас, в
самостоятелно жилище, впоследствие в гр.София, през което време те са били погрижили за
здравните осигуровки на Н., за започването на работа, като касиер – приемчик в
ТОТО.Взаимоотношенията им определя, като нормални, винаги усмихнати.Докато живеели
в Бургас, И. употребявал алкохол но не повече от 50 грама, на седмица, през останалото
време бил в учебен процес, не се е оплаквал от безсъние или друг проблем.В определен
момент след заминаването им в София, при гостувания в Бургас забелязъл, че Н. е по
мълчалива, разбрал че са се разделили.След раздялата им чул от Н. да казва за И., „ не ща да
те виждам, ти си голям боклук“.Описва събитията от срещата на 26.10.2019г., след който И.
се бил сринал – при пристигане в Граница, пред къщата видели Й., баща му и брат му в
къщата, отправяни обиди от роднините на Н. към И..Споделя за случай на 02.06., когато Н.
14
не била намерена, както, че след раздялата свидетелят поне 3- 4 пъти е виждал детето в
четвъртъци, в кафене с игрален кът, където по- късно се присъединявал и И..Не знае дали И.
е посещавал детето сам или други лица, споделял ,че е ходил и други пъти с други лица, но
му било отказано да види детето.
Свид.К. И. – майка на Н.В., завява, че в нейно присъствие И. бил изгонил Н. от
жилището в София, след разговор с майка му по телефона, казали й“ събирай си багажа,
отивай при майка си“.Обадили са на брат й, той дошъл да помогне с багажа, вместо което И.
звънял да се оплаква, че брат и ще го бие, в момента на изгонването на невръстно дете на 1
година и 9 месеца, в студа, в тъмното на улицата.Свидетелката заявява, че няколко пъти
след раздялата им И. е ходел да вижда детето, до края на 2018г. два пъти ходил с пирятели и
няколко пъти с баща му, а 1 път с баща си и майка си, вечер след 6 часа – срещите били
провеждани в Търговски център в “Овча купел“.Поради ремонт, в определен момент тя се
била преместила с детето в кв.“Гео Милев“.Свидетелката потвърждава, че издръжката се
изплаща на адреса в „Овча купел“ на името на Н., че е посещавала жилището на
семейството, докато се живеели заедно – виждала е И. да употребява алкохол, виждала
малко шише с ракия от вътрешния джоб на якето.Било и споделено от Н., че употребява
алкохол и по време на работа.Според свидетелката при употреба на алкохол И. ставал
агресивен, заядлив.Споделено е било за случай в който И. бил влачил Н. хваната за косато
по пода.От дъщеря си е чувала и за употреба на трева.
Свид.В. е свекър на Н..Свидетелят споделя, че е запознат с режима на лични контакти
на детето с И..Разказва за случай при който И. бил дошъл да вземе детето на 26.10, било му
отказано, защото е извън дните за контакт.Свидетелят описва и случай от м.май , когато бил
придружен от свид.М., Н. му показала протокол, който той отказал да подпише и затова Н.
прибрала детето.Свидетелят няма представа дали в протокола са били поставяни някакви
условия.Контактът продължил 10 минути, Н. била уплашена.Според свидетеля, въз основа
на преки впечатления от 1 гостуване в дома му от И.,въззивникът употребява алкохол – „от
1л. ракия, споделена от свидетеля, синът му и И. останали около 300 гр., при което И.
казвал, че с баща му пият по цело кило, но не може да ги хване.“След 26.10.2019г. И.
посетил Граница, чак през август 2020г., след което детето се взима по график.Н. се била
преместила в Граница през м.май 2019г., когато е бил съставен и приемо – предавателния
протокол- относно състоянието на детето, в колко часа и в кой ден следва да бъде върнато.
Какво е образованието на въззивника не е ясно.В настоящото производство не са
ангажирани доказателства за професионална квалификация и трудова заетост и за
невъзможността му да изпълнява трудовите си задължения, поради влошено психично и
емоционално състояние.
Според амбулаторен лист №000268/05.11.2019г., издаден от д.р Р.П., с УИН
№********* при преглед е поставена диагноза – „Смесено тревожно – депресивно
разстройство“.Посочени са анамнеза, обективно състояние и назначена терапия.
В удостоверение А.Г.а – психолог в клиника „Торакс“ гр.София, бул„Фр-.Нансен“
описва следното актуално емоционално състояние на Д. – „изживява системно усещане за
15
фрустрация, вследствие на невъзможността да вижда детето си и да полага грижи за него,
изживява тежки емоции – безсилие, тревожност, усещане за несправедливост, страхове и
силна тъга, които нарушават качеството му на живот във всички сфери, постоянно мисли за
детето си, което е започнало да оказва влияние на качеството на концетрация, задържане,
превключване на вниманието, съответно и на паметовите процеси, вследствие логично да
възникнат и субективни съмнения за нивото на справяне на клиента в работна среда,
клиентът споделя, че изпитва силни притеснения за качеството и възможностите, които
предоставя средата за развитието на неговото дете в момента, желанието, които той има
като баща да развие, да научи и обгрижи детето остават без отговор, което повишава нивата
на тревожност на И.Д..И.Д. определя за основен смисъл на живота си грижите за детето,
невъзможността да ги положи, води до силна фрустрация, вследствие на което И.Д. има
изявени форми на психосоматика, както нарушения в качеството на съня, И.Д. е активно
ангажиран и със състоянието на своите родители и съответно силно притеснен за техните
преживявания на тъга, стрес, притеснения и здравословно състояние, поради
невъзможността те също да виждат внучето си.В документа се съдържа оценка относно
вероятността от развитие на тежък синдром на Родителско отчуждение и е налице следното
обобщение – И. Д.нв е изградил висока летва по отношение на морални ценности, които
иска да вплете в възпитанието, което би могъл да даде на дъщеря си, И.Д. отделя огромно
внимание на обучителния процес на детето, въпреки ранната възраст и иска да му даде
възможно най- добра база за развитие, на социална, битова компетентност и емоционална
интелигентност, клиентът мисли постоянно и за емоционалните потребности на дъщеря си
и страда,, че е възпирана да покаже бащината си обич.Бащата е родителят, който дава
социална стабилност на дъщерята и сигурност в справянето и извън дома, в по – широка
социална среда.Лицето е с добър родителски капацитет.
С разпореждане от 28.01.2020г. Б.С. – Държавен съдебен изпълнител, по повод изп.Д.
№64/2019г. е оставил без уважение исканията на взискателя И.Д. за налагане на глоба на
длъжника Н.В., за неспазване режим на лични контакти с детето Й. Д.а и отправяне на
искане до Дирекция „Социално подпомаане“, за предприемане на мерки по реда на чл.23 от
ЗЗД.
От представени във въззивното производство доказателства се установяват факти и
обстоятелства, относно здравословното състояние на детето – справка за лабораторна
изследване на 07.07.2021г., амбулаторен лист за платен преглед №000394 на 16.07.2021г.,
искане за образно изследване, резултат от образно изследване, които не рефлектират върху
преценка основателността на претенцията за заплащане на обезщетение.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира подадените въззивни жалби за
неоснователни.Съображения:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всяка страна е длъжна да поправи вредите, които виновно е
причинила другимо.При претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
16
на основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. с чл.154, ал. ГПК ищецът следва да докаже противоправно
поведение на ответника – действие, бездействие, настъпили вреди и причинно – следствена
връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди – неблагоприятното отражение
върху телесна цялост, физическо и психично здраве и емоционално състояние, имущество и
неговия интензитет, които е справедливо да бъдат обезвъзмездени.
Доводите в жалбата на Д. при преценка правилността на решението в
отхвърлителната част на предявения иск, съдът намира, за твърде общи и неконкретизирани
досежно преценката на съда за недоказаност на твърдяното противоправно поведение, като
предпоставка за заплащане на обезщетение.Изобщо не се съдържат доводи, сочещи на
необоснованост на извода, че по делото не е доказано, противоправно поведение, чрез
унизителни, обидни квалификации с автор ответницата и адресат въззивника, с които е
свързана претенцията за заплащане на глобалната сума 5000 лева, като обезщетение, извън
случаят в който за отправена обидна дума „боклук“ е присъдено обезщетение 300.00 лева.
Изразено е становище за обоснованост на преценката на съда за законосъобразност на
отказа, детето да бъде предоставено на бащата на 15.06.2019г., поведение, определено в
исковата молба, като противоправно и с което е свързано искането за присъждане на
обезщетение и не се установява на посочената дата, освен обидната квалификация „боклук“
по отношение на него да е било отправена друга неприятна квалификация – следователно, в
посочената част решението е правилно и законосъобразно.Тук следва да се отбележи, че
предвид становището на жалбоподателя безпредметно е съдът да анализира действията на
ответницата във връзка с предаване или отказа да бъде предадено детето на въззивника на
посочената дата, а що се отнася до отправената обидна квалификация, твърденията в
исковата молба се потвърждават от показанията на свидетелят М., в присъствието на който
на инцидента, съдът не може да се съмнява, с оглед и показанията на другият участник
свидетелят В., което сочи на необоснованост на доводите в жалбата на И..
Липсват каквито и да било доказателства на посочената дата, или при НЯКОЯ от
останалите срещи между страните, в рамките на определения режим за лични контакти -за
които са съставени протоколи и в период от половин година, ответницата в присъствието на
ищеца и други лица да отправяла обидни квалификации, с посоченото в исковата молба
съдържание – „льольо“, „какъв висшист си ти, като си толкова глупав“.На първо място
извън дните 15.06.2019г., 26.10.2019г. и 01.06.2019г. и 02.06.2019г. , за което са налице
данни в показанията на родителите на ищеца, свид.М. и свид.В., за посещения и
ненамирането на ответницата и детето или непредаване на детето и относно отправената на
първата дата обидна дума“боклук“ липсват данни за други срещи между страните, и отказ за
предаване на детето за осъществяване на лични контакти, съгласно съдебното решение и
още по малко за отправяни обиди от ответницата спрямо ищеца.Установено е, че адресната
регистрация на ответницата не е на адреса на който е била търсена.В един от тези случаи
трето за спора лице, а не ответницата е отправила към ищеца унизителнаата квалификация“
какъв висшист си ти, като си толкова глупав“, а за определението „льольо“ –по делото
изобщо няма данни.
17
Не е ясно по какъв начин изложените от първоинстанционния съд съображения, относно
законоустановената наказателна репресия за обида, рефлектират по неблагоприятен начин
върху изводите на съда по частичната основателност на иска, и определения размер на
дължимото обезщетение, акцент в определянето на който е възложен върху липсата на
доказателства за някакъв неприятен продължил след изтичане на деня, в който е била
изречена обидата емоционален и психически дискомфорт, отсъствието на какъвто, при
отказа да бъде предадено детето на 26.10.2019г. е в основата на решението за отхвърляне на
иска и в тази част.Съдът е приел за недоказано, влошаване психичното и емоционалното
състояние на ищеца до болестно състояние и причинно – следствена връзка на това
състояние с противоправно поведение на ответницата, като е отрекъл доказателствената
тежест на представения амбулаторен лист и удостоверение от психолог.В жалбата изобщо
не са съдържат доводи опровергаващи фактическите и правни изводи на съда в тази
насока.Що се отнася до възприемане на даденото в НК определение за обидата, като акт
накърняващ психическата и емоционална сфера на адресата, то следва да се отбележи, че
поведението на ответницата, с което ищецът свързва претенцията си заплащане на
обезщетение той характеризира именно със същите белези, поради което остава неясно
какво буди недоуемението му.Извън горното даденото в НК определение за обида, е
приложимо в съдебната практика при повдигнат гражданско – правен спор на основание
чл.5 от ГПК.Освен това то е в съответствие с общо приетите представи за смисълът и
съдържанието на такъв акт.
По жалбата на адв.Тотева,като представител на Н.В., следва да се отбележи, че интерес
от обжалване и предмет на жалба е само тази част от решението, в която В. е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 300.00 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, от отправена на 15.06.2019г. обида – „боклук“.Всички останали претенции на ищеца
са отхвърлени, поради което доводите в жалбата, касаещи твърденията в исковата молба за
продължило във времето грубо отношение, отправени обиди при всички срещи между
страните, във връзка с изпълнение на определения режим за лични контакти на детето с
бащата И.Д. са неотносими.При наличие на свидетелски показания, сочещи, че на
посочената дата в присъствието на свидетеля, ответницата е нарекла ищецът боклук,
изводът на съда за доказаност на противоправно поведение е обоснован и
правилен.Категорично в практиката на съдилищата у нас, обидата се разглежда, като
противоправно поведение, акт който предизвиква неприятни емоции у адресата на обидните
квалификации.Предвидената наказателна репресия за такъв акт, като посегателство срещу
личността, в случаите на подадена тъжба разкрива строгостта на законодателя в оценката на
подобни постъпки, в условията на провъзгласени с нормативни актове, зачитането на
човешката чест и достойнство, като основа на свободата,обществен напредък и установения
в страната правов ред и като проекция на утвърдените в обществото разбирания за добро и
лошо, като морални категории.Неподаването на тъжба не изключва оценката на такъв акт
като обикновен деликт, при отправено искане за заплащане на обезщетение, при доказаност
настъпването на вредите.
18
Съгласно чл.52 ЗЗД и т.ІІ от Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС
-размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.По делото не са
представени доказателства, които да сочат, че справедливото обезщетение за нанесената на
ищеца обида „боклук“, на фона на влошени взаимоотношения между страните, станали
повод и за раздялата им, причината за които не е изяснена следва да надхвърля, нито да е в
по - нисък размер от определеното от първоинстанционния съд.В тази връзка съдът отчита,
че недоразуменията между страните по повод осъществяване на режима на лични контакти с
детето им, при каквито обстоятелства се е стигнало до това неприемливо изказване на
ответницата – сочи в разглеждания случай на интензитет на това преживяване и обосновава
именно присъденото обезщетение.Съдът намира, че по делото не е проведено успешно
доказване, относно настъпило, като следствие от този инцидент влошаване на психичното
здраве до болестно състояние нито пък за допълнителна неблагоприятна реакция при
условие на съществуващо болестно състояние.Такава връзка не може да се изведе нито от
представеното удостоверение от психолог, от съдържанието на което не следва такъв извод
, нито пък от представения амбулаторен лист, удостоверяващ поставена от лекар диагноза -
смесено тревожно – депресивно разстройство през 2019г. в които процесния инцидент сам
по себе си не е споменат като причина за някакъв болестен процес, нито за причина за
влошаване на болестното състояние на въззивника.Влошените взаимоотношения между
страните, предшестващи раздялата им съпроводени с непрестанни обиди за което са налице
данни само в показанията на свид.М., самата раздяла причините за които не са известни,
продължаващо във времето обидно поведение могат да бъдат причина за безсъние и други
неприятни изживявания, но при липса на доказателства за отправяни обиди при всички
срещи на страните основание за определяне на обезщетение в по - висок размер липсва.
В жалбата не се съдържат конкретни доводи за неправилност на решението, в
преценката относно създадени пречки, противопоставяне на контакти с детето за дните от
режима за лични контакти, за които извън датите 01.06. и 02.06.2019г., 15.06.2019г.( в
жалбата не се оспорва, че ответницата е била в правото си да не предаде детето на бащата на
15.06.2019г., въпреки че тази дата е трета събота от месеца ) и на 26.10.2019г., но съдът
намира за нужно да отбележи, че 26.10.2019г., попада извън времето за лични контакти,
съгласно решението, а ненамирането на детето на адреса на 01.06 и 02.06.2019г., са първа
19
събота и неделя от месеца, не може да се разглежда като източник на сериозни негативни
преживявания у ищеца, при твърдения, че за периода преди това, а и след това той
многократно не е търсил детето – твърдения за отрицателни факти, които той не е
опровергал.Безпредметно е да се обсъжда, дали законоустановените регламенти за
принудително осъществяване на режима на лични контакти и възможността за съдействие
от специализирани органи за закрила правата на детето, изключват възможността за такова
поведение, което същевременно е и инкриминирано, да се търси обезщетение по общия
гражданско правен ред.Все пак чрез този механизъм бащата би реализирал правото си на
контакт с детето.
В обобщение, преценено по изложените в жалбата доводи, обжалваното решение
съдът намира за правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от спора, предвид неоснователността на подадената от И.Д. въззивна
жалба, на насрещната страна се дължи заплащане на разноски в хипотезата на чл.78, ал.2
ГПК възлизащи на 200 лева, заплатено адв.възнаграждение за защита по тази жалба,
съответно неоснователността на жалбата на ответницата Н.В. обосновава неоснователност
на искането й преценено в хипотезиса на чл.78, ал.1 ГПК за заплащане на разноски във
връзка с нейната жалба – заплатено адв.възнаграждение възлизащо на същата сума - сравн-
договор за правна помощ и съдействие - л.14 и л.37 от д.
Жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие за заплатено
адв.възнаграждение, възлизащо на 2580.00 лева, за изготвяне на жалба срещу решението и
отговор по насрещна въззивна жалба( л.4 от д.).При липса на разграничение, съдът намира,
че сумата следва да се разпредели в двете линии за защита, като на практика се гарантира
защита във връзка с материален интерес от 5000 лева.В тази връзка съгласно Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимо
възнаграждение по гражданско дело за една инстанция е 580 лева – чл.8, ал.1 т.2 от
Наредбата.Уговореното възнаграждение надхвърля този минимален размер 4 пъти, което
фактическата и правна сложност на делото не оправдава, поради което съдът ще намали
размера на дължимото възнаграждение до 580.00 лева, от която сума ще присъди на
въззивника 300 лева, минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за една
инстанция съгласно чл.8, ал.1 т.1 от Наредбата с оглед неоснователността на жалбата срещу
осъдителната част от решението.В този смисъл е даденото в определение № 336 от 7.05.2013
г. на ВКС по ч. т. д. № 638/2012 г., II т. о., ТК разрешение - разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за
една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в
двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или
отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното
производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния
20
размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни
съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали
първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция,
направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата
страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими
към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва
да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№678/11.12.2020г. по гр.д.№1572/2020г. по описа на
Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. ДР. ДР., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.София, общ.Столична, *** да
заплати на Н. В. В., ЕГН ********** от с.Граница, обл.Кюстендилска, ул.*** разноски за
въззивното производство възлизащи на 200.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН ********** от с.Граница, обл.Кюстендилска, ул.*** да заплати
на ИВ. ДР. ДР., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.София, общ.Столична, *** разноски за
въззивното производство възлизащи на 300.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21