Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4281 Година 11.12.2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3070 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от С.О.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.А.
съдебен адрес:***, Л... ц..., ет...., офис..., против ЕТ „Г..... - П...Т...", ЕИК: ...., седалище и адрес на управление:
обл. П.... общ. с..., село Н..Г..., ул. Ч.... № --, представлявано от П...Г...Т...,
с който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането
на 2 989,52 лв., от които: 1 200,32 лв.
- главница, представляваща дължима но незаплатена наемна цена по Договор за
пренаемане на земеделска земя № .... за стопанската .... за ползване на общо
30,008 декара земеделска земя, находяща се в община с..., землището на гр. с...,
местността „П...." и 1 789,20 лв.
неустойка за забавено плащане начислена от датата на забава, денят следващ
падежа за плащане на паричното задължение - 08.07.2016г. до 16.11.2017г., ведно
със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК
пред PC Пловдив - 04.12.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски по заповедното производство и в настоящото исково производство.
Ищецът твърди, че на ... между С.О.Д., ЕГН **********,*** - н... и
ЕТ „Г.... П...Т...", с. Н..Г.... ЕИК: ...., седалище и адрес на
управление: с. Н..Г..., ул. Ч.... представляван от П...Г...Т..., ЕГН: **********-
н... бил сключен договор за наем на земеделска земя №... по силата на който
наемодателят е отдал на наемателя за временно и възмездно ползване общо 30,008
дка земеделска земя за производство на зърнени и технически култури, която обща
площ включвала следните поземлени имоти, находящи се в землището на гр. с...,
община с..., местността „П...", а именно: ПИ № ... с площ от 10000 дка; ПИ
№ ...с площ от 10000 дка и ПИ № ... с площ от 10008 дка- Раздел I "Предмет
на договора", чл. 1.1.
Твърди, че съгласно
договореностите между
страните, договорът за наем бил сключен за
стопанската .., считано от ..., като действието му влизало в сила от датата на
подписването му - Раздел II-
"Срок на договора", чл. 2.1, чл. 2. 2. Твърди, че ищецът е отдал
под наем на ответника общо 30,008 дка земеделска земя срещу дължимата наемна
цена от 40 лева за един декар селско- стопанска година или за обща сума за
обекта в размер на 1 200,32 лв. Наемното плащане е следвало да бъде извършено в
деня на подписване на договора - 07.07.2016 г. - Раздел III, т.
2. В изпълнение на поетите по Договора задължения С.О.Д. е предал на ЕТ „ Г...- П...Т..." наетата земеделска земя в състояние, отговарящо за
ползването й, като подписаният между страните договор има характера на приемо -
предавателен протокол- Раздел IV Права и задължения на наемодателя, чл. 4.
Твърди, че считано от ...ЕТ „Г...
- П...Т..." е изпаднал в забава, поради което освен дължимата наемна цена в общ размер на 1 200,32
лв. за стопанската 2016/2017г., ответникът дължал и договорената неустойка в
размер на 0,3% на ден върху дължимата сума - Раздел VII Неустойки, обезщетения,
чл. 21, възлизаща на стойност 1 789,20 лв., формирана както следва: неустойка
за 497 календарни дни, начислена за периода от 08.07.2016 г. до 16.11.2017 г.
или /1 200,32лв. X 0,3% = 3,60 лв. неустойка за ден X 497 дни = 1 789,20 лв./.
С покана
за доброволно изпълнение от ..,
изпратена чрез
„Български пощи" приканили длъжника да заплати
на С.О.Д. дължимите суми в седемдневен срок, считано от датата на получаване на
поканата. Изпратената покана
за доброволно плащане била върната като неполучена, а като причина за връщането
й било упоменато, че пратката е „непотърсена".
Видно от върнатата пощенска пратка седалището и адрес на управление на
длъжника, отразени в TP са били посетени от „Български пощи" за връчване
на поканата за доброволно изпълнение на 13.10.2017г.; 20.10.2017г.;
25.10.2017г.
Твърди,
че със Заявление по чл. 410 от ГПК на
04.12.2017г., депозирано пред PC Пловдив образували ч. гр. д. № 19303/2017г. по описа на ПРС, XX гр. състав, с искане за
бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за описаните парични
суми в настоящата искова молба и сторените разноски от ищеца по заповедното производство. На ...
ПРС издала Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в полза на С.О.Д., а в законоустановения срок длъжникът
депозирал възражение за недължимост на паричните суми,
обективирани в издадената заповед за изпълнение, поради което за него възниквал правен интерес от завеждане на настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ ЕТ „Г... - П...Т...", чрез пълномощника си .... Ч.Ч., с отговора на исковата
молба заявява, че оспорва предявените
искове по основание и по размер. Счита същите за неоснователни по следните
причини:
Не
оспорва наличието на сключен между него и ищеца договор за наем на земеделска земя №........ за
стопанската 2017 г.
Оспорва
обстоятелството заявено от ищеца, че уговорения
между страните наем е следвало да се изплати в деня на подписване на
договора. Оспорва обстоятелството, че представената по делото покана за
доброволно изпълнение е връчена на ответника , както и че е търсен в седалището
му в определения от закона период от време.
Твърди,
че съдържащата се в чл.21 от процесния договор, клауза за неустойка в размер на
0,30 % от дължимата сума, за нищожна, тъй като нарушава добрите нрави. В случая
целта, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции и води до неоснователно обгатяване на
наемодателя, което било в разрез със справедливостта и добросъвестността в
търговските отношения
Прави възражение на основание чл.26 ал.1
предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността, поради накърняване на добрите
нрави на съдържащата се в чл.21 от процесния договор за наем на земеделска земя№...
клауза за неустойка в размер на 0,30 % от дължимата сума.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено
следното:
Видно от представения по делото Договор за
наем на земеделска земя №..., се установява че между страните по делото е бил
сключен договор, с който С.Д. в качеството му на наемодател е предоставил на
наемателя ЕТ „Г.... - П...Т...", земеделска земя с площ описана в чл.1.1 от
Договора за една стопанска година – от
01.10.2016 г. до 01.10.2017 г., като действието на договора било в сила от
датата на подписването му. В договора страните са уговорили, че плащането за предоставената под наем земя ще е 40,00
лева за един декар за една стопанска година, с обща сума за земята 1 200,32
лева,като наемното плащане се дължи в размер на 100% при
разписване на договора.
По делото е представена Покана за доброволно
изпълнение от ищеца до ответното
дружество от ... от която се установява, че ищеца е потърсил плащането по
договора след изтичането на стопанската година, но писмото с обратна разписка
се е върнало непотърсено.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя С.О.Д., че е постъпило възражение от длъжника ЕТ „Г..... - П...Т...".
От събраните по делото писмени доказателства
се установява по несъмнен начин, че между страните по делото са съществували
облигационни отношения по силата на Договор за наем на земеделска земя.
Съгласно член 228 от ЗЗД, с договора за
наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да заплати
определена цена. Договорът е консенсуален, двустранен, неформален и възмезден. Счита се за сключен в
момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която ще се
предостави за ползване и относно наемната цена.
Ответника
не оспорва наличието на сключен договор за наем на земеделска земя от ....., но
оспорва деня на плащането.
Преценявайки
основателността на иска, следва да се изхожда от доказателствената тежест в
процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищеца следва да докаже
качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът
(длъжник) следва да докаже факта на плащането.
Видно
от представения договор в раздел ІІІ Начин на плащане, т. 3.2 от същия се
установява, че страните са уговорили, че плащането по договора се дължи още при
подписването на договора.
Ответната
страна не представя доказателства да е заплатила нито в деня на подписването на
договора нито след това, след изтичането на стопанската година -01.10.2017 г.
С
оглед на горното съдът намира, че се доказа дължимостта на претенцията на ищеца
в общ размер на 1 200,32 лева, а ответника не доказа своето възражение.
С отговора на исковата молба ответника е
възразил срещу договорената в процесния договор неустойка съдържащата се в чл.21 от процесния
договор, клауза за неустойка в размер на 0,30 % от дължимата сума, като заявява
че същата е нищожна като нарушаваща
добрите нрави.
С
исковата си молба ищецът е претендирал установяване дължимост на неустойка
върху претендираната сума в размер на 1 789,20 лева за периода за забавено
плащане начислена от датата на забава, денят следващ падежа за плащане на
паричното задължение - 08.07.2016г. до 16.11.2017г.
Съдът
намира направеното възражение за нищожност на клаузата за неустойка, за
неоснователно по следните причини: Съгласно чл. 309 ТЗ не може да се
намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена
между търговци. Правилото на чл. 309 ТЗ има специален
характер, доколкото се прилага единствено и само при търговски сделки, сключени
между търговци и дерогира правилото за намаляване на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД
извън случаите когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти.
В конкретната хипотеза явно се касае за търговска сделка тъй като поне
една от страните по договора е търговец по смисъла на Търговския закон и не са
представени доказателства за изпълнение на задължението неправилно или отчасти.
В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009
г., ОСTK е посочено, че автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ.
Условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение
на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Видно от събраните доказателства съдът намира, че не може да се говори,
че при сключване на процесния договор за наем, изначално е била договорена
неустойка, която да увреди ответната
страна.
Видно от горното съдът намира, че беше доказано основанието на дължимата
неустойка. С оглед на обстоятелството, че същата е посочена в договора като
процент от претендираната сума за ден, посочен е периода както и общия размер,
съдът намира че размера й е определяем.
На основание чл.162 от ГПК, съдът намира че размера на неустойката е
изчислен правилно и се доказа дължимостта и в претендирания размер – 1 789,20
лева.
По отношение на
разноските:
В
хода на заповедното производство заявителят С.О.Д. е направил разноски в размер на 59,80 лева за държавна такса и 330,00 лева
за адвокатско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта
за изпълнение.
Съобразно
т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да
се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив.
Предвид уважаването на иска,
в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство
разноски в размер на 389,80
лева.
Ищецът е претендирал разноски в
настоящото производство, като с оглед изхода на спора такива му се дължат в общ размер на 413,88 лева, от които 63,88
лева за държавна такса и 350,00 лева за адвокатско възнаграждение на един
адвокат.
С
оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Г....- П...Т...", ЕИК:....
седалище и адрес на управление: обл. П... общ. с..., село Н..Г..., ул. Ч... № ...,
представлявано от П...Г...Т..., че С.О.Д. ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез ... Р.А. съдебен адрес:***, Л.. ц..., ет..., офис ..., има вземане спрямо
него в размер на сумата от 1 200,32(хиляда
и двеста лева и 32 ст.)лева, представляваща неплатена наемна цена по Договор
за пренаемане на земеделска земя № ... за стопанската 2016/2017г. за ползване
на общо 30,008 декара земеделска земя, находяща се в община с..., землището на
гр. с..., местността „П..."; 1
789,20(хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и 20 ст.)лева неустойка за
забавено плащане, начислена от датата на забава, денят следващ падежа за
плащане на паричното задължение - 08.07.2016г. до 16.11.2017 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата - 1 200,32 лева, считано от датата
на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК пред PC Пловдив- 04.12.2017 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „Г... - П...Т...", ЕИК:.., седалище
и адрес на управление: обл. П...., общ. с..., село Н..Г..., ул. Ч...
представлявано от П...Г...Т..., да заплати на С.О.Д. ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез ... Р.А. съдебен адрес:***, Л... ц..., ет...., офис..., сумата от 389,80 (триста осемдесет и девет лева и 80
ст.) лева разноски
направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 19303/2017
г. по описа на ПРС, ХХ гр.
с.
ОСЪЖДА ЕТ „Г... П...Т...", ЕИК: ...., седалище
и адрес на управление: обл. П.... общ. с..., село Н..Г..., ул. Ч...представлявано
от П...Г...Т..., да заплати на С.О.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
... Р.А. съдебен адрес:***, Л... ц...., ет..., офис ..., сумата от 413,88(четиристотин и тринадесет лева и 88
ст.)лева раноски за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.