Решение по дело №680/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 906
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20204520100680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 906

                                 

гр.Русе, 13.07.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти   граждански състав в публично заседание на 29-ти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ширин Сефер

като разгледа докладваното от съдията гр.дело 680 по описа  за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Ищецът И.И.И. твърди, че е работил при ответника по служебно правоотношение, като за периода 05.02.2017 г. - 05.02.2020 г. е заемал длъжността "командир на екип“ в СОД в РД ПБЗН-Русе. Дейността във връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици при режим на труд, представляващ смени от 12 часа при сумарно изчисляване на работното време според разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди, че работодателят неправилно отчитал положения от него труд. В тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на часовете нощен към дневен такъв за периода. След допуснато изменение на иска чрез намаляване на размера претендира за присъждане на възнаграждение за същия в размер на 1410,97 лв. за горепосочения период. Твърди още, че ответникът бил в забава, поради което му дължал и лихви за забава до завеждането на иска в общ размер от 190,90 лв. (размер сред допуснато увеличение на иска). Претендира за осъждането на ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва за забава върху главницата от завеждането на иска до окончателното заплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-София оспорват исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че за заявените по исковата молба периоди ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за длъжността "командир на екип“ в „Специализирани оперативни дейности“ към РД ПБЗН-Русе на ГД ПБНЗ при МВР, като в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд и през нощта (22, 00-06, 00 часа), съгласно утвърдени месечни графици. Преписи от същите са представени по делото. Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба време не е извършвал преизчисляване на положения от ищеца нощен труд към дневен такъв. Според назначената в производството икономическа експертиза общият брой часове положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневния такъв, изчислен при нощен труд по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и часова ставка по чл. 7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер е с 218,624 часа повече от положените 1368 часа. За тези допълнителни 218,624 часа му се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1580,75 лв. След приспадане на заплатени от ответника 169,78 лв.- тр. възнаграждение за извънреден труд да 23 часа, остава неплатен остатък в размер на 1 410,97 лв. С експертизата се установява още, че тази сума не е начислена към заплащаното на ищеца трудово възнаграждение и не са налице данни за заплащането ѝ. Вещото лице е установило още и размера на законната лихва за забава върху тази сума за периода до завеждането на иска – 190,90 лв.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Дефиницията на понятието извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника извън установеното от него работно време. В конкретния случай се претендира положен извънреден труд при втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се спори. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на   държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е и възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд – 11.09.2016 г. - 10.09.2019 г., действат Наредба № № 81213-592 от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. В същите обаче липсва норма, аналогична на нормата по чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При това положение при липса на изрична законова регламентация субсидиарно следва да се приложат разпоредбите на чл.9, ал.2  НСОРЗ. Противното разрешение би довело държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. В същото е посочено, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.

С оглед на изложеното и съобразно установения от вещото лице размер на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд искът следва да се уважи до установения размер от 1 410,97 лв.

Искът за лихва е акцесорен и следват основателността на главния иск. Със заключението на вещото лице  по приетата по делото икономическа експертиза се установява размера на дължимата лихви за забава върху главницата, който съответства на претенцията на ищеца след допуснатото изменение на иска чрез увеличаването му. С оглед на това искът за лихва за забава също следва да се уважи изцяло.

При този изход на спора и на осн. чл. 78 от ГПК от направените от ищеца разноски за процесуално представителство, което следва да се намали в минимален размер от 350 лв. поради наличие на предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част от исковете спрямо частта, в която производството по делото е прекратено поради отказ от иска и намаляване на размера му (98,44 %) в размер на 344,54 лв. Ищецът дължи на ответника разноски за юриск. възнаграждение съразмерно прекратената част от иска (1,56 %) – 1,56 лв. Поради това по компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 342,98 лв.

В тежест па ответника на осн. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК следва да се възложи държавната такса върху уважения размер на исковете в размер на 106,44 лв., както и 196,88 лв. – разноски за назначената по делото експертиза.

Мотивиран така съдът

 

 

                                Р    Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-София с адрес гр.София, п.к. 1309, ул. Пиротска №171А с  ЕИК ********* да заплати на И.И.И., ЕГН:**********, сумата от 1 410,97 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 05.02.2017 г. до 05.02.2020 г. и 190,90 лв. - лихви за забава върху главницата за периода до завеждането на иска, ведно със законната лихва за забава върху главницата от завеждането на иска (05.02.2020 г.) до окончателното плащане, както и 342,98 лв. – разноски по компенсация по делото.

 

            ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-София с адрес гр.София, п.к. 1309, ул. Пиротска №171А с  ЕИК ********* да заплати по сметка РС-Русе 106,44 лв. държавна такса за производството, както и 196,88 лв.- разноски за експертиза по делото.

 

Решението може да се обжалва пред РОС в 2-седмичен срок, който на основание чл.315, ал.2 от ГПК тече от датата на постановяване на решението – от 13.07.2020 година. На страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                Районен съдия: