№ 1594
гр. В., 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110107078 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. ХР. Ж., ЕГН
**********, с адрес в с. Н., с която против А.С.А., ЕГН **********, с адрес в
с. Н., е предявен иск с пр. осн. чл.49, ал.3 вр. ал.1 СК, за прекратяване на
сключения между страните, на 27.11.2018 г., граждански брак, с развод, по
изключителна вина на ответника. Отправя се искане, след прекратяване на
брака, съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име – Ж..
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Гражданският брак между страните е сключен на дата 27.11.2018 г., в
**********. Съпружеското съжителство между страните започнало, когато
ищцата била на възраст 12 години /1990 г./. Съпрузите са родители на четири
деца, като същите са навършили пълнолетие към датата на подаване на
исковата молба. Първото си дете ищцата родила на възраст от 14 години. От
началото на съвместния им живот, ответникът упражнявал системно
физическо и психическо насилие над нея, което се засилило след раждането
на третото им дете. В последните години упражняваният от ответника тормоз
силно ескалирал, като според ищцата, положението станало нетърпимо.
Страните сключили граждански брак едва в края на 2018 г., като
съпругата сочи, че е имала надежди, че ответникът ще се промени и
упражняваният над нея тормоз ще престане. Сочи инцидент от лятото на 2020
г., когато последният я подгонил с метална тръба за да я бие, като само
намесата на малкия им син, я спасила. След този случай, съпрузите се
върнали във ФР Германия, където пребивавали от 2011 г. На 02.12.2020 г.
ответникът отново пребил ищцата. Тъй като след побоя тя не можела да се
движи, се наложило А. да я заведе в болница, където тя останала на лечение в
продължение на два дни. Съпругът обяснил, че жената се била подхлъзнала
под душа и била паднала.
1
През м.02.2021 г. ищцата поискала да се върне в България, тъй като
отношението на ответника станало нетърпимо. Посленият не се съгласил и не
позволил на съпругата си да пътува. На 09.02.2021 г., на работното място на
двамата съпрузи, ответникът нанесъл побой над ищцата и се опитал да я
удуши. Незабавно след инцидента, двамата съпрузи били освободени от
работа. Ответникът скрил всички дрехи на ищцата за да попречи на
отпътуването. Два дни по-късно М.Ж. си прерязала вените, като след
оздравяването, А. разрешил на ищцата да се върне в България.
Десет дни преди подаване на исковата молба ответникът също се
върнал в страната, като незабавно потърсил съпругата си. Отправил заплахи,
че ако не се върне при него, ще я убие, като за целта бил поръчал оръжие. Въз
основа молба на ищцата е било образувано гр.д. №4174/2021 г. по описа на
ВРС, като по същото е била издадена заповед за незабавна защита
№12/24.03.2021 г., с която на ответника било забранено да доближава ищцата
на разстояние по-малко от 100 м. След издаване на заповедта за незабавна
защита, ответникът извадил нож пред по-малкия им син и заявил, че го бил
приготвил за ищцата. При горните доводи се настоява за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя писмен отговор
на исковата молба.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
От представено по делото удостоверение, издадено въз основа акт за
сключен граждански брак №0002/27.11.2018 г. на община В., се установява,
че бракът на М. ХР. Ж. и А.С.А. е сключен на 27.11.2018 г., в с. Н., община В..
При сключване на гражданския брак съпругата не е променила фамилното си
име.
Видно от уведомление, издадено от Клиника за травматична хирургия и
ортопедия, гр. Бремен, до личния лекар на ищцата М.Ж. е била
хоспитализирана, през периода от 02.12.2020 г. до 04.12.2020 г., след
проведен преглед в спешен кабинет.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на дата 10.02.2021
г., без предизвестие – обстоятелство, което се установява от уведомително
писмо, изпратено до Ж. от нейния работодател – С.С., гр.Б.. Причина за
прекратяване на трудовото правоотношение е сбиването с ответника, от дата
09.02.2021 г.
Със заповед за незабавна защита №12/24.03.2021 г., издадена по гр. д.
№4174/2021 г. по описа на ВРС, 8 състав, съдът е задължил ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата, като на А.А. е
забранено да приближава М.Ж., на разстояние по-малко от 100 метра.
По искане на ищцата е разпитан свидетелят Н.Д.А. – без дела и родство
със страните.
В показанията си свидетелят сочи, че познава страните от 30 години,
като още от началото на съжителството им ответникът силно ревнувал
ищцата. След като сключили граждански брак, нещата излезли извън контрол,
тъй като той системно я биел и я тормозел. М.Ж. се страхувала от съпруга си,
като двамата с ответника били разделени от месеци. Според св. А., не била
налице каквато и да е възможност двамата съпрузи да заживеят отново
заедно. Сочи, че и след издаване на заповедта за защита, ответникът
2
продължил да заплашва съпругата си по телефона.
Въз основа установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Разпоредбата на чл.17 СК прогласява задълженията, които съпрузите
имат към семейството - те са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи
усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането,
възпитанието, образованието и издръжката на децата. В българското
законодателство липсва регламентация на понятието „вина за разстройство на
брака”, сочено в разпоредбата на чл.49, ал.3 СК. За да се установи наличие на
вина за прекратяване на брака е необходимо да се изследва отношението,
което всеки от съпрузите има към съществуването и развитието на брачната
връзка.
От твърденията на ищеца, както и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че отношенията
между страните нямат нищо общо с нормалните човешки отношения, още по-
малко с тези, които следва да има между двама съпрузи. Запазване на
брачната връзка е лишено от смисъл. При твърдяно и доказано упражнявано в
продължение на близо тридесет години психическо и физическо насилие,
което да води до толкова тежки наранявания на ищцата, че да обуславя
нейното хоспитализиране, абсурдно е да се търси начин брачният съюз на
страните да бъде запазен. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не
може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на
нормалните съпружески отношения, ако те някога са били такива. От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че тормозът над
ищцата от страна на ответника, е започнал далеч назад във времето, когато тя
е била още малолетна. Липсата на адекватна родителска грижа и на внимание
от страна на широкото семейство на М.Ж. в нейната ранна възраст, е довело
дотам едно дете да започне съпружеско съжителство на 12 години и самото то
да стане родител много преди да навърши пълнолетие. Встъпването във
връзка на тази крехка възраст, липсата на житейски опит и подкрепа са
станали причина ищцата да приема за нормално упражняваното над нея
насилие в продължение на три десетилетия.
Въз основа събраните данни по делото и на осн. чл.49, ал.3 СК, съдът
намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
ответникът, който с поведението си е станал причина за влошаване на
брачните отношения и за разкъсване на брачната връзка, като поведението му
съставлява брачно провинение. Налице са предпоставките, предвидени в
закона, за уважаване на искането за развод – бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, по вина на ответника.
Съдът не следва да се произнася относно фамилното име на съпругата,
тъй като при сключване на гражданския брак, тя не е променила същото.
На основание чл. 329, ал.1 ГПК, сторените от ищцата разноски следва
да се възложат в тежест на виновния за разстройството на брака съпруг –
А.С.А..
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26,50 лева,
представляваща платената държавна такса от 25 лв. и такса за банковата
операция – 1,50 лв.
3
На осн. чл. 71 ГПК вр. чл. 6 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса
за допускане на развода, в размер на 50 лева, вносима от ответника.
Водим от изложените съображения, Варненският районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 27.11.2018 г., в с. Н., община
В., област В., пред длъжностното лице по гражданско състояние при община
В., граждански брак между М. ХР. Ж., ЕГН **********, с адрес в с. Н. и
А.С.А., ЕГН **********, с адрес в с. Н., поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
ОБЯВЯВА, че виновен за разстройството на брака е съпругът А.С.А.,
ЕГН **********, с адрес в с. Н..
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, с адрес в с. Н. да заплати на М. ХР.
Ж., ЕГН **********, с адрес в с. Н., сумата от 26,50 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, с адрес в с. Н. да заплати държавна
такса по допускането на развода в размер на 50 лева, по сметка на Районен
съд – В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд В..
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4