№ 61
гр. Дулово, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Христина М. Стоева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20253410200070 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „*“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя С. И. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № ***
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което му е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1
от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските (НРВПО).
Жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В жалбата се твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и че
материалният закон е неправилно приложен. По-конкретно се излагат оплаквания, че актът за
установяване на нарушението (АУАН) е съставен в отсъствие на управителя и не му е надлежно
предявен, с което е нарушена процедурата по чл. 40 ЗАНН и е налице основание по чл. 52, ал. 2
ЗАНН преписката да бъде върната. Твърди се още, че наказателното постановление не отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН – липсвали дата и място на нарушението и достатъчно описание на
деянието, тъй че да стане ясно в какво точно се изразява нарушението по чл. 9а, ал. 1 НРВПО (дали
засяга сумарното изчисляване, дневното, седмичното работно време и пр.), което според
жалбоподателя затруднява правото му на защита. На следващо място се оспорва местната
компетентност на съда – счита се, че нарушението е извършено по седалището на дружеството в **
(където се издават графиците и заповедите), поради което компетентен да разгледа делото бил
Районен съд – **, а не Районен съд – Дулово. В случай, че делото бъде разгледано от РС – Дулово,
жалбоподателят пледира прекратяване и изпращане по подсъдност на РС – **.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт И. А., оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. В съдебно заседание юрисконсулт А. излага становище, че жалбата е
неоснователна – административнонаказателното производство е проведено при спазване на закона,
без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а нарушението е надлежно
описано и доказано. Посочва се, че в АУАН и НП ясно е отразен периодът на нарушението – от ***
г. до *** г., през който работодателят е следвало да изготви работен график с определена норма на
работното време при сумирано изчисляване, както и че са посочени мястото (билетен офис – гр.
1
Дулово) и отговорното лице (търговското дружество „*“ ЕООД). АНО счита, че не са налице
условията за квалифициране на случая като маловажен по чл. 415в КТ, тъй като нарушението не е
отстранено веднага и има превантивно значим характер. Поради това правилно е ангажирана
отговорността по общия състав на чл. 414, ал. 1 КТ, като санкцията е определена в минималния
размер с оглед първо нарушение и липса на вредни последици. Претендира се присъждане на
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се сочи, че размерът следва да бъде
не по-висок от минимално предвидения – 80 лева.
Районният съд, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства
и приложимите правни разпоредби, приема жалбата за допустима (подадена е в срок от надлежно
легитимирана страна) и извърши пълен служебен контрол за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. За да се произнесе по спора, съдът установи следното от фактическа
страна.
От представените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели се
установява следната фактическа обстановка:
На **** г. служители на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, в състав главен
инспектор Р. М. П. (актосъставител) и инспектор С. И. Б., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в билетен офис на „*“ ЕООД, находящ се в гр. Дулово, ул. „***
(териториално поделение – обект на контрол на дружеството). При проверката на място било
установено, че в обекта работят две лица по трудово правоотношение (билетопродавачи). От
проведен разговор инспекторите констатирали, че тези лица работят по предварително изготвен
график (работен график за смените). Изискан бил въпросният график и единственият предоставен
график се оказал този за *** г. Инспекторите заверили копие на този график. На *** г. в дирекция
„ИТ“ – Силистра работодателят допълнително представил поисканите документи. При проверката
на документите се установило, че в дружеството е въведено сумирано изчисляване на работното
време (СИРВ) за служителите в контролирания обект. Това е станало със Заповед № ** от *** г. на
управителя на „*“ ЕООД, издадена на основание чл. 142, ал. 2 КТ, с която е въведено сумирано
изчисляване на работното време с определен период на отчитане един календарен месец. След
преглед на представения работен график на работните смени за м. *** г. – както този на място в
обекта, така и копието, представено от работодателя след проверката – контролните органи
констатирали, че работодателят не е определил нормата за продължителност на работното време за
периода (м. *** г.) за едно от наетите лица, а именно служителката Е.Ф.З. на длъжност
„билетопродавач“. В процесния график за м. *** г. не е посочен общият брой часове работа за
съответния период на сумирано изчисляване на работното време, т.е. липсва установената норма
часове за месеца, което представлява отклонение от изискванията на чл. 9а, ал. 1 НРВПО (в
редакцията към релевантния период).
С горните факти е било свързано съставянето на АУАН. Тъй като при проверката не е
присъствал управителят или друг представител на работодателя, контролният орган е приложил
процедурата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.
На *** г. Дирекция „ИТ“ – Силистра изпратила до управителя на „*“ ЕООД покана
(призовка) с изх. № **/*** г. за явяване в дирекцията на определена дата с цел съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Поканата била получена на *** г., видно от обратна
разписка с идентификатор *** на „Български пощи“ ЕАД. В указания в призовката срок
управителят не се явил. Поради това на ** г. главен инспектор Р. П. съставила в присъствието на
двама свидетели Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***. АУАН е
съставен срещу “*” ЕООД в качеството му на работодател, в отсъствие на негов представител, като
в акта е отразено горепосоченото нарушение – че за периода *** г. – *** г. при въведено СИРВ
работодателят не е определил нормата за продължителност на работното време (в работния график)
на служителя Е. З.. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя е извършено при спазване на
изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – наличен е надлежно отправен писмен призив, неуважен от
адресата. Свидетелските показания на инспектор Д. Ц. (очевидец при съставяне на акта)
потвърждават, че АУАН № ***/** г. е бил съставен по установения ред, след като поканеният
представител на дружеството не се е явил. Непосредствено след съставянето на акта, препис от
него е бил изпратен на нарушителя по пощата. По делото са приложени доказателства за това:
2
придружително писмо изх. № **/** г. до управителя на “*” ЕООД, товарителница (проследяване на
пратка „Интерконект“) и обратна разписка ***, удостоверяващи, че пратката с екземпляр от АУАН
е била доставена на адресата на *** г.. По този начин на работодателя е била предоставена
възможност да се запознае с съдържанието на акта и да подаде възражения в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН (възражения не са постъпили).
Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган е образувал
административнонаказателна преписка № ***/** г. и след анализ на доказателствата е издал
обжалваното Наказателно постановление № *** г. Със същото директорът на ДИТ – Силистра е
приел, че “*” ЕООД, в качеството на работодател, е нарушило чл. 9а, ал. 1 НРВПО, като при
едновременното въвеждане на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ (с
едномесечен период на отчитане, за периода *** г.) не е утвърдило поименен график за работа за
целия период с определена норма за продължителност на работното време и не е запознало
работника с графика преди започване на работа по него. Описано е конкретното деяние: при
проверката на място е бил представен график само за м. *** г., като липсват графици за следващите
месеци (в случая периодът на СИРВ обхващал няколко месеца) и липсва определена норма часове в
представения график. Нарушението е квалифицирано като административно нарушение по
смисъла на трудовото законодателство, за което по чл. 414, ал. 1 КТ се предвижда имуществена
санкция за работодателя. При определяне на наказанието административно-наказващият орган е
посочил, че не са налице условия за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ (маловажен случай), тъй като
нарушението не може да бъде отстранено веднага след установяването му и на практика вече е
довършено към *** г., поради което липсва фактическа възможност да се преодолеят негативните
последици за работничката. В НП изрично е отбелязано, че няма данни за други нарушения от
страна на работодателя, а санкцията се налага за първи път, поради което е определена в
минималния предвиден размер от 1500 лв.. НП е надлежно връчено на дружеството (приложена е
обратна разписка с ** от ** г. за връчване на писмо с изх. № *** г.) и е своевременно обжалвано
пред съда.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани доказателства, които са
непротИ.речиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
(актосъставителя Р. П., свидетеля-инспектор Ст. Б. и свидетеля Д. Ц.) като последователни, логични
и относими към предмета на доказване. Техните сведения кореспондират с документалните
доказателства по административнонаказателната преписка – протокол от извършената проверка,
работен график за *** г., заповед № **/*** г. за въвеждане на СИРВ, трудов договор и
допълнителни споразумения на работничката Е. З., писма и разписки за призоваване и др. Няма
причина събраните доказателства да се кредитират с недоверие – жалбоподателят не ангажира
насрещни доказателства, нито се яви в съдебно заседание, за да оспори констатациите. Поради това
съдът приема за безспорно установено, че през отчетния период *** г. в поделението на
дружеството в гр. Дулово не е бил изготвен и предоставен на работничката надлежен график с
определен норматив за часове при въведено сумирано изчисляване – т.е. налице е соченото
бездействие на работодателя по осигуряване на изискванията на трудовото законодателство.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Не
се установиха твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, нито се констатира
неправилно приложение на материалния закон от страна на административно-наказващия орган.
Относно релевираните процесуални нарушения:
Жалбоподателят твърди, че след като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и не му е
бил предявен лично, е била налице хипотезата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН и наказващият орган е
трябвало да върне акта за предявяване. Тази теза не се споделя от съда. В случая контролният орган
е изпълнил стриктно процедурата по чл. 40 ЗАНН – изпратена е покана за явяване, която е
получена от адресата, но без резултат (неявяване). Това е дало основание на инспектора да състави
акта едностранно, в присъствие на двама свидетели, което е законосъобразно. Предявяването на
акта по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗАНН е било извършено чрез изпращане на заверено копие от него
до нарушителя непосредствено след съставянето – видно от обратната разписка, същият е
достигнал до адресата. Законът не предвижда изрично предявяване на акт в присъствието на
3
нарушителя, когато последният не се яви умишлено след покана (чл. 40, ал. 2 ЗАНН именно цели да
предотврати злоупотребата с неявяване). Ето защо, при положение че на нарушителя е била
предоставена възможност да се запознае със съдържанието на акта (чрез получаването му по
пощата) и да даде възражения в законния срок, не може да се говори за съществено нарушение на
правото му на защита. В тази връзка съдът отбелязва, че жалбоподателят реално е упражнил
правото си на защита – оспорил е наказателното постановление с настоящата жалба, в която
детайлно развива възражения по съществото на обвинението. Липсва процесуално нарушение,
което да обоснове отмяна на НП на основание чл. 42, т. 8, вр. чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Не се установи и твърдяното несъответствие на наказателното постановление с
изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
НП съдържа всички законови реквизити – посочени са издателят и датата на издаване,
данните за нарушителя, мястото и времето на извършване на нарушението, законовите разпоредби,
които са нарушени и които обосновават отговорността, описани са обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, видът и размерът на наказанието и пр. В частност, съдът намира за
неоснователно оплакването, че липсвали дата, място и описание на нарушението. Както в АУАН,
така и в НП е отразено, че констатираното деяние обхваща периода *** г. – *** г., т.е. ясно е
времевото измерение на нарушението (довършено е с изтичането на *** г.). Като място на
извършване е посочен билетен офис „*“ – гр. Дулово, където е извършена проверката и където са
работните места на засегнатите служители. В описателната част на НП нарушението е описано с
всички факти, нужни за неговата индивидуализация – че при въведено СИРВ и заповед за
едномесечен отчетен период работодателят не е утвърдил поименен график за работа с определена
норма за работно време за периода (м. ***) и не е изпълнил по този начин изискването на чл. 9а, ал.
1 НРВПО. Тази фактическа картина ясно сочи в какво се изразява нарушението – а именно
бездействие на работодателя по изготвяне на надлежен график с необходимите атрибути. Макар
нормата на чл. 9а, ал. 1 НРВПО да е бланкетна (препраща към изискването за графици при СИРВ),
бланкетността е преодоляна чрез конкретизацията на деянието в акта и НП. В случая не съществува
неяснота или двусмислие относно предмета на обвинението, поради което не може да се приеме, че
правото на защита на санкционираното лице е било ограничено. Напротив, именно конкретното
описание е позволило на жалбоподателя да разбере кое точно задължение не е изпълнил – а
именно, че не е определил нормата часове за м. *** г. при сумирано изчисляване. Следва да се
отбележи, че в самата жалба това се разбира и не се твърди реално неразбиране на обвинението, а
се развива довод, че деянието било маловажно и не следвало да се санкционира по общия ред.
Следователно, формално заявените недостатъци на НП не се потвърдиха – то отговаря на закона.
Относно компетентността на настоящия съд:
Районен съд – Дулово е местно компетентен да разгледа делото. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН
наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд в района на който е
извършено нарушението. В случая нарушението по съществото си представлява неизпълнение на
трудовото законодателство в обект, намиращ се на територията на община Дулово. Именно там е
мястото, където работодателят е бил длъжен да осигури на работниците законосъобразна
организация на работното време (чрез утвърден график), и там са настъпили непосредствените
последици от неизпълнението (персоналът е работил по график без посочена месечна норма
часове). Обстоятелството, че заповедта за СИРВ и самият график са изготвени в седалището на
фирмата (**) не променя факта, че деянието се осъществява по място там, където е трябвало да се
изпълни задължението – то е извършено в гр. Дулово (арг. от чл. 20 ЗАНН). Ето защо възражението
за местна подсъдност е неоснователно. Делото е разгледано от надлежен съдебен състав и не са
налице основания за неговото прекратяване или изпращане по подсъдност другаде.
Относно правилността на наказателното постановление по същество:
Установеното в хода на проверката деяние правилно е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 9а, ал. 1 НРВПО. Тази разпоредба (в приложимата редакция)
изисква, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.
4
142, ал. 2 КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване. Именно това задължение е нарушено от жалбоподателя – в
периода на действие на заповед № **/*** г. за СИРВ с месечен отчет работодателят не е утвърдил
надлежно изисквания график за един от месеците (*** г.), тъй като липсва определена норма за
работното време в този график. По същество, нормата за продължителност на работното време за
периода представлява установеният брой часове, които работникът следва да отработи в рамките
на съответния отчетен период (месец) при съобразяване с законоустановеното работно време (най-
често 8 ч. дневно, 40 ч. седмично) и с отчитане на официални празници, полагаеми почивки и пр.
Включването на тази „норма“ в графика цели да се определи колко часа е редовната
продължителност на труда за въпросния период, за да може при отчитането да се прецени има ли
положен извънреден труд. Липсата на такава информация в графика реално означава, че
работниците не са уведомени колко часа следва да изработят през съответния месец и съответно с
колко часа графикът им се отклонява от нормата – т.е. дали и колко извънреден труд полагат. В този
смисъл нарушението на жалбоподателя не е просто формално пропускане на реквизит, а
съществено засяга регламентацията на работното време. Съдебната практика последователно
приема, че подобно неизпълнение на задълженията при сумирано отчитане е сериозно нарушение
на трудовото законодателство, тъй като създава предпоставки за злоупотреба с трудовите права на
работниците. Дори когато няма доказателства за настъпили конкретни вреди, самото нарушение
накърнява гаранциите за справедлИ. заплащане на труда и спазване на
междудневните/междуседмичните почивки. Затова разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда за
такива случаи (общо нарушение на трудовото законодателство) налагане на санкция в сравнително
висок размер. Административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на
„*“ ЕООД по именно тази разпоредба, тъй като дружеството в качеството на работодател не е
изпълнило задължение, произтичащо от трудовото законодателство (НРВПО като подзаконов
нормативен акт към КТ).
Съдът счита, че не са налице условията за квалифициране на деянието като маловажен
случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. За приложение на тази разпоредба законът изисква две
кумулативни предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него
да не са произтекли вредни последици за работниците. В случая първата предпоставка явно не е
изпълнена – към момента на проверката (**** г.) проверяваният период (*** г.) вече е бил отминал
с близо два месеца. Не съществува фактическа и правна възможност нарушението да бъде
отстранено „веднага“, тъй като няма как постфактум да се изготви надлежен график за вече изтекъл
отчетен период и той да бъде предоставен на работниците. Именно поради тази невъзможност,
контролният орган основателно е приел, че чл. 415в КТ е неприложим и е следвало да се наложи
санкция по общия състав. На следващо място, дори да се приеме, че не са настъпили преки вредни
последици (напр. работничката да е била лишена от дължимо заплащане или почивка), то
формалният характер на нарушението не изключва неговата значимост. Както бе посочено,
неизпълнението на това задължение накърнява установения ред за организация на труда и контрол
върху извънредния труд. В този смисъл съдът споделя разбирането, изразено в съдебната практика,
че формални нарушения, които засягат превантивни изисквания на трудовото право, не могат да
бъдат априори приети за маловажни. Настоящият случай не разкрива изключителни смекчаващи
обстоятелства, нито пък е изпълнено изискването за своевременно отстраняване – поради което не
е налице основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН (респ. чл. 415в КТ).
Санкцията е правилно определена по вид и размер.
Законът (чл. 414, ал. 1 КТ) предвижда за работодател глоба/имуществена санкция между 1
500 и 15 000 лв. за всяко нарушение на трудовото законодателство, което не е свързано с
осигуряване на ЗБУТ (в този диапазон). В случая АНО е наложил минималния размер от 1 500 лв.,
което очевидно не накърнява правата на санкционираното лице – напротив, благоприятно е за него.
При определяне на този размер са отчетени всички релевантни обстоятелства: липса на предходни
нарушения, първо провинение, няма данни за настъпили имуществени вреди за работниците.
Съдът намира, че така наложеното наказание съответства на тежестта на деянието. То постига
целите на генералната и специалната превенция, залегнали в чл. 12 ЗАНН – да се въздейства
5
възпитателно и предупредително, както по отношение на нарушителя, така и на останалите
работодатели, да се спазват изискванията за надлежно документиране на работното време при
СИРВ. Няма основание за намаляване или увеличаване на санкцията, която е подчертано умерена
предвид широкия санкционен диапазон, даден от закона.
Предвид изложеното, съдът счита, че наказателното постановление е издадено при спазване
на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Не са налице пороци, които да
обосноват неговата отмяна. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното НП – потвърдено като законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК ***, **, подадена чрез адв. И. С. И., против
Наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Силистра, с което за нарушение на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО, на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 (хиляда и петстотин) лева, като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г. на Директора на Дирекция
„ИТ“ – Силистра изцяло.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК ***, **, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Силистра сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото съдебно производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Силистра, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс (вр. чл. 84 ЗАНН и чл. 63, ал. 1 ЗАНН).
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6