Р Е Ш
Е Н И Е №128/31.5.2019г.
гр. Ямбол, 31.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти
наказателен състав, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 393/2019 г.
по описа на ЯРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на А.Г.С. ***/16.01.2019г.,
издадено от Началника на РУ Я. при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.80,
т.5 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
С жалбата се иска НП да бъде отменено
по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения
и поради противоречието му с материалния закон, без да се излагат релевантни
оплаквания. Вместо това са развити пространни доводи относно липсата на
предпоставките в чл.70, ал.1 от ЗМВР за предприемане извършването на проверка
за установяване самоличността на жалбоподателя. Освен това, основавайки се на разпоредбата
на чл.70, ал.2 от ЗМВР, съгласно която установяването на самоличността на лице
може да се извърши и по сведения на граждани, които го познават, или по друг
начин, годен за събиране на достоверни данни, се счита, че в случая
полицейските служители не са били препятствани и са установили самоличността на
лицето. Затова се иска НП да бъде отменено и се претендира присъждане на
разноските за упълномощаване на защитник в размер на 500 лева.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, участва лично, и чрез редовно упълномощения си защитник - адвокат
поддържа изцяло жалбата и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.
За
да постанови съдебния си акт, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.01.2019г. около 22:45 часа
жалбоподателят пътувал в лек автомобил, движещ се в гр. Я., в района на
кръстовището на улиците „***” и „***“. По същото време в този район се намирали
свидетелите К. и В. *** при ОД на МВР – Я., които участвали в специализирана
полицейска операция. Свидетелите спрели за проверка водача на автомобила, в
който пътувал жалбоподателя, и предприели извършване проверка на самоличността
на пътниците. При проверката жалбоподателят не можал да представи документ за
самоличност, поради което му бил съставен АУАН № 116а/08.01.2019г. за нарушение
по чл.6 от ЗБЛД.
Впоследствие – на 16.01.2019г., въз
основа на акта, при идентично фактическо
и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетелите К. и В., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва, а
разгледана по същество, се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган
и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му и
съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН,
така и в НП, е дадено точно и ясно фактическо и юридическо описание на
деянието, като са посочени всички съставомерни обстоятелства на вмененото
нарушение.
Съдът намери,
че НП е законосъобразно и с материалния закон. От показанията на разпитаните по делото свидетели по
категоричен начин се установява, че на 08.01.2019г. около 22,45 часа в гр.Я.,
на кръстовището на улиците „***“ и „***“, при поискване от компетентни
длъжностни лица, каквито несъмнено са служителите на РУ при ОД на МВР – Я.,
жалбоподателят не е могъл да удостовери самоличността си по законоустановения
ред, като представи, съобразно изискванията на чл.13, ал.3 от ЗБЛД, някой от
посочените в чл.13, ал.1 и 2 от ЗБДЛ документи. А след като това е така,
безспорно същият е нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД.
Законът за
българските лични документи урежда условията и реда за издаване,
ползване и съхраняване на българските лични документи (чл.1, ал.1 от ЗБЛД),
регламентира правата и установява задължения за гражданите, свързани с
ползването на личните документи. Едно от задълженията, установено в
разпоредбата на чл.6 от закона, е при поискване от компетентните длъжностни
лица, определени със закон, гражданите да удостоверят самоличността си. Съгласно
чл.13, ал.3 вр. ал.1 и 2 от ЗБЛД, удостоверяването на самоличността следва да
стане с някой от изчерпателно посочените в текста документи - лична карта,
паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна
карта за самоличност или СУМПС. За разлика от ЗБЛД, ЗМВР и в частност
разпоредбата на чл.70 от същия, урежда правомощията на полицейските органи,
като с оглед спецификата на функциите и дейността им, регламентира хипотезите,
в които същите задължително следва да установят самоличността на лицата, и
предвижда, че освен чрез представяне на документ за самоличност, полицейските
органи установяват самоличността и по сведения на лица с установена
самоличност, които познават лицето,
или по друг
начин, годен за събиране на
достоверни данни. Дадените със специалния закон правомощия на органите
на МВР обаче, по никакъв начин не отменят задължението на гражданите,
установено в чл.6 от ЗБЛД, винаги при поискване да могат да удостоверят
самоличността си чрез представяне на някой от посочените в закона документи. В
този смисъл, позоваването на жалбоподателя на предвидените в чл.70 от ЗМВР
хипотези и възможността за органите на полицията да установят самоличността му
по друг начин, се преценя като неоснователно, а обстоятелствата, наложили извършването
на проверката и евентуално предприетите други способи за установяване на
самоличността, се явяват ирелевантни.
За неизпълнение задължението за
представяне на български личен документ при поискване, разпоредбата на чл.80,
т.5 от ЗБЛД предвижда административно
наказание глоба от 50 до 300 лева. Наложеното на жалбоподателя наказание глоба
от 50 лева е определено в законовия минимум, поради което няма основание за
изменяне на НП чрез намаляване размера на санкцията. Няма основание и за
прилагане разпоредбата на 28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид.
Неоснователно
е и искането за присъждане на направените по делото разноски. Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, т.е., наказателно от административен
характер. При това положение, тъй като в ЗАНН няма особени правила за
разноските, направени за възнаграждение на адвокат, по силата на чл.84 от същия
закон субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК, който също не съдържа
регламентация по въпроса. Т.е., аналогично на наказателния процес и тук
разноските, направени за адвокатска защита на договорно основание от
жалбоподателя остават за негова сметка, дори и в случаите, в които НП е отменено.
Водим от изложеното, и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 116а/16.01.2019г., издадено от
Началника на РУ Я. при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД
на А.Г.С. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за упълномощаване
на защитник в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно
обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :