Решение по дело №1344/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Решение №727/12.05.2023 г. по АНД № 20233110201000/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №03-2201228 от 04.01.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „К.К.“ ЕООД, управлявано и представлявано от А.В.И., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.

С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно – постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на закона. Оспорва се основният извод на първоинстанционния съд, че в НП липсва ясно и конкретно описание на нарушението, за извършването на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя „К.К.“ ЕООД. Отправено е искане до съда, за отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител е посочено, че е налице влязло в сила Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между, което съгласно чл. 405а, ал.3 от КТ има силата на безсрочен трудов договор, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „К.К.“ ЕООД, с управител А.В.И., чрез упълномощения от него процесуален представител е депозиран отговор на касационната жалба, с който оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна. Пледира правилност на въззивното решение, като постановено при спазване на процесуалните правила и съответствието му с материалния закон.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 24.11.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка в кораборемонтен завод „Одесос“ – Варна и установили, че на кей № 6 множество лица, сред които и В.И., извършвали почистване на палубата на МК „Сий Лайън“. За лицето В.И. констатирали, че не е налице сключен договор за застраховка за риска „трудова злополука“. В хода на проверката длъжностните лица преценили, че основната дейност на дружеството принадлежи към икономическа дейност КИД 81 с коефициент на трудов травматизъм 0.86 – по-висок от средния за страната – 0.64, поради което застраховката била задължителна предвид Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. за определяне Коефициента на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., издадена от министъра на труда и социалната политика.

На 08.12.2022 г. въз основа на констатациите на проверяващите и съставения от тях Протокол за извършена проверка № ПР2240642 от 07.12.2022 г. срещу дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл.2, ал.1 от КТ във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.

АУАН е връчен надлежно на упълномощено от представляващия дружеството лице, който го подписал без възражения. Такива в законоустановения срок също не са постъпили. Срещу „К.К.“ ЕООД е издадено процесното Наказателно постановление №03-2201228/08.12.2022 г. В него изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и правната квалификация на деянието. С НП на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди лева/.

Районен съд – Варна е приел, че в хода на административнонаказателното производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Този извод на съда е мотивиран с това, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не са посочени конкретните факти, касаещи съставомерни признаци на твърдяното за извършено нарушение. Описанието на нарушението и в двата акта се свежда до констатацията, че дружеството, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, има качеството „работодател“ по отношение на лицето В.И., както и липсата на факти, въз основа на които административнонаказващият орган е стигнал до извод, че извършваната от дружеството дейност се квалифицира по икономическа дейност с код КИД 81.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление.

Правилно РС-Варна е стигнал до извод, че както в АУАН, така и в НП липсват мотиви относно категоризацията на дейността, която е извършвал работника в полза на дружеството.

По силата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата на задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Законодателят в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. А съгласно ал.2 при определяне на условията и реда по ал.1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. На основание чл.276, ал.1 от КТ е издадена Заповед № РД-01-289/25.10.2021 г. на МТСП, съгласно която икономическа дейност „дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ е с код 81 по КИД -2008 и коефициент на трудов травматизъм 0,86. В НП не са изложени факти, от които да се установява, че общия работник/чистач е такъв в сграда или по озеленяване, като се посочат конкретните обекти, за да може да се извърши проверка относно тези факти, съответно за да се приеме, че работодателя е следвало да извърши задължително застраховане за риск „трудова злополука“.

Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ от инспектор в ДИТ – Варна обявява, че от 24.11.2022 г. е налице сключено трудово правоотношение между „К.К.“ ЕООД и В.С.И. на длъжност общ работник, почистване. „К.К.“ ЕООД не оспорва, че постановлението е влязло в сила. От посоченото постановление също не се установяват факти от значение за спора, а именно че В.С.И. на 24.11.2022 г. е извършвал дейност по обслужване на сгради и озеленяване.

По изложените съображения настоящият състав на Административен съд – Варна приема, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Предвид изход на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, по аргумент на противното на чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК, поради което съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 727/12.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110201000/2023 г. по описа на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: