№ 1144
гр. Бургас, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120203730 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от М.Г. против наказателно постановление № 709829-F641702/27.06.2023г.,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за
нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се намира, че е незаконосъобразно. Издадено
било извън срока по чл. 34 ЗАНН. Неправилно била определена датата на нарушение. Не
било посочено място на нарушението. Дори да било налице нарушение, то счита, че трябва
да се определи като маловажен случай. Моли за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител, депозира становище, с което моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт А., който оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че жалбоподателят е допуснал нарушение, за което е
санкциониран, моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и
от легитимирано лице, което обстоятелство не се оспорва от наказващия орган, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
При извършена проверка от инспектор по приходите св. Ж. Ж. се установило, че „***“
ЕООД, което е лице регистрирано по ЗДДС на 04.01.2010г., не подало в предвидените в чл.
125, ал. 5 ЗДДС срокове справка декларация за данъчен период за месец октомври 2021г.,
която следвало да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася, а именно не била подадена в срок до 15.11.2021г. Нарушението било констатирано
в дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, офис Бургас, с адрес: ул.
1
„Александровска“ № 26, ет. 1, след изтичане на последния възможен срок за подаване –
14.11.2021г.
Изпратена била покана до „***“ ЕООД за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне на
АУАН за ненавременно подаване на декларация, като в указания срок не се явил
представител на дружеството и АУАН е съставен на 31.01.2022г. на основание чл. 40, ал. 2
ЗАНН.
С Отбелязване за спиране от 04.05.2022г. се сочи да е спряно
административнонаказателното производство, тъй като на „27.04.20221год.“ било
извършено посещение на адреса на дружеството, но не бил намерен представляващия, на
04.05.2022г. бил отново посетен адреса, но не е намерен представляващ, поради което било
спряно производството. Представят се два броя протоколи за посещение на адрес с. ***.
На 13.03.2023г. АУАН бил изпратен на адрес в гр. ***, където били връчени АУАН на
16.03.2023г.
На 06.04.2023г. е възобновено производството, тъй като нарушителят бил намерен.
Наказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление на 27.06.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на
актосъставител, АУАН, представената преписка.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП).
Съдебният състав счита, че е основателно възражението, че е изтекъл срокът, предвиден в
чл. 34 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес. Чл. 34 ЗАНН предвижда, че
сроковете са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и
ВАС). В конкретния случай към датата на издаване на НП е изтекъл шестмесечният срок по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН, която разпоредба предвижда, че административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен
срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато
производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно
когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.
В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното
производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая обаче според този състав производството не е било спряно при спазване на
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тъй като няма данни в преписката да е било проведено
щателно издирване. В практиката на ВКС се приема, че щателното издирване представлява
издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по
всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в
течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице
посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване
2
на нарушителя.
АУАН е съставен на 31.01.2022 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като след
това са съставени два протокола за посещение на адрес с. *** на 27.04.2022г. и на
04.05.2022г., като е посочено, че не е открито задължено лице или негов законен
представител.
По мнение на съдебния състав двете посещения, в сравнително кратък период от време,
не може да се приемат за щателно издирване по смисъла на закона, а за случайна
невъзможност да се намери представляващия. Видно е чрез публичен достъп до Търговския
регистър към Агенция по вписванията, че от 2013г. дружеството има вписан адрес за
кореспонденция с НАП в ******** като именно на този адрес АУАН е бил изпратен за
връчване. Т.е. при наличие на публичен достъп до Търговския регистър и данни за адреса на
дружеството, административно-наказателното производство е било спряно като посещения
са били извършени на адрес в с. ***. По мнение на съдебния състав при наличие на проявена
активност, нарушителят е следвало да бъде установен.
Неслучайно разпоредбата на чл. 47 ГПК, който е свързан с гражданската отговорност и
би следвало да предвижда по-облекчен режим, определя, че „Когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска
уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това
правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса,
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.“
В конкретния случай не може да се приеме, че търсенето на представляващия е
осъществено нито в рамките на един продължителен период от време, нито пък, че са
извършени поне три посещения на адреса, нито пък че по някакъв начин са събрани
сведения от други лица, нито пък че е извършена справка в Търговски регистър.
За юридическите лица като самостоятелен правен субект съгласно чл. 50 ГПК също са
предвидени гаранции за узнаване на адресираното до тях съобщение като се предвижда, че
ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Връчването на търговци и
на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят
посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.
В случая липсва информация дали ЮЛ е напуснало адреса си, като не са събрани
сведения от когото и да било, няма данни да е било залепено уведомление или по някакъв
начин да е било сигнализирано издирването на лицето. Отделно не се излагат причини защо
не е търсено на адреса, посочен за кореспонденция с НАП. Административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира при стриктно спазване на закона и едва ако наказващия
орган е провел щателно издирване по смисъла на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, би могло да се направи
извод, че са спазени правилата. Такъв извод, с оглед ангажираните доказателства, по мнение
на този състав не може да се направи.
Реално само две посещения, без дори да има данни за залепване на уведомление или да
са събрани сведения от лица в съседство, или да не се извърши връчване на адреса, посочен
3
за кореспондения с НАП, са недостатъчни, за да се приеме, че е налице щателно издирване и
по мнение на съдебния състав неправилно е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН, при липсата на законовите предпоставки за това (арг. и от Решение № 1139 от
21.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2017 г.).
Наказателното постановление е издадено на 27.06.2023 г., след като към този момент са
изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 31.01.2022г., тоест след
изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила и води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед отмяната на НП, право на такива
има само жалбоподателят, който не е представил доказателства за такива и не претендира,
поради което и не му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 709829-F641702/27.06.2023г., издадено от
Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД, ЕИК
*** за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4