№ 22
гр. Търговище, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500277 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. К. от гр. Търговище срещу
решение № 468/26.10.2022 г., постановено по гр. д. № 164/2022 г. по описа на
Районен съд – Търговище, с което съдът е отхвърлил предявените от К. К. К. с
ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.”А.С.”, № 9,ап.7 против
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.Търговище, ул.”29-ти януари”, № 3, представлявано от
Явор Миланов, искове за установяване на дискриминация по признак
„физическо увреждане”, дискриминация по признак ’’неравно заплащане на
еднакъв и равностоен труд” и за нарушено правото на информация относно
причините за дискриминация по см. на чл. 23 от ЗЗДискр.; за осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от извършване на нарушение;
за заплащане на сумата от 600лв. - представляваща обезщетение за
имуществени вреди-размерът на изплатеното му по-малко трудово
възнаграждение за периода от м.януари 2021г. до м. юни 2022г.(по 40лв.
месечно), както и за сумата от 900 лв. претендирани неимуществени вреди от
1
упражняван тормоз, като неоснователни, на осн. чл. 71,ал,1,т,1,т,2 и т.3 от
Закона за защита от дискриминация. С решението ищецът е осъден да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ООД разноските по делото в размер на
300лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК.
С оплаквания за нарушаване на закона и необоснованост, по изложени в
жалбата доводи и съображения, въззивникът моли за отмяна на решението и
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В жалбата са избложени следните основни доводи и съображения:
Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е
налице неизпълнение от страна на ищеца възложената му от закона
доказателствена тежест, на което основание, е отхвърлил предявените искове
– в хода на съдебното производство ищецът е представил Решение на ТЕЛК
при МБАЛ Търговище АД №1545/17.05.2019г. и Становище на Служба по
трудова медицина, удостоверяващи, че е налице „увреждане“, по смисъла на
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., в резултат на което е и проявената по отношение на
ищеца дискриминация, изразяваща се в невключване в графика на смените на
колегите му след завръщането му на работа, след претърпени 6 операции, като
по този начин работодателят се е опитал да препятства полагането на труд,
обстоятелства, както и установено дискриминационно отношение, изразяващо
се в "неравно заплащане на еднакъв и равностоен труд", безспорно
установени, пред първоинстанционният съд; ІІ. За необоснован се сочи и
изводът на РСТ, че не е налице дискриминационен акт на работодателя, тъй
като ищецът не е бил включен в графика на смените в звеното, предвид
решението на лекарската комисия, както и на службата по трудова медицина,
с оглед да не допуснат вредни за здравето последици от упражняването на
нощен труд, докато в случая, проблемът е, че ищецът изобщо не е бил
включен в графика след завръщането му от работа, а не само в графика за
нощните смени, видно и от представеният по делото месечен график за
явяване на работа на ПСОВ през месец ноември 2019г. (обстоятелство,
принудило ищецът да ходи на работа на 8-часов работен ден по свое
усмотрение), с което поведение ответникът нарушил един от прогласените от
Конституцията на РБ принципи- на зачитане на човешкото достойнство;
ІІІ.Според въззивника небоснован и незаконосъобразен е и доводът на РСТ,
че не е налице дискриминация по признак ’’неравно заплащане на еднакъв и
равностоен труд”, въпреки констатациите на съда и установеното от
2
събраните доказателства, че трудовото възнаграждение на ищеца не е било
увеличено от м.януари 2021г. (освен в ССЕ и в с.з. на 29.09.22г.в.лице е
посочило, че в звеното на ищеца единствено неговото възнаграждение не е
увеличено и няма промяна в основната му заплата), както и че не му е
изпратен отговор на заявлението, с което е поискал информация от
работодателя във връзка с посоченото - след като на отправеното запитване
до прекия му началник и до главния инженер на дружеството, не получил
отговор, отговор не получил и на писменото си запитване със Заявление Вх.№
0328 до управителя на дружеството. С оглед събраните доказателства,
въззивникът сочи, че спрямо него е осъществена дискриминация по смисъла
на чл. 5 във вр.с § 1,т.1 от ЗЗДискриминацията, спрямо него е налице неравно
третиране и поставяне в неравностойно положение на основата на множество
защитени признаци, поради което е налице множествена дискриминация.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор по
жалбата, в който по подробно изложени съображения, в основната си част
идентични с доводите и възраженията в отговора на исковата молба, счита
въззивната жалба за неоснователна, и моли решението на РСТ да бъде изцяло
потвърдено претендира разноски за юриск.възнаграждение.
В проведеното открито с.з. въззивникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата. Ответникът, чрез процесуален
представител, заявява становище за неоснователност на жалбата. И двете
страни претендират разноски.
След проверка по чл. 269-272 от ГПК, съдът намира следното:
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявените искове по чл. 71, ал. 1 , т.1-3 от ЗЗДискриминацията
(предвид и уточнителната искова молба) са обосновани с обстоятелството, че
от страна на работодателя спрямо ищеца, при завръщането му на работа през
м. ноември 2019г., след продължително боледуване, е проявено
дискриминационно поведение по признак „физическо увреждане и тормоз“,
„неравно заплащане на еднакъв и равностоен труд“ (с оглед проведено дело
срещу ответника за отмяна на дисциплинарно наказание) и нарушено право
на информация относно причината за дискриминация по смисъла на чл. 23 от
3
ЗЗДискр. (изразяващо се в невключването му в графика за м. ноември 2019г.,
неувеличаване на трудовото му възнаграждение, считано от 01.01.2021 г. с
40лв., както на останалите му колеги от звеното, в което работи; за
непредоставяне на поискана информация във връзка с допуснатата
дискриминация при горепосочените обстоятелства), поради което предявява
иска по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр за установяване на дискриминация по
горепосочените признаци, по т. 2 - за осъждане на ответника да преустанови
нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се
въздържа в бъдеще от извършване на нарушение; по т.3 - за заплащане на
сумата от 600лв.- обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатеното
му по-малко трудово възнаграждение за периода от 15 месеца от м.януари
2021г. до м.юни 2022г.(по 40лв. месечно), както и за сумата от 900лв.,
претендирани неимуществени вреди от упражнявания върху ищеца тормоз,
вкл. и вследствие неправомерно наложено му със заповед на работодателя
наказание, която била отменена от съда. Претендира разноски.
В писмения си отговор ответникът е оспорил исковете като
неоснователни и недоказани, с възражения, че не е допусната сочената
дискриминация, тъй като ищецът не е бил включен в месечния график поради
забраната да полага нощен труд и в изпълнение на предписанията на
здравните органи; ищецът не е единственият служител, чието трудово
възнаграждение не е увеличено, а освен това се касае до решение на
работодателя за допълнително стимулиране на служители за постигнати
добри резултати по смисъла на чл. 118, ал.3 от КТ; оспорва се и твърдението в
исковата молба за непредоставяне на сочената информация, доколкото
ищецът не е поискал такава по смисъла на чл. 23 от ЗЗДискр., а е отправил
искане до работодателя, съдържащо негови собствени твърдения и
предположения относно причината за липса на актуализация на неговата
заплата; оспорва се и твърдението за наличие на множествена
дискриминация; излагат се подробни съображения, претендират се разноски.
Пред въззивната инстанция, в изпълнение указанията на въззивния съд
в определението по чл. 267 ГПК, ищецът е конкретизирал иска си за
неимуществени вреди, допуснати са и гласни доказателства във връзка с това
уточнение.
Сезиран в качеството си на въззивна инстанция, след съобразяване на
4
събраните в двете инстанции доказателства, становищата и възраженията на
страните в процеса, съдът прие за установено следното:
Ищецът работи в ответното дружество на длъжност „оператор ВПС с
място на работа Пречиствателна станция за отпадни води, видно от трудов
договор № 77/29.09.2011г. и заповед № 148/20г. (л.37-39), като в периода от
07.11.2018г. до 21.09.2019г. е бил в отпуск по болест (л. 45 –удостоверение,
издадено от ответника, без № и дата, прилогжено към отговора, неоспорено
от ищеца). От приложеното ЕР ТЕЛК № 1545- 083/17.05.2019г., изд. от МБАЛ
Търговище (л.44) се установява, че ищецът е освидетелстван с 50% трайно
намалена работоспособност за срок от една година, като видно от становище
на СТМ от 28.05.19г. (л.43) относно това решение, ищецът не може да полага
нощен труд (като противопоказни условия на труд са посочени физическо
натоварване, нервно-психично напрежение, простудни моменти и нощен
труд, поради което и с оглед характера на работата на ищеца-на непрекъснат
режим на работа на 12 часови смени, при работа на открито и в неотопляеми
помещения, и е препоръчано на комисията по трудоустрояване на прецени
възможностите за реорганизация на работното време така, че ищецът да
работи на облекчен режим), а с ЕР ТЕЛК № 90080 от 35/13.02.2021г., изд. от
МБАЛ Търговище се установява, че ищецът може да работи като оператор
ВПС.
Представени са КТД, вписан в ИТ под № 3/09.02.2021г., както и
Правилник за вътрешния трудов ред и Вътрешни правила за организацията на
работната заплата, одобрени със Заповед № 31/18.01.2021г. на управителя на
ответното дружество (л.47 и сл.), ведно с анекс, в сила от 01.01.2021г.,
съгласно който се установява сумирано работно време на четири месеца за
категориите персонал, работещ на смени с минимална продължителност на
работната смяна от 12 часа. В посочените документи са регламентирани
основното трудово възнаграждение, допълнителни такива, както и
материални стимули и санкции, представени са и приложенията към тях, като
в раздел III,чл.10,ал.5 е посочено, че конкретният размер на основната заплата
се установява като произведение между базовата заплата за работното място,
съответствуваща на изискващото се и притежавано образование и общата
стойност на коефициента, като при стойност на коефициента под 1,00
базовата заплата се намалява, при стойност на коефициента 1,00 базовата
заплата се запазва, при стойност на коефициента над 1,00 базовата заплата се
5
увеличава, като съгл. ал.4 окончателната е оценката, дадена от ръководителя
на дружеството, а съгл. ал.6 при несъгласие от страна на работника или
служителя с направената му оценка, той има право на пряко договаряне с
Управителя; а в чл. 12, ал. 2 е предвиден начинът на увеличение на на
основната месечна заплата при увеличение на МРЗ за страната. От Система за
оценяване на работните места на работници и помощен персонал –Прил.№3
(л. 69) се установява, че същата включва тежест на труда, обем на извършвана
работа, сложност на труда и отговорност на труда с предвидени степени на
оценка по точкова система, а от Система за индивидуална оценка на
работници и помощен персонал (Прил.№5.) и на специалисти (Прил. № 6) се
установява, че тази индивидуална оценка се определя на база професионален
опит и индивидуална реализация на трудовия процес също по точкова
система, именно-за първия критерий от 0,38 до 0,42, а за втория-от 058 до
0,62. От представена от ответника карта за оценка на ищеца- Прил.№ 7 (л.
42), без дата, е видно, че същият е получил оценка за професионален опит-
0,41; за индивидуална реализация в трудовия процес- 0,61 или обща сума на
коефициента- 1,02, коригирана от ръководителя на 1,00. Определена основна
месечна заплата на лицето (не е посочено от коя дата)- 434.00 лв., няма
дадени препоръки в т.8 от картата.
Със заповед № 148/2020г. (л.39), на осн.чл. 118, ал.3 КТ е променено
трудовото възнаграждение на ищеца, считано от 01.03.2020 г. от 715.00 лв. на
751.00 лв. Такова до 31.12.2021 г. е било и възнаграждението на останалите
служители в ПСОВ (табл.1 към ССЕ), с изкл. на един от служителите (с ОРЗ
789 лв.). От Списък на работници, неполучили увеличение на РЗ от
01.01.2021г. (л. 46), се установява, че 9 служители в ответното дружество не
са получили увеличение, сред които е и ищецът.
От приетото заключение по назначената СИЕ, неоспорено от страните,
се установява, че формирането на работната заплата (РЗ), включва: основна
работна заплата, празнични, клас и нощен труд, като към 01.01.2021г.
трудовото възнаграждение на ищеца не е увеличено (ОРЗ му е 751 лв.), това
на останалите му петима колеги в звеното е увеличено с по 40лв. (ОРЗ
791лв.), като един от колегите му е с по-висока заплата от останалите – 829
лв. (таблица №1 – л.110). От 01.04.2022г. трудовото възнаграждение на
всички в звеното на ищеца е увеличено с по 60лв., като посочените
увеличения са на база увеличението на МРЗ за страна за съответния период
6
(МРЗ от 650 лв. за 202, г. е увеличена 2022 г. на 710 лв.) по преценка на
работодателя (съответно на ищеца -811лв., на останалите четирима
служители- 851лв., а на един - 889 лв.) – като от посочените данни се
установява, че всички работници/служители получават основна работна
заплата над МРЗ за страната, за съответните периоди.
От заявление вх.№ 1328/01.06.2021г., депозирано от ищеца до
ръководителя на ответното дружество се установява, че във връзка с липсата
на актуализиране на трудовото му възнаграждение от м.01.2021г. ищецът е
поискал от управителя на ответника „официално становище относно
случайното или неслучайното му пропускане при решението за
неактуализиране на заплатата” му от м.януари 2021г., като ищецът е заявил,
че не вижда на какво основание е „ощетен с тази сума от 40лв. месечно или е
някакъв вид дискриминация или назидание” заради спечеленото от него дело.
От съобщение до ищеца се установява, че с решение № 305/20.07.2020г.
постановено по гр.д.№ 1161/2020г. по описа на РСТ е отменена заповед на
работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, на осн.чл. 188,т.2 вр. чл. 187,ал.1,т.3 от КТ,
като незаконосъобразна, като не се спори, че решението е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция, в хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК,
доколкото е установена нередовност на ИМ в производството по чл. 267 ГПК,
отстранена от ищеца с допълнителна молба, са допуснати гласни
доказателства – св. Милена К.а (съпруга на ищеца), от чиито показания се
установява, че разбирайки, че не е включен в графика за м. ноември при
връщането си на работа след няколко операции, съпругът й споделил, че се
чувства „изгонен, като куче“, ходел на работа, без да е в графика, на
задаването на въпроси по този повод нямало отговори, което пък му се
отразило емоционално: „той го възприе като психическо насилие, като
емоционално насилие“, отразило му се и здравословно- кръвно, безсъние,
тревожност, което продължавало и досега; а като увеличили заплатите на
останалите, очаквайки да има и той увеличение, започнал „да пита подред по
стълбицата“, не получил отговор, „което вече тотално го срина и
самочувствието му също“; все още проблемът не бил решен и все още се
чувствал „пренебрегнат и унизен, все отлъчен от останалите“. Започнал да
мисли за здравето ли да се бори или да си търси правата в работата, която
7
„борба на два фронта“ се отразила и вкъщи. Вече при следващи актуализации
вдигнали заплатата му, но тъй като преди неговата не била актуализирана, той
пак си остава назад спрямо останалите.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове за установяване на осъществена множествена
дискриминация по признак „физическо увреждане” поради невключване в
график за работа, дискриминация по признак ”неравно заплащане на еднакъв
и равностоен труд”, изразяваща се в липса на увеличение на заплатата на
ищеца с 40лв., считано от м.януари 2021г., както и за нарушено правото на
информация относно причините за дискриминация по см. на чл. 23 от
ЗЗДискр., обуславящо правна квалификация по чл. 71, ал.1, т.1 от Закона за
защита от дискриминация (ЗЗДискр.), за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението и
да се въздържа в бъдеще от извършване на нарушение - чл.71,ал.1,т.2 от
ЗЗДискр., както и иск за заплащане на сумата от 600лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди-размерът на изплатеното му по-малко
трудово възнаграждение за периода от м.януари 2021г. до м.юни 2022г.(по
40лв. месечно), както и за сумата от 900лв., претендирани неимуществени
вреди от упражнявания върху ищеца тормоз.
Законът за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) съдържа абсолютна
забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени
признаци (решение № 690/20.01.2021 г. по адм. д. № 10531/2020 на ВАС).
За да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-
неблагоприятно третиране, но и това, че то се дължи на някой от защитените
признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
За основателността на иска по чл. 71, ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр. следва да са
налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, а именно: 1) изпълнително деяние - акт, действие или
бездействие, водещи до диференциран подход към дадено лице или
определен кръг лица; 2) защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 3) цел или
резултат - засягане на права или законни интереси и 4) причинно-следствена
връзка.
Една от основните цели на закона (чл. 2, т.3 от ЗЗДискр.) е
8
осигуряването на всяко лице на право на ефективна защита от
дискриминация. С оглед постигането й правилото на чл. 5 от закона обявява
за дискриминация преследването, както и тормозът на основа на признаците
по член 4, ал.1 от закона, сексуалния тормоз, подбуждането към
дискриминация, расовата сегрегация, изграждането и поддържането на
архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до публични
места.
Според чл. 18 ЗЗДискр. „работодателят в сътрудничество със
синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на
всички форми на дискриминация на работното място“. Това общо
формулирано задължение следва да се тълкува във връзка с всички останали
задължения, установени в глава втора, раздел І от ЗЗДискр., озаглавен
„Защита при упражняване правото на труд“: за осигуряване на еднакви
условия на труд (чл. 13 ЗЗДискр.), равно възнаграждение за еднакъв и
равностоен труд (чл. 14 ЗЗДискр.), равни възможности за професионално
обучение и повишаване на професионалната квалификация и
преквалификация (чл. 15 ЗЗДискр.), прилагане на еднакви критерии при
налагане на дисциплинарни наказания (чл. 20 ЗЗДискр.) и т.н.
Изпълнението на всяко едно от тези конкретни задължения е
предпоставка за „предотвратяването на всички форми на дискриминация на
работното място“. Наред със задълженията за бездействие (да се въздържа,
респективно да не допуска извършването на дискриминационни актове),
работодателят е задължен да предприеме и редица действия: например да
пригоди работното място към нуждите на работник или служител с
увреждания, освен когато това е прекалено обременително като организация и
разходи (чл. 16 ЗЗДискр.), да постави на достъпно място в предприятието
текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и
клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от
дискриминация (чл. 22 ЗЗДискр.), и др.
Законът определя дискриминацията като неравно, по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. (пол,
раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, лично или
обществено положение, семейно положение, възраст, сексуална ориентация и
др.). Той забранява както пряката, така и непряката дискриминация, т.е.
9
определя като еднакво недопустими както явното, така и прикритото зад
„привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“ неравно третиране
на определени лица поради факта, че са носители на съответен признак,
определящ принадлежността им към дадена група. Приравнен по правните си
последици на формите на дискриминация е и тормозът (всяко нежелано
поведение на основата на същите признаци, изразено физически, словесно
или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда), съответно сексуалният тормоз. В Допълнителните
разпоредби на ЗЗДискр. са дефинирани още понятието „неблагоприятно
третиране“ (всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко
засяга права или законни интереси), както и изразът „на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1“ (на основата на действителното, настояще или
минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у
дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага,
че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията).
В разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал.3 от ЗЗДискр. законодателят е дал
легална дефиниция на понятията пряка и непряка дискриминация, а именно:
пряка дискриминация е всяко неблагоприятно третиране на лице на основата
на признаците, посочени в ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а непряка
е дискриминацията, когато на основата на признаците по чл. 4,ал. 1 от
ЗЗДискр. лицето е поставено в по- неблагоприятно положение в сравнение с
други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика,
освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с
оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и
необходими. За да е налице пряка или непряка дискриминация, от изложените
обстоятелства следва да може основателно да се формира извод за наличие на
неравно третиране на ищеца по признак.
Според постоянната практика на ВКС фактическият състав на
дискриминацията включва белези на конкретното лице, които съответстват на
някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признаци,
неблагоприятно третиране или нежелано поведение и причинна връзка между
тях. В съдебната практика обаче не всяко неравно третиране представлява
дискриминация, а само това, което се основава на поне един от посочените
10
признаци. Когато по делото не е установено жалбоподателят да отговаря на
такъв признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по -
благоприятно, не би могла да бъде установена причинна връзка между
сочените в жалбата действия спрямо жалбоподателя и признак по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен
резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-
неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като
неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки
акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или
законни интереси.
В настоящия случай, ищецът се е позовал на множествена
дискриминация, като съдът ще разгледа всяка от тези претенции.
По иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за осъществено
дискриминационно отношение поради увреждане (физическо увреждане) – с
оглед здравословното му състояние, визирайки невключването му в графика
за м. ноември 2019 г., с оглед и поясненията и уточненията, дадени в
откритото заседание на въззивната инстанция). Действително, видно от
представения график, ищецът не е включен в него, при което е бил принуден
да работи на 8-часов работен ден, т.е. редовна смяна след връщането му на
работа през м.ноември 2019г. и до отмяна на ЕР ТЕЛК в частта относно
възможността на ищеца да полага нощен труд. Съдът приема, че в случая не е
налице дискриминационен акт на работодателя, доколкото обстоятелството,
че при връщането му на работа не е бил включен в графика на смените на
колегите му в звеното, е последица единствено от изпълнението на
задълженията на работодателя да се съобрази с решението на ТЕЛК от
17.05.19г. и становището на Службата по трудова медицина от 28.05.19г. с
оглед да не допусне вредни за здравето на ищеца последици от
упражняването на нощен труд. Освен това, графиците за работа в звеното са
се изготвяли за работа на 12 часа сменен режим и с нощни смени, какъвто е
бил недопустим за ищеца, поради което и не би следвало да е включен в такъв
график. Предвид изложеното изпълнението на задължението на работодателя
към изискванията на здравните органи не може да се приеме за тормоз, а за
отговорност към здравето на ищеца, опровергаващо наличието на
дискриминация, поради което претенцията в тази й част е неоснователна и
следва да се отхвърли.
11
С оглед неоснователността на претенцията в тази й част, неоснователен
се явява и иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., обусловен от този иск.
По наведеното основание за нарушение на чл. 23 от ЗЗДискр.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 01.06.21 г. ищецът е
отправил писмено запитване до Управителя за изясняване на причините за
неактулизиране на заплатата му, наравно с останалите му колеги: дали е за
назидание заради спечеленото от него дело–трудов спор срещу работодателя
или е някакъв вид дискриманация, на което запитване не получил отговор. За
липсата на отговор по тази молба не се спори от страните. Непредоставянето
на информация не съставлява акт на дискриминация, поради което искът за
установяването му е неоснователен.
По отношение на иска по чл. 71, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 14, ал. 1 от
ЗЗДискр. – съдът намира същият за основателен.
Според чл. 18 ЗЗДискр. „работодателят в сътрудничество със
синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на
всички форми на дискриминация на работното място“. Това общо
формулирано задължение следва да се тълкува във връзка с всички останали
задължения, установени в глава втора, раздел І от ЗЗДискр., озаглавен
„Защита при упражняване правото на труд“: за осигуряване на еднакви
условия на труд (чл. 13 ЗЗДискр.), равно възнаграждение за еднакъв и
равностоен труд (чл. 14 ЗЗДискр.), равни възможности за професионално
обучение и повишаване на професионалната квалификация и
преквалификация (чл. 15 ЗЗДискр.), прилагане на еднакви критерии при
налагане на дисциплинарни наказания (чл. 20 ЗЗДискр.) и т.н.
Изпълнението на всяко едно от тези конкретни задължения е
предпоставка за „предотвратяването на всички форми на дискриминация на
работното място“. Наред със задълженията за бездействие (да се въздържа,
респективно да не допуска извършването на дискриминационни актове),
работодателят е задължен да предприеме и редица действия: да пригоди
работното място към нуждите на работник или служител с увреждания, освен
когато това е прекалено обременително като организация и разходи (чл. 16
ЗЗДискр.), да постави на достъпно място в предприятието текста на закона,
както и всички разпоредби на вътрешните правила и клаузите от колективния
трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 22 ЗЗДискр.)
12
и др.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. работодателят
осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като силата
на ал. 3 от същия текст критериите за оценка на труда при определяне на
трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за
всички работници и служители и се определят с колективните трудови
договори или с вътрешните правила за работната заплата, без оглед на
признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Съгласно правната теория и съдебната практика, въведените в исковата
молба факти и обстоятeлства, дори и да не са коректно субсимирани под
определена правна норма, определянето на основнанието на предявения иск е
в задължение на съда. Макар изрично ищецът да не е посочил, че твърдяното
по-неблагоприятно третиране във вр. с чл. 14, ал. 1 отЗЗДискр. е свързано с
признака „лично положение“, именно на това основание, предвид изложените
факти, съдът приема, че се позовава ищецът.
За разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр -пол,
раса,увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на
човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно и обективно
съдържание, поради което и за всеки случай следва установяване и доказване
на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган
еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана
за дискриминация. Ищецът следва да посочи онази причина, свързана с
личността му, поради която твърди, че е неблагоприятно третиран, както и
пряка причинна връзка между действията и защитения признак. За да е
налице нарушение на изискването за равенство в заплащането от
работодателя по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., е необходимо да се установи, че
неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в получаване на по-
ниско възнаграждение за еднакъв труд, сравнение с други служители в сходно
положение, е в причинна връзка със защитен признак. Следва да се посочи, че
извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в
самостоятелен раздел в ЗЗДискр. (раздел І „Защита при упражняване правото
на труд“, глава втора „защита от дискриминация) е с оглед преценената от
законодателя значимост на обществените отношения, свързани с правото на
труд на гражданите и свързаните с тях специфики.
13
Чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. регламентира основен принцип на
антидискриминационното право в областта на труда, като задължава
работодателят да осигури равно възнаграждение за еднакъв и равностоен
труд. Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от различни лица,
но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчност и
др.), а равностоен труд е този, който е полаган от различни лица, които имат
различна по характеристика и квалификация работа, но трудът им има равна
ценност и полезност.
Безспорно установено е от събраните по делото писмени доказателства,
в това число и ССЕ, която се цени от съда като обоснована и компетентна, че
от звеното (в състав от 6 служители), в което е работел ищецът, единствено на
него не е увеличено основното трудово възнаграждение(ОТВ) от 01.01.2021г.
Увеличението е по реда на чл. 118, ал. 3 от КТ, едностранно по преценка на
управителя и съобразно увеличението на МРЗ, считано от 01.01.21 г. Въпреки
това, работодателят така и не е пояснил защо само на ищеца не е увеличено
възнаграждението – нито като отговор на отправеното от служителя
заявление по чл. 23 от ЗЗДискр., нито в хода на съдебното производство по
предявения иск.
С нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. е въведен облекчен доказателствен
режим по отношение на ищеца по иска в сравнение с режима по чл. 154, ал. 1
от ГПК, като при представени от ищеца факти, въз основа на които може да
се направи предположение, че е налице дискриминация, т.е. да се презюмира
вероятната основателност на иска, в тежест на ответника е да докаже, че
принципът на равното третиране не е нарушен.
В случая от събраните по делото доказателства, съдът намира, че въз
основа на представените от ищеца факти по иска за установяване на
дискриминационно отношение във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., може да се
направи предположение, че е налице твърдяната дискриминация – в звеното,
в което работи, само неговото възнаграждение не е увеличено, считатано от
01.01.21г., при положение, че всеки в звеното изпълнява едни и същи
функции, съгласно длъжностната характеристика, обуславящо наличието на
осъществена пряка дискриминация. В същото време в процесния период се е
развило и дисциплинарно производство, приключило със Заповед от
20.07.20г. на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца
14
на осн.чл. 188, т. 2 от КТ, отменено с решение на РС – Търговище от 17.02.21
г., в сила от края на м. март 2021 г. Именно по този повод ищецът е отправил
и писмено заявление до управителя на ответното дружество от 01.06.21г., на
което не е получил отговор на поставения от него въпрос, като неоснователно
е възражението на работодателя, че заявлението съдържа само
предположения на служителя, а не и отправено искане за информация.
Неоснователен в случая е доводът на ответника, че освен на ищеца, на още 8
работника /служители не е увеличено ОТВ (справка л.46 и л.111-ССЕ),
предвид разликата в характера и естеството на осъществяваната от останалите
дейност. Ответникът не ангажира доказателства за основанието за това
различно третиране на ищеца, в сравнение с останалите му колеги – макар в
приложените по делото Вътрешни правила за организация на работната
заплата да са разработени подробни правила за начина на определяне на
основната работна заплата, ответникът не е ангажирал доказателства за
причината, поради която не е увеличил ОТВ на ищеца, считано от 01.01.21 г.
на ищеца. Представената Карта за оценка на ищеца (л.42) е без дата, като не е
ясно кой период на оценяване касае, след като в т.7 не е посочено считано от
кога е определена основна месечна заплата на лицето в размер на 434.00 лв.
(очевидно неотносима към посочения период, предвид и чл. 12, ал. 2 от
правилата за организация на раб.заплата). Ищецът в ИМ е въвел довод, че е
осъществено по отношение на него неравно третиране по чл. 14, ал. 1 от
ЗЗДискр. и тормоз, вследствие на воденото дело-трудов спор, което се
преценява от съда като вероятно основателно и предвид разпоредбите на чл.
12, ал. 2 от Правилата (л.57), предвиждаща, че при „увеличение на МРЗ за
страната, основната месечна заплата на работещите в дружеството се
увеличава със същата сума от датата на промяната“, съобразено и с
началната дата на увеличение на ОТВ, както и с оглед посоченото в
зявлението от 01.06.21 г., че като причина да не му е увеличена заплатата е
делото във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, което твърдение
не е оспорено от ответника. Не са ангажирани от страна на ответника и други
доказателства – писмени и/или гласни за причините за подобно различие при
определяне на ОТВ. Нито в отговора, нито в хода на процеса ответникът е
въвел, респ. обосновал и доказал такава конкретна причина. В отговора на
ИМ декларативно е посочено, че „няма нарушение на принципа на равно
заплащане, когато обективно параметрите на изпълняваната работа не
15
съвпадат“(курсивът е на ответника), което действително е така, като принцип,
заложен и в ЗЗДискр., но не се установява в конкретния случай. Ответникът
не е доказал и наличието на обстоятелства от кръга на теоретично посоченото
в отговора, че „няма дискриминация когато и други служители
осъществяват една и съща длъжност, т.е. извършват една и съща работа,
но при извършеното между тях сравнение не се установява, че те
осъществяват еднакво и равностойно трудовите си функции“ (курсивът е
на ответника-л. 31); не е установено и доказано и възражението на ответника, че
трудовото възнаграждение на ищеца за разглеждания период е определено
съобразно дествително положения от ищеца труд, след преценка на характера
и вида на извършената работа, в съответствие с вътрешните правила за
работна заплата.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 71, т.1
във вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискриминацията е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Следва да бъде уважен и иска по чл. 71, ал. 1, т. 2, като работодателят
бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения.
След като действието по неувеличаване на ОТВ на ищеца се признава
от съда за дискриминационно, основателен по същество се явява и иска по чл.
71, ал. 1, т. 3. От събраните по делото гласни доказателства (св. К.а) се
установява, че вследствие на неповишаване на заплатата му, в сравнение с
тези на колегите му от звеното, и неоправданото му очакване и неговата
заплата да е повишена, след като и не е получил отговор „по стълбицата“ за
причините за това, ищецът се затворил в себе си, започнал да мисли за
здравето си ли да се бори или да си търси правата на работа, което му се
отразило емоционално, психически, отразило се и в семейството, все още
проблемът не е решен, все още се чувствал „пренебрегнат и унизен, все е
отлъчен от останалите“, при вдигането на заплатите тогава (през 01.2021 г.)
неговата не е вдигната, поради което при следващите актуализации той „си
остава пак назад, спрямо останалите“. Това продължава да го тормози,
„защото едно, че е висшист, една и съща е работата“. Съдът кредитира
показанията на тази свидетелка, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, тъй като от една страна тя е най-близкият човек, пред когото ищецът
16
споделя, има непосредствени впечатления от състоянието му, ответникът не е
ангажирал доказателства, които да оборят установените от показанията й
обстоятелства, които се подкрепят и от изложените факти и зададени от
ищеца до работодателя му въпроси и предположения в заявлението от
01.06.21 г., което по същество, не е доказателство по делото, но е индиция за
относимите факти.
Няма ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира
обезщетение - важи общият принцип на чл. 51, ал.1 ЗЗД.
Имуществените вреди от действието, признато за дискриминационно,
могат да се изразяват, както в пропуснати доходи от труд, така и в разликата
между пропуснатите и действително получените. Като взе предвид писмените
доказателства и констатациите на приетата ССЕ, съдът намира за установено,
че на ищеца са причинени имуществени вреди, пряка последица от
дискриминационното нарушение и са в размер на 600 лв., представляващи
разликата между дължимото, но неначислено увеличение на трудовото
възнаграждение и полученото от него за исковия период (по 40 лв. месечно за
период от 01.01.2021 г. до м.юни 2022 г. – за претендираните 15 месеца).
По претенцията за неимуществени вреди:
Съобразно константната съдебна практика в понятието "неимуществени
вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
бъдат отчетени характера и степента на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на
увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания,
икономическата обстановка и др.
Като съобрази обстоятелството, че претендираните от ищеца
немуществени вреди в размер на 900 лв. касаят и трите му претенции – за
множествена дискриминация по посочените в исковата молба три признака,
както и естеството и продължителността на установените от показанията на
17
св.К.а негативни преживявания– емоционално, психическо напрежение,
„сриване“ на самочувствието му още повече, след като заплатата му не била
увеличена, както на останалите му колеги, чувството, че е пренебрегнат и
унизен, все отлъчен от останалите, въпреки образованието и еднаквостта на
работата, пък с различно (по-малко) заплащане, съдът определя размера на
тези вреди на 600 лв., съобразявайки обстоятелството, че тези изживявания
са и вследствие на неуредиците с работата му през м. ноември 2019г. (във
връзка с които предявеният иск по чл. 71, ал. 1, т.1 е приет за неоснователен).
Свидетелските показания, както бе посочено и по-горе, съдът намира за
обективни, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства,
неопровергани с други доказателства, затова ги кредитира напълно. В
посочения размер от 600 лв. следва да бъде уважена тази искова претенция,
като искът в останалата му част – над 600 лв. до 900 лв., бъде отхвърлен като
неоснователен.
Доколкото ищецът не е претендирал заплащането на лихви, такива не
следва да се присъждат.
Предвид гореизложените доводи и съображения, въззивът намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са
отхвърлени исковете по чл. 71, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр.,
искът по т. 2 – във връзка с предходния иск, както и в частта, с която е
отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 600 лв., а за
неимуществени – в размер до 600 лв., и така посочените искове бъдат
уважени. Следва да бъде изменено решение и в частта за разноските,
съобразно уважените/отхвърлените искове – като бъде намален размера на
присъдените в полза на ответника разноски от 300 лв. на 140 лв. В останалата
обжалвана част, по останалите искове, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр е аналогична на чл. 83 ГПК, чл. 359
КТ, § 35 ЗСПЗЗ относно иска по § 4и ЗСПЗЗ чл. 7, ал. 1, изр. 3 ЗВСОНИ и др.,
съгласно които разпоредби, ищците не внасят държавни такси по делото, а
разноските се поемат от бюджета на съдебната власт. Правилата уреждат
отношенията на ищците с фиска, но не ги освобождават от задължението да
възстановят на насрещната страна по спора направените разходи, когато
18
искът е изцяло или частично неоснователен. Тези разходи на страната, в
чиято полза е разрешен спора, само защото е имала процесуалното положение
на ответник, не могат да останат за нейна сметка, нито й се възстановяват от
държавата (решение № 192/25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г. на ВКС, IV
г. о.) Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от
страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера
по повод съдебното производство, щом съдът е отсъдил по спора в нейна
полза.
С оглед изхода на спора, предвид частичната основателност на жалбата,
на въззивника се следват разноски в размер на 140 лв. (за адв.възнаграждение,
при заплатени 300 лв.), а на ответната страна въззивникът следва да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. (при
определен размер по реда на чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 23, ал. 4 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ – 300 лв.)
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 468/26.10.2022 г., постановено по гр. д. №
164/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, В ЧАСТТА , с която са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от К. К. К. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.”А.С.”, № 9,ап.7, срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”29-ти
януари”, № 3, представлявано от управителя Явор Миланов, искове: за
установяване на дискриминация по признак „неравно заплащане на еднакъв и
равностоен труд”, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в
бъдеще от извършване на нарушение; за заплащане на сумата от 600 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - размерът на
изплатеното му по-малко трудово възнаграждение за периода от м.януари
2021г. до м.юни 2022г.(по 40лв. месечно), както и за сумата от 600 лв.,
претендирани неимуществени вреди от упражнявано дискриминационно
отношение по неравно заплащане на еднакъв и равностоен труд, както и в
частта на разноските, в която К. К. К., с ЕГН **********, е осъден да заплати
19
на „ВиК“ ООД, ЕИК **********, разноски в размер НАД 140 лв., като
вместо него, в тази му част, ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА за установено, че спрямо К. К. К., с ЕГН **********, от
гр.Търговище, ул.”А.С.”, № 9,ап.7, от работодателя „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.”29-ти януари, е допусната пряка дискриминация по
признак "лично положение“, изразяваща се в неосигуряване равно
възнаграждение за еднакъв и равностоен труд с останалите служители,
работещи в звеното – неувеличаване основното трудово възнаграждение на
ищеца К. К. К., служител във „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.
Търговище, на длъжност „оператор ВПС с място на работа Пречиствателна
станция за отпадни води“, с 40 лв.(четиридесет лева) месечно, за период от 15
месеца, считано от 01.01.2021 г. – на осн.чл. 71, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.114,
ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, предл.13 (лично положение) и чл. 4, ал. 2 от
Закона за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”29-ти януари“,
представлявано от управителя Явор Миланов, да преустанови горепосоченото
нарушение, да възстанови положението преди нарушението, както и да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшно нарушение – на осн.чл. 71, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДискр.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК **********,
гр.Търговище, ул.”29-ти януари“, представлявано от управителя Явор
Миланов, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К., с ЕГН **********, от гр.Търговище,
ул.”А.С.”, № 9,ап.7, сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени от К. К. имуществени вреди вследствие на
горепосоченото нарушение и изразяващо се в размера на заплатеното му по-
малко трудово възнаграждение за периода от 15 месеца, считано от
01.01.2021г. (по 40лв. месечно); сумата 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени от К. К. неимуществени вреди
вследствие на горепосоченото нарушение – на осн.чл. 71, ал. 1, т. 3 от
ЗЗдискр. във в р. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, както и сумата 140 лв – разноски за
въззивната инстанция (юриск.възнаграждение), съобразно уважените искове,
на осн.чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 273 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 23-25
20
от НППП.
ОСЪЖДА К. К. К., с ЕГН **********, от гр.Търговище, ул.”А.С.”, №
9,ап.7, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
**********, гр.Търговище, ул.”29-ти януари“, сумата от 160 лв. (сто и
шестдесет лева), съобразно неоснователната част на въззивната жалба, на осн.
чл. 78, ал. 1 и чл. 273 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му отхвърлителни
части.
Решенето може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, на основанията по чл. 280
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21