РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Панагюрище, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Нонка Цв. С.ова
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235230100659 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на М. Я. М. да заплати на ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД сумата
1598, 86 лв. - регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” за вреди от ПТП, настъпило на
25.10.2018 г. в гр. Панагюрище, виновно причинено от ответника, ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2023г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху заплатеното обезщетение в размер на 668,41 лв.,
считано от 03.05.2019г. до 15.06.2023г.
Ищецът твърди, че на 25.10.2018 г., около 18,00 ч., ответникът,
управлявайки велосипед в гр. Панагюрище на кръстовището на ул. „Алеко
Константинов“ и ул. „Нистор Ружеков", не спрял на знак „СТОП“, отнемайки
предимството на правомерно движещия се лек автомобил „Ситроен Ц 3 рег. №
******** собственост на С. С. О., скочил от велосипеда, в резултат на което
той се ударил в лекия автомобил.
Излага, че по случая е бил съставен Протокол за ПТП № 1608856 от
25.10.2018 г. от служител на РУ Панагюрище при ОДМВР — Пазарджик, в
1
който бил отразен механизмът на пътнотранспортното произшествие и вината
на ответника за причиняването му.
В резултат на пътнотранспортното произшествие настъпили щети по
лекия автомобил „Ситроен ЦЗ” с рег. № ********, възлизащи на 1598,96 лв.
Повредени били предната решетка, цялата предна броня, предният лял
калник, левият фар, предната лява врата, конзолата на предния ляв калник,
триъгълната лайсна над предния ляв калник на лекия автомобил.
Собственикът на увредения лек автомобил бил страна по имуществена
застраховка „КАСКО+”, сключена с ищеца, въз основа на която последният
изплатил обезщетение в размер на 1598,96 лв.
С плащането на обезщетението, застрахователят се суброгирал в правата
на увреденото лице срещу прекия причинител на щетата – М. Я. М..
До ответника била изпратена регресна покана изх. № 92-295/10.04.2019
г., да заплати в 15-дневен срок сумата от 1613,86 лева, от която 1598,86 лева
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и 15,00 лева ликвидационни
разходи. Регресната покана била получена от дядото на ответника на
17.04.2019 г.
Към настоящия момент ответникът не е погасил задължението си към
ищеца. Предоставеният с регресната покана 15-дневен срок изтекъл на
03.05.2019 г., поради което ответникът дължал мораторна лихва върху
главницата в размер на 668,41 лева, считано от 03.05.2019 г. до 15.06.2023 г. —
датата на депозиране на настоящата искова молба в съда.
Предвид изложеното, претендира да бъде осъден М. Я. М. да заплати на
ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 1598,86 лева
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско” за вредите от ПТП, настъпило на 25.10.2018г, ведно със законната
мораторна лихва върху главницата, считано от 16.06.2023г. до изплащане на
вземането и 668,41 лева мораторна лихва за периода от 03.05.2019 г. до
15.06.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва допустимостта и
основателността на иска, както и размерът на вземането.
Счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по регресната
2
претенция, с доводи, че към датата на извършване на деликта е бил
непълнолетен, поради което не носи имуществена отговорност за
извършеното от него противоправно деяние, а следва да бъде ангажирана
отговорността на родителите му, на осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД.
Оспорва основателността на иска с доводи, че не е доказано да е
извършил противоправно деяние, от което са настъпили твърдените вреди и да
е действал виновно, тъй като не била ангажирана
административнонаказателната или наказателната му отговорност досежно
процесното събитие.
Счита, че след като към датата на извършване на деянието е бил
непълнолетен, не е могъл да действа виновно, защото не е разбирал
свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките
си, поради което не може да му се търси отговорност за действията.
Не бил доказан и механизмът на настъпилото ПТП, от което се твърди,
че са настъпили вредите, както и техният размер, чрез назначаване на
съдебно-автотехническа експертиза.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователна се явявала и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Същата била неоснователна и за
това че до него не била изпращана и получавана покана за заплащане на
вредите по автомобила. Не бил доказан и размерът й.
С оглед на гореизложеното, претендира предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като
съобрази представените доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 25.10.2018г, около 18:00 часа, С. С. О. управлявал лек автомобил
„Ситроен С3“, негова собственост по ул. „Нистор Ружеков“ в гр. Панагюрище.
Преминавайки през кръстовището с ул. „Алеко Константинов“, от дясната му
страна излязъл велосипедист, идващ от ул. „Алеко Константинов“.
Кръстовището било урегулирано с пътен знак Б 2 поставен на ул. „Алеко
Константинов“. Велосипедът бил управляван от непълнолетния тогава М. Я.
М.. М., движейки се по ул. „Алеко Константинов“, не спрял на знак Б 2 /Стоп/
3
и виждайки, че ще се блъсне в автомобила на О. скочил от велосипеда.
Настъпило ПТП между лекия автомобил и велосипеда, при което велосипеда
се ударил в лявата част на лекия автомобил. По време на инцидента времето
било сухо и слънчево. По улица „Нистор Ружеков“ нямало поставен знак,
ограничаващ скоростта на движение по максимално допустимата в населено
място от 50 км./ч.
От сблъсъка били причинени имуществени щети по лекия автомобил
„Ситроен С3“, изразяващи се в повреди на предната решетка, предната лява
броня, преден ляв калник, преден ляв фар, предна лява врата. Нямало
пострадали хора.
Местопроизшествието било посетено от екип на РУ – Панагюрище.
Съставен бил протокол за ПТП с материални щети № 1608856/25.10.2018г.,
съгласно Приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между министерството на вътрешните работи,
комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, от мл. инспектор И. С.
А.. В него били посочени време и място на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, данни за самоличността на участниците в него, механизма на
настъпването му и причинените вреди. Протоколът бил подписан без
възражения от участниците в ПТП – то. От тях били снети обяснения.
Изискани били и декларации за времето, мястото и начина на настъпване на
произшествието.
В собственоръчно подписана декларация ответникът М. посочил, че на
25.10.2018г. е управлявал велосипед, не е спрял на знак стоп, опитал да
натисне спирачки, но те не работели. От своя страна, водачът на лекия
автомобил посочил, че се е движил по път с предимство и на два – три метра
забелязал велосипед, който не спрял на знак „Стоп“.
На водача на лекия автомобил била извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство. Резултатът бил отрицателен.
Тъй като към датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие ответникът бил непълнолетен и нямал навършени 16 години, не
носел административнонаказателна отговорност, поради което не му било
наложено административно наказание за несъобразяване с пътен знак Б 2.
Към 25.10.2018г. С. О. имал сключена имуществена застраховка „Каско
4
+“ с ищеца „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с полица № 440117224001230, за
срок от 12 месеца, с дата на валидност от 20.11.2017г. до 19.11.2018г.
На 26.10.2018г. О. предявил застрахователна претенция пред ищеца за
заплащане на обезщетение за повредите по автомобила. Щетите били описани
и оценени на 1 598,86 лв. Възложено било отстраняването им в натура на
автосервиз „Автомотор корпорация“ АД. Ремонтът бил извършен, след което
предаден на собственика. През месец декември 2018г. ищецът заплатил на
„Автомотор корпорация“ АД, сумата от 1 598,86 лв., съставляваща размерът
на причинените щети.
До родителите на ответника, била отправена регресна покана изх. № 92 –
259/10.04.2019г. за заплащане на сумата от 1 598,86 лв., стойността на щетата
и 15 лв. ликвидационни разходи, в петнадесетдневен срок от получаването й.
Поканата била получена на 17.04.2019г. от лицето М. Я. М., с отбелязване, че
е дядо. В посочения в поканата срок не последвало плащане.
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу
заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования
застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно
разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.
За основателността на предявения иск следва да бъде установено, че за
застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между него и
увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие, вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника; в изпълнение на
договорното си задължение, застрахователят да е възмездил застрахования за
причинените му имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие.
Обемът на суброгационното право включва правата на застрахователя
срещу физическото лице – пряк причинител на вредите.
От събраните по делото доказателства се установяват елементите на
фактическия състав на суброгационното право на ищеца.
5
Налице е възникнало валидно облигационно правоотношение между
ДЗИ – Общо застраховане ЕАД и С. С. О. по сключен и действащ към
25.10.2018г. договор за автомобилна застраховка „Каско +“, с предмет за
осигуряване на застрахователно покритие за причинени вреди на МПС
Ситроен С3 с рег. № ********, при настъпването на покрит риск по
застраховката в периода на застрахователното покритие. Договорът е
сключен в предписаната от закона форма на застрахователна полица,
двустранно подписан от двете страни. Подписвайки застрахователната полица,
застрахованият е удостоверил, че е получил и се е запознал с Общите условия
на Автомобилна застраховка Каско +, представляващи неразделна част от
него.
Налице е настъпило застрахователно събитие в срока на
застрахователното покритие, а именно пътнотранспортно произшествие на
25.10.2018г., в гр. Панагюрище, при което на застрахованото имущество, обект
на застрахователния договор, са причинени вреди. Настъпването на
застрахователното събитие се установява от показанията на свидетелите С. С.
О. и И. С. А., от Протокол за ПТП № 1608856 от 25.10.2018г. и от съставената
от ответника М. М. на 25.10.2018г. декларация.
В показанията си пред съда свидетелите О. и А. възпроизведоха факти и
обстоятелства относно датата, мястото, механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие и участниците в него, които са възприели
непосредствено и лично.
Свидетелят О. е сред участниците в пътнотранспортното произшествие
и собственик на застрахованото имущество, а свидетелят А. е служителят на
РУ – Панагюрище, посетил мястото на произшествието в изпълнение на
задълженията си по чл. 125 ЗДвП и съставил протокола за ПТП. Показанията
на свидетелите са непротиворечиви относно обстоятелството, че на
25.10.2018г. ответникът М. М., при управление на велосипед по ул. „Алеко
Константинов“ в гр. Панагюрище, не се е съобразил с пътен знак Б2, указващ
му да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство, при което
велосипедът му се е блъснал в движещия се по ул. „Нистор Ружеков“ с
предимство лек автомобил Ситроен С3 с рег. № ********, управляван от С.
О.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които счита за обективни,
логични и последователни. Не се установи свидетелите да се намират със
6
страните по делото в отношения, които дават основание да ги счита за
предубедени или заинтересовани от изхода на правния спор.
Възприетите от свидетелите обстоятелства са обективирани в
съставения от свидетеля И. А. Протокол за ПТП № 1608856 от 25.10.2018г.
Протоколът е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, след посещение на мястото на ПТП при условията на чл. 125, т. 5
ЗДвП, съгласно приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № IЗ-41 от 12 януари
2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните
работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд. Същият
съставлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ /в този
смисъл Решение № 71/16.08.2017г. по т. д. 60343/2016г., II г. о. ВКС, решение
№ 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о., решение № 15 от
25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о./.
Двустранно подписания протокол от участниците в ПТП- то
включително и от ответника и подадената от него на 25.10.2018г. декларация,
обективиращи неизгодни за М. факти за настъпване на ПТП с негово участие,
заради извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, са доказателство,
че тези факти са се осъществили.
Механизмът на настъпване на ПТП – то и причинените вреди по
застрахования автомобил се установява и от заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена от страните съдебно – автотехническа експертиза и
уточненията на експерта след показанията на свидетелите О. и А..
Според заключението от САТЕ, управляваният от ответника М. М.
велосипед, движещ се по ул. „Алеко Константинов“, е бил ударен на
кръстовището с ул. „Нистор Ружеков“ от лявата страна, с предната част на
автомобил Ситроен С3 с рег. № ******** идващ от ляво на велосипеда и
движещ се по ул. „Нистор Ружеков“, след като водачът на велосипеда не спрял
на знак Б2 „Стоп“ и е отнел предимството при преминаване на кръстовището
на лекия автомобил. Преди ударът водачът на велосипеда успял своевременно
да скочи от него и не е пострадал. В резултат на удара велосипедът е бил
7
отхвърлен напред по посока на движещия се автомобил. Инициалният контакт
между автомобила и велосипеда е осъществен между предната броня на
автомобила и лявата страна на велосипеда, в условията на напречно
движение/плъзгане на последния по предната броня на автомобила. Контактът
с бронята е по линията на предната /изпъкнала/ зона на решетката. С оглед
височината на бронята велосипедът е контактувал с левите страни на
предна/задна вилка и ляв педал.
След като съобрази показанията на свидетелите, че след удара
велосипедът е бил отхвърлен отляво на автомобила, вещото лице уточни, че
ударът е бил с лявата част на автомобила. При това положение, е възможно да
се получат повреди на предната решетка, предната броня, предния ляв фар,
преден ляв калник в задната му част, лайсната на предния ляв калник.
При приплъзването на велосипеда /с лявата му страна по предната част
на автомобила/, е повредена/откачена предната решетка. По същия начин са
получени и повредите по предната броня. Повредите по предния ляв фар на
елементи за закрепването му от вътрешната страна са получени в резултат на
пластично – естетична деформация: отместване на предната броня от дясно на
ляво.
Изслушан в съдебно заседание на 26.09.2024г. вещото лице коригира
заключението в частта относно механизма на настъпване на увреждането на
предния ляв калник на автомобила в задната му част и лайсната на предния
ляв калник. Според експерта при условие, че контактът е в лявата половина на
автомобила, калникът на автомобила се е срещнал челно с велосипеда. Оттам
се е получила реакция, която е подгънала калника. В този смисъл логично е и
може да се приеме, че повредите по предния ляв калник и предната лява врата
са настъпили при удара между велосипеда и автомобила.
Настъпилото застрахователно събитие е покрит застрахователен риск.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не е доказано
основанието за ангажиране на отговорността му, с доводи, че не са приложени
Общите условия към договора за автомобилна застраховка „Каско +“, където
са посочени покритите застрахователни рискове=
Това възражение е преклудирано, тъй като е направено след срока за
отговор на исковата молба в заседанието по обявяване на проекта за доклад за
окончателен. Освен това, Общите условия на „ДЗИ – Общо застраховане“
8
ЕАД към Автомобилна застраховка „Каско+“ са публикувани на интернет
страницата на дружеството, общо достъпни са и с тях ответникът е могъл да
се запознае. В раздел II Каско, т. 2.1.3. пътно-транспортните произшествия
(ПТП) са сред посочените застрахователни рискове. Подписвайки полицата,
застрахованият е посочил, че се е запознал и приема „Общите условия“ на
Автомобилна застраховка „Каско +“ и застраховка „Помощ на пътя“, които се
неразделна част от застрахователния договор. Следователно за ищеца е
съществувало основание за заплащане на собственика на автомобила на
застрахователно обезщетение при настъпване на ПТП, при което са причинени
щети по застрахованото имущество, обект на настоящия договор за
застраховка „Каско +“.
Настъпването на застрахователното събитие се дължи на действията на
ответника М. Я. М., който при управление на велосипед не се е съобразил с
поставените пътни знаци и по – конкретно с пътен знак относно предимство
Б2 – „Стоп“, който го задължава да спре и да пропусне движещите се с
предимство участници в движението.
Налице е реализиран застрахователен риск, от който са причинени вреди
на застрахования лек автомобил Ситроен С3 с рег. № ********. Настъпването
на вредите е в причинна връзка със застрахователното събитие, според
назначената съдебно – автотехническа експертиза и уточненията на вещото
лице.
Видът и размерът на причинените вредите е установен от представените
по делото опис заключение по щета 44012131834716/26.10.2018г. и
заключението на САТЕ, с направените от вещото лице уточнения.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не отговаря за
причинените вреди, тъй като към 25.10.2018г. е бил непълнолетен /на 15
години/, а отговорност носят неговите родители. Непълнолетният носи лична
отговорност за вреди, които виновно е причинил другиму, на основание чл. 45
ЗЗД. Материално-правната отговорност на родителите също е лична и
произтича от нормата на чл. 48 ЗЗД. Увреденият има право да избере дали да
насочи иска за обезщетение срещу прекия причинител на вредата, срещу
родителите му или солидарно към всички отговорни.
Съгласно т. 4 от ППВС № 7/30.1959г. по гр. д. 7/1959г. непълнолетните
отговарят за непозволено увреждане, освен когато се окаже, че не разбират
9
свойството и значението на онова което извършват или не могат да ръководят
постъпките си. По делото не се събраха доказателства, че М. Я. М. към
25.10.2018г., макар и непълнолетен, не е могъл да разбира свойството и
значението на деянието или да ръководи постъпките си.
Следва да се посочи и че преценката за наличието на предпоставките за
носене на гражданска отговорност от непълнолетен е материалноправна
предпоставка за основателността на иска, а не предпоставка за допустимостта
му.
Гражданската отговорност на ответника, като имуществена отговорност
възниква и се реализира независимо от административнонаказаталната и
наказателната отговорност. Затова неоснователно е възражението, че след
като на непълнолетния не се налага административно наказание по ЗДвП, не
дължи възстановяване на вредите при непозволено увреждане.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да
проведе обратно доказване и да ангажира съответни доказателства за липсата
й. Съдът намира обратното доказване за неосъществено и презумпцията за
необорена.
Вредите в размер по лекия автомобил в размер на 1598,86 лв., са
възстановени на застрахования в натура, каквато възможност е предвидена в
договора.
От представените по делото възлагателно писмо от 05.11.2018г. от ДЗИ
Общо застраховане ЕАД до автосервиз „Автомотор корпорация“ АД, приемо
– предавателен протокол от 09.11.2018г. между двете дружества е доказано, че
са извършени ремонтно - възстановителните работи по отстраняване на
уврежданията, възникнали от процесното ПТП, причинено от неправомерното
поведение на ответника. От заключението по назначената и неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза по безспорен начин е установено,
че застрахователят е изплатил на извършилия ремонтните дейности сервиз
стойността на същите /определени в заключението на САТЕ и уточнението на
вещото лице/.
Отговорността на застрахователя е функционална, тъй като е обусловена
от отговорността на делингвента. Съгласно указанията в ППВС № 7/77 г.
суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява
10
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, което предполага
осъществено изпълнение от застрахователя по реализирана срещу него
отговорност на посочените основания. Предвид на гаранционно -
обезпечителния характер на отговорността на застрахователя същата се
реализира за обезщетяване на вредите на пострадалите от настъпило
застрахователно събитие лица в обема на отговорността за непозволено
увреждане по чл. 45-54 ЗЗД, поради което включва: виновната отговорност на
делинквента по чл. 45 ЗЗД; безвиновната отговорност на възложителя на
работата по чл. 49 ЗЗД и на собственика или надзорника върху вещи по чл. 50
ЗЗД; както и виновната отговорност на трети лица по чл. 47 и чл. 48 ЗЗД.
Изключването на отговорността на делинквента има за последица и
освобождаване от отговорност на застрахователя при неизбежната отбрана по
чл. 46 ЗЗД, както и при изключване на личната отговорност на лицата по чл.
47, ал. 2 и по чл. 48, ал. 3 ЗЗД в случаите на невъзможност да предотвратят
настъпването на вредите. В случая не се установят обстоятелства за
изключване на отговорността на ответника М. М..
По отношение обема на регресната отговорност на ответника,
обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, съобразно
принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. При
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено
застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по
пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване
на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Повреждането на движимата вещ – автомобил в резултат на
настъпилото ПТП я прави временно негодна за употребата й по
предназначение и намалява пазарната й стойност. Реалната обезвреда
предполага вещта да бъде приведена в съС.ието, в което се е намирала към
настъпването на застрахователното събитие. Следователно, в конкретния
случай регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на
причинените вреди, който съгласно кредитираното заключение на вещото
лице възлиза на 1598,86 лв. По тези съображения съдът намира
суброгационната претенция за основателна, поради което следва да се уважи.
Относно претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 668,41
лв. за периода 03.05.2019т. – 15.06.2023г., съдът намира, че доколкото предмет
11
на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява, същата възниква при забава на длъжника да изпълни
главното парично задължение. Когато не е уговорен срок за изпълнение на
задължението, както е в настоящия случай, за да изпадне в забава длъжникът
следва да бъде поканен, съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От получаване на поканата и
при липсваща престация с погасителен ефект, задълженото лице дължи
обезщетение за вредите от неточното си във времево отношение изпълнение.
Следователно, за да е пасивно материалноправно легитимиран по
акцесорния иск, ответникът следва да е изпаднал в забава, за което е
необходима покана, отправена от правоимащия - суброгиралия се в правата на
увреденото лице застраховател „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, до
делингвента. В случая регресната покана е отправена до родителите на
ответника делингвент, а не до самия него и в нея е посочено, че се претендира
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение от родителите на
М. М.. Предвид че отговорност за непозволено увреждане носят както
непълнолетният, така и неговите родители, след като регресната претенция е
насочена лично към делингвента, за да се приеме, че е поставен в забава и
дължи законна лихва, следва волеизявлението на застрахователя да е
адресирано до него или до негов представител. По арг. на чл. 4, ал. 2 ЗЛС
родителите на са законни представители на непълнолетните. Затова не може
да се приеме, че поканата, отправена до родителите на непълнолетния М. М.,
без в нея да е посочено, че се ангажира личната му отговорност за непозволено
увреждане, го поставя в забава. За покана следва да се приеме подадената
искова молба, но същата е депозирана след периода, за който се претендира
заплащане стойността на застрахователното обезщетение.
По тези съображения, съдът намира претенцията за заплащане на
законна лихва за неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право
на разноски имат и двете страни, съразмерно уважената и отхвърлената част
от иска.
Претенцията за разноски е своевременно заявена от страните – с
исковата молба и с отговора. Представени са и списъци за разноски по чл. 80
ГПК.
В производството по гр. д. 659/2023г. на Районен съд – Панагюрище
12
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 113,95 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 634,88 лв., депозит за свидетели 60 лв.,
350 лв. за съдебно – автотехническа експертиза и 200 лв. за съдебно –
счетоводна експертиза. Заплащането на разноските е надлежно установено с
приложени по делото платежни нареждания.
Съобразно уважената част от иска на ищеца се дължат разноски за
държавна такса в размер на 80,36 лв., 447,71 лв. за адвокатско възнаграждение,
42,31 лв. депозит за свидетели, 246,82 лв. за съдебно – автотехническа
експертиза и 141,04 лв. за съдебно – счетоводна експертиза, или общо 958,24
лв.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., платено в брой, видно от приложения към отговора на исковата
молба договор за правна защита и съдействие.
Предвид частичното отхвърляне на исковите претенции му се дължат
разноски в размер на 147,40 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Панагюрище
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД М. Я. М.,
ЕГН: ********** от гр. Панагюрище, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 1598, 86 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и осем лева и 86 ст./ -регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди от ПТП,
настъпило на 25.10.2018 г. в гр. Панагюрище, ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2023г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М.
Я. М., ЕГН: ********** от гр. Панагюрище, ул. ***, да заплати на ДЗИ –
Общо застраховане ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, мораторна
лихва в размер на 668,41 лв. за периода 03.05.2019г. – 15.06.2023г. върху
13
сумата от 1598,86 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Я. М., ЕГН: ********** от гр.
Панагюрище, ул. ***, да заплати на ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б, разноски по гр. д. 659/2023г. на Районен съд –
Панагюрище в размер на 958,24 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ДЗИ – Общо застраховане ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на М. Я. М., ЕГН: **********
от гр. Панагюрище, ул. *** разноски по гр. д. 659/2023г. на Районен съд –
Панагюрище в размер на 147,40 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
14