Р Е Ш Е Н И Е № 67
гр.Стара Загора, 02.03. 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и първи февруари
през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
:
при секретаря Стефка Христова
и в присъствието
на прокурора ,
като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело
№ 277 по описа
за 2022 г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други
специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г /ПРСР/.
Образувано е по жалба от С.Й.Д. от гр.Стара Загора
чрез адвокат И.И. против Уведомително писмо рег.№ 01-6500/2314 от 05.04.2022 г.
на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с
която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13.1/НР 1
„Компенсационни плащания в планински райони“. Изложени са оплаквания, че
оспореният административен акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган,
извън законоустановения срок и след 5 години от подаване на заявлението за
подпомагане. Според жалбоподателя отказът е и незаконосъобразен поради липса на
конкретни, относими и адекватни констатации. Направено е искане за обявяването
му за нищожен или за отмяната му като незаконосъобразен. Претендира присъждане
на направените съдебно-деловодни разноски.
В представени писмени бележки чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата, като добавя, че от събраните по делото
доказателства не се установяват изкуствено създадени условия чрез разделяне на
стопанството за получаване на финансова помощ в по-висок размер, както се
изтъква от административния орган като основание за отказа.
Ответникът – заместник-изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва
жалбата. Твърди, че оспореният акт е издаден при спазване на
административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния
закон. Обосновава с практика на СЕС формиране на правилен извод за наличие на
съгласувани действия за постигане на цел, несъответна на целите на
финансирането по Наредба № № 6 от 24.02.2015 г., въз основа на установени връзки и отношения
между посочените в оспорения акт лица. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а
при условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
административното и съдебното производство писмени документи, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.Д. е регистриран като земеделски
производител от 2015г /т.1, л.137/. За кампания 2017 г. е подала заявление с
УИН 24/070617/01176 за подпомагане по схеми и мерки, включително по мярка 13 „Плащания
за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР за период 2014 -
2020 г.
При извършване на административни проверки за кампания 2017 г. е установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанство пo мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от ПPCP между М.С.Д. с УPH 624358 и УИН 24/070617/01180 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 91.61 ха, С.Й.Д. с УPH 649097 и УИН 24/070617/01176 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 38.05 ха, П.П.Д. с УРН 627423 и УИH 24/070617/01177 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 40.52 ха; „КОНАРСКОТО“ ЕООД (ЕИК *********) с управител П.Д. с УРН 661760 и УИН 07/080617/44806 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 42.88 ха; и "КРЪСТЕЦ-2016" ЕООД с управител П.Д. с УРН 680363 и УИH 07/160517/43988 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 45.33 ха.
С уведомително писмо
изх.№ 01-6500/1303/20.02.2018г, в което се посочват нередностите по
подаденото заявление, ответникът изисква от жалбоподателя да представи аргументирана
обосновка за отхвърляне на съмнението за изкуствено създадени условия с цел
облагодетелстване по мярка 13 /т.1, л.132-133/. Той депозира отговор с вх.
№02-240-6500/2725 от 15.03.2018г с приложени документи. Уведомителни писма в
същия смисъл са изпратени на П.Д. Й. и МД., които дават обяснения и прилагат
договори за извършени услуги и платежни документи.
С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо
рег.№ 01-6500/2314 от 05.04.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ е отказано изплащане на финансова помощ по подмярка
13.1/НР 1 „Компенсационни плащания в планински райони“. Прието е, че с
подаденото от кандидата заявление пo изкуствен начин са разделени стопанствата
в размер не по-голям oт 100 ха, за да могат те да получат финансовата помощ пo
подмярка "Компенсационни плащания в планински райони" в по-висок
размер, като средният размер на нивата на плащане е изчислен на по-високите
ставки. Според органа, в случай че площите са били заявени пo мярката и в
размер над 100 ха, финансовата помощ, която следвало да бъде платена, щяла да
бъде значително по-малка, тьй като за заявената част от площите над 100 ха
левовата равностойност е в размер на 30 евро на хектар съгласно чл. 7, aл. 1,
т. 3 oт Наредба № 6. След разглеждане на всички предоставени от бенефициента
документи е прието, че по никакъв начин не става ясно, че всяко от лицата
извършва самостоятелна земеделска дейност. Изложеното
е квалифицирано като изкуствено създадени условия и съгласно чл. 13, aл.
1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015г.
се отказва изцяло изплащането на финансова помощ пo мярка 13, като не се
налагат допълнително санкции. От фактическа страна е аргументирано със следните
факти: 1. Посоченият в ИCAK адрес за кореспонденция е един и същ за всички 5
заявления; 2. Има съвпадение между посочения в ИСАК телефон за контакт между С.Й.Д.
с УРН 649097 и М.С.Д. с УРН 624358, 3. Констатирана е родствена връзка, като П.П.Д.
и С.Й.Д. са съпрузи, a М.С.Д. е техен син; 4.
П.П.Д. с УРН 627423 и М.С.Д. с УРН 624358 са кандидати no директни
плащания на плoщ за първи път oт кампания 2014г, С.Й.Д. с УРН 649097 е кандидат
пo директни плащания на плoщ за първи път от кампания 2015. През кампания 2016 П.П.Д.
подава заявление и като юридическо лице чрез „КОНАРСКОТО" EOOД с УРН
661760. През кампания 2017 П.П.Д. подава заявление за първи rrьт и чрез
"КРЪСТЕЦ 2016" EOOД с УРН 680363; 5. При извършените географски
проверки и съпоставяне на данните от кампания 2014 до 2017 е установено, че част
от площите cc заявяват от различни кандидати през отделните кампании т.е. има
прехвърляне на част от площите между заявленията на тези кандидати.
По делото е допусната и изпълнена съдебно-техническа
експертиза, което е прието от съда при оспорване от страна на жалбоподателя Д..
От заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание се
установява, че за кампания 2017 г. е налице дублиране /географско съвпадане по
площ/ на имоти и части от имоти, заявени
по мярка 13.1/НР 1 от Димитрова, и такива, заявени по същата мярка от С.Д. за
кампании 2016г , който не ги е включил в заявлението си за 2017г. М.С.Д. не е
заявил 1,04 ха , които за кампания 2017 са заявени от С.Д.. П.Д. е заявила през 2016г. имоти с обща площ
22.12 ха и през 2017г – 40.52ха, С.Д. е
заявил през 2016г. имоти с обща площ 26,39ха и
през 2016г – 38,04ха, М.С.Д. е заявил
през 2016 г. имоти с обща площ 11,33ха, а през 2017 г.- 102,51 ха.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване
и контрол за законосъобразност административен акт, подадена е в срока по
чл.149, ал.1 от АПК от съобщаването му на 08.04.2022 г, от лице с правен интерес - адресат на акта, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед на изложеното оспорването е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Процесното уведомително писмо е издадено от материално и
териториално компетентен орган в условията на допустима от закона делегация,
тъй като писмото е издадено по реда на Наредба № 6/24.02.2015 г., приета на
основание чл. 9а от ЗПЗП. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „ Земеделие“ може да делегира със
заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане
на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Съгласно чл. 20а, ал.4 от същия закон изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По
делото е представена Заповед №03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“,
с която същият делегира права на заместник изпълнителния директор и съгласно т.
1 от процесната заповед част от делегираните правомощия са да издава и подписва
всички уведомителни писма, включително и по процесната мярка 13“Плащания за
райони с природни или други специфични ограничения“ по ПРСР /т.1, л.153/.
Оспореното уведомително писмо е в писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е
спазил изискванията на чл.35 и чл.36 АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и за служебно събиране на такива. Дадена е възможност
на заявителя в разумен срок да изложи своите възражения по издаване на акта и
да представи доказателства. ЗПЗП урежда произнасянето за плащане или отказ от
плащане да се извършва само с изричен акт, но нито в закона, нито в
Устройствения правилник на ДФЗ, нито в приложимата Наредба № 6 от 24.02.2015г
за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични
ограничения“ от ПРСР 2014-2020 г. е установен срок, в който изпълнителният
директор следва да се произнесе по подадено заявление. Съгласно чл.11, ал.2 от
Наредбата Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция изпраща на
кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрената и/или отказаната
помощ. Уведомителни писма се издават след извършване на административни
проверки на документите и проверки на място. В случая са неприложими общите
правила на АПК поради сложния фактически състав на производството по финансово
подпомагане със средства на ЕС. Действително, административният орган не е спазил
задължението си да се произнесе в разумен срок, но това не опорочава
постановения със забава административен акт до степен, налагаща неговата отмяна
или водеща до обявяването му за нищожен.
Административният орган е спазил и
императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на
административния акт. Проверката на съдържанието му не сочи на липса на
кореспондиращи си фактически и правни основания за издаването му. Дали са достатъчни
за обосноваване на направените от административния орган изводи и дали
съответстват на приложимата материалноправна уредба предвид данните по делото е
въпрос по съществото на спора.
Обжалваното уведомително писмо. обаче е издадено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици.
Сочената като правно основание за издаване на
уведомителното писмо разпоредба на чл.
13, ал.1, т. 8 от Наредба № 6/24.02.2015 г. предвижда, че Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, може да откаже изплащането на
финансова помощ частично или изцяло, когато
са установени изкуствено създадени условия. Съгласно легалното
определение по §1, т.2 от ДР на Наредбата "изкуствено създадено
условие" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013. Според тази норма не се
дава никакво предимство (подпомагане) на физическо или юридическо лице, за
които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства
(подпомагане), са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това
законодателство. Видно от насоките, дадени в решение на СЕС от 12.09.2013 г. по
дело С-434/12, при преценка на отказ на това основание е необходимо изследване
на наличието на обективен и субективен елемент в поведението на кандидата.
В решението е посочено, че за да се докаже
наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер, от една страна, е
необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки
формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта,
преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е
необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи
предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията,
необходими за неговото получаване (т. 29 и цитираното решение по дело
Eichsfelder Schlachtbetrieb, С-515/03.). Доказването е съобразно правилата в
националното право (т. 30). Според Съда на ЕС чл. 4, § 8 от Регламент № 65/2011
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по
схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР) единствено поради това че инвестиционен проект, който
кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или
че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при
това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай.
При така очертаната правна рамка, за да се постанови
отказ от получаване на плащане, следва да се установи, че кандидатът за
подпомагане е разделил стопанството си и че това разделение е с цел да се
облагодетелства. По силата на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт, е на административния орган.
В случая няма спор между страните, че П.Д., С.Д. и МД. са
членове на едно семейство и имат общ
адрес за кореспонденция в ИСАК, както и че са заявявали за подпомагане през
различни кампании имотите, както са описани в оспореното писмо. Спорният въпрос
е дали за кампания 2017г. с подаденото от С.Й.Д. заявление по изкуствен
начин са разделени стопанствата между посочените лица в размер не по-голям oт
100 ха, за да могат те да получат финансовата помощ пo подмярка
"Компенсационни плащания в планински райони" в по-висок размер. Тъй като заявленията за подпомагане се подават,
съответно разглеждат, за всяка година и няма данни за отказ от подпомагане на
жалбоподателя или на свързаните с нея лица на същото основание за предходни
години, сравнението следва да бъде направено с кампания 2016г. В тази връзка
проследяването на данните от кампаниите от 2014г не е нито правно
аргументирано, нито е обосновано с конкретни параметри на стопанствата на всяко
от посочените в писмото физически и юридически лица, респективно с параметри на
прехвърлени между тях имоти и части от имоти. Също така в хода на съдебното
производство процесуалната активност за доказване на административния орган се
ограничава само до кампании 2016г и 2017г.
От писмените доказателства, включително изготвена справка
от административния орган /т21, л.242 и сл./
и заключението на съдебнотехническата експертиза, се установява, че през
2017г е налице дублиране на заявени имоти по процесната мярка между жалбоподателя и П.Д. и между жалбоподателя и МД.. От него е
видно също, че П.Д. е заявила през 2016г
имоти с обща площ 22.12 ха и през 2017г – 40.52ха, а С.Д. е заявил през 2016г
имоти с обща площ 26,39ха и през 2017г –
26.39ха. МД. през кампания 2017 г. е 102,51 ха, като е предал на С. имоти с площ от 1,04 ха. Съдът възприема
заключението като компетентно и безпристрастно изготвено, базирано на събраните
писмени доказателства и обосновано с професионалния опит на вещото лице.
При тези данни несподелимо като неподкрепено с
доказателства е твърдението на административния орган, че е налице стопанство,
разделено на по-малко от 100 ха, защото, на първо място, С.Д., П.Д. и МД. не са
имали стопанство, надвишаващо 100ха, през 2016г. От приобщените по делото
доказателства не може да се направи извод дори за заявени над 100ха през 2016г.
общо от П.Д., С.Д., МД., „Конарското“
ЕООД и „Кръстец 2016“ ЕООД. Затова припокриването на площ от 5.37 ха между
заявените през 2017г земи от П.Д. и С.Д., а между МД. и С.Д. от 1,04 ха не може да се квалифицира като разделяне
на стопанството в хипотезата на изкуствено създадени условия по смисъла на чл.
13, ал.1, т. 8 от Наредба № 6/24.02.2015 г. така, че да се избегне получаване
на подпомагане в размера по чл. 7, aл. 1, т. 3 oт Наредбата, каквото е
становището на административния орган. Още повече че МД. е заявил през 2017
години имоти с площ повече от 100 ха.
Освен това в
оспореното писмо липсва изложение, а в
хода на процеса не се ангажираха доказателства за определени обстоятелства,
които да сочат субективното намерение да се нанесе вреда – предимство или
облага, и те да са в противоречие с целите на мярката. Конкретните цели на
мярка 13, разписани в чл. 1, ал. 1- 3 от Наредба № 6/24.02.2015 г., са
поддържане на земеделската дейност в районите с природни или други специфични
ограничения и предотвратяване на изоставянето на земеделските земи;
противодействие на обезлюдяването на районите с природни или други специфични
ограничения; поддържане на ландшафта и биологичното разнообразие; рационално
използване, съхранение и устойчиво управление на земята и другите природни ресурси.
Само наличието на роднински връзки, общ адрес между заявителите и дублиране на
заявени имоти или части от имоти не е достатъчно като съвкупност от улики да
обоснове намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като
изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване.
В случая
няма данни стопанството на жалбоподателя да е неефективно или да не се
управлява добре от него. При извършената
проверка на място през 2017г не са констатирани нередности. Следователно по никакъв
начин не се доказва намерението на бенефициента умишлено и целенасочено да
навреди на европейските финансови структури или да компрометира целта на
мярката за подпомагане, неспазвайки европейските стандарти в условията на
земеделските стопанства.
По тези съображения обжалваната част от Уведомително писмо
рег.№ 01-6500/2314 от 05.04.2022г следва да бъде отменена като
незаконосъобразна и преписката да се върне на Заместник-изпълнителния директор
на за ново произнасяне по искането на С.Д.
за подпомагане по подмярка 13.1/НР 1 „Компенсационни плащания в планински
райони“ за кампания 2017г.
При този изход на спора
и своевременно направеното искане на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски за държавна такса от 10 лв, експертиза от 1380лв
и адвокатско възнаграждение от 960 лв. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с
чл. 144 АПК за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от
960лв. по договор за правна помощ от 10.10.2022г . Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3
на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакция преди изменението с ДВ, бр. 88 от 2022, г минималният
размер е 813,60 лв, поради което с оглед фактическата и правна сложност на
спора следва да бъде присъден целият заплатен размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл.1 от АПК Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от
С.Й.Д. ЕГН ********** от гр.Стара Загора Уведомително писмо рег.№
01-6500/2314 от 05.04.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по
подмярка 13.1/НР 1 „Компенсационни плащания в планински райони“ от ПРСР 2014-2020, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне в едномесечен срок по заявление с
УИН 24/070617/01176 на С.Й.Д. за подпомагане за кампания 2017г по подмярка 13.1/НР 1 „Компенсационни
плащания в планински райони“ от ПРСР 2014-2020 при спазване на указанията по тълкуване
и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на С.Й.Д. ЕГН
********** сумата 2350 / две хиляди триста и петдесет/ лв. за направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: