№ 4803
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110105727 по описа за 2022 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу И. Х. Т., ЕГН: **********,
гр. София, Ж.К.ЛЮЛИН 5, бл.512, вх.Д, ет.8, ап.29, иск с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата а 338,07 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г. в
размер на 66,22 лв., главница за такса за услугата дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 25,54 лв., ведно със законна лихва от 09.09.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г. в
размер на 4,95 лв.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ,
Ж.К.ЛЮЛИН 5, бл.512, вх.Д, ет.8, ап.29, аб.№ 193787, но не е изпълнил задължението си да
заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през 2000 г. е подал молба до ищцовото
дружество за спиране на парното и топлата вода, като е заплатил всички сметки. Получил е
разрешение за демонтиране на радиаторите и спиране на топлата вода. Сочи, че няколко дни
по-късно от дружеството-ищец са посетили имота на проверка и са установили, че всичко е
1
свалено, отбелязали си и си тръгнали. След определен срок от време започнал да получава
сметки за парно и топла вода, въпреки, че е демонтирал радиаторите в имота си и че не
потребява топла вода, няма и водомери за топла вода. Оспорва да е клиент на ищцовото
дружество, като твърди, че не е сключвал договор за доставка на неговите услуги. Оспорва,
че е задължен да заплаща суми за топлинна енергия, само заради сградната инсталация,
която е свързана с абонатната станция в блока и минавайки през имота му, го отоплявали.
Сочи, че в банята няма лира за отопление, а има само две тръби, които не отопляват, защото
нямали отопляваща площ от тръби. Счита, че сградната инсталация не е отопляващо
съоръжение, а той се отоплявал изцяло на електричество. Сочи, че получавал целева помощ
за отопление през зимния период, тъй като е с инвалидност с 92.6 % намалена
трудоспособност. Счита, че в продължение на 22 години ищцовото дружество му налага
тормоз, като го съди неколкократно, като посочва номера на дела. Сочи, че от него се
претендират суми за минало време в общ размер над 5000.00 лв. Твърди, че се е отказал от
услугите на ищцовото дружество именно, защото не е в състояние да ги заплаща и заради
здравословното си състояние.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 52570/2021 на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, издадена
е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а лицето няма установена месторабота, поради
което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков
ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
вписан в списъка на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. Люлин,
бл. 512, вход Д, ап. 29. В същия е посочено, че в имота се ползва само топла вода.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала
имота, като през периода 2019-2020 г. не е бил осигурен достъп. Попълнени са документите
за главен отчет, подписани от потребител. В процесното жилище не е имало монтирани
2
отоплителни тела и топлоразпределители, а само щранг-лира в банята, за която се начислява
служебен разход по НТ. В имота не се ползва и топла вода. Вещото лице посетило
процесния имот и е установило, че в имота не са монтирани отоплителни тела, а щранг-
лирата в банята съставлява две тръби ¾“, преминаващи през имота, които били топли при
допир. Не е бил наличен и водомер за топла вода и такава не се е доставяло в имота.
Установено е от експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна
енергия за отопление е 338.06 лв., в това число и сума, отделена от сградната инсталация в
размер на 155.51 лв.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
338.07 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 25.54 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 44.07 лв., а лихвата върху таксата за дялово
разпределение в размер на 4.95 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни
изводи:
Ответникът е оспорил исковете на посочените по-горе основания. Съдът не
коментира направените възражения след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, въведени от
назначения на ответника особен представител след този срок, като преклудирани.
Няма спор между страните, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ
се в сграда с режим на етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия за битови
нужди и че същият получава топлинна енергия, отделяна чрез сградната инсталация, както и
чрез щранг-лирата, находяща се в банята на имота си. Съгласно Закона за енергетиката,
когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с
режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Липсват данни
ответникът да е подал възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за
доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което лицето е приело същите и е
задължен да заплаща суми за топлинна енергия, отдавана от щранг-лирата в банята на
жилището му, както и тази, отдадена от сградната инсталация. Възраженията за
недължимост, наведени в отговора на исковата молба, се явяват неоснователни и не почиват
на нормативната уредба, а тези, наведени от особения представител, назначен от съда по
реда на предоставената правна помощ на ответника, се явяват преклудирани и съдът не ги
обсъжда. Неоснователен е доводът, че начислените суми не са за реално потребление,
3
защото са служебно начислени на база и по формула по Наредба. Служебното начисляване
на суми за топлинна енергия, отдавана от щранг-лирата в банята на ответника е извършено,
съгласно нормативната уредба, действаща към процесния период и не са били оспорени при
годишните отчети от ТЛП. Ето защо, съдът счита, че са доказани претендираните от
ищцовото дружество главници за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение за
периода
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен за сумата от
338.07 лв. главница за топлинна енергия за процесния период, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.09.2021 г. до окончателното
плащане, както и за главница за услугата дялово разпределение в размер на 25.54 лв. за
процесния период, , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 09.09.2021 г. до окончателното плащане, а относно претендираните лихви
върху двете главници – се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 675 лв., в това число за държавна такса,
за депозити за вещи лица, в това число и 100 лв. за юрисконсултското възнаграждение в
настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на
ищеца възлизат на 750.00 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на уважената част
от иска срещу ответника сума в размер на 627.23 лв. за двете производства. Ответникът не е
ангажирал доказателства за извършени разноски в двете производства – заповедното и и
исковото.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от . и И. Х. Т., ЕГН
**********, гр. София, Ж.К.ЛЮЛИН 5, бл.512, вх.Д, ет.8, ап.29, че ответникът И. Х. Т.,
ЕГН ********** дължи на “. София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 338,07 лв. (триста
4
тридесет и осем лева и седем стотинки) - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането, главница за
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер
на 25,54 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки), ведно със законна лихва от
09.09.2021 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, доставяна в имота на ответника за периода от 15.09.2018 г.
до 30.08.2021 г. в размер на 66,22 лв. (шестдесет и шест стотинки и двадесет и две стотинки)
и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.08.2021 г. в размер на 4,95 лв. (четири лева и деветдесет и пет стотинки),
като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА И. Х. Т., ЕГН **********, гр. София, Ж.К.ЛЮЛИН 5, бл.512, вх.Д, ет.8,
ап.29, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от ., сумата от 627.23 лв. (шестстотин двадесет и седем лева и
двадесет и три стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното производства,
съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като за ответника решението да се връчи лично на
лицето и на назначения по делото особен представител, както и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5