Р Е Ш Е Н И Е
№ 479
13.02.2020г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На тринадесети
февруари две
хиляди и двадесета година
В открито
заседание на тридесети януари 2020г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Марина Кънева
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11634 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл.249, ал.1, пр.1 от Закона
за задълженията и договорите.
Ищците Н.А.П., ЕГН **********,*** и Д.И.П., ЕГН **********,***, твърдят, че
по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот ********************
по описа на ********************, вписан в СВ - Пловдив: вх. peг. ********************са
собственици в режим на СИО на следното жилище:
Апартамент ****, находящ се на ет. ***, вx. ***, в жилищен блок *** в ********************,
състоящ се от три стаи, готварна и сервизни помещения, със застоена площ от
83.31 кв.м., при граници: *** на Б., отгоре *** на Т., ведно с прилежащото
избено помещение ***, при граници: изба *** на Т., коридор и изба *** на К.,
ведно с таванско помещение *** при граници: таванско помещение 77 на Я.,
коридор и таванско помещение *** на Д., ведно с 1.50% ид.ч. от общите части на
сградата и припадащата се ид. ч. от правото на строеж върху държавното място,
върху което е построен блокът.
Ответникът А.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** е *** на ищците, а
ответницата П.Л.П., ЕГН **********, с адрес *** - тяхна ****. След като двамата
ответници сключили граждански брак, ищците ги допуснали да живееят в
гореописаното жилище безвъзмездно и безсрочно. Породилите се помежду ищците и
двамата ответници отношения представляват сключен между тях устен договор за
заем за послужване. Договорът е бил безсрочен. Впоследствие, обаче, Н. и Д.П.
изпадат в затруднено финансово положение, поради което решават, че единственият
начин да реализират допълнителен доход е като отдават под наем горепосоченото
жилище. Поради тази причина те са отправили писмена покана до А. и П.П., с
която на основание чл. 249, ал. 2 от ЗЗД ги поканили да им предадат
фактическата власт върху жилището в 7 дневен срок от връчване на поканата. На *****
г. поканата е връчена чрез ЧСИ ***** лично на А.П.. Въпреки това в така
определения срок, който изтекъл на ***** г., А. и П.П. не са предали
фактическата власт върху жилището на ищците.
С оглед на гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което на
основание чл. 310, ал. 1, т. 3 от ГПК да осъди А.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,
и П.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, да опразнят апартамент ***, находящ се
на ******************, сьстоящ се от три стаи, готварна и сервизни помещения,
със застоена тощ от 83.31 кв.м., при граници: *** на Б., отгоре *** на Т.,
ведно с прилежащото избено помещение ***, при граници: изба *** на Т., коридор
и изба *** на К., ведно с таванско помещение *** при граници: таванско
помещение *** на Я., коридор и таванско помещение *** на Д., ведно с 1.50%
ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се ид. ч. от правото на строеж
върху държавното място, върху което е построен блокът, като предадат същия и
ключовете за него на Н.А.П., ЕГН **********,***, и Д.И.П., ЕГН **********,***.
Претендират разноски.
Ангажирани са доказателства.
В дадения им срок ответниците са депозирали отговор на исковата молба.
Оспорват предявения иск. Молят съда да го отхвърли.
Ищците твърдят, че ответниците дължат предаване на фактическата власт върху
описаното в исковата молба жилище поради прекратяване на договор за заем за
послужване чрез връчване на нотариална покана.
Ответниците твърдят, че между страните никога не е имало такова
правоотношение. Твърди се в исковата молба, че ищците „допуснали"
ответниците да живеят, когато сключили граждански брак. Бракът е сключен на ******
г. А.П. обаче се нанася в имота още на ***** г. Той е помолен от баща си,
първият ищец, да му помогне за изпълнението на поетия от последния договор за
издръжка и грижи към неговата майка. В замяна тя му е прехвърлила собствеността
върху апартамента с приложения към исковата молба нотариален акт на **** г.
През 2009 г. бабата вече не може да се грижи сама за себе си. Ищецът живее в ****
и идва всеки ден, за да къпе и сменя памперсите на майка си, а А. живее при нея
в апартамента, чисти, готви, пазарува, плаща сметките за тока и водата. Бабата
си е запазила правото на ползване върху целия апартамент, докато е жива, така
че внукът се е нанесъл с нейното съгласие, но не ползва безвъзмездно, а срещу
грижите и издръжката.
Апартаментьт е в лошо състояние и А. желае да му направи ремонт, но
ответникът го спира с аргумент да не безпокои баба си със шумове и че след
смъртта й жилището ще бъде за него и тогава ще си прави каквито иска ремонти.
Направил е обаче подобрения в избата още през 2003 г., която е преустроил и
ползвал за ********.
След
смъртта на бабата ищците заявяват на А.П., че процесният апартамент му дават на
него, а на брат му дават по-**** апартамент в район ****, бул. „****" ****,
където последният живее и тогава, и до днес. Те самите от 2008 г. до днес
живеят в гр. ****, където с помощта и на *** си А. са си построили триетажна
къща.
През 2012 г. А. кани да живее при него братовчед му, а през 2013 г. почти
за година кани свой приятел, който живее при него една година -до април 2014 г.
След тази дата А. и П. се събират официално да живеят заедно (сключват
граждански брак точно година по-късно през април 2015г.)
П. се нанася в процесния апартамент през април 2014 г. със съзнанието, че
той е на А.. Това потвърждение тя е получила лично от ищците, които идват да я
поискат за снаха в родния й град ****. Към онзи момент тя работи и живее в ****.
Преди сватбата семейство П. *** живеят младите. Ищците убеждават П. да напусне
работата си и жилището си в **** и да дойде в **** с думите: „Н. е подсигурен с
апартамент". Никога не е ставало въпрос за временно ползване на жилище до
поискване. Ищците добре знаят, че ако беше така, ответниците никога няма да се
съгласят да живеят в ****.
Още през 2014 г., при нанасянето на П. при А., година преди сключването на
гражданския брак, ответниците изплащат натрупания три години назад данък сгради
на името на Д.П.. Преди това А.П. е изплащал само на името на баща си Н.П.,
като не е знаел, че и на името на майка му се натрупва задължение за данък
сгради, тъй като нейното име не фигурира в нотариалния акт за продажба от 2007
г.
Също така, със съзнанието, че са собственици на процесния апартамент, А. и П.
правят цялостен ремонт в периода 2014 - 2017 г. за поне 10 000 лв., плащат
данък сгради, като са платили 543.40 лв. за периода октомври 2014 г. до
октомври 2019 г., плащат по 5 лв. месечна такса за ремонт на общите части на
сградата, като са платили за периода октомври 2014 г. до октомври 2019 г. 280
лв. Н.П. винаги повтарял, че няма да даде и стотинка, защото имотът си е на А..
Освен това със съзнанието на собственик А.П. участва в управлението на
Етажната собственост. Той е ****** и в това си качество търси и наема фирми за
поправка на общите части, участва наравно с другите етажни собственици в
разходите за ремонт на покрива, инициира и дори сам прави и финансира рампа
покрай стълбите на входа за лесна достъпност до асансьора.
От смъртта на М.Н.Д. до днес А.П., а от **** г. и П.П. са владели
непрекъснато и необезпокоявано със съзнанието на собственици процесния
апартамент.
В обобщение твърдят: искът е неоснователен, защото апартаментът не е
предоставен при сключен заем за послужване.
Ако съдът приеме, че е налице договор за заем за послужване между страните,
правят възражение за погасено право на ползване на ищците на имота, предмет на
исковата молба.
Това е така, защото от смъртта на М.Н.Д. те никога не са го владели, нито
ползвали лично или чрез другиго, нямат лични вещи в апартамента, не са оставали
дори да преспиват. Живеят извън Пловдив и адресната им регистрация е на друго
място, видно и от самата искова молба. През последните 5 години не са предявили
искане за ползване на жилището, а ответницата се е нанесла април 2014 г.
На основание всичко изложено молят съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и да присъди разноските по делото.
С
отговора е предявен и евентуален насрещен иск, който съдът не е приел за съвместно разглеждане.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достига до следните фактически и правни изводи:
Липсва спора между страните, а и от приложеното
писмено доказателство – нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията под № ************ се установява, че с договор за покупко
– продажба от ***** г. ищците придобили от продавача М.Н.Д. процесния
апартамент № ****, находящ се в ***************, състоящ
се от три стаи, готварна и сервизни помещения, със застоена площ от 83.31
кв.м., при граници: *** на Б., отгоре *** на Т., ведно с прилежащото избено
помещение ***, при граници: изба *** на Т., коридор и изба *** на К., ведно с
таванско помещение *** при граници: таванско помещение 7***7 на Я., коридор и
таванско помещение *** на Д., ведно с 1.50% ид.ч. от общите части на сградата и
припадащата се ид. ч. от правото на строеж върху държавното място, върху което
е построен блокът, в режим на
съпружеска имуществена общност. Продавачът М.Н.Д. запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота.
Не се спори, че през 2009 г. ответникът А.П.
започнал да обитава жилището заедно с баба си М.Д..
От разпита на св. С. Н.П., син на
ищците Н. и Д.П., брат на ответника А.П., се установи, че родителите му
притежават жилище на „*****“ № ****, което
е на баща му. Той го купил от баба му чрез покупко-продажба. Баща му бил
предоставил жилището на брат му за временно ползване през 2009 г. 1 година
преди това брат му се разделил с бившата му приятелка. Той живеел при нея и
баща му го настанил в този апартамент.
Имат и друг апартамент на „****“ № ****. Той е на баща му и св. живее там.
Майка му има стоматологичен кабинет там. Когато брат му отишъл да живее в този
апартамент, на „*****“ №***, баба им
била жива, 2009 г. Баща му го пратил там с идеята да помага на баба, но той не
го правел това. Един път тя била паднала на земята и брат му я бил оставил долу
на земята. След като починала бабата, той останал да живее в апартамента. Сам
бил, по едно време братовчед му бил дошъл с идеята да си делят сметките, после
1 приятел бил дошъл. Баща им винаги им казвал, да не си правят сметка, че някой
от апартаментите ще е на някой от двамата, в смисъл такъв, че не се е знаело,
че единият апартамент е за брат му, а другият за него. Баща му никога не е
казвал: този апартамент ще е твой. П. и брат му се запознали през 2010 г. –
2011 г. някъде. Бабата била починала. П. живеела в ****. Година – година и
половина след като се запознали, те решили да се женят. Тогава се повдигнал
въпросът за този апартамент, понеже те се двоумели къде да живеят и баща му им
казал, че могат да дойдат и да живеят в този апартамент, но временно, да не си
правят сметка, че ще е за постоянно, защото обстоятелствата могат да се
променят, бил казал, че може да се наложи да дойдат да живеят в този
апартамент. Родителите му тогава живеели в ****. Никога не е казвал баща му, че
този апартамент ще е за тях, напротив, казвал е, че докато той е жив, той ще се
разпорежда какво ще се прави с апартаментите. Брат му и П. се нанесли да живеят
в апартамента. Правили ремонти. Баща му знаел за това, като ходили на гости и
виждали, че е правен ремонт. Брат му казвал, че ще прави ремонт, но баща им му
е казвал, че ако си прави ремонт, да си го прави на своя глава. Казвал му „Н., не прави ремонт, защото не се знае, може
да се наложи да се махнете от там“, казвал му е „не си хвърляйте парите
напразно“. Баща ми и майка ми поискали да прекратят тази договорка, по силата
на която А. и П. останал в апартамента преди около година някъде, понеже А.
имал още едно дете от първото момиче. Брат му има друго дете от друга жена – Н.,
детето на А. от първата му жена. Н. я гледат майка му и баща му, изцяло
разходите за нея падат върху тях. Много пъти имали спорове, че брат му не дава
пари за нея. Скоро се наложило свидетелят да даде 1000 лева, за да иде Н. в
Италия на конкурс. Техните изнемогвали и казали, че щом А. няма да си гледа
малката, ще се принудят да дават апартамента под наем, за да могат да поемат
разходите. Това била причината, за да прекратят тези отношения. Баща му купил жилището
през 2007 г. Баща му гледал бабата до последно. Св. ходил да се грижи за нея.
Когато тя си счупила крака, той я раздвижвал, понеже е рехабилитатор. Ходил и
друг път. През повечето време баща му гледал бабата. Тя била на легло. Баща му
живеел в ****, но през нощта бил при нея, а през деня си вършел работа, почти
всяка вечер бил при нея, но и през деня може да е бил там. Свидетелят през това
време живеел в апартамента на „****“. Другаде не бил живял. Веднъж – два
пъти в седмицата ходил на апартамента на
„*****“, а докато раздвижвал баба си - всеки ден. Говорил си с нея, някаква
храна да й сложа, да я види как е. Не знае кой е плащал данъците за
апартамента, но баща му и брат му се карали. През повечето време баща му плащал
данъците. Не знае за периода 2010 г. нататък кой е плащал данъците. Когато
живеели с П., имало някакви спорове. На апартамента на „****“ свидетелят плащал
данъка, както и баща му, но последните години той. Правил ремонт на този апартамент,
но пак имал същите забележки като брат му. Ремонтът го правил, по спомени,
преди 8-9 години, банята правил и хола, плочки сменил. Апартаментът на „*****“
при смъртта на баба изглеждал нормално, дограмата била дървена, брат му я
сменил след това. Скоро след смъртта ѝ не е правен ремонт, но след това
да – брат му си направил хола и кухнята, банята - не, заради баща му, защото
той казал изрично - не. Стаите са 4. В спалната правили ремонт. Ремонтът се
направил, след като се оженили брат му и
П., но не знае кога го свършили, защото постоянно правел нещо брат му.
Ходил му на рождения ден, на имения ден, в година 4 пъти ходил примерно. В ****
баща му казал на брат му, че може да иде в този апартамент да живее, за да е
по-близо до болници, някъде било преди да се оженят, малко преди сватбата, като
се чудели къде да живеят. Решението за ремонта се взело, след като почнали да
правят ремонта. Не знае дали брат му плаща редовно издръжка на Н.. Съди се с
другата му жена за неплащане на издръжка. Доколкото знае, не плаща издръжка,
понеже се карат постоянно с майка му и баща му. Не знае дали плаща пари на
бившата си. Е. не давала детето на брат му, ама майка му и баща му дават
детето.
От разпита на св.С.С.С. се установи, че познава
двете семейства П.. Живели в една махала, израснали заедно, винаги поддържали
връзка. Познава родителите на А., виждали се на събирания по празниците, на
имен ден, на рожден ден или случайно. Ходил в **** по няколко пъти по повод.
Апартаментът на „*****“ го посещавал и живял в него. Това е на Н. апартаментът,
той живеел над 10 години в него. Останал по наследство от баба му. От 2013 г.
до 2014 г. живял в този апартамент при Н.. Н. се нанесъл, гледал баба му и след смъртта на баба му, той
живял преди това при техните, след това на квартира, след това при баба си.
Нямало кой да гледа баба му, Н. я гледал. Идеята била, че ще остане Н. там,
започнал си ремонти, на изби и т.н. Баща му не гледал бабата. Познава С., израснали
заедно, събирали се заедно. На тези събирания баща им казвал, че големият
апартамент и етаж от вила е на Н., а **** и къщата е на С., и че той си е
подсигурил и двете деца и те са длъжни да го гледат. Включително и за сватбата,
че е оставил жилище, в което да живее семейството, това била една от идеите, че
той е оставил апартамент, в който да живее цялото семейство, и било по-добре от
5-6 хиляди и че ги е подсигурил. Св. бил на квартира 2 етажа над тях, Н. му
предложил да иде при него. Началото на 2013 г. започнал да живее при него и си
разделяли разходите за ток и вода. Той не попитал баща си за това, това си е
неговият апартамент, баща му го видял, но той винаги си е казвал, че това си е
апартамента на Н.. Баща му е казвал, че 1 стотинка няма да даде, защото е на Н.
апартамента, че ако иска нещо да си го направи, както и той направил доста
ремонти. Ремонтът продължил доста години - сложил дограма, правил изолации,
тераси, спални, холове, обзавеждания, няколко години. Ремонтът бил перфектен,
всичко се направило, единствено останала банята, всичко било направено от – до.
Апартаментът преди изглеждал, както го поддържала баба му - със стари врати,
прозорци. Свидетелят излязъл от апартамента, защото Н. и П. решили, че ще живеят
заедно. Не са питали никого за това, защото това е на Н. апартамента, защото
баща му така е казвал. Баща му казвал, че той си има апартамент и етаж от вила.
Преди ремонта в апартамента имало стари гардероби и дивани на майка му и баща
му. Баща му казал, че иска да си вземе дивана и те му го закарали в ****, не
искал друго. Не знае дали майка му и баща му са преспивали там. Те си живеят в ****,
а преди това на „****“ в апартамента.
Апартаментът, ****, винаги е казвано, че е на С. и къщата на ****, а
големият апартамент и етаж от вилата за Н.. С. е правил ремонт на апартамента,
не знае кога. На всяко едно събиране бащата е казвал, че двамата са подсигурени
и кое за кой е. Бащата е казвал това, откакто Н. е започнал да живее там,
последните 10 години. Преди 5-6 месеца баща му му казал, че искал да остави
апартамента на Н., но вече не. Последното събиране било на С. на имения ден, Н.
казал, че той е направил достатъчно за децата си, че им е подсигурил
апартаменти и да се оправят, че вече имат жилище, където да живеят, да не се
блъскат за жилище. Н. гледал баба си. Не знае защо той отишъл в този
апартамент. Н. живеел около година при бившата си жена, но си тръгнал оттам.
След това отишъл при баба си. Н. казал, че отива да гледа баба си, казал го на
кафе в „****“, че трябва да гледа баба си. Н. казал, че П. се мести при него и
свидетелят да мисли по въпроса. Те ходили до ****. Знае, че Н. гледал баба си,
от неговите думи, че я е обгрижвал. Не знае за С. дали е помагал. Не знае дали
е помагал на баба си за счупени крайници. Баща му казал, че трябва да се махне
от апартамента и затова не направил Н. банята. Баща му е казвал, ако нещо не му
харесва, да си го направил Н., защото е негов апартаментът. Н. си правел всичко
постепенно, а основните ремонти - след като били заедно с П.. Св. не бил чувал
отношението на баща му към тези ремонти. Решили П. *** да живеят, защото той
има апартамент, това знае от Н.. Н. бил
в Домсъвета, търсил е фирми, оправял е покриви, козирки. Не е питал баща си за
тези работи, плащал си е сам. От Н. знае, че плаща издръжка за детето - 120
лева.
Съдът кредитира показанията на св.С. като
незаинтересовани, логични и последователни, а и съобразени с представените
писмени доказателства, макар същият да е приятел на ответника. Не се възприемат
показанията на св.С. П. като заинтересовани предвид близката му родствена
връзка с ищците, вътрешно необосновани и противоречиви, а и несъответни на
възприетите от съда показания на св.С..
От показанията на св.С. се установи, че бащата е
разпределил имотите си между двамата си сина, като заявил, че всеки от тях е
осигурен и следва да го гледа при нужда. Не възразявал срещу извършените от тях
ремонти, срещу заплащане на данъците за имотите за периода след смъртта на
майка му. Заявил, че не е нужно да подарява други подаръци на младото семейство
при сватбата, тъй като им е дал жилище. В тази насока нелогични се явяват
показанията на св.П., че баща му се противопоставил на извършване на ремонти и
на плащането на данъци от двамата му сина – всеки за обитавания от него
апартамент. Тези показания се явяват и житейски неоправдани, а и в противоречие
с представените писмени доказателства за заплащане на данъка върху процесния
недвижим имот от ответника.
С оглед изложеното, съдът намира за недоказано при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищците съществуване на
договорна връзка по договор за заем за послужване между ищците и ответниците.
Предвид разпределението на имотите на децата му от страна на ищеца, то съдът
намира, че на всеки от тях е предадено не ползването, а владението върху тях,
като ответникът е упражнявал фактическа власт със съзнанието, че владее вещта
като своя / с намерение да свои/. Липсват доказателства и за сключване на
договор за заем за послужване с ответницата. Следователно не е налице и
възможност за едностранно прекратяване на несъществуваща договорна връзка от
ищците. Ето защо съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Ищците претендират разноски, но предвид изхода на
делото такива не следва да му бъдат присъдени.
При
този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски ще бъдат присъдени
в полза на ответниците, като на същите ще се присъди сумата от 600лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.П., ЕГН **********,***
и Д.И.П., ЕГН **********,***, против А.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, и П.Л.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, субективно съединени искове с правно основание
чл.249, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на А.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, и
П.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, да опразнят апартамент ***, находящ се на
ет.***, вх.***, в жилищен блок **** в гр. ****, ж.к. „******" ул. „*****"
***, състоящ се от три стаи, готварна и сервизни помещения, със застоена площ
от 83.31 кв.м., при граници: *** на Б., отгоре *** на Т., ведно с прилежащото
избено помещение ***, при граници: изба *** на Т., коридор и изба *** на К.,
ведно с таванско помещение *** при граници: таванско помещение *** на Я.,
коридор и таванско помещение *** на Д., ведно с 1.50% ид.ч. от общите части на
сградата и припадащата се ид. ч. от правото на строеж върху държавното място,
върху което е построен блокът, като предадат същия и ключовете за него на Н.А.П.,
ЕГН **********,***, и Д.И.П., ЕГН **********,***, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.А.П., ЕГН **********,*** и Д.И.П., ЕГН **********,***, да заплатят на А.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, и П.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600лв./шестстотин лева/ - разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му –
13.02.2020 г., с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, като препис от него
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ