Определение по дело №294/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2022 г.
Съдия: Биляна Стефанова Икономова
Дело: 20227260700294
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№499

 

 от 28.06.2022 г., гр. Хасково

 

Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

като разгледа дело № 294/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба на П.Т.З. срещу Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 6/23.03.2022 г. на Кмета на община Самоков.

            Изложени са съображения за незаконосъобразност на обективирания отказ, доколкото по подаденото заявление от 21.03.2022 г. заявителят не е получил отговор на въпроса: „Колко лева са изразходените средства „за представителни разходи“ от Кмет на Община Самоков за 2021 г.?“, с мотив, че същият има постоянен адрес *** и приложение намира разпоредбата на чл. 47 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/. Позовава се на разпоредбите на чл. 39-41 от Конституцията на Република България, като обосновава правен интерес и във връзка с правото на гражданите да поискат усъвършенстване на законите съгласно чл. 18 ЗНА. Търсената информация била с надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ и цели прозрачност и отчетност на субектите /чл. 3, ал. 1 ЗДОИ/. Моли отказът да бъде отменен, а Кметът на община Самоков – задължен да предостави търсената информация. Претендира разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателят - П.Т.З., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата, като допълва, че заявителят безспорно има правен интерес за достъп до обществената информация, обоснован и по аргумент от § 1, т. 5 ДР ЗДОИ. Позовава се на практика на Върховния административен съд по дела № 13128/2010 г. и № 8861/2018 г. С цитираната разпоредба се обръщала доказателствената тежест - органът следвало да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес. Като не е направил това, същият е постановил един незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен. Претендира разноски.

            Ответникът по жалбата - Кметът на община Самоков, редовно призован, не се явява и не се представлява. Изразено е писмено становище за неоснователност на жалбата. Исканата обществена информация не била с надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ. В конкретния случай правото за достъп до обществена информация било реализирано в противоречие с чл. 5 ЗДОИ. Въпреки че правото на достъп било лично, то било свързано с обоснован законен интерес на гражданите /чл. 41 от Конституцията на Република България, решение по к. д. № 1/1996 г. на Конституционния съд на Република България/. Действително законът не поставя изискване за правен интерес, но противното предпоставя възможност за злоупотреба с правото на достъп до обществена информация и упражняването му се превръщало в самоцел. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, чл. 14, чл. 22, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА, твърди, че правен интерес от информацията, относима към дейността на органите на местната власт се презумира по отношение на лицата, живеещи или упражняващи дейност на територията на общината. Правният интерес на останалите граждани на Република България не се презумира, а следва да бъде доказан и обоснован. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

            Административен съд - Хасково, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

            На основание чл. 24, ал. 2 ЗДОИ и с вх. № 9400-631/21.03.2022 г. П.Т.З. *** заявление за достъп до обществена информация - „Колко лева са изразходените средства за „представителни разходи“ от Кмета на Община Самоков за 2021 г.?“.

            С оспореното Решение № 6/23.03.2022 г. Кметът на община Самоков е отказал предоставяне на достъп до обществена информация на П.Т.З. поради липсата на правен интерес на последния – същият бил с постоянен адрес ***, и не попадал в кръга на „местната общност“ по аргумент от чл. 47 ЗПФ.

            По делото е приложено Решение № 9/27.04.2021 г., с което Кметът на община Самоков предоставя на П.Т.З. достъп до обществена информация относно сумата на изразходените средства за представителни разходи от Кмета на община Самоков за 2020 г.

            При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

            Жалбата е ДОПУСТИМА като депозирана в законоустановения за това срок от лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото процесният отказ е постановен по подадено от П.Т.З. заявление по реда на ЗДОИ.    Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Решение № 6/23.03.2022 г. на Кмета на община Самоков представлява отказ на административния орган да се произнесе по същество по отправеното искане. Поради това и настоящото производство се развива по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съдебното оспорване по този ред има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за недопустимостта и нередовността на искането, с което е сезиран. То няма за предмет да се произнесе налице ли са основанията за издаване на искания акт. В правомощията на съда, произнасяйки се с определение, е да отхвърли жалбата или да отмени отказа, като изпрати преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество /чл. 200, ал. 1 АПК/. При отмяна на изричния отказ по чл. 197 АПК поради незаконосъобразност следва да се има предвид и прогласяване на нищожността на акта, доколкото в теорията и практиката е застъпено становището, че в широкия смисъл на понятието „незаконосъобразност“ се включва и невалидността на акта. Процесният казус обхваща хипотезата, при която административният орган не е разгледал заявлението за достъп до обществена информация по същество, но е обективирал отказ порази липсата на правен интерес, без да прекратява образуваното пред него производство и да остави без разглеждане като недопустимо постъпилото заявление.

            В производството по чл. 197 и сл. от АПК съдът извършва проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, като обсъжда и доводите на жалбоподателя.

            На първо място, се констатира, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма /чл. 38 ЗДОИ във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК/, при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице основания за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 1-3 АПК.

Безспорно Кметът на община Самоков – орган на изпълнителната власт в съответната община съгласно чл. 38, ал. 1 ЗМСМА, е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, който следва да осигури достъп до обществената информация, създадена или съхранявана от него.

            Насрещно на това задължение е правото на гражданите да изискат информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права /чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България/. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала /чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България/.

            Съгласно Решение № 7 от 4 април 1996г. по к.д. № 1 от 1996г.: „правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес. /…/ Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. То включва задължение на държавните органи да публикуват официална информация, както и задължение да се осигурява достъп до източници на информация. /…/ Неговото ограничаване на основанията, посочени в изр. 2, изисква установяване по законодателен път на обстоятелствата, които се отнасят до съображения за национална сигурност или защита на обществения ред. Това се отнася и до основанията, на които може да бъде отказвана информация на гражданите от страна на държавни органи или учреждения съгласно чл. 41, ал. 2 от Конституцията. Правото, установено в тази разпоредба е лично. То се свързва с обоснован законен интерес на гражданите, а ограничаването му - със създаването на законова регламентация на хипотезите, в които информацията съставлява държавна тайна или друга тайна, за която съществуват предвидени от закона основания за опазването й“.

            Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая потърсената и отказана информация има характера на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот, макар и не на територията на страната, а на територията на община Самоков. В конкретния случай се изисква предоставяне на обществена информация чрез писмена справка и на e-mail – paskoto6ev@abv.bg /чл. 25, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 3 ЗДОИ/. Не са налице изключенията по чл. 27 с. з., при осъществяването на които органите не са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. При това спорен не е въпросът попада ли исканата от П.Т.З. информация в обхвата на понятията „официална“ и „служебна“ /чл. 9, ал. 1, чл. 10-11 ЗДОИ/, съответно – намират ли приложение разпоредбите на раздел ІІ от Глава Втора на ЗДОИ – „достъп до друга обществена информация“, а дали постановеният от Кмета на община Самоков отказ е мотивиран.

            Основанията за отказ са изрично посочени в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, а именно – когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 с.з.; когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Безспорно е в случая, че отказът на Кмета на община Самоков не се обуславя от осъществяването на някоя от хипотезите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, а е мотивиран с твърдението, че липсва правен интерес за достъп до обществена информация поради постоянния адрес на жалбоподателя в гр. Димитровград, последният извън кръга на „местната общност“ по чл. 47 ЗПФ.

            На анализ подлежи обстоятелството разполага ли П.Т.З. с правен интерес да му бъде предоставен достъп до обществена информация от Кмета на община Самоков.

На изследване не подлежи разпоредбата на § 1, т. 5 ЗДОИ, тъй като с нея се въвежда съдържанието на понятията – изключението от „производствена или търговска тайна“ и „обществен интерес“. С § 1, т. 5 ДР ЗДОИ се въвежда оборима презумпция за съществуването на обществения интерес, което означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното, но този извод би могъл да се формира единствено при твърдения за наличието на „производствена или търговска тайна“, каквито в конкретния случай липсват. Що се отнася до „надделяващ обществен интерес“ – „налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3“ /§ 1, т. 6 ДР ЗДОИ/, то се изследва както при приложение на § 1, т. 5 ЗДОИ, така и при искане за достъп до служебна информация /чл. 13, ал. 4 ЗДОИ/. С понятието по § 1, т. 6 ДР ЗДОИ не се въвежда презумпция по начина, по който законодателят е сторил с § 1, т. 5 ДР ЗДОИ. Поради това и доводите на жалбоподателя, че в конкретния случай също е обърната тежестта на доказване - не заявителят, а органът, задълженото лице по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, да установи липсата на надделяващ обществен интерес, не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

            Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗМСМА общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, а територията й е тази на включените в нея населени места /чл. 10, ал. 1 ЗМСМА/. Чл. 14 ЗМСМА регламентира, че общината е юридическо лице и има право на собственост и на самостоятелен общински бюджет. Орган на изпълнителната власт в общината е кметът, съответно органи на изпълнителната власт в района и кметството са кметът на района и кметът на кметството /чл. 38, ал. 1 ЗМСМА/. Според изричната норма на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА кметът на общината ръководи изпълнителната дейност на общината, а орган на местното самоуправление е общинският съвет, който в изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. От анализа на цитираните норми следва извод, че дейността на кмета на общината и на общинския съвет, като органи на местната изпълнителна власт и местното самоуправление, са ограничени до територията и населението на съответната община. Следователно и правен интерес от информацията, относима към дейността на органите на местната власт се презумира по отношение на лицата, живеещи на територията на общината и/или упражняващи дейност на тази територия. По отношение на тези лица – физически и юридически, актовете, действията и бездействието на кмета, общинския съвет и общинската администрация, имат непосредствено въздействие. Информацията, съдържаща се в актовете на органите на местната власт във всеки случай е обществена - такава, която принадлежи на обществото или произтича от обществото като група от хора /общност/ в трайно социално взаимодействие, които споделят една и съща географска или социална територия и които са групирани по време, интерес, място или друг признак. Този извод не изключва възможността за всички останали граждани на Република България да търсят и да получават достъп до информация, свързана с дейността на органите на местно самоуправление и на местната власт, но в този случай правният интерес не се презумира, а следва да бъде обоснован и доказан. Именно този правен интерес е обусловен от целта на закона, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти /чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ/.

            Посоченото предполага дейността на задължения по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ субект по някакъв начин да засяга правната сфера на лицето, което търси информация, така че съставеното мнение да му послужи при упражняване на негови права или защита на негови интереси. Именно в тази връзка е цитирана от административния орган разпоредбата на чл. 47 от ЗПФ, съгласно която „общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност по ред, определен от общинския съвет и от определените със закон компетентни органи“. Жалбоподателят твърди, че иска информация, мотивиран от желанието си да бъде променен ЗПФ, конкретно заложените в него разходи за представителни разноски за Кметовете на общини и Общински съвети да бъдат намалени поне два пъти поради неоправдано високия им размер, като поради това е поискал представителна извадка за размера на изразходените средства за „представителни разноски“ от няколко общини, която информация щяла да бъде представена пред Правната комисия на Народното събрание. Това твърдение е недоказано и не обоснова в настоящия случай законен интерес, тъй като същият не може да бъде отнесен произволно към отделни и различни общини. Отделно, контролът по отношение общинския бюджет е възложен на местната общност и Сметната палата съгласно ЗПФ. Към този закон препраща и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗДОИ, съгласно която „с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща информация за бюджета и финансовите отчети на администрацията, която се публикува съгласно Закона за публичните финанси“.

            В тежест на оспорващия е да установи трайна фактическа връзка с административната териториална единица, за която изисква достъп до обществена информация, представляваща представителни разходи. Липсата на постоянен или настоящ адрес, както и на други центрове на интереси - напр. месторабота, място на обучение, бизнес дейност или др. на жалбоподателя в община Самоков навежда на обратен извод. Поведението на заявителя - неполучаване на информацията, която е заявена и разрешена за достъп по реда на ЗДОИ, навежда на индиции за злоупотреба с права /чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България/, по отношение на Кмета на община, с която молителят няма преки и трайни взаимоотношения. Заявеният от жалбоподателя интерес не може да бъде определен като правен такъв, поради което е обоснован и законосъобразен изводът на административния орган за липса на правен интерес. В тази посока е и Определение № 9531 от 21.09.2021 г. по адм. д. № 8876/2021 г., VІІІ отд. на ВАС.

            Липсата на правен интерес, без значение дали подлежи на доказване или е презумиран, не е основание за отказ, а предпоставка за прекратяване на производството по недопустимо искане/заявление съгласно общата разпоредба на чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК. В конкретния случай, обаче, административният орган вместо да прекрати образуваното пред него производство, е отказал предоставянето на достъп до исканата информация. Този негов подход, доколкото се смесват произнасянето по допустимост и по същество по подаденото заявление, не рефлектира върху правилността на изложените от административния орган мотиви за липсата на правен интерес на заявителя относно предоставянето на достъп до исканата обществена информация, които настоящата съдебна инстанция споделя изцяло. Формира се краен извод за законосъобразност на оспорения акт, издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 146, т. 4 – т. 5 АПК/, поради което и жалбата на П.Т.З. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            С оглед изхода от спора и въпреки че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника се дължат разноски, такива не следва да бъдат присъдени поради липсата на доказателства, че са сторени, както и, че по отношение на ответника не е оказана правна защита от процесуален представител.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З., ЕГН **********,***, срещу Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 6/23.03.2022 г. на Кмета на община Самоков.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, участващи в административното производство, с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд - Хасково пред Върховния административен съд на Република България.

 

            ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

 

 

                                                                                              Съдия: