Решение по дело №87/2018 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

73

Година

02.05.2019

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

16.04.

Година

2019………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

87

по описа за

2018

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

 В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за наем от 10.01.2013 год., представляваното от него дружество предоставил на отв.З.Д.К. за временно и възмедно ползване недвижим имот подробно описан в същия  срещу заплащане от негова страна на месечен наем в размер на 483.00 лева с ДДС. Съгласно чл.З, т.1 и т.6 от Договора наемателят се задължил да заплаща в срок договорената наемна цена в касата на представляваното от него дружество, както и ползваните от него консумативи, като електроенергия, вода, отопление, канализация и всички останали разходи, а съгласно чл.5 от договор наемната цена се заплаща до 10-то число на месеца, следващ месеца на ползване. Твърди, че до 22.11.2017 год. наемателят не им заплатил дължимия наем за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 год.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015 год., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2016 год., и за януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2017 год. в размер на 483.00 лева с ДДС на месец, или общо в размер на 22 218.00 лева с ДДС, съгласно договор за наем от 10.01.2013 год. и издадените въз основа на него фактури подробно описани в исковата молба на обща стойност 4 830.00 лв. с ДДС. Освен това ответника изпаднал и в забава, тъй като не изпълнил задължението си да заплати месечния наем на посочения недвижим имот в срок. Дължимото обезщетение за забавеното изпълнение на паричното му задължение за времето от 24.01.2015 год. до 22.11.2017 год. е бил в размер на 3 623.31 лева. Въпреки многократните разговори с него същият не изплатил задълженията си. Това наложило ищецът да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 25 841.31 лв. , от които 22 218.00 лв. с ДДС, представляващи неизпълнено задължение за заплащане на наем на недвижим имот  и 3 623.31 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сумата в общ размер на 25 841.31 лв., от които 22 218.00 лв. с ДДС, представляващи неизпълнено задължение за заплащане на наем на недвижим имот  и 3 623.31 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение. Претендира за разноски както по ч.гр.дело, така и направените по делото.

В проведените по делото съдебни заседания процесуалния представител на ищеца поддържа изцяло предявения иск, представя писмено становище и моли съда да уважи същия, така както е предявен.

   Ответника З.Д.К. *** чрез пълномощник адв.С.Ф.М., в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Намира, предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че представените фактури с исковата молба не са получавани и подписани от неговия доверител. В с.з. се представлява от пълномощник, който поддържа отговора към исковата молба и се позовава на изтекла погасителна давност в полза на доверителя му с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно графологическа експертиза.

          Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Видно от Договор за наем такъв е изготвен между ищеца и ответникът по делото. В същия Договор за наем като първоначална дата на сключване е посочено 10.01.2010 год. и като наемател е посочен ответникът с двете му имена, с.Тихомир.

         Видно от уведомление от 22.06.2017 год. такова е изпратено от ищеца на ответника за това, че същият не е заплатил наемната цена, като уведомлението не е подписано от ответника, а е посочено, че на 23.06.2017 год. е проведен разговор, без да е посочено с кого и е отказано да бъде прието писмото. Подписали са се Панайот Д., Райчо Георгиев и З. Серафимов.

Представена е справка, от която е видно, че ответникът дължи обща сума в размер на 22 218 лв. с ДДС, като същата е съставена от пълномощника на ищеца.

По заповедното производство са представени 5 броя фактури от ищцовата страна, като нито една от фактурите не е подписа от ответника.

  От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза касаещо дали подписът положен под Договора за наем е от ответника, вещото лице е категорично, че този подпис е положен от ответника. От допълнителното заключение на вещото лице, касаещо дали ответникът е извършил поправката в договора за наем касаеща годината на сключване на същия от 2010 или 0 на 3 както и ръкописният текст „З.К. *** вещото лице е категорично, че тези поправки не са извършени от ответника по делото. В с.з. същото уточнява, че почерка на ответникът е с по-ниска степен на обработеност и тези поправки категорично не са извършени от ответника, а са извършени от неизвестен за вещото лице  субект.

  Съдът като прецени събраните по делото доказателства намира иска за неоснователен и недоказан.

  На първо място: по делото ответната страна е направила възражение за изтекла погасителна давност с оглед представеното заключение на вещото лице. В случая се касае за изтекла погасителна давност в полза на ответника за така наречените периодични плащания, какъвто е и Договора за наем. Безспорно е установено, че Договор от 2013 год. със „З.К. *** не е сключен между ищеца и ответника. Такъв договор е възможно да е бил сключен 2010 год. на 10.01., който обаче в последствие от друго неизвестно лице да е преправен, че е сключен на 10.01.2013 год. Категорично е заключението на вещото лице, че е налице поправка, както на годината на сключване на договора от 0 /машинописен текст/ на 3 /поправка извършена ръкописно/, но не от ответника. Категорично е заключението и в частта касаеща положените ръкописно две имена и с.Тихомир, които също не са сторени от ответника.

  На второ място: от разпита на свидетелите по делото не се установява по никакъв начин, че същите при посещение в отдадения под наем обект са разговаряли и са се убедили, че разговарят с ответника по настоящото дело.

Така или иначе, така наречения Договор за отдаване под наем на обект е с липсващи реквизити. Никъде в същия не са посочени трите имена на ответника, не е посочено неговото ЕГН, нито документ удостоверяващ самоличността на наемателя. В договора под наем в чл.4.2 е посочено, че ежемесечно за периода от 01.01.2013 до 31.01.2013 год. служители на ищеца ще посещават обекта с цел установяване на доброто стопанисване и извършени ремонти. Такова доказателство по делото – няма. Няма доказателство касаещо извършване на действия и по чл.4.3 в договора.  В чл.8 на същия договор е посочено, че същият е със срок на действие три години и ако се приеме, че същият с оглед извършената поправка е от 2013 год. то буди недоумение защо има начислени суми касаещи и 2017 год. или година, която е извън действието на договора с оглед разпоредбата му визирана в чл.8 от същия.

Казано по друг начин всички тези обстоятелства установени в настоящото производство водят най-малкото до недоумение и съмнение от коя година има договор за наем между ищеца и ответника и дали въобще има такъв сключен договор за наем. Ако бъде приета втората хипотеза, че има сключен такъв договор за наем, то с оглед заключението на вещото лице отново следва да бъде повторено, че такъв е възможно да е имало сключен от 2010 год., който е изтекъл през 2014 год., с който срок изтича и погасителната давност в полза на ответника в предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, а именно: 27.11.2017 год.

    При това положение искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,  като ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски по делото в размер на 209 лв. представляващи възнаграждение за вещото лице.

             Водим от изложеното, съдът

          

Р     Е   Ш    И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения иск от МБАЛ „Д-р АТАНАС ДАФОВСКИ” АД, със седалище и адрес: гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 53, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителния Директор Д-р. Тодор Д. Черкезов и пълномощник адв.Н.В.М., със съдебен адрес ***, против З.Д.К., с ЕГН:**********,***, мах.”Средна гора” № 6, общ.Кирково, обл.Кърджали, за установяване съществуване на вземане за сумата в общ размер на 25 841.31 лв., от които 22 218.00 лв. с ДДС, представляващи неизпълнено задължение за заплащане на наем на недвижим имот, представляващ "Помощно стопанство" в с.Солище, общ.Кърджали, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 год.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015 год., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2016 год., и за януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2017 год. в размер на 483.00 лева с ДДС на месец, или общо в размер на 22 218.00 лева с ДДС, съгласно договор за наем от 10.01.2013 год. и издадените въз основа на него фактури, както следва: фактура №**********/23.01.2015 год. на стойност 5 796.00 лева с ДДС; фактура №**********/26.01.2016   год.   на   стойност   5 796.00   лева   с  ДДС;   фактура №**********/27.07.2016 год. на стойност 3 381.00 лева с ДДС, фактура №**********/09.01.2017 год. на стойност 2 415.00 лева с ДДС и фактура №**********/14.11.2017 год. на стойност 4 830.00 лева с ДДС, и 3 623.31 лева, представляващи обезщетение за забавеното изпълнение на паричното му задължение за времето от 24.01.2015 год. до 22.11.2017 год., ведно със законната лихва върху претендираната главница за времето от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№505/2017 год. по описа на РС-Момчилград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

              ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р АТАНАС ДАФОВСКИ” АД, със седалище и адрес: гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 53, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителния Директор Д-р. Тодор Д. Черкезов да заплати на З.Д.К., с ЕГН:**********,***, мах.”Средна гора” № 6, общ.Кирково, обл.Кърджали направените по делото разноски по делото в размер на 209 лв., представляващи възнаграждение за вещото лице.

             Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                          Районен съдия:

                                                                   /Й.Геров/