Р Е
Ш Е Н
И Е
№260001
гр. Шумен, 06.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при
секретаря С.Методиева, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.д.№374 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№170/09.07.2020г. по гр.д.№1722/2019г. Районен съд-гр.Нови пазар е признал за
установено по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1
от ЗЗД, по отношение на С.К.Н., че вземането на “Енерго – Про продажби”АД-гр. В.,
представлявано от П.С.С., Я.Д.и Г.К., за сумата от 27,79лв. главница, съгласно заповед
за изпълнение № 811/21.10.2019г. по ч.гр.д. №1395/2019 г. на НПРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, съществува, като е отхвърлен иска за
разликата до 479,03лв.. Със същото решение е признато за установено по
отношение на Н., че вземането на дружеството
за сумата от 0,66лв. - мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка
фактура до 03.10.2019 г., съгласно заповед за изпълнение № 811/21.10.2019 г.по
ч.гр.д. № 1395/2019 г. на НПРС, съществува, като искът е отхвърлен за разликата до 12,43лв.. Присъдени са и
следващите се разноски.
Решението
е обжалвано от ищцовото дружество в частта, с която са отхвърлени предявените установителни претенции за
горницата над 27,79лв. до 473.03лв.- главница и за горницата над 0,66лв. до
12.43лв. - мораторна лихва. Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно и
неправилно, като съдът не обсъдил всички
факти и доказателства, събрани по делото. Съдът не съобразил факта, че било
налице реално доставена и отчетена от средството за търговско измерване
електроенергия, поради което и ответникът дължал заплащането й. Неправилно било преценено и заключението на
вещото лице по СТЕ. Ответната страна не
била оспорила доставката на количествата електроенергия и отчета на доставената
енергия, поради което не било поискано събирането на доказателства за
установяване на количествата реално доставена електроенергия. Представените
писмени доказателства не били оспорени от ответната страна, и макар да били частни свидетелстващи документи и да
нямали задължителна за съда материална доказателствена сила, ведно с останалите
обстоятелства по делото установявали, че била налице реално доставена и
потребена от страна на ответника електрическа енергия.
Моли,
съдът да отмени решението в обжалваната
част и постанови друго, с което заявените
претенции бъдат изцяло уважени.
Въззиваемата страна взема
становище по неоснователността на
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна
страна, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№1395/2019г. на НПРС, по заявление за издаване за заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК депозирано от ищцовото дружество, била издадена
заповед №811 за изпълнение на парично задължение от 21.10.2019г.,по силата на
която С.К.Н. следва да заплати на дружеството сумата от 498.03лв.-главница,
мораторна лихва в размер на 12.43лв. за периода от падежа на сочените фактури
до 03.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата и деловодни
разноски, като е посочено, че за задължението са издадени фактури №№**********/13.06.2019г.,
**********/15.07.2019 г., **********/12.08.2019г. и **********/13.08.2019г.. Длъжникът е
депозирал възражение, поради което и в указания му от съда срок по чл.415, ал.1
от ГПК, ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си.
На 13.06.2019г.,
ищцовото дружество издало на ответника С.К.Н.
фактура №********** за обект №**********, находящ се в гр.К., ул.“*“№, за сумата 392.29лв./470.75лв.
с ДДС/: електрическа енергия за периода 26.04.2019г.-09.05.2019г. за електромер
№1101 0201 0101 1819 , и за периодите от 10.05.2019г. до 16.05.2019г. и от
17.05.2019г. до 26.05.2019г. за електромер 1127 0118 0385 1965 , с посочен срок за
плащане до 01.07.2019г.. В тази фактура е посочено, че абонатът има стари
задължения за минал период (към дата 22.11.2019г.) в размер на 27,28лв.. На
15.07.2019г. издало фактура №**********
за консумирана електрическа енергия на обща стойност
7,63лв./с ДДС/, за периода от 27.05.2019 г. до 25.06.2019 г. и краен срок за
плащане 01.08.2019 г., в която фактура е
посочено, че абонатът има стари задължения за минал период (към дата
22.11.2019г.) в размер на 490,40 лв., а на 13.08.2019г. е издало фактура № **********
за консумирана електроенергия на обща стойност 0,65лв./с ДДС/, която е за периода от 26.06.2019 г. до 26.07.2019 г. и
краен срок за плащане 13.08.2019 г. В тази фактура е посочено, че абонатът има
стари задължения за минал период (към дата 22.11.2019г.) в размер на 497,38 лв..
По делото е представена и фактура №
**********/12.08.2019 г. за начислена такса за прекратяване на ел.захранването
в размер на 19лв./посочена в процесната заповед за изпълнение на парично
задължение/ , но същата е за сума извън исковата претенция.
По делото е назначена СТЕ,
заключението на която сочи, че процесният имот бил захранен с електричество от
въздушна мрежа ниско напрежение, изпълнена с голи проводници. Потребената електроенергия
от абоната е била отчитана от СТИ с идентификационен № 1101 0201 0101 1819 до 09.05.2019г., а след 09.05.19 г. от СТИ
с идентификационен № 1127 0118 0385 1965. Отчетените по първата фактури
суми от 470,75лв. са вследствие на отчет по двата електромера. Останалите две
фактури са по данни само на новото СТИ. По справка от „ЕРП – Север“ АД, от 02.05.2014 г. до 26.11.2018 г. не е било
възможно да има отчет, поради липса на достъп до СТИ. На 26.11.2018 г. имало
отчет на консумирана ел.енергия в обекта при показания за дневна тарифа 6956 и
нощна тарифа от 2300. За този отчет била издадена фактура №
**********/13.12.2018 г. на стойност 221,50лв.. След тази дата имало нов период
без достъп до СТИ. Отчет по СТИ с № 1101 0201 0101 1819 бил направен на
09.05.2019г. при демонтаж на същия, при показания 8930 за дневна и 2300 за
нощна. Следващите посочени във фактурата данни за отчетената електрическа енергия
били по електромер № 1127 0118 0385 1965. В заключение вещото лице е посочило,
че действително посочените по фактурите стойности за консумирана електроенергия
били отчетени през средството за техническо измерване. Фактура № **********/13.06.2019г.
била за периода от 26.12.2018 г. до
26.05.2019 г., като относно останалите фактури, периодите за които те се отнасяли
отговаряли на посоченото в тях. Имало показания натрупани за предишни спрямо
посочените по фактурите периоди, конкретно преди 26.04.2019г..
По
делото са представени и общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про продажби”АД,
справка за потреблението и извлечение по партидата на клиентски №*69, Н.С.К..
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца обстоятелства /ищцовото дружество твърди дължимост
на сумата 479.03лв.-стойността на консумирана електрическа енергия за периода 26.04.2019г.-26.07.2019г.,
за обект, находящ се в гр.К., Ш.обл., ул.”*“№, отразена във фактури №№ **********/13.06.2019г.,
**********/15.07.2019 г. и **********/13.08.2019г
. и 12.43лв.-мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка фактура до
03.10.2019г./и заявения петитум /претендира се установяване на тази дължимост/
дават основание на съда да приеме, че е сезиран с положителни установителни претенции
с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.
В
случая, предявявайки положителен установителен иск, ищeцът твърди
съществуването на факти, които са
породили вземането му към длъжника. Ето защо и в негова тежест е да установи
съществуването на тия факти, или в конкретния казус - наличието на договорни
отношения между страните за доставка на електрическа енергия през процесния
период за процесното жилище, обема на доставената електроенергия, както и че
нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за дължимостта на лихвата за забава – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му
възлиза на заявената сума; съответно ответната страна - че е изпълнила
насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество
енергия
Не се
спори между страните, че през правнорелевантния период са се намирали в
облигационно правоотношение по повод
продажбата на ел.енергия за сочения
обект – имот, находящ се в гр.К., Ш.обл., ул.”*“№. В това си качество, ответникът е бил обвързан
от публично известни общи условия на „Енерго-Про продажби”, които са влезли в
сила, след одобряването им от ДКЕВР, и публикуването в един централен и един
местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика.
Както бе
посочено по-горе, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно
доказване, да установи по безспорен начин вземането, което претендира. Така при
оспорването, направено от ответника/последният оспорва претенциите по основание
и размер/, ищецът е следвало да установи както действително потребената
ел.енергия от ответника за сочения обект, така и обстоятелството, че тя е
потребена именно през сочения от него период. В настоящото производство това не
е сторено.
Не се установи
обема на предоставеното на ответника количество енергия за периода 26.04.2019г. до 09.05.2019г.-датата
на смяната на стария с нов електромер. Напротив, съгласно заключението на вещото
лице по СТЕ, отчет на консумирана електроенергия в обекта е имало на 26.11.2018
г. , като последващ отчет по СТИ с № 1101 0201 0101 1819 бил направен едва на
09.05.2019г. при демонтаж на същия. Или соченото във фактурата количество
електроенергия /1974кВч/ дори да е преминало през СТИ1101 0201 0101 1819, то е
през периода 26.11.2018г.-09.05.2019г.. Предвид това и доколкото настоящата претенция обхваща от този период
само времето от 26.04.2019г. до 09.05.2019г./по първата фактура/, то не би
могло да се направи извод досежно реално потребеното количество електрическа
енергия през него.
Всичко това изключва възможността да се
приеме, че по делото са налице доказателства за действително потребената от
отвеника електрическа енергия през част
от процесния период - периода 26.04.2019г. до 09.05.2019г. .
Следва да
се отбележи също, че дружеството претендира действително потребено количество
енергия, а не твърди, нито търси, служебно начислени суми.
Не
представляват надлежни доказателства касателно задължението на ответника да
заплаща определено количество електрическа енергия за част от претендирания
период и изготвените от самото ищцовото
дружество справка и фактура, доколкото
същите са частни свидетелстващи
документи, които не отразяват неизгодни
за издателя си факти и са оспорени от ответника/последният категорично заявява,
че начисленото количество не е потребено за претендирания период/.
Ето
защо и съдът намира, че за периода
26.04.2019г.-09.05.2019г. ищцовата страна не е доказала количеството
предоставена на ответника енергия. Искът за установяване дължимостта на сумата над
27,79лв. до 473.03лв. /376.03лв. или 451.24лв. с ДДС/ -част от главницата за
консумирана и незаплатена енергия по фактура №**********/13.06.2019г., за обект, находящ се в гр.К., Ш.обл., ул.”*“№, се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. В случая не се касае за
иск, установен по основание, за да е налице задължение на съда да определи
размера му по смисъла на чл.162 от ГПК/опр-е №392/22.06.2010г. по
т.д.№105/2010г., ІІт.о./.
Доколкото акцесорната претенция следва съдбата на главната,
неоснователна и недоказана се явява и претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху сочената главница.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част се явява правилно и
следва да бъде потвърдено. В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
Съгласно
ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като в случай че в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, той има право
на адвокатско възнаграждение, като в този случай съдът определя
възнаграждението осъжда другата страна да го заплати. Предвид това и с оглед изхода на спора, дружеството следва да
заплати на процесуалния представител на Н. възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 300лв..
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №170/09.07.2020г. по гр.д.№1722/2019г. на НПРС в
частта, в която е отхвърлен предявения от Енерго-про продажби” АД-гр.В., ЕИК , адрес на управление: бул..., представлявано
от управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С. срещу С.К.Н. с ЕГН********** ***, иск по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК, за
установяване дължимостта на вземането на дружеството от Н. за горницата над 27,79лв.
до 479.03лв. главница- незаплатена електрическа енергия по фактура
№**********/13.06.2019г., за обект, находящ се в гр.К., Ш.обл., ул.”*“№, и
вземането за горницата над 0.66лв.-12.43лв.-мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение №
811/21.10.2019г. по ч.гр.д. №1395/2019 г. на НПРС.
В
останалата, необжалвана част, решението
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Енерго-про продажби” АД-гр.В.,
представлявано от управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С. да заплати на адв. П.Ч.Г.при
ВАК адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300лв..
На
основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.